РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Павликени, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЕНА ФОТИ
при участието на секретаря Боряна Николова
като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело №
20244140100918 по описа за 2024 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание 422, вр. чл.415 ГПК, вр; чл.535 ТЗ за
установяване вземания на ищеца в размер на 2160 лева по отношение на ответника,
което вземане произтича от издаден от ответника запис на заповед, платим на
предявяване и предявен за плащане на 28.10.2020 г., за която сума е издадена заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на РС -
П., III състав.
Ищецът твърди с ответника да са валидно обвързани от Договор за паричен заем
№ ***/27.10.2020 г., въз основа на който на ответника била предоставена в заем сумата
от 1000 лева платима на 12 равни месечни вноски. В чл. 8 от договора била
предвидена възможност за кредитора да начисли неустойка, в случай на неизпълнение
на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение на вземанията на
кредитора – поръчител, който да отговаря на определени в ОУ условия или безусловна
банкова гаранция. Тъй като заемателят не изпълнил това задължение му била
начислена неустойка в размер на 930,58 лева. За обезпечение на вземанията на
кредитора по договора, в негова полза бил издаден запис на заповед за сумата от 2160
лева (включваща главница – 1000 лева, договорна лихва – 229,42 лева и неустойка
930,58 лева), платим при предявяване и предявен за плащане на 28.10.2020 г.
Поддържа, че по договора за кредит не е погасена нито една вноска. За сумата по
записа е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Претендира
1
установяване на вземането по записа на заповед, ведно със законна лихва от подаване
на заявлението и присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК назначеният на ответника особен представител е
депозирал отговор, с който оспорва предявения иск с твърдения, че не предадена
сумата по договора за кредит. Наред с това излага обстойни доводи за нищожност на
клаузите от договора за кредит, предвиждащи начисляване на неустойка, липса на ясно
определен ГПР и годишен лихвен %. Поддържа договорът да е недействителен.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните изводи:
В настоящото производство, развиващо се по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът
отправя искане за признаване за установено съществуването в правната му сфера на
парично вземане от ответницата, удостоверено в Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. дело №
***/2022г. по описа на РС-П., удостоверено в запис на заповед от 27.10.2020 г.
Записът на заповед е едностранна и абстрактна сделка, доколкото основанието
за плащане не е елемент на съдържанието и не е условие за действителност на ефекта.
Едновременно с това, като формална сделка записът на заповед трябва да има
определено от закона съдържание и е валиден само когато са налице всички елементи,
предписани от закона – чл. 535 ТЗ, с изключение на изрично посочените в чл. 536, ал.
2, 3 и 4 ТЗ. Като абстрактна ценна книга записът на заповед представлява
едновременно основание и доказателство за пораждане на паричното вземане в полза
на ремитента /поемателя/ или на последния джиратар, което е материализирано в
менителничния ефект.
Следователно, възникването в полза на ищцовото дружество на процесното
вземане, основано на ценна книга – запис на заповед, е обусловено от установяване,
при условията на пълно и главно доказване, качеството си на поемател или
легитимиран приносител на процесния запис на заповед от 27.10.2020 г., отговарящ на
императивните изисквания на чл. 535 ТЗ, издател на който да е ответника.
Представеният в оригинал по ч. гр. дело № ***/2022 г. (л. 3 от делото),
приложено по настоящото, запис на заповед от 27.10.2020 г. съдържа всички
задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ и представляващи
условие за действителност на менителничното волеизявление, което обстоятелство не
се оспорва ответната страна. В процесната ценна книга се съдържа наименованието
“запис на заповед” както в заглавието, така и в текста на същата – арг. чл. 535, т. 1 ТЗ.
Налице е безусловна клауза за заплащане на определена парична сума – 2160 лева,
платима на предявяване. В случая ценната книга е предявена на издателя. В записа на
заповед са посочени място на издаване – град В. Т. и място на плащане – град Х., ул.
„***“ №***, офис на „***“ ООД, а като кредитор - ищецът по настоящото дело.
Вписана е датата на издаване на записа на заповед – 27.10.2020 г. и върху него е
2
положен подписът на издателя – ответника по делото И. Т., като липсва оспорване на
подписа, положен в менителнични ефект. Тъй като представеният запис на заповед
съдържа всички законоустановени реквизити, същият е действителен и е породил
валидно менителнично задължение.
С исковата молба ищецът е навел твърдения за съществуващо между страните
каузално правоотношение, по договор за паричен заем № ***/27.10.2020 г. за
обезпечаване на вземанията по който е издаден процесният запис на заповед.
С отговора на исковата молба процесуалният представивтел на ответника не
оспорва наличието на каузалната сделка, както и връзката й с абстрактната такава, а
излага доводи относно валидността на договора за кредит.
Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в т. 17 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС в производството по
установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът–кредитор следва
да докаже вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на
редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени
твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по
повод или връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и
каузалното правоотношение, като по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните
доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед. В мотивите на тълкувателния
съдебен акт е прието също, че при доказана връзка между записа на заповед и
конкретно каузално правоотношение, независимо от коя от страните е въведено в
делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към
погасяване на вземането по издадения запис на заповед.
Следователно, с оглед въведеното от ищеца каузално правоотношение и
проведеното оспорване на действителността му от ответната страна, в тежест на
ищеца е и да установи наличието на твърдяната валидна каузална сделка – договор за
паричен заем № ***/27.10.2020 г. и връзката й с абстрактната такава – записът на
заповед от 25.03.2022 г., както и изпълнение на задълженията си по каузалната сделка.
При доказване на горните факти, в тежест на ответницата е да установи
изпълнение на задълженията си по каузалната сделка, чрез връщане на процесната
сума в уговорения срок и/или плащането на претенцията по записа на заповед в
случай, че твърди това, както и доводите си относно наличието на конкретни пороци,
обуславящи недействителността на договорното правоотношение.
Страните не спорят, че записът на заповед е издаден във връзка с договор за
паричен заем № ***/27.10.2020 г., сключен между ищеца и ответника. От приетия като
писмено доказателство по делото договор се установява, че на 27.10.2020 г. между
3
„***“ ООД и И. Ц. Т. е сключен Договор за паричен заем № ***/27.10.2020 г., по
силата на който на ответника е предоставена за ползване сума в размер на 1000 лева,
дължима на 12 равни месечни вноски при ГПР в размер на 48.162 %.
От приложения по делото РКО № ***/27.10.2020 г. се установява и
изпълнението на задължението на кредитора да предостави заеманата сума на
ответника. Отразено е, че сума от 100 лв. е броена на И. Т. като основание е посочено
„договор за кредит“, датата на издаване на ордера съответства на тази, на която е
сключен договора за паричен заем и на дата на издаване на записа на заповед посочен
в него. Следователно ищцовото дружество е изпълнило задължението си да
предостави сумата, предмет на договора, съответно за И. Т. е възникнало
задължението да я върне в уговорените срокове, ведно с възнаградителната лихва.
В чл. 6 от Договора е предвидено обезпечаване на задълженията по договора
чрез гарант, като съгласно чл. 10, ал. 2 от Общите условия гаранти следва да са две
физически лица, които следва да имат нетен осигурителен доход в размер на 1000 лева,
валидно безсрочно ТПО, да не са заематели по съществуващ кредит, нито
кредитополучател, да няма записи в ЦКР относно просрочия, загуби и др. Цитираната
разпоредба на чл. 6 от Договора дава възможност на заемателя да избере и друго
обезпечение сред лимитативно изброени, а именно: ипотека, особен залог, банкова
гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя.
В изпълнение на тази разпоредба на датата на сключване на Договора за
паричен заем – 27.10.2020 г. е издаден запис на заповед за сумата от 2160.00 лева,
платима на предявяване. От отразеното в ефекта, същият е предявен за плащане на
28.10.2020 г.
