№ 5741
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20211110134499 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на
следните вземания: за сумата от 24,83 лв., представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода м. 05.2018г.- м. 04.2019 г. и за сумата от 2,64 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 15.09.2018 г.
– 02.11.2020 г., както и сумата от 25,39 лева, начислена за извършено дялово разпределение
на използваната топлинна енергия за исковия период и 5,30 лева, обезщетение за забава в
погасяване на главния дълг за периода 01.11.2027 г. – 02.11.2020 г.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба
на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът твърди, че е платил задължението си по делото.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и разпоредбата на чл. 106а, ал. 4 от отменения ЗЕЕЕ,
облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на
закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на
топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ и чл. 106а,
ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на
одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
1
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите.
Установено е обстоятелството, че за посочения период страните са били в договорни
отношения по повод доставка на топлинна енергия в имота на ответника. Отношенията
между страните са регулирани от приложените по делото Общи условия.
Според клаузите на ОУ, купувачите следвало да заплащат топлинната енергия
за битови нужди по цена, определена по предвидения в ЗЕ ред, а месечната сума
за енергия се определя въз основа на разпределеното за купувача количество от
измерената, чрез топломера в абонатната станция топлинна енергия и нейната цена.
Освен това е предвидено в общите условия, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия / прогнозни или изравнителни /в 30 –
дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При неизпълнение на
задължението за заплащане на ТЕ на купувачите се начислява законната лихва за забава,
начислена от първия работен ден след изтичане срока за плащане.
Не се спори по делото, че за посочения период имота е бил топлоснабдяван.
Представени са платежни документи, които удостоверяват плащане на задължението
от ответника, след предявяване на иска. С молба процесуалния представител на ищеца
заявява, че е постъпило плащане, с което е платено задължението. Претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено, че П. И. Б. ЕГН **********
дължи на „Т--------” ЕАД, ЕИК -------- сумата от 24,83 лв., представляваща продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода м. 05.2018г.- м. 04.2019 г. и за сумата от 2,64 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 15.09.2018 г. –
02.11.2020 г., както и сумата от 25,39 лева, начислена за извършено дялово разпределение на
използваната топлинна енергия за исковия период и 5,30 лева, обезщетение за забава в погасяване
на главния дълг за периода 01.11.2027 г. – 02.11.2020 г. за имот – ап. 18, находящ се в гр. С----------
--, надпартерен.
ОСЪЖДА П. И. Б. ЕГН ********** да заплати на „Т--------” ЕАД, ЕИК -------- сумата от
100 лева разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело и по
заповедно производство по ч. гр. д. 60339/2020 г., СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2