РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. Бургас, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело №
20242120102479 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ........................., със седалище и адрес на управление в
...................................., представлявано от изпълнителния директор Д. Ш. и П. Д., действащо
чрез пълномощник адв. М. Ц. от САК, срещу Т. Г. Р., ЕГН **********, с адрес:
.................................., с която се иска приемане за установено съществуването на вземането на
ищеца спрямо длъжника на следните суми: сумата от 976,41 лева - дължима главница по
договор за издаване на кредитна карта № ...................... от 06.03.2019 г., начислена за периода
27.08.2021 г. до 18.09.2023 г., сумата от 323,84 лева - възнаградителна лихва за периода от
27.08.2021 г. до 04.08.2023г., сумата от 588,50 лева - мораторна лихва за периода от
27.08.2021 г. до 18.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.10.2023 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№ 5926/2023 г. на БРС.
В исковата молба се излагат твърдения за това, че между страните са възникнали
валидни облигационни правоотношения по договора за издаване на кредитна карта, като
банката издател се явява изправна страна в правоотношението. Длъжникът е преустановил
плащането на сумите по кредита и е изпаднал в забава от 27.08.2021г. Затова са били
предприети действия по обявяване на вземанията по договора за изцяло предсрочно
изискуеми. Твърди се, че поканата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез
ЧСИ, като считано от 04.08.2023 г. вземанията са предсрочно изискуеми. Представени са
писмени доказателства и се иска допускане на съдебно-икономическа експертиза.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от назначения по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, с който претенциите се оспорват
изцяло като неоснователни. Поддържа се искането на ищеца за допускане на съдебно-
1
икономическа експертиза. Иска се отхвърляне на претенциите.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ал., 1 във вр. чл. 240
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
От представения по делото договор за издаване на кредитна карта № ................... от
06.03.2019 г., приложимите Общи условия за издаване и ползване на кредитни карти Visa,
Mastercard и American Express и Приложение № 1 към тях се установява, че "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, като кредитор е предоставил на ответника, като кредитополучател
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит и е издал като средство
за отдалечен достъп до средствата на кредитния лимит - персонална кредитна карта
Mastercard Cash. Видно от чл. 3 на посочения договор разрешеният кредитен лимит е в
размер на 2500 лв. От представените общи условия от 06.09.2018г., действащи към момента
на сключване на договора, и приложение № 1 към тях (в сила от 22.02.2019г. за нови
картодържатели), в което се съдържат съществените уговорки между страните, се
установява, че уговореният годишният лихвен процент при покупки и теглене на пари в
брой е 19.9% /т.6 от приложение № 1/ и е уговорено задължение на кредитополучателя да
заплаща минимална месечна вноска в размер на 3% от общо дължимата сума, но не по –
малко от 15лв. /т.5 от приложението/. Установява се също, че при забава в плащанията
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на основния лихвен процент на
БНБ плюс 10 пункта годишно върху забавената сума. В чл. 14.3 от общите условия е
посочено, че при настъпване на предсрочна изискуемост съгласно чл. 20.2 договорът се
счита за автоматично прекратен, а в чл. 20.2 – че при непогасяване на минималните месечни
вноски по две последователни месечни извлечения банката има право да обяви
задължението за изцяло предсрочно изискуемо. Съгласно чл. 12.1 от общите условия
банката има право да блокира картата при неплащане на минималната месечна вноска в срок
от десет дни след посочената в месечното извлечение дата.
За установяване на обстоятелството, че процесната кредитна карта е предоставена от
страна на банката – ищец е представен приемо–предавателен протокол от 06.03.2019г., видно
от който кредитната карта е предадена физически на ответницата.
На следващо място за установяване на твърденията си, че е изправна страна по
договора и обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми, поради бездействието на
длъжника за плащане на 2 поредни минимални месечни вноски по месечни извлечения на
основание чл. 20.2 от общите условия, ищецът е представил изпратено уведомление до
длъжника. Видно от отбелязването същото е връчено от ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, на
04.08.2023г.
