Решение по дело №1200/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на Б.М.Р. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощника му адв. В.С. за присъждане следните суми за периода от 09.08.2019 г.-28.04.2023 г. в размер на 15 000 лв. ведно със законна лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане. Твърди се, че същите са настъпили като резултат от нарушения на чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС, извършени чрез бездействие от страна на администрацията на затвора.

Въпросните нарушения, които се твърди да са били допуснати от затворническата администрация и за исковия период са се изразили според ищеца в следното: във всички затворнически килии, в които ищецът е пребивавал нетната площ предоставяна му от затворническата администрация не е надвишавала 3 кв. м, липсвала каквато и да е вентилация, чрез която да се пречиства въздуха. Тоалетната в килията му е в много тежко състояние с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми или умивалници. Твърди се, че банята в затвора се ползва избирателно и липсва топла вода. На следващо място се сочи, че в стаите, в които ищецът е пребивавал е не е осигурявана достатъчно светлина; отоплението през зимата е лошо. През зимата на ищеца не са предоставяни достатъчно дебели завивки, спалното му и постелъчно бельо се е сменяло изключително рядко; лошо хигиенно състояние на помещенията; недостатъчна вентилация в помещението; наличие на дървеници и хлебарки в спалното помещение; честа липса на препарати за почистване на помещението; невъзможност за ползване на пералнята; липса на осигурен едночасов престой на открито поради трудовата заетост на ищеца; неадекватна и недостатъчна медицинска помощ и липса на лекар; неспазване на определеното време за свиждане и съкращаване на същото от администрацията. Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение

Ответникът ГДИН – София, представляван от ст. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата молба неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се излага становище за неоснователност и недоказаност на иска и се моли за отхвърлянето му.

Прокурорът от ОП – Пловдив, задължително участващ по реда на чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС, изразява становище, че исковата претенция неоснователна и недоказана, както по основание, така и по размер.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че исковете са допустими. С оглед на съдържанието на всяка от двете отделни искови претенции се касае до иск за неимуществени вреди с правно основание по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Ищецът И. претендира вреди от посочени нарушения за два отделни периода на задържането му в Затвора Пловдив. Исковете са предявени от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил действително задържан в посоченото място за лишаване от свобода. Същите са предявени и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл. 205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в град София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира обезщетение за извършено нарушение на специализираната администрация по чл. 3 от ЗИНЗС в място за лишаване от свобода, каквото е Затвора Пловдив, а съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

По същество исковата молба е частично основателна.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна, че ищецът Б.М.Р. *** първоначално на 11.12.2019 г. като е освободен на 28.04.2023 г. вкл. За периода от 11.12.2019 г. до 16.12.2019 г. вкл., няма данни с колко други лишени от свобода е пребивавал и в кое помещение е пребивавал. За периода 17.12.2019 г. – 19.12.2019 г. ищецът пребивавал на стая № 63, която е с площ от 13,64 кв. м., без санитарния възел, с два отварящи се прозореца с размери 0,19 х 1,17 м. и 0,45х 1,17 м. и самостоятелен санитарен възел с площ от 2,48 кв. м., с един отваряем прозорец 0,30 х 1,17 м. За периода 20.12.2019 г. до 26-12-20219 г. е настанен в стая №54, която е с площ от 25.51 кв.м., без санитарния възел, с два отварящи се прозореца с размери 0,95 х 1,15 м. и 0,47 х 1,15 м. и самостоятелен санитарен възел с площ от 2,42 кв. м., с един отваряем прозорец 0,32 х 1,15 м. За периода от 27.12.2019 г. до 16.06.2020 г. е настанен в стая № 59, , която е с площ от 26.64 кв.м., без санитарния възел, с два отварящи се прозореца с размери 0,98 х 1,15 м. и 0,45 х 1,15 м. и самостоятелен санитарен възел с площ от 2,56 кв. м., с един отваряем прозорец 0,35 х 1,15 м. За всеки л. св. има легло с размери 80 х 190 см. и шкаф с размери 35 х 100 см. Стаите са снабдени с осветителни тела и се отопляват чрез централно локално парно през отоплителния сезон. Лишените от свобода имат достъп до топла вода два пъти седмично, съгласно график. За този период на престой на ищеца също нямало запазена информация с колко други лишени от свобода пребивавал ищецът в спалните помещения, предвид съхраняването на информацията за три години съгласно „Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните ѝ поделения“ – ТС-НО-5, утвърдена със Заповед № Л-42/02.01.2020 г. на Главния директор на ГДИН и от Държавната агенция „Архиви“.

