Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 25.05.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав
в публично заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл.с-я ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при
секретаря Снежана Тодорова,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 2488/2021 г.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение №
20266820 от 02.12.2020 г., постановено по гр. д. № 63706/2019 г., по описа на
СРС, I ГО,
174 състав, са отхвърлени предявените от М.Л.С., И.М.С. и Л.М.С. срещу „Т.С.“
ЕАД отрицателени установителни
искове с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на ответното дружество в
условията на разделност при квоти от по 1/3 част от
сумата в размер от 2137,94 лв. – главница за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2012 г. до м.04.2013 г., ведно със
законната лихва от 09.09.2014 г. до изплащане на
вземането, 341,91 лв. – лихва за забава за периода от 30.06.2012 г. до
04.09.2014 г. и 366,39 лв. разноски по изпълнителен лист, издаден на 16.03.2015
г. по гр. д. № 49406/2014 г. по поиса на СРС, 119
състав. Със същото решение ищците са осъдени да заплатят на ответника поравно и
разделно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски
по делото.
Срещу така постановеното
решение е подадена въззивна жалба от ищците, чрез
процесуалните им представители, с оплаквания за неговата неправилност поради
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон и необоснованост. Поддържат, че в конкретния случай е изтекла
предвидената в закона три годишна погасителна давност съгласно чл. 111, ал. 1,
б. „в“ ЗЗД, като неправилно СРС е приел, че същата е пет годишна, поради което
и незаконосъобразно е приравнил влязлата в сила заповед за изпълнение на влязло
в сила съдебно решение. Изтъква, че заповедта по чл. 410 и чл. 417 ГПК и
издаденият изпълнителен лист няма последиците на съдебно решение за
установяване на съществуването на вземането на кредитора, което следвало и от
законодателния смисъл вложен в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Молят съда
да отмени обжалваното решение и уважи предявените активно субективно съединени
отрицателни установителни искове.
Ответникът
по жалбата - „Т.С.“ ЕАД не е подал в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на ВЖ.
С молба от 10.02.2022 г., чрез процесуалния си представител, взема становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната
жалба за неоснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите
и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, поради което
по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно
наведените във въззивната жалба доводи, които
очертават и предметния обхват на въззивната проверка,
намира следното:
Не е спорно между страните обстоятелството, че ищците са
законни наследници на длъжника, което се установява от представеното по делото
Удостоверение за наследници (лист 8 от делото). Също така с Протокол от
01.10.2019 г.(лист 10 от делото) на ЧСИС.Х.на основание чл. 60, ал. 1 ЗН, във вр. с чл. 429, ал. 2 ГПК е конституирал като длъжници в изпълнителното производство по изп. дело № 20198630400752 М.Л.С., И.М.С. и Л.М.С. в
качеството им на наследници на длъжникаЙ.И.С..
В конкретния случай ищците са предявили отрицателен установителен иск, с което отричат вземането на ответното
дружество по влязла в сила на 13.02.2015 г. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 25.09.2014 г. по гр. д. № 49406/2014 г.
по описа на СРС, 119 състав и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 16.03.2015
г. за сумата от 2137,94 лв. за потребена топлинна
енергия за периода от м. май 2012 г. до м. април 2013 г., ведно със законна
лихва за периода 09.09.2014 г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 341,91 лв. за периода 30.06.2012 г. –
04.09.2014 г. и 366,39 лв. разноски по делото. В исковата молба се твърди, че
към момента на образуване на изпълнително дело № 20198630400752 по описа на ЧСИС.Х.с
нарочна молба на 18.03.2019 г. на ответника, е изтекла предвидената в чл. 111,
б. „в“ ЗЗД 3-годишна погасителна давност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 116, б. „ б“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на
иск относно вземането, а в чл. 117, ал. 1 от ЗЗД се предвижда, че от прекъсването на давността
започва да тече нова давност, която съобразно ал. 2 на същия член, ако
вземането е установено със съдебно решение, е винаги пет години. Регламентираното в действащия ГПК заповедното
производство има за цел удовлетворяване на гражданскоправни
вземания в широк смисъл на думата. Същото е функционално свързано с
изпълнителния процес, тъй като от една страна, въз основа на влязлата в сила
заповед за изпълнение направо се пристъпва към принудително изпълнение, а от
друга, с оглед института на незабавното изпълнение, т.е. при настоящата правна
уредба, това е производство за създаване на съдебно изпълнително производство –
чл. 404, ал. 1 ГПК. Целта на заповедното производство не е да се установи
съществуването на вземането, а само дали то е спорно. Същото е факултативно,
т.е. кредиторът не е длъжен да избере този ред и може направо да предяви
вземането чрез иск по общия исков ред. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника
чрез възражение проверката дали вземането съществува следва да се извърши в
общия исков процес. С изтичането на срока за възражение на длъжника издадената
заповед за изпълнение влиза в сила. Действително, липсва законов текст, който
изрично да указва, че съществуването на вземането в този случай е установено
със сила на пресъдено нещо. С изтичане на срока за
възражение, съобразно разпоредбата на чл. 416 от ГПК, и на сроковете по чл. 424 ГПК (хипотези на новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства),
заповедта се стабилизира и се получава ефект, който е аналогичен на силата на пресъдено нещо. Извод за това е и нормата на чл. 439 ГПК,
която допуска оспорване на започнало принудително изпълнение само ако то се
основава на нови факти - настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е.
