Решение по дело №695/2024 на Административен съд - Варна

Образувано е по касационна жалба с вх. № 4610/29.03.2024 г. от „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], чрез адв. И. Г. от [област], срещу Решение № 163/08.02.2024 г., постановено по АНД № 3204/2023г. по описа на Районен съд – [област], ІІ състав, с което е потвърдено НП № 23-0001668 от 22.05.2023 г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ [населено място], с което за нарушение по чл. 23, ал. 4 от Наредба № 35 от 03.11.1999 г. на МТ, МФ и ДАСМ, на „Б.“ ЕООД, ЕИК ***********, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 (двеста) лева, на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвт Пр.

Релевира се неправилност на решението поради нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Твърди, че Наредба № 35/1999г. на МТ в изгубила действие. Искането е за отмяна на обжалваното решение на РС – [област] и на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и представлява.

Ответникът – Директор на РД „Автомобилна администрация“ [населено място], в депозирана чрез процесуалния си представител – мл. експерт (юрист) В.К. писмена молба излага становище за неоснователност на касационната жалба и отправя искане за нейното отхвърляне и за оставяне в сила на обжалваното решение на РС – [област]. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на РД АА. В случай на уважаване на жалбата и претендиране на разноски за адвокатско възнаграждение от насрещната страна се моли същите да бъдат намалени до законоустановения минимум. Представени са доказателства за компетентност на адм.орган.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на РС – [област] като правилно и законосъобразно.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от РС – [област], от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че през 2023 г . свидетелите Б. И. и З. Ю. - служители на РД "Аавтомобилна администрация" [населено място], участвали в извършване на комплексна проверка на „Б.“ЕООД, притежаващо регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници №12719 от 07.09.2017г. В хода на проверката било установено, че на 16.08.2022г. в [населено място], дружеството, като данъчно задължено лице, след изчерпване на пътна книжка сер.Б №166, заверена на 25.11.2021 г., издадена за таксиметров л.а. „Пежо“, рег.№[рег. номер], не е прикрепило съкратен отчет на фискалната памет за отразения в пътната книжка период от 25.11.2021 г. до 16.08.2022 г. в книгата по чл.17 от Наредба №35 от 03.11.1999 г. на МТ, МФ и ДАСМ.

При тези констатации свид. Б. И. съставил спрямо дружеството АУАН №330209 от 16.03.2023 г. за нарушение по чл.23, ал.4 от Наредба №35 от 03.11.1999 г. на МТ, МФ и ДАСМ, който бил връчен на надлежно упълномощено лице, което го подписало без възражения.

За да потвърди наказателното постановление, ВРС приел, че същото е издадено от компетентен орган - Директор на РД „Автомобилна администрация“ [населено място], съобразно чл.92, ал.2 ЗАвПр и видно от т.1-7 от Заповед №РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. По същество е обоснован извод за доказаност на нарушението, посочвайки че извършването му дори не се оспорва от санкционираното дружество. Нормата на чл.23, ал.4 от Наредба №35 от 03.11.1999 г. на МТ, МФ и ДАСМ за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет вменява в задължение на данъчно задълженото лице, при изчерпване на пътната книжка да отпечата и да прикрепи към книгата по чл.17 съкратен отчет на фискалната памет за отразения в пътната книжка период.

Въззивният съд е констатирал, че правилно са определени нарушената и санкционната правни норми, както и размерът на наложената имуществена санкция. Предвид вида и характера на осъществяваната от жалбоподателя дейност по осъществяване на таксиметров превоз на пътници, незпълнението на формалните законови изисквания, би могло да застраши живота и здравето на пътниците.

Така постановеното решение е правилно, обосновано и мотивирано, като съдът е обсъдил събраните доказателства и е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че дружеството е осъществило състава на вмененото нарушение, като правилно е определена и санкционната разпоредба, както и размера на наложеното наказание съобразно обществената опасност на деянието и дееца и целите по чл. 12 ЗАНН.

Съгласно чл. 23, ал. 4 от Наредба № 35 от 03.11.1999 г. на МТ, МФ и ДАСМ за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет при изчерпване на пътната книжка данъчно задълженото лице отпечатва и прикрепва към книгата по чл. 17 съкратен отчет на фискалната памет за отразения в пътната книжка период.

В случая се установява от събраните по делото доказателства, че дружеството не е изпълнило вмененото с цитираната разпоредба задължение, което и не се оспорва от него.

Възраженията на касатора, че НП е издадено въз основа на отменен подзаконов нормативен акт са неоснователни. Наредба № 35 от 03.11.1999 г. на МТ, МФ и ДАСМ и разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от същата са действащи както към датата на констатиране на нарушението, така и към дата на извършването му и датата на издаване на наказателното постановление, с което е ангажирана отговорността на дружеството.

Съгласно чл. 11, ал. 3 ЗНА, нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. Според разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗНА, на която се позовава касаторът, актът по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяване на закона съобразно обсега на отменяването, като съгласно ал. 2 новият закон може да разпореди да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по прилагане на отменения закон, ако те са съвместими с разпоредбите на новия закон. В случая не е налице отмяна на Закона за автомобилните превози. Липсва изрична разпоредба, която да отменя наредбата, издадена на основание чл. 23, ал. 4 ЗАвП, която е била действаща при издаването й. Последващите изменения в разпоредбата на чл. 23 ЗАвП са във връзка с осигуряване и гарантиране сигурността и безопасността на таксиметровите превози и не водят до отмяна на подзаконовия нормативен акт, издаден при действието му в редакцията, уреждаща неговото издаване.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл. 27е НЗПП вр. чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 163/08.02.2024 г., постановено по АНД № 3204/2023г. по описа на Районен съд – [област], ІІ състав

 

ОСЪЖДА "Б."ЕООД, ЕИК **********, представлявано от Б. И., да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" сумата 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.