От 17.07.2020 г. до 03.09.2020 г. ищецът Р. пребивавал в стая № 6 на пост 6, която е с площ от 28.28 кв.м. без санитарният възел с два отваряеми прозореца с размери 0.45 x 1.10 м. и 0.50 х 1.10 м. и самостоятелен санитарен възел с площ от 2,48 кв. м. с един отваряем прозорец с размери 0,35 х 1,10 м. В тази стая ищецът Р. пребивавал за посоченото време заедно с още най-малко 5 и най-много 8 лица, броени заедно с него. Констатирана е била пренаселеност само за периода от 28.08.2020 г. до 03.09.2020 г., когато в стаята са настанени с ищецът 8 л. св.

От 04.09.2020 г.до 08.12.2022 г. ищецът е преместен в стая № 1 на пост 6, която е с площ от 21.83 кв.м. без санитарният възел с два отваряеми прозореца с размери 1.15 м. х 1.15 м. и 1.15 х 1.15 м., и санитарен възел е 4.37 кв.м., с отдушник ф. 110 см. В тази стая ищецът Р. пребивавал за посоченото време заедно с още най-малко две и най-много седем лица, броени заедно с него. Констатирана е била пренаселеност, за периодите : 24.11.2020 г. – 07.12.2020 г.; 10.12.2020 г. – 17.12.2020 г.; 18.12.2020 г. – 28.12.2020 г.; 31.12.2020 г. – 04.01.2021 г.; 10.01.2021 г.; 13.01.2021 г. – 26.01.2021 г. и от 29.01.2021 г. до 01.02.2021 г.

За времето от 09.12.2022 г. до 28.04.2023 г. вкл., е пребивавал в стая № 37 на пост 3, която е с площ от 46,55 кв. м., без площта на санитарния възел, с два отварящи се прозореца с размери 1,20 х 1,20 м. и 0.40 х 1,20 м. и самостоятелен санитарен възел с площ от 4,44 кв. м. В тази стая Р. пребивавал за посоченото време заедно с още най-много 12 лица и най-малко 6 лица заедно с него. За този период е констатирана пренаселеност за периода 22.02.2023 г. – 28.02.2023 г, включително.

По време на престоите на ищеца в Затвора Пловдив за всеки лишен от свобода, включително и за ищеца, имало осигурено легло, като след ремонта на пети пост, където е преминал част от престоят на ищеца, стаите били оборудвани с нови легла, шкафове, маси и столове, които поради действия на л. св. в нарушение на чл. 96, т.2 от ЗИНЗС са повредени или унищожени, което е довело до допълнителни ремонти от страна на администрацията и осигуряване на нов инвентар. През периодите на престоите на ищеца такива текущи ремонтни дейности се извършвали за смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, смяна на осветителни тела, подмяна на счупени прозорци и пр. В санитарните помещения, с които разполагали всички стаи по настаняване на ищеца Р., лишените от свобода можели да ползват течаща студена вода. Топла вода лишените от свобода можели да ползват в банята на затвора, съгласно утвърдени графици за използването ѝ по два пъти седмично, съобразно с настаняването на лишените от свобода на конкретните постове в затвора. Всички работещи лишени от свобода имали осигурена възможност след приключването на всеки работен ден да използват банята, като по време на описаните престои на ищеца в Затвора Пловдив същият бил два пъти назначен на работа. Спалните помещения в затвора и по-конкретно тези, в които бил настанен ищецът по време на всеки от двата му престоя там, разполагали с по два отваряеми прозореца с размери, предоставящи възможност за проникване на дневна светлина, като в килиите имало монтирано и изкуствено осветление. В затвора Пловдив липсвала изградена вентилационна система, но всички прозорци били отваряеми, като проветряването на стаите ставало по желание на лишените от свобода. Хигиената в спалните помещения се осъществявала също от лишените от свобода, които за целта получавали съответните прибори, като можели и да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив, или такива да им бъдат донасяни от близките им, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. При престоите си в затвора Пловдив ищецът Р. разполагал винаги с комплект спално бельо и завивки, като при нужда домакинът осигурявал колкото комплекта са необходими. Отделно от това, лишените от свобода имали право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла и да използват лични такива в ротация със служебни, или да закупуват такива от лавката при затвора, като ищецът Р. имал и се възползвал от тази възможност. По време на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и при двата процесни престоя ищецът не бил депозирал молби за допълнително осигуряване от затвора на завивки през зимата, когато отоплението в затвора се извършвало посредством изградено парно, както и други жалби свързани с лоши битови условия. Прането на дрехи и смяната на спално бельо се осъществявали по усмотрение на самия лишен от свобода ръчно, или чрез изнасяне за пране от близките, или в пералнята при затвора Пловдив, за което бил изготвен седмичен график за ползването ѝ (л. 14 и л. 98), включващ и два дни в седмицата, в които пералнята се ползва именно за пране на спално бельо на лишените от свобода.