законодателят не е провел разграничение дали изпълнителният лист е издаден въз
основа на съдебно решение или на влязла в сила заповед за изпълнение в хипотеза
на неподадено възражение по чл. 414 ГПК. Длъжникът не би могъл да релевира възраженията си срещу съществуването на дълга по
исков ред, тъй като те са се преклудирали. Извън
уредените в заповедното производство способи за защита, длъжникът няма право на
друг иск за защита. Едновременно с това, при влязла в сила заповед за
изпълнение, кредиторът също не може да инициира исково производство, тъй като
за него при наличието на изпълнителен титул, ще липсва правен интерес от
провеждането му.
В
производството по чл. 410 ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение,
срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение
в предвидения срок, създава презумцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта
за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист в
полза на заявителя. От този момент започва да тече срокът на новата погасителна
давност, който е петгодишен,
съобразно гореизложеното. Подобно разрешение в максимална степен съответства на
целта и принципите на законодателната уредба на заповедното производство, а
именно да се реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в
тежест длъжника, които са в минимален размер. Ето защо и положението на
кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие инициирането на
заповедно производство, отколкото, ако той направо би предявил осъдителен иск
за вземането си по общия ред. Изложеното налага обоснован извод, че нормата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД следва да се тълкува разширително,
съответно че е приложима и към влязла в сила заповед за изпълнение . Противно
би означавало за идентични по установително действие
и изпълнителна сила съдебни актове, да се придадат различни правни последици
относно теченето на давността. Възприемането на противното би довело до
различни правни последици на съдебни актове, които са били стабилизирани. /в подобен смисъл са определение №
480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, IV ГО, определение №
443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II ТО, определение № 576
от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, определение № 480
от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО).
Предвид
гореизложеното съдът намира, че давността за вземанията на ответника по
изпълнителния лист е петгодишна и е започнала да тече от датата на влизането в
сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК – 13.03.2015 г. От този момент е
започнала да тече нова 5-годишна давност за вземанията спрямо всеки от съдлъжниците. Съгласно изпртеното
съобщение до „Изипей“ АД за налагане на запор на
всички суми по микросметката на М.Л.С. от 23.05.2019
г. (Лист 66 от делото), давността е прекъсната и от този момент е започнала да
тече нова 5-годишна давност. Спрямо длъжинка И.М.С.
давността е прекъсната със Запорно съобщение от
01.10.2019 г. до „Първа инвестиционна банка“ АД за налагане на запор на всички
негови сметки в банката (Лист 135 от делото). Спрямо Л.М.С. давността е
прекъсната с налагането на запор върху вземания спрямо „Общинска банка“ АД от
01.10.2019 г. (Лист 149 от делото).
Видно от изложените
съображения настоящият състав намира, че правилно първоинстанционния
съд е приел, че 5-годишния давностен срок за
погасяване на вземанията на въззиваемия – ответник
спрямо всеки един от ищците не е изтекъл нито към датата на образуване на
изпълнителното производство, нито към момента на предявяване
на исковата молба-04.11.2019 г., нито към приключване на
устните състезания пред въззивната инстанция –
11.02.2022 г.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивният съд достига, съответстват на правните съждения
на първата инстанция, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение.
С оглед изхода на
спора ответникът – въззиваем в настоящето
производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 300 лв.
С оглед цената на
исковете, по аргумент от чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20266820 от 02.12.2020 г., постановено по гр. д. № 63706/2019
г., по описа на СРС, I ГО, 174 състав.
ОСЪЖДА
М.Л.С., с ЕГН **********, И.М.С., с ЕГН **********
и Л.М.С., с ЕГН ********** със съдебен адрес *** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал.
3, във вр. чл. 273 ГПК, сумата
от 100,00 лв., представлявящя разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: