№ 434
гр. В., 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Константин Д. Иванов
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. И.
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20253100500670 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба вх. №
12380/12.02.2025г. от Т. К. Т. ЕГН ********** от гр. В., ул. „*** против решение №
422/06.02.2025г. по гр.д. № 20223110100442 35-ти състав на ВРС, с което е отменена
наложената с решение, постановено в о.с.з., проведено на 11.04.2024г. и обективирано в
протокол № 2289/16.04.2024г. забрана за напускане на РБ от детето Т. Т. Т.а ЕГН **********
за срок до приключване с окончателен съдебен акт на производството по гр.д. № 442/2022г.
на ВРС, но не по-късно от една година, считано от 04.04.2024г., когато са уведомени
органите за ГК при МВР, съгласно разпореждане № 14190/04.04.2024г., на осн. чл. 127б, ал.
8 от СК.
Страната е изложила съображенията си, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, като постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния
закон.
Наведени са оплаквания, че първоинстанционният съд се е произнесъл с решение за
отмяна на наложената забрана детето Т. Т.а да напуска пределите на РБ, без изрично искане
за това. Дори и да се приеме, че е налице искане от страна на майката А. Х. А., то не е
проведено о.с.з. и не е изслушан като родител, не е взето предвид становището на ДСП-В.,
а това в рамките на друг, вече приключил процес.
Моли се да бъде отменено решение № 422/06.02.2025г. по гр.д. № 20223110100442 на
ВРС, 35-ти състав, като недопустимо и незаконосъобразно.
В писмен отговор А. Х. А. ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. *** , чрез адв. Р.А.
оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли се да бъде оставена без уважение.
Обжалваното решение е законосъобразно. Постановено е при спазване на материалния и
процесуалния закон.
1
В мотивите на обжалваното решение са изложени са ясно и подробно фактите и
обстоятелствата, въз основа на които то е постановено. Забраната детето Т. да напуска
страната е наложена преди да са били събрани всички доказателства по делото и съдът се е
съобразил с действащите към момента привременни мерки, според които
местопребиваването на детето е определено в Б.. По-късно, когато съдът е преценил, че
родителските права следва да бъдат предоставени на нея и местопребиваването на детето е
определено в РФ, съдът е постановил решение № 3808/28.10.2024г. С определение №
1673/05.02.2025г. са изменени изцяло и постановените с определение № 1435/02.02.2025г.
привременни мерки, на осн. чл. 323, ал. 3, предл. 2 от ГПК по делото в същия, като
посочения непосредствено по-горе смисъл. С оглед промяната в обстоятелствата и за да е
възможно да се изпълняват новите привременни мерки, логична промяна е отмяна на
наложената забрана и е постановено обжалваното решение. Освен това наложената забрана
е със срок от една година, считано от 04.04.2024г.
В о.с.з. на 17.04.2025г. въззивникът поддържа въззивната си жалба, а въззиваемата-
подадения отговор. Двете страни претендират разноски. Въззивникът възразява за
прекомерност на заплатеното от въззиваемата адвокатско възнаграждение.
Моли се жалбата да бъде отхвърлена.
ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на Т. К. Т. ЕГН ********** от
гр. В., м. „***“, № *** срещу А. Х. А. ЕГН ********** от гр. В., ул. *** по исковата му
претенция с правно осн. чл. 127, ал. 2 от СК по отношение на детето им Т. Т. Т.а ЕГН
**********г.
В хода на производството с определение № 1435/02.02.2024г. съдът е постановил
привременни мерки, на осн. чл. 323, ал. 1 от ГПК, като родителските права по отношение на
детето Т. са предоставени на бащата Т. К. Т. и местоживеенето на детето е определено при
бащата в гр. В..
С молба вх. № 27595/04.04.2024г. Т. К. Т., чрез адв. Г.М. е поискал от съда да наложи
забрана на осн. чл. 127б от СК детето Т. Т. Т.а да напуска страната.
С решение от 11.04.2024г., обективирано в протокол № 2289/16.04.2024г. по гр.д. №
442/2022г. на ВРС е наложена забрана детето Т. Т. Т.а ЕГН ********** да напуска РБ за срок
до приключване на производството по гр.д. № 442/2022г. на ВРС с окончателен съдебен акт ,
но не по-късно от една година, считано от 04.04.2024г., на осн. чл. 127б от СК.
Видно с решение № 3808/28.10.2024г. по гр.д. № 442/2022г. на ВРС, родителските
права по отношение на детето Т. Т. Т.а ЕГН *** са предоставени на майката А. Х. А.,
местоживееено на детето е определено при майката на адрес в РФ., гр. ***, определен е
режим на лични отношения на бащата Т. К. Т. с детето Т. Т. Т.а, осъден е да заплаща
издръжка за детето, на осн. чл. 127, ал. 2 от ГПК, отхвърлени са исковите претенции на Т. К.
Т. с правно осн. чл. 127, ал. 2 от СК, присъдени са разноски по делото.
С молба вх. № 103123/18.12.2024г. А. Х. А. е поискала изменение на постановените с
определение от 02.02.2024г. по делото привременни марки, като бъдат приведени в
съответствие с постановеното решение № 3808/28.10.2024г. по гр.д. № 442/2022г. на ВРС.
Със същата молба е поискано от А. Х. А. да бъде отменена забраната, детето Т. Т. Т.а да
напуска страната, взета с № 3808/28.10.2024г. по гр.д. № 442/2022г. на ВРС. В молбата е
посочено разпореждане № 14190/04.04.2024г., с което са уведомени органите на ГК при МВР
и е насрочено о.с.з. на 11.04.2024г.