По време и на двата периода на престой на ищеца в Затвора Пловдив на територията на пенитенциарното заведение били осъществявани дейности по ДДД обработка, съгласно сключени договори за дезинсекция и дератизация със специализирани фирми. За 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г. била извършвана редовна дезинсекция и дератизация на различните помещения на затвора по график, включително и спалните такива, съставляваща химична обработка на помещенията против мишки, хлебарки, дървеници, бълхи и мухи, каквито дейности били документирани с протоколи (л. 15-32).

Къпането на лишените от свобода е в обща баня, като всички л. св. имат достъп до течаща топла вода съгласно утвърден график (л. 84, л. 88) за разпределение на времето на л. св. от съответната група. Като работещ ищецът Р. е имал достъп до банята всеки ден след приключване на работния процес. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон Проветряването на стаята е по желание на л. св. и могат да правят това чрез отваряне на прозорците.

По време на първия от престоите на Р. *** основно прилаганата спрямо него корекционна работа била мотивирането му и включването му в трудов процес, поради което и същият бил назначен на работа в „обособено производство“. Ищецът Р. е включен в общогрупово културно-информационно мероприятие „Великденски яйца – символика на цветовете“.

По време на престоя си в затвора Пловдив ищецът няма положителни прояви, не е награждаван, с отчетени множество дисциплинарни прояви. Налагани са му четири наказания притежание на непозволени вещи.

Представен е график за провеждане на амбулаторните прегледи в медицински център на затвора Пловдив (л. 97). Предоставено е копие от медицинската документация на ищеца Р., от която е видно, че са му извършвани кръвни изследвания, кардиограми, амбулаторни прегледи и назначена терапия. Предоставена е епикриза от проведено лечение и диагноза „остър апендицит с дифузен перитонит“ проведено в периода 20.10.2020 г. до 26.10.2020 г., в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД.

В хода на съдебното производство не се представят други доказателства.

На базата на установените факти и анализа на доказателствата, от правна страна, съдът намери следното:

На първо място, по отношение на началната дата претенцията, установява се категорично от приетите писмени доказателства, че ищецът не е пребивавал в затвора Пловдив от посочения в исковата му молба начален момент 09.08.2019 г., тъй като е започнал изтърпяването на наказанието лишаване от свобода считано от 11.12.2019 г., същевременно в периода от 09.08.2019 г. до 10.12.2019 г., вкл. не е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора Пловдив. Поради това и съдът намери, че само на това основание е неоснователна претенцията на ищеца за частта от предявения исков период, а именно за времето от 09.08.2019 г. до 10.12.2019 г. вкл., тъй като не се установи в рамките на посочения период ищецът да е бил изобщо задържан в затвора Пловдив, както твърди по исковата молба.

Следва в тази връзка да се разгледат по същество оплакванията на ищеца конкретно за времето, за което се установява действително и реално същият да е пребивавал в затвора Пловдив, а именно от 11.12.2019 г. до 28.04.2023 г., вкл. и с оглед установеното по отношение наличието или липсата на всяко от тях, съдът ще осъществи и преценката си за евентуалното кумулативно въздействие върху ищеца на условията, в които е бил лишен от свобода, като вземе предвид и продължителността на всеки от престоите му в място за лишаване от свобода, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, което пък е предвидено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС.

