№ 131
гр. Свиленград, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200275 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №BG2023/1000-4338/
НП от 19.03.2024 година на и.д. Зам.директор на Териториална дирекция
Митница Бургас към Агенция Митници, с което на М. А. А. с ЕГН
********** с адрес село ******************************** за нарушение
на чл.233,ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.233, ал.1 от
Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в
размер на 2 804,92 лв. , и на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от Закона
за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА -Еднократно
електронно наргиле „ VOZOL GEAR 1000 ” с течност,съдържаща никотин 5%
по 20мл.-19 броя; Електронна цигара без съдържание на течност „
VAPORESSO GTX GO 40 ” -15 броя комплекта ; Електронна цигара без
съдържание на течност „ VAPORESSO SKY SOLO PLUS ” -35 броя
комплекта ; Зарядни устройства XIAOMI 67W -55 броя и Зарядни устройства
XIAOMI 33W -20броя, всички на стойност - 2804,92лева .
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал
жалбоподателя,който обжалва горецитираното в законопредвидения за това
срок. Същият в жалбата си до съда твърди,че били допуснати съществени
процесуални нарушения в административното производство без да сочи
конкретни такива. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваният акт
като неправилен и незаконосъобразен.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява.За
1
него се явява пълномощника му ,който поддържа жалбата по изложените в нея
доводи и излага допълнителни такива,касателно несъразмерност на
наложените наказания с твърдяното за извършено от жалбоподателя
нарушение.
Административнонаказващият орган /АНО/ - и.д. Зам.директор на
Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници чрез
процесуалният си представител ,оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за
правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено.
В съдебната фаза ангажира гласни и писменни доказателства.
Претендира присъждане на юр.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна :
На 17.11.2023г. в 02,00часа на МП „Капитан Андреево“ на трасе
„Изходящи леки автомобили и автобуси „ пристигнал лек автомобил марка
Опел Корса с рег. № ******** ,който пътувал от България за Турция и бил
управляван от жалбоподателя, който пътувал сам.
По същото време на работа на горепосочения МП изпълнявала
служебните си задължения митническия инспектор св.Н. С. Ч. и св.П. Я. И..
Преди предприемане на митническа проверка, митническите
служители приканили лицето да обяви и да декларира носените от него стоки
– в търговско количество ,както и акцизни такива и валутни ценности, в
отговор на което жалбоподателят отрекъл да носи подобни стоки и не
декларирал нищо .
На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършена митническа проверка
от свидетеля Н. С. Ч. на багажа и автомобила, управляван от жалбоподателя ,
при която открил в личния му багаж, укрити и недекларирани-
Еднократно електронно наргиле „ VOZOL GEAR 1000 ” с течност,съдържаща
никотин 5% по 20мл.-19 броя .
Митническият служител съпроводил лекият автомобил за пролъчване с
рентгенова апаратура,като при рентгеновото изображение имало поставени
зони с подозрение ,с оглед на което превозното средство било насочено към
проверка в халето за проверки на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси“.
При последвалата проверка в присъствието на св.П. И., в багажника под
резервната гума/ на една от отбелязаните зони с подозрение/ открили укрити
и недекларирани – Зарядни устройства XIAOMI 67W -55 броя и Зарядни
устройства XIAOMI 33W -20броя, а в кашонче под седалката на водача/друга
зона отбелязана с подозрение/ и в куфар с личен багаж, свидетелите открили
укрити и недекларирани -Електронна цигара без съдържание на течност „
2
VAPORESSO GTX GO 40 ” -15 броя комплекта ; Електронна цигара без
съдържание на течност „ VAPORESSO SKY SOLO PLUS ” -35 броя
комплекта .
Съставен бил Протокол за извършена митническа проверка с №
23BG001015М043074 от дата 17.11.2023 година.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано
Писмено обяснение, в което вписал на турски език/надлежено преведено от
преводач /, че от България закупил кабели за зарядни устройства, електронни
устройства,като казал,че има фактури за тях.При проверката го попитали
имали стока за деклариране и той посочил точно в колата къде се намира. Взел
тези изделия от България с намерение да ги закара в Турция. По време на
проверката разбрал,че тези стоки са забранени. Закупил тези стоки от
България с фактура.
На основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя и
свидетелят П. Я. И. е съставен и предявен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № BG17112023/1000/М-4164 /17.11.2023
година,който акт бил надлежно предявен и връчен на жалбоподателя срещу
подпис.
Описаните по–горе стоки са иззети с Разписка № 23015105 и Разписка
№23015106 от дата 17.11.2023 година.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено
възражение от жалбоподателя.
Със становище от Комисия ,назначена със Заповед№ЗДТ-1000-
909/0512.2023г. на Директора на ТД Митница Бургас,на основание параграф
1,т.38 от ДР на ЗМ ,стойността на стоките,предмет на нарушението е опредЕ.