По делото е прието заключението на в.л. Б. по допуснатата съдебно – икономическа
експертиза, от която се установява, че съгласно представеното към експертизата
Приложение № 1 към 18.09.2023г. задълженията на ответницата са в общ размер от 1885,75
лв. и са формирани както следва: главница в размер на 1000 лв., договорна лихва в размер
на 336,97 лв., начислени лихви за просрочие в размер на 229,81 лв., обезщетение за
надвишен кредитен лимит в размер на 114,80 лв., месечни такси за обслужване в размер на
17,70 лв., застрахователни премии в размер на 69,47 лв. и такси за администриране на
просрочен кредит и съдебни разходи в размер на 120 лв. От страна на кредитополучателя за
периода от 31.10.2020г. до 04.08.2023г. са платени суми към банката в общ размер на 311,84
лева, описани по дати и размери на трансакциите, като с плащането са погасени задължения
2
по минимални погасителни вноски от 10.08.2021г. След 17.09.2023г. плащания по процесния
договор за кредитна карта от страна на ответницата не са извършвани. Вещото лице е
установило, че последното погасяване на договорна лихва е на 10.06.2019г., като последната
дата, на която банката е начислявала договорни лихви е 10.11.2022г., а за периода до
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита размерът на договорната лихва възлиза
на 336,97 лв.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
доводите на страните, прави следните правни изводи:
От приетите по делото писмени доказателства се установява несъмнено, че банката-
кредитор, като изправна страна в правоотношението е предоставила на длъжника кредитна
карта Mastercard Cash и страните са били обвързани от валидна облигационна връзка,
основана на сключения помежду им договор за издаване на кредитна карта № ................... от
06.03.2019 г. и Общи условия към него. Ответникът с подписа си е потвърдил, че е запознат
с общите условия по договора и ги приема. По делото е установено, както от писмените
доказателства, така и от приетото заключение на вещото лице, което съдът кредитира изцяло
като обективно изготвено, че картодържателят след 28.02.2020 г. не е изпълнявал своите
задължения по договора за редовното заплащане на дължимите месечни суми по издадените
месечни извлечения. Затова кредиторът е предприел необходимите действия за надлежното
упражняване на правото да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. Волеизявлението
на банката – кредитор за обявяване на предсрочна изискуемост следва да е обективирано в
писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2
ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да
упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Законодателят не предвижда
конкретен начин за връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения, поради което кредиторът не е ограничен относно избора на способ за
връчване. В случая, уведомлението за обявяване на предсрочна изикуемост на кредита е
било връчено от ЧСИ Д.Н., като същият е залепил уведомление на 21.07.2023 г. Съгласно
отразеното в приложената разписка за извършени действия по връчване на книжа/призовки
в указания в уведомлението двуседмичен срок от залепването му, който е изтекъл на
04.08.2023г. лицето не се е явило в кантората на ЧСИ да получи уведомлението за
предсрочна изискуемост, нито се е явило друго упълномощено лице. При тези данни съдът
приема, че уведомлението за обявена предсрочна изискуемост на вземането се счита
редовно връчено на ответника при условията на чл. 47 ГПК и е породило действие, поради
което предсрочната изискуемост е настъпила на 04.08.2023г.
С оглед изложеното съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване на
договорно правоотношение и неговия предмет – предоставяне на кредитна карта с
установен кредитен лимит срещу задължение на кредиполучателя да връща ежемесечно
уговорена в договора погасителна вноска, неизпълнение на задълженията на длъжника за
погасяване на минималните вноски и надлежно упражнено от банката право да обяви
вземането за предсрочно изискуемо.