Според нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие. Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък възпроизвежда дословно така визираното в чл. 3 от КПЧОС основно човешко право. Според нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, в редакцията ѝ в сила от 07.02.2017 г., конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, причинени от действия, бездействия или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на чл. 3 от КПЧОС по силата на чл. 5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и независимо от факта, дали в съответното законодателство са въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата.

При наличие на посочената нормативна уредба и с оглед на конкретните доказателства по делото, съдът намери, че исковата претенция се явява само частично основателна и доказана. В тази връзка и по-надолу в мотивите на съдебното решение ще се разгледат поотделно всяко от оплакванията на ищеца, формулирани за целия искови период.

Конкретно досежно оплакването за пренаселеност на килиите по настаняването на ищеца Р. и при двата от престоите му в затвора, то следва да се има предвид общо, че според нормата на чл. 3 от КПЧОС, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В насока тълкуването на тази разпоредба, относима към изтърпяващите наказание лишаване от свобода, е налице разрешение, дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр. делото „Ананиев срещу България“, както и „Нешков и др. срещу България“, за това, че независимо, че желателният стандарт, а в България и вече нормативно установен такъв, е четири квадратни метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията, а недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане, като например: липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането (дело Torreggiani and Others). От това, според ЕСПЧ следва, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член.

По отношение на останалата част от този исков период, в който се установи, че лицето действително е пребивавало на територията на Затвора Пловдив, а именно от 11.12.2019 г. до 16.07.2020 г., вкл. с оглед доказателствената тежест в процеса и фактът, че ответникът не е представил доказателства за това с колко други л.св. е пребивавал ищецът за горепосочените периоди, които са от общо 219 дни, съдът приема, че е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. По отношение на останалата част от исковия период – от 17.07.2020 г. до 28.04.2023 г., вкл., за който безспорно се установи, че лицето действително е пребивавало на територията на Затвора Пловдив и който период е предмет на разглеждане в настоящото производство от събраните доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м., които са общо 71 дни. От представените справки става ясно, че за част от дните, които ищецът е бил настанен в следните стаи: № 6 за 28.08.-03.09.2020 г., вкл; № 1 за 24.11.2020 г. – 07.12.2020 г. , вкл, 10.12.2020 г. – 17.12.2020 г. , вкл, 18.12.2020 г. – 28.12.2020 г. , вкл, 31.12.2020 г. – 04.01.2021 г. , вкл, 10.01.2021 г., 13.01.2021 г. – 26.01.2021 г. , вкл, 29.01.21 г. до 01.02.2021 г.,вкл; № 37 за 22.02.2023 г. – 28.02.2023 г., вкл. същият е търпял наказанието си при условията на действителна пренаселеност. При това положение се констатира, че в рамките на претендирания период на практика ищецът е бил в условия на пренаселеност за общо 290 дни. В останалите периоди жизненото му пространство е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека.

Съдът намира за основателни оплакванията по отношение недостатъчното време за провеждане на свижданията в Затвора Пловдив, предвидени в чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС. Това е така тъй като от страна на затворническата администрация не се представиха доказателства за честотата и продължителността на свижданията.

