РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 09.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав на пети ноември две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА
ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 251 по описа за 2019 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП – гр.Велико Търново, офис гр. Ловеч, чрез юрисконсулт
Д. Д., против
решение № 262 от 14.08.2019 година, постановено по наказателно административен
характер дело № 825 по описа за 2018 година на Ловешкият районен съд, с което трети
наказателен състав е отменил Наказателно
постановление № 345540-F388171 от 05.07.2018 година, издадено от директора на офис за
обслужване Ловеч в ТД
на НАП гр. В.Търново, като незаконосъобразно.
В
касационната жалбата /КЖ/ се съдържат оплаквания, че решението е неправилно и
постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че мотивите на съда за отмяна на НП
са неправилни. Касаторът иска да бъде отменено изцяло решението на
РС Ловеч и да се постанови ново решение, с което да
се потвърди НП.
В съдебно заседание касаторът не
изпраща представител.
Ответникът – „Пеневи
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт, като
обоснован и законосъобразен.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши, на основание чл. 218 ал.
2 от АПК, служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от
надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен, съгласно чл.210 ал.1
от АПК, срещу решение на Районен съд - Ловеч, което подлежи на касационен
контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и ал.2 от НПК, във
вр. с чл.63 ал.1, изр.2 от НПК. Разгледана по същество, жалбата против решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените
от касатора основания за отмяна.
В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа
на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Въз основа на редовно събраните
по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за
установено, че на 06.06.2018г. от служители на ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч
бил съставен АУАН № F388171 срещу „Пеневи
Посочено било още, че нарушението е
извършено на 03.04.2018г. в ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч и е установено
в ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч на 23.05.2018г. при извършена проверка в
информационната система на НАП. Актосъставителят приел, че горното деяние
представлява нарушение на чл.92, ал.2, във връзка с чл.92, ал.1 от ЗКПО. По
съставения акт жалбоподателят вписал, че ще представи писмени обяснения, като
подал писмени възражения в срок. Въз основа на цитирания АУАН било издадено
обжалваното НП.
При така установената фактическа
обстановка, решаващият състав приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, при спазване на на срока по чл.34 от ЗАНН, но при допуснато при съставяне на АУАН нарушение чл.40 ал.3
от ЗАНН. По
съществото на спора съдът изложил, че извършеното нарушение е безспорно
установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Но с оглед
всички установени по делото обстоятелства при извършване на нарушението и
доказаната фактическа обстановка, съдът е стигнал до извод за значително
по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с общия
случай на нарушение на тази разпоредба на закона.
Касационният
състав споделя този извод. Доколкото в случая се касае
за безвиновна отговорност, но следва да се има пред вид, че действието или
бездействието се извършва от физическо лице, което управлява и представлява
дружеството, като в конкретния случай управителя на
дружеството явно не е съзнавал, че е извършил нарушение, тъй като през 2018
година за пръв път юридическите лица са били задължени да подават ГДД за 2017
година по чл. 92 от ЗКПО само по електронен път с КЕП. В този смисъл, обосновано РС е приел, че няма причина да не се кредитира заявеното във
възражението пред наказващия орган, че още на 28.03.2018 година
представляващият дружеството е предал ГДД и финансовия отчет на фирмата на
лице, занимаващо се със счетоводни услуги и притежаващо КЕП, както и че на 02.04.2018 година се поинтересувал
какво става с декларацията и бил уверен, че е подадена. Всички тези факти
безспорно представляват смекчаващи отговорността обстоятелства. Освен това,
дружеството не е имало за цел да укрие доходи или забави някакво плащане към
фиска, напротив - в подадената декларация добросъвестно са посочени
реализираните приходи, разходи и съответната загуба за финансовата 2017 година.
Обосновано решаващият състав е приел при установените
факти, че не се касае за
целенасочено поведение, стремящо да укрие дължима информация или печалби. Не са
налице отегчаващи отговорността обстоятелства, нарушението е извършено, както и
наказващия орган е констатирал, за първи път, въпреки продължителния срок на
съществуване на дружеството в правния мир. Съобразен е и фактът, че от нарушението, макар и формално, не са
произтекли вредоносни резултати – няма дължим данък за внасяне, няма избегнато
внасяне на дължим данък или др.негативна последица. Освен
това е налице само забава в изпълнението, не липса
на изпълнение на задължението или посочване на данни или обстоятелства, водещи
до определяне на дължимия данък в по-малък размер. Като забавянето е само в рамките на кратък период и бездействието е отстранено от самия търговец,
чийто управител е Х., веднага, щом е открит пропускът да се
подпише подадената по-рано декларация с КЕП и да бъде приета от НАП.
От една страна се отчита и фактът, че нарушението е за пръв път, като за
пръв път и търговците са били задължени да подават ГДД за
В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че
за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административно наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид
и субсидиарното приложение на НК и НПК. В тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на тълк.н.д. № 1/2005 г., Общото събрание на наказателната колегия
във Върховния касационен съд категорично се е произнесъл, че преценката на
административнонаказващият орган за “маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
При тези съображения касационният състав споделя извода на РС, че случаят е маловажен, тъй като поради
своята малозначителност нарушението има изключително ниска степен на обществена
опасност. Като не е обсъдил тези му характеристики и не ги е взел предвид при
предприемане на действията по издаване на обжалваното НП в съответствие с
нормата на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е издал незаконосъобразно НП. След анализ на всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, изводът, който се налага, е, че
районният съд е приложил правилно закона и е постановил правилно решение.
С оглед гореизложеното,
настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното
решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон.
Не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, предполагащи отмяна на решението,
и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 262 от 14.08.2019 година, постановено по наказателно административен
характер дело № 825 по описа за 2018 година на Ловешкият районен съд.
Решението е окончателно.