При извършена служебна проверка на процесния договор за издаване на кредитна
карта по реда на чл.7, ал.3 от ГПК, не се установяват неравноправни клаузи по смисъла на
чл.143 ЗЗП. Не е установена нищожност на клаузата предвиждаща заплащане
възнаградителната лихва, поради противоречие на добрите нрави. В тази връзка следва да се
има предвид нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на МС на Р. България. Тъй като
възнаградителната лихва се включва като елемент в ГПР, от значение е заедно с другите
3
компоненти да не се надвишава ограничението относно общите разходи по кредита, прието с
чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случая ГПР по кредита в размер на 36,37% е в рамките на приетото от
законодателя ограничение - по-малък от петкратния размер на законната лихва.
С оглед приетото заключение на вещото лице и направените по-горе правни изводи,
предявените искове за главница и възнаградителна лихва се явяват основателни и доказани
и следва да се уважат за пълния заявен размер, който е по-нисък от установения в
заключението размер, а именно за главницата в размер на 976,41 лева и за възнаградителна
лихва за периода от 27.08.2021г. до датата на предсрочна изискуемост - 04.08.2023г. в
размер на 323,84 лв.
Тъй като ответникът е изпаднал в забава, съдът намира, че искането за присъждане на
лихва за забава е основателно, доколкото ответникът е преустановил плащанията и е
изпаднал в забава. Изчислена от съда с помощта на онлайн калкулатор на основание чл. 162
от ГПК лихвата за забава за периода от 27.08.2021г. до 18.09.2023г. възлиза на 290,27 лв. и
именно до този размер искът за мораторна лихва следва да се уважи, а за разликата над
уважения размер до претендирания размер от 588,50 лв. същият следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него
разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от исковете. Дължими са и
разноските направените в заповедното производство, които съгласно дадените указания в т.
12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в
настоящото производство. Видно от представения списък в настоящото производство
разноските възлизат в общ размер на 1148,73 лв., от които 112,25 лв. за платена държавна
такса, платено адвокатско възнаграждение в размер на 586,48 лв., сумата от 200 лв.
възнаграждение за особен представител и сумата от 250 лв. възнаграждение за вещо лице.
Така, съобразно уважената част от исковете ответникът дължи на ищеца разноски за
настоящото производство в размер 967,35 лева и такива за заповедното производство - в
размер на 436 лв.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Г. Р., ЕГН **********, с адрес:
.................................., че в полза на "Юробанк България" АД, вписано в търговския регистър
с ЕИК ........................., с адрес на управление ..............................., представлявана от
изпълнителните директори Д. Ш. и П. Д. съществува вземане в размер на сумата от 976,41
лв. /деветстотин седемдесет и шест лева и 41 ст. /, представляваща главница по договор за
издаване на кредитна карта ...................... от 06.03.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от 02.10.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, сумата от 323,84
лв. /триста двадесет и три лева и 84 ст./, представляваща договорна възнаградителна лихва
за периода от 27.08.2021 г. до 04.08.2023 г., сумата от 290,27 лв. /двеста и деветдесет лева и
27 ст./, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница и договорна лихва
за периода от 27.08.2021 г. до 18.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ № 2948/04.10.2023 г. и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 5926/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва в частта за разликата над уважения размер на лихвата от 290,27 лв. / двеста
и деветдесет лева и 27 ст. / до пълния претендиран размер от 588,50 лв. /петстотин осемдесет
и осем лева и 50 ст./, като неоснователен.
4
ОСЪЖДА Т. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: .................................. да заплати на
"Юробанк България" АД, вписано в търговския регистър с ЕИК ........................., с адрес на
управление ..............................., представлявана от изпълнителните директори Д. Ш. и П. Д.,
сумата от общо 1403,35 лв. /хиляда четиристотин и три лева и 35 ст./, представляваща
направените по делото разноски, от които 436 лв. по ч.гр.д. № 5926/2023 г. по описа на
Бургаския районен съд и 967,35 лв. по настоящото гр.д. № 2479/2024 г. по описа на
Бургаския районен съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5