Установява се, че на практика, предвид въведения дневен график за разпределение на времето, работещите лишени от свобода в работните дни не са можели в посоченото в графиците време да ползват установеното от закона в чл. 86, ал. 1 от ЗИНЗС право на едночасов престой на открито. Следва тук да се има предвид, че участието в трудова дейност на лишените от свобода има изрична регламентация в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като продължителността на работния ден на лишените от свобода, минималната междудневна и междуседмична почивка, полагането на извънреден труд, условията за работа, се определят съобразно разпоредбите на трудовото законодателство (чл.79, чл.175 ал.2 от ЗИНЗС, чл.59 - 61, чл.172, чл.174 от ППЗИНЗС). Това налага да се приеме, че дневният режим на работещите лишени от свобода е различен от този на неработещите. Според чл. 169а, т. 1 от ППЗИНЗС по време на работа на лишените от свобода не е разрешено да напускат определените от администрацията работни места, което изключва възможността им да присъстват с останалите лишени от свобода (неработещите) при установения през деня престой на открито. За сметка на това пък, на работещите лишени от свобода се осигурява почивка през работния ден, според изискванията на приложимия КТ. Същевременно обаче, доколкото се касае до особено и специфично право, установено именно по отношение на лишените от свобода, чието ограничаване чрез прекратяване или отмяна е позволено само в нормативно установени хипотези /чл.71 от ППЗИНЗС/, то според съда с оглед липсата на други доказателства, представени от ответната страна, задължена да посочи как именно се осигурява престоят на открито на работещите, например за това неосъщественият престой на открито за част от времето на работа да е бил компенсиран в по-следващ период, според съда все пак се установява нарушение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, който, както се каза, очертава нарушенията неизчерпателно. В случая, според съда, е следвало да се осигури възможност за пълното, а не само частично упражняване на правото по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС за престой на открито от минимум един час и на работещите, включително Р., което е следвало да бъде организирано по съответен начин от затворническата администрация и надзорно-охранителния състав в затвора. В тази насока би следвало да се положат усилия и да се организира престой на открито и на работещите лишени от свобода, за които престоят се провежда отделно от останалите, като според съда, от страна на администрацията на затвора, не са били положени достатъчни усилия, например за изготвяне на графици за извеждането и на работещите лишени от свобода, с оглед на това и те да упражнят правото си по надлежния ред и в пълния предвиден от закона обем. С това бездействие на практика е допуснато и твърдяното от ищеца нарушение, свързано с условията по изтърпяване на наказанието, макар и не в пълния обем на същото. Както се каза, Р. все пак е използвал престой на открито в неделя, когато не е бил на работа, предвид обстоятелството, че е положил трудова дейност в рамките на 198 дни от общо 1235 за целия разглеждан искови период, като е излизал и по време на обедните почивки от работа. Доколкото обаче правото му на престой на открито не е било изцяло възможно да се упражни, а именно по минимум един час на ден, то, както се посочи, налице е нарушение от страна на органите по изпълнение на наказанията на изискването по чл.3 от ЗИНЗС за непоставяне на лишените от свобода в неблагоприятни условия за изтърпяване на това наказание.

Недоказани според съда са изцяло оплакванията на ищеца и за двата искови периода, свързани с неосигуряване на достатъчно светлина и вентилация в местата за лишаване от свобода. Действително, не са налице доказателства в Затвора Пловдив да е била изградена специална вентилационна система. Установява се категорично обаче, че всички помещения по настаняването на ищеца са разполагали с прозорци и то по два, а не както твърди ищецът – само по един, от които е била налице възможност за проникване на свеж въздух, както и на дневна светлина, предвид размерите им. Установено е, че в спалните помещения на Затвора Пловдив има по два прозореца, както се каза и по един прозорец или отдушник в самото санитарно помещение, които прозорци се отварят и поради това е налице възможност за непрекъснато проветрение и то по желание на настанените там лица. Установено е, че в помещенията на Затвора Пловдив е осигурено и необходимото изкуствено осветление. Във връзка с оплакването на достигане на достатъчна светлина в помещенията, действително, с оглед размера на стаите, съпоставен с размерите на прозорците, може да се направи извод, че е налице известно несъответствие с широко популярните строителни стандарти, касателно нивото на проникване на дневна светлина в помещенията, но следва да се има предвид и типа на сградата, която не е типична жилищна сграда, а такава, при която е нужно да бъдат спазени и конкретни стандарти за сигурност и поради това и изискванията относно осветеността, утвърдени по отношение на жилищните сгради, не могат да се прилагат безусловно. Във връзка с оплакването относно липсата на вентилация, се установява от доказателствата, че такава практически се е осъществявала по възможните начини чрез отваряне на прозорците, за проникване на свеж въздух отвън. Установява се също така, че и през исковия периода Р. е бил два пъти устроен на работа (л. 89-92), което е индикация, че в голяма част от деня той е бил извън спалните помещения. Поради това и според съда, дори и да се приеме, че проникването на дневна светлина в спалните помещения и на свеж въздух не е било достатъчно, което не е доказано категорично, то като се вземе предвид и факта, че за ищеца практически е била налице възможност да е извън тези помещения през деня, не може да се счете, че са настъпили твърдените от него неимуществени вреди, като ищецът не е предоставил други доказателства в тази насока. Поради това оплакванията за установения периода на престой съдът намира за недоказани. Не се установява, нито от представените писмени, нито от гласните доказателства, ищецът да е страдал от ухапвания от насекоми или задух, при това именно вследствие на липсата на въздух, както се твърди, като за подобни негови оплаквания изобщо липсват ангажирани от негова страна доказателства. Като недоказани следва да се приемат твърденията за липсата на адекватно медицинско обслужване в Затвора Пловдив. Предоставен е здравен картон на ищеца Р., както и копия на извършени му прегледи, назначени изследвания, предписана терапия и направена операция по спешност на апендицит. От същите става ясно, че през годините на престой в Затвора Пловдив на ищеца Р. са извършвани редовни амбулаторни прегледи, с необходимите кръвни и други диагностични изследвания. От извършената му по спешност операция същият се е възстановил по стандартните от медицинска гледна точка срокове и без усложнения. Следва да се отбележи, че констатираната хирургична интервенция е характерна за голяма част от хората и няма доказа връзка между проявлението им и престоя на ищеца в пенитенциарното заведение. Видно е, че от администрацията на Затвора Пловдив му е оказана своевременна медицинска помощ, чрез привеждането му в УМБАЛ „СВЕТИ ГЕОРГИ“ ЕАД, където в хирургично отделение му е извършена необходимата оперативна намеса.