От една страна клаузите от Договора и Общите условия към него, предвиждащи
начисляването на неустойка са нищожни. Неустойката обезпечава не пряко
изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на
възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне
на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното
изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен
план. Уговорената неустойка притежава санкционна функция, но не зависи от вредите
от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като
размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. С
оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по
погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито
възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание
заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК. Отделно клаузата за
неустойка противоречи добрите нрави и това е налице още при сключването на
4
договора.
Същевременно, в практиката на Съда на Европейския съюз – т. 1 и 2 от Решение
от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, по преюдициално запитване на СРС, се приема, че
когато в договора не е посочен правилен ГПР, тъй като не са включени в него подобни
възнаграждения за услуги като процесното, целият договор се приема за нищожен на
основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последното обуславя
приложението на чл. 23 ЗПК. При недействителност на договора, съгласно чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Когато тази недействителност се установи в производството по чл.
422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото
ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК
е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.
Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит и задължението
за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на
дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за
нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с
правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за
потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто
смисъл е разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК – в този смисъл е и
постановената съдебна практика: решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело №
3855/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020
г., на ВКС, I т. о. и решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. дело № 3620/2021 г. на
ВКС, III г. о., определение № 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г. на ВКС, II т.
о., решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, I т. о. и др. В
случая се касае до установително производство по чл. 422 ГПК след издадена заповед
за изпълнение, като предвид установената връзка между менителничния ефект и
каузалното правоотношение, предметът на доказване по иска, предявен на основание
запис на заповед, се разпростира и по отношение на вземанията на страните по
сключения заемен договор. Издаденият запис на заповед обезпечава всички вземания
на заемателя по договора за потребителски кредит и доколкото се установява наличие
на изискуемо вземане за ищеца за чистата стойност на кредита по него, не е налице
пречка за присъждане на тази сума въз основа на абстрактната сделка, макар и
заемният договор да е недействителен на посочените основания.
Следователно ищецът се легитимира като кредитор единствено на вземане за
чистата сума по кредита в размер на 1000 лева (за която по делото няма данни да е
върната от ответника) – получената чиста стойност на кредита подлежи на връщане
при поискване /чл. 23 ЗПК и Решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. дело №
5
3855/2021 г., IV г. о., ГК/.
Не следва да бъде присъждана законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК поради следното: съгласно Р-е № 129/30.07.2024 г. по т.д.
№ 630/2023 г. по описа на ВКС, I TO и даденото в него разрешение при приложение на
разпоредбата на чл.23 ЗПК, имаща за цел транспониране на чл.23 от Директива
2008/48/ЕО, след признаване на договор за потребителски кредит за недействителен.
Горното разрешение напълно е приложимо в настоящия случай.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в правната сфера на всяка
от страните. Ищецът е представил доказателства за сторени разноски в исковото
производство в общ размер от 492 лева (държавна такса – 42,00 лева, депозит за
особен представител - 400 лева, възнаграждение за юрисконсулт – 50,00 лева), от които
съобразявайки уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сума в размер
на 229,17 лева. В заповедното производство по ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на РС -
П., III състав ищецът е представил доказателства за сторени разноски в размер на
424,20 лева, от които следва да му се присъдят 196,38 лева.
Ответникът не претендира разноски и такива не му се следват.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал.
1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ, че И. Ц. Т., ЕГН ********** дължи на „***“ ООД, с ЕИК ***
сумата от 1000 лева – непогасено задължение по запис на заповед от 27.10.2020 г.,
платим при предявяване и предявен на 28.10.2020 г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
05.09.2019 г. по ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на РС - П., III състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 2160 лева, както и за претендираната законна лихва
върху главницата от 1000 лева от момента на депозиране на заявлението по чл.417
ГПК до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК И. Ц. Т., ЕГН ********** да заплати на „***“
ООД с ЕИК *** сумата от 229,17 лева – разноски в исковото производство и сумата от
196,38 Лева – разноски в заповедното производство по .гр.д. № ***/2022 г. по описа на
РС - П., III състав, съответни на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
6
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
7