С определение № 1673/05.02.2025г. по гр.д. № 442/2022г. на ВРС, съдът е изменил
постановените с определение № 1435/02.02.2024г. привременни мерки, на осн. чл. 127, ал. 3
от СК, като е предоставил родителските права по отношение на детето Т. Т. Т.а на майката А.
Х. А., определил е местоживеенeто на детето при майката на адрес в РФ., гр. ***,
определен е режим на лични отношения на бащата Т. К. Т. с детето Т. Т. Т.а и той е осъден е
да заплаща издръжка за детето.
2
След размяна на книжа, съдът е постановил обжалваното решение № 422/06.02.2025г.
по гр.д. № 442/2022г. на ВРС, с което на осн. чл. 127б, ал. 8 от СК е отменена наложената с
решение от 11.04.2024г., обективерано в протокол от о.с.з. № 2289/16.04.2024г., забрана
детето Т. Т. Т.а да напуска РБ, за срок до приключване с окончателен съдебен акт на
производството по гр.д. № 442/2022г. на ВРС, но не по-късно от една година, която тече,
считано от 04.04.2024г., когато са уведомени органите на ГК при МВР, съгласно
разпореждане № 14190/04.04.2024г.
За да се произнесе ВОС взе предвид следното:
Видно, допуснатата с влязло в сила решение от 11.04.2024г., обективирано в протокол
от о.с.з. № 2289/16.04.2024г. по гр.д. № 442/2022г. на ВРС забрана детето Т. Т. Т.а ЕГН
********** да напуска РБ е за срок до приключване на производството по гр.д. № 442/2022г.
на ВРС с окончателен съдебен акт, но не по-късно от една година, считано от 04.04.2024г.,
на осн. чл. 127б от СК. Постановено е и решение № 422/06.02.2025г. по гр.д. № 442/2022г. на
ВРС, с което така наложената забрана е отменена, който съдебен акт е предмет на
обжалване.
Неоснователно е оплакването, че няма искане на страната за отмяна на наложената с
решение от 11.04.2024г., обективирано в протокол от о.с.з. № 2289/16.04.2024г. по гр.д. №
442/2022г. на ВРС забрана детето Т. Т. Т.а да напуска РБ. Искането е направено от А. Х. А. с
молбата й до съда вх. № 103123/18.12.2024г. След като съдът е сезиран с молба за отмяна на
забраната, първоинстанционният съд е дължал произнасяне.
Вярно, че при постановяване на решение № 422/06.02.2025г. по гр.д. № 442/2022г. на
ВРС съдът не е насрочил о.с.з. в изпълнение на изискванията на чл. 127, ал. 8, вр. ал. 3 и сл.
от СК, но страната е разполагала с възможността да подаде въззивна жалба, от която се е
възползвала, в защита на нарушените си права, за което е изложила оплаквания. Въззивният
съд би следвало да насрочи о.с.з. и призове страните за изслушване и вземане становището
на ДСП-В., като извърши онези процесуални действия, които са били дължими от
първоинстанционния съд. Не следва отмяна на първоинстанционното решение само поради
това допуснато от ВРС процесуални нарушение. Същото се отнася и за соченото от страната
нарушение, че искането за отмяна не е образувано в отделно производство. Съдът се е
произнесъл по същото дело, по което е взето решението за налагане на забраната-гр.д. №
442/2022г. на ВРС, който съд се явява поначало компетентен да разреши спора, съгласно
разпоредбата на чл. 127б, ал. 1 от СК.
Важното в конкретния казус е, че наложената с решение от 11.04.2024г., обективирано
в протокол от о.с.з. № 2289/16.04.2024г. по гр.д. № 442/2022г. на ВРС забрана е обвързана
със срок на действие, според изискването на чл. 127б, ал. 5 от СК. Този срок е едногодишен
и видно от влязлото в сила последно посочено решение, тече считано от 04.04.2024г. Така
определеният срок на действие на забраната, наложена с решение от 11.04.2024г.,
обективирано в протокол от о.с.з. № 2289/16.04.2024г. по гр.д. № 442/2022г. на ВРС е
изтекъл на 04.04.2025г.-присъствен ден. След тази дата липсва правен интерес за А. Х. А.
от искане за отмяна на наложената забрана, а за наличието на правен интерес съдът следи
служебно.
Обжалваното решение следва да бъде обезсилено поради настъпилите в хода на
производството обстоятелства от обективен характер-изтекъл срок на наложената забрана и
липса на правен интерес от предприетото искане за отмяната й към момента, като
производството по първоинстанционното дело в частта относно производството по чл. 127б,
ал. 8 от СК и въззивното дело следва да бъдат прекратени.
Предвид характера на производството по чл. 127б от СК- спорна съдебна
администрация и прекратяването му, но не по причина на поведението на някоя от страните,
разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени, съгласно
приетото в ТР № 3 от 27.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2023 г., ОСГК.
3
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение рег. № 422/06.02.2025г. по гр.д. № 20223110100442 по описа
за 2022г. на ВРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 20223110100442 по описа за 2022г. на ВРС
само в частта на производството с правно осн. чл. 127б, ал. 8 от СК, инициирано от А. Х.
А. с молба вх. № 103123/18.12.2024г. и по в.гр.д. № 20253110500670 по описа за 2025г. на
ВОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4