Както от писмените доказателства, така и гласните такива, се установява категорично, че в стаите в Затвора Пловдив, през разглеждания период на задържане на ищеца, са били изградени и са съществували санитарни възли с осигурена течаща студена вода, като лишените от свобода са можели да ползват по определен график и баня с осигурена топла вода поне два пъти седмично. Установено е според съда поради това и при пълно съобразяване с изискването, възведено в разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, съобразно с което на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Не се установява, нито от гласните, нито от писмените доказателства, в някое от помещенията по настаняване на ищеца, по време и на двата престоя, да не е бил изграден санитарен възел. Установява се от писмените доказателства, че санитарните възли, прилежащи към всяко спално помещение, са били отделени от спалното помещение, като на практика са отделни помещения, разполагащи и със собствени врати, прозорци или отдушници, поради което и твърденията на ищеца за липса на уединение при ползване на тоалетната, не са изобщо доказани, включително и не се потвърждават от показанията на разпитания свидетел.

От приложената справка е видно, че при наличие на повреди се осъществява своевременна смяна на кранчета, отстраняване на течове и пр., като поради това и оплакването за претърпени вреди от наличие на сочените обстоятелства на повреди, които обичайно се появяват, не се доказва изобщо.

Не е доказано и твърдението относно липсата на възможност да се ползва топла вода и съответно за лоши условия за ползване банята при затвора Пловдив, доколкото се установява, че е бил въведен график за използването ѝ по съответните отделения в затвора, което е направено именно с оглед съобразяване факта на ползването ѝ от значителен брой лица. Сиреч, налице са били активни действия по въвеждане на съответна организация при ползването на банята, което да не позволява едновременно струпване на лишени от свобода от различните отделения и групи.

Оплакването на ищеца относно преживени от него неблагоприятни усещания на студ, поради отказ да му бъдат предоставени завивки от администрацията на Затвора Пловдив и при престоя му там, също са неоснователни. На първо място, установява се от представените от ответника писмени доказателства, а това е потвърдено и от гласните доказателства, че в затвора отоплението през зимата се осъществява посредством изградено локално парно, работещо по график през отоплителния период. Освен това, налице са данни, че е била подменена дограмата на прозорците, което в значителна степен има отношение към запазване на вътрешната температура и изобщо изолацията на помещенията, респективно подобряване на условията на престой.

