№ 48477
гр. София, 23.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20251110145530 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на Договор за кредит, евентуално съединен с искове с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1, евентуално пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на отделни клаузи от
Договора за кредит.
Ищцата Ц. И. Ч. твърди, че на 09.10.2019 г. е сключила договор за потребителски
кредит „Стандарт” №30039862636 с ответника „ПКБ” ЕООД за сумата от 3 000 лв. Сочи, че
кредитът е следвало да се погаси на 36 месечни вноски, всяка в размер на 143,05 лв., като
размерът на месечния лихвен процент не бил посочен, а ГПР бил в размер на 49.04%.
Излага, че в договора е посочено, че кредитополучателят ще ползва допълнителна услуга -
„Фаст“, за която следва да заплати сума в размер на 750 лв. и допълнителна услуга
„Флекси“, за която следва да заплати сумата в размер на 2100 лв. Оспорва договора за
кредит като нищожен при твърдения, че не са спазени предвидените от закона изисквания за
форма и шрифт не по-малък от 12, че не са предоставени общи условия, както и че
договорът не е подписан на всяка страница. Излага още, че в договора липсва ясно
разписана методика на формиране на ГПР и развива подробни съображения в тази насока.
Счита, че размерът на ГПР в случая надхвърля максимално допустимия по закон, като
излага и че допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ също следва да се вземат предвид при
формирането му. Оспорва отделните клаузи от договора също като нищожни поради
противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и поради неравноправност на
същите. Твърди, че услугите, за които се претендира възнаграждение в действителност не са
предоставени, а дори да са – аргументира, че това е част от управлението на кредита, за
което счита, че ответникът няма право да събира такси.
С оглед изложеното ищцата прави искане за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит „Стандарт” № 30039862636 от 09.10.2019 г. поради противоречие със
закона, а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузите
предвиждащи заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“
поради противоречие със закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави.
Претендира разноски. Не се противопоставя делото да се гледа в о.с.з. в негово отсъствие.
Ответникът „ПКБ” ЕООД оспорва предявения иск като недопустим при твърдения, че
срещу ищцата е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 71182/2023 г.,
срещу която не е подадено възражение и развива подробни съображения в насока, че
влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което
1
счита, че е недопустимо в настоящото производство да са разглежда въпросът за
действителността на договора за кредит. С оглед изложеното прави искане за прекратяване
на производството като недопустимо, евентуално за отхвърляне на исковете като
неоснователни. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адв. хонорар,
претендиран от ищеца.
Съдът намира за необходимо да посочи, че възражението на ответника за
недопустимост на производството е неоснователно, доколкото според практиката на СЕС
националните процесуални разпоредби, уреждащи принципа на сила на пресъдено нещо,
следва да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т.е. да не
препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите. СЕС изтъква, че
при липса на ефективен контрол върху потенциална неравноправност на клаузи от договор с
потребител не би могло да се гарантира спазването на предоставените с Директива 93/13
гаранции, и с оглед на това е приел, че правото на ЕС не допуска национална правна уредба,
която поради действие на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове, не позволява
на националния съд да провери неравноправния характер на договорни клаузи. В този
смисъл решение № 491 от 23.07.2024 г. по гр.д. 1767/2023 г. по описа на ВКС, IV Г.О.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на
страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед
извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК, поради което делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Въз основа на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отвода на ответника за недопустимост на
производството.
НАСРОЧВА разглеждане на делото за открито съдебно заседание за дата 17.02.2026 г.
от 15.00 ч., за която дата и час страните се считат уведомени с получаване на препис от
настоящето съобщение.
ДА СЕ ИЗИСКА ч.гр.д. 71182/2023 г. по описа на СРС, 48-ми състав.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи СЕФ към договора за кредит, както и
евентуален договор за допълнителна услуга, в случай че такъв е сключен. При
неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и
обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за задължаване на ответника да
представи копие от договора за кредит и погасителния план към него, доколкото същите са
представени с исковата молба.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „Стандарт”
№ 30039862636 от 09.10.2019 г. със соченото от ищеца съдържание, в това число и че част от
съдържанието на договора са клаузи, предвиждащи заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
По главения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на Договор за кредит, и по евентуално съединения с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1, евентуално пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на отделни клаузи от
Договора за кредит:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за
кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на
2
договора са клаузи, предвиждащи заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на
Закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя,
съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент
на разходите, както и че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3