от комисия в състав-3лица,както следва: Еднократно електронно наргиле „
VOZOL GEAR 1000 ” с течност,съдържаща никотин 5% по 20мл.-19 броя – за
1Бр. -27,38лева или за 19бр.-520,22лева; Електронна цигара без съдържание
на течност „ VAPORESSO GTX GO 40 ” -15 броя комплекта – за 1бр.-
25,33лева или 15броя -279,95лева ;Електронна цигара без съдържание на
течност „ VAPORESSO SKY SOLO PLUS ” -35 броя комплекта –за 1брой -
25,33лева или за 35броя-886,55лева ;Зарядни устройства XIAOMI 67W -55
броя –за 1брой-14,88лева или общо за 55бро- 818,40лева и Зарядни
устройства XIAOMI 33W -20броя-за 1брой -9,99лева или за 20броя-
199,80лева или всички на обща стойност - 2804,92лева.
Така пресметната стойност на предмета на нарушението се оспорва от
жалбоподателя, като във връзка с направеното оспорване и по искане на
жалбоподателя,бе допусната съдебно икономическа експертиза,но поради
неплащане на определеното от съда възнаграждение на вещото лице и след
изслушване на становищата на страните,същата е заличена,като други
доказателства оборващи направеното становище от комисията не са
ангажирани от страна на жалбоподателя,поради което съдът кредитира с
доверие приложеното по АНПр становище от Комисия .
3
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, АНО е издал процесното НП.
В НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение
по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй като е направил опит да превози стоки, през
държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи.
Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на
основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 2804,92лв., на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са
отнети в полза на Държавата недекларираните стоки.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 25.03.2024
година. Разписката, надлежно оформена - датирана и подписана, се намира
приложена в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване,
че е получено НП от жалбоподателя .
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ –
230132 /-748753 от 21.02.2024 година на Директора на Агенция „Митници”,
Директорите, Заместник–директорите на Териториалните дирекции и т.н.
имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за
нарушения по ЗМ.
Налична е и Заповед №108/09.02.2024г. на Директора на Агенция
„Митници”, видно от която Красимир Николов Фучеджиев е преместен на
длъжността на И.Д. Зам.Директор на ТД Митница Бургас,за периода от
12.02.2024г. до 11.08.2024г.вкл.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на
писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния
процесуален ред, в хода на производството, които са напълно
безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена
стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал
насрещни доказателства, в подкрепа на твърденията си по жалбата.
Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – Н. С. Ч. и П.
Я. И., съдебният състав кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на
противоречия помежду им, тяхната систематика и взаимно допълване, като те
са в цялостна корелация и с писмените доказателствени средства. Според
начина на формиране показанията им се основават на преки, непосредствени
възприятия на свидетелите, т.е. представляват пряко, първично доказателство,
като в съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за
фактите, вкл. и с оглед възпроизведените предпроцесуални признания на
нарушителя. Поради това и при липса на индиции за предубеденост на
свидетелите, съдът даде вяра на показанията на същите и ги възприема за
достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството
4
и времето на извършването му, като потвърждават излизането на
жалбоподателя от страната ни към Р Турция; извършването на митническа
проверка на жалбоподателя и намирането на конкретното количество зарядни
, ел.цигари и ел.наргилета укрити от същия в личния му багаж и в лекият
автомобил на различни места в него ,който е превозвал в управляваното от
него МПС, а досежно бездействието и отрицателния факт на недекларирането
на тези носени стоки от страна на жалбоподателя, относими са показанията на
Н. С. Ч. и П. Я. И..
Идентична правна оценка се налага и относно писмените
доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК,
вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът
също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
С доверие се възприе и становището от Комисия. Въз основа на
последното, се установяват вида и качеството на стоките предмет на
нарушението и митническата стойност на процесните вещи на основание
параграф 1,т.38 от ЗМ въз основа на наличните данни на митническата
територия на съюза. Съгласно горепосочената разпоредба/§ 1, т. 38 от
Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ/, „Стойност на стоки при износ” за
целите на административнонаказателната отговорност е цената на стоката при
продажбата за износ франко българска граница или пазарната цена на стоката
без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при
същите условия за идентична или сходна стока между лица, които не са
свързани, с включени в нея съпътстващи разходи, като комисиона, опаковане,
транспорт, застраховка, и други разходи, пряко свързани с доставката до
българска граница.”. Същата е приобщена към доказателствения материал, в
хода на съдебното производство, по съответния процесуален ред – чл.282
НПК, вр.чл.84 ЗАНН. Поради това и липсата на обратни доказателства/по
изложените по горе доводи /, съдът я счита за обоснована и правилна,
независимо от резервите си по отношение на външната й форма и
реквизитите, начина на подреждане на изложението и изводите.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът от правна страна формира следните изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване/обжалваното НП
е редовно връчено на жалбоподателя на 25.03.2024г видно от известие за
доставяне приложено по АНПр,а жалбата срещу него е входирана в
регистратурата на съда на 03.04.2024г./, от легитимирано лице и е
процесуално допустима / доколкото и липсва плащане от страна на
жалбоподателя на законно предвидения процент от глобата-съгласно писмо от
АНО/.
Преценена по същество, тя е неоснователна, за което се излагат
следващите правни съображения:
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
5
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Съгласно чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки
през държавната граница или направи опит за това без знанието и
разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не
представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда.
В случая държавната граница на Република България съвпада с линията
на митническата проверка предвид спецификата на разположение на
службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна
граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на
Република България.
От показания на свидетелите – Н. С. Ч. и П. Я. И. (