Недоказани са твърденията на ищеца, че не са му били предоставени завивки и поради това е изпитвал студ. Въпреки твърдяното общо от свидетеля, че завивки са искани, но не са им предоставени от администрацията, не са налице данни Р. изобщо да е депозирал такива молби до администрацията на затвора, съгласно утвърдения за това ред и съответно да му е било отказвано. Поради това и общите твърдения, че през зимата е студено, като се има предвид, че се касае до характерни температурни стойности за съответния сезон и съответното географско място, не може да бъдат свързани пряко с неизпълнение на задължения на администрацията на Затвора Пловдив и в тази насока да съставляват обстоятелство, обуславящо отговорност за вреди от незаконосъобразно бездействие. Що се касае до оплакването за лоша хигиена, обусловено конкретно от твърдението за наличие на дървеници и хлебарки в помещенията и по-конкретно в леглата на лишените от свобода, то от доказателствата по делото се установява, че и за двата периода на престой на ищеца са били създадени условия за поддържане на елементарна хигиена в стаите, като отговорността за това обаче е била на самите лишени от свобода, на които се предоставят и препарати за почистване, макар предвид старата материална база поддържането на хигиената да се е осъществявало трудно. Установява се от представените и приети писмени доказателства и за двата периода, че ежегодно по няколко пъти са се извършвали дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на Затвора Пловдив, включително и спалните такива, което е доказано от приложените протоколи, в част от които включително с отразяване и че след извършване на обработката не е установено наличието на вредители. Очевидно, въпреки положените в тази насока усилия, паразитни насекоми – дървеници и хлебарки, за които са свидетелствали разпитаните свидетели - не са изчезнали. Това обаче, не се дължи на незаконосъобразно бездействие на специализираната администрация в местата за лишаване от свобода за посочените два искови периода. Освен това, както става ясно от приложената по делото справка, честотата на смяна на спалното бельо се определя от страна на самия лишен от свобода и това не е задължение на администрацията на затвора, доколкото това е място за лишаване от свобода, а не туристически обект за настаняване. Налице са доказателства за утвърден график за изпиране на спалното бельо в служебна пералня, а при неговото изхабяване и възможност лишеният от свобода да подаде молба за замяната му с ново. Затова и въпреки, че принципно наличието на инсекти в спалните помещения е от естество да води до неприятни усещания, то същото не може да се приеме за пряка последица от незаконосъобразно поведение на ответника за двата посочени периода, доколкото се установява същият да е положил необходимата и дължима грижа за справяне с този проблем, който е трудно и бавно отстраним и извън условията на затвора. Отделно от това по повод поддържането на хигиената, ищецът Р. е посочил, че на лишените от свобода се предоставя възможността да перат спалното бельо в пералнята, а дрехите си перат на ръка, както и че им са се предоставили препарати за почистване на спалните помещения.

С оглед изложеното по-горе по отношение на всяко едно от оплакванията на ищеца Р., то съдът счита, че следва изцяло да отхвърли предявения иск, както и че отговорността на ответника ГДИН София следва да бъде ангажирана по отношение на установеното незаконосъобразно бездействие, свързано с недостатъчното време за провеждане на свижданията, частично нарушение на правото на престой на открито и поставяне на ищеца в помещения за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затвора Пловдив, които не са отговаряли на възведените стандарти относно разполагаема площ на един лишен от свобода, в рамките на установеното време на престой за исковите периоди. По останалите оплаквания, съдът счита, че не следва да уважава исковете, предвид тяхната недоказаност.

Отговорността на държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение на наказанията във връзка с нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС е обективна. Предвид редакцията на чл. 3 от ЗИНЗС, въведена след 2017 г., която вече не съдържа изискване действията/бездействията по поставяне в неблагоприятни условия на задържаните лица да са умишлени и това е в съответствие и с практиката на ЕСПЧ, сочеща, че липсата на умишлено поведение не пречи неблагоприятните условия на задържане да съставляват нечовешко или унизително отношение в нарушение на член 3 от КПЧОС, всички посочени като установени условия, свързани с пренаселеност на помещения по настаняване на ищеца, съдът счита, че съставляват нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС. При наличието на така установените по-горе неблагоприятни условия, при които ищецът Р. е следвало да търпи наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив през втория установен период от време, при прилагане на подхода за оценка на въздействието им върху психическото и физическото състояние на задържаното лице, съобразно с периода, за който се установяват по категоричен начин такива нарушения, като взе предвид и възрастта на ищеца, а също и предвид разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, съдът намери, че в случая действително е налице доказано причиняване на неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора по осигуряване на благоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, което осъществява нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС. В случая, налице е поставяне в неблагоприятни условия на ищеца Р., над нормално присъщите на лишаването от свобода, като в тази връзка и според съда се установява твърдението за причинени неимуществени вреди в резултат от престоя му в пенитеницарно заведение при условията на пренаселеност, защото посочените и по-горе неблагоприятни условия, макар да не е доказано да са в кумулативна съвкупност и с другите твърдени такива по исковата молба, сами по себе си са от естество да причинят описаното от ищеца чувство на унижение на човешкото му достойнство. Пренаселеността в помещенията по престояване на ищеца е такова обстоятелство, което и обективно води до извод за унизително към човека отношение, доколкото неминуемо се отразява върху човешкото достойнство. В тази връзка и описаното от ищеца като претърпяно унижение е реална последица от посочените неблагоприятни условия. В тази насока съдът взема предвид и факта, че съгласно пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Нешков и др. срещу България“, не е необходимо доказването на настъпили вреди при наличието на нечовешки и/или унизителни условия на живот в ареста, като съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното. От страна на ответника не са ангажирани доказателства, които да водят до противен извод.

Затова и съдът счете, че следва да уважи отчасти направения иск за неимуществени вреди до посочените размери от 2 604.00 лева, като го отхвърли до пълния предявен такъв от 15 000.00 лева, като неоснователен и недоказан. С оглед на това и основателна е акцесорната претенция за присъждане и на законна лихва, като такава следва да се присъди върху сумата на обезщетението, считано от 28.04.2023 г. до окончателното им изплащане.

По отношение претенцията за присъждане на лихви от момента на увреждането и до окончателното изплащане на обезщетението, съдът намира същата за частично основателна. В тази насока, като се съобрази нормата на чл. 86 от ЗЗД и като се има предвид, че по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК е прието, че началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението при незаконни действия и бездействия на администрацията е моментът на преустановяването им, което в случая с оглед заявения краен период на оплакването на ищеца следва да се счете, че е 28.04.2023 г. доколкото до тогава се твърди същият да е бил подложен на неблагоприятните условия, причинили му вреди, то предвид уважаването отчасти на главната претенция за обезщетение, ще следва да се уважи и акцесорната такава за присъждане на законна лихва върху обезщетението, а именно от посочената дата 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

При този изход от производството и съобразно разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева – държавна такса за образуване на производството, както и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено съобразно с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Адвокат С. е упълномощен от ищеца за представителство по делото и е следвало да представлява последния безплатно като лице, което е материално затруднено лице, сиреч на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо и предвид основанията на чл. 38, ал. 2 от ЗА, на адв. В.С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер, определен съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая, съобразно с нормата на чл. 8, ал. 1, вр.с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата, което, с оглед на това, че следва да се присъди съразмерно на уважената част исковите претенции, така изчислено по съразмерност възлиза на 303,80 лева.

Що се касае до искането на ответника за присъждане юрисконсултско възнаграждение, то същото не може да бъде уважено, защото независимо от това, че е налице частично отхвърляне на искова претенция, то нормите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки само частичната основателност на втората искова претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност. Същевременно, по отношение на първия от исковете, който съдът отхвърля изцяло, тълкуването на нормата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС също тази насока под понятието „разноски“, посочено в тази разпоредба, следва да се разбират не дава такава възможност, независимо, че искът се отхвърля изцяло. В деловодни разноски, сиреч средства, заплатени за процесуални действия, като те не включват юрисконсултско възнаграждение. Аргумент в тази насока е и нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, която изрично разграничава разноските от възнаграждението за адвокат. Нормата е специална по отношение на общите правила на чл. 78 от ГПК, както се каза, поради което ищецът в това исково производство не дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение, дори и когато искът му е отхвърлен изцяло.

С оглед така изложените мотиви Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на Б.М.Р. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от общо 2 604.00 (две хиляди и шестстотин и четири) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив в периода от 11.12.2019 г. до 28.04.2023 г. вкл., в резултат от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва върху размера на обезщетението, считано от 28.04.2023 г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции в останалите им части, както следва: до пълния размер от 15 000.00 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 09.08.2019 г. до 28.04.2023 г. вкл. за понесени неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в Затвора Пловдив, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на ищеца Г. Б. И. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора Пловдив, сумата от 10 лв. /десет лева/, съставляваща заплатената от ищеца държавна такса за образуване на делото.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на адв. В.Л.С. ***, сумата от 303.80 /триста и три и осемдесет ст./ лева, съставляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от исковите претенции.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните по реда на АПК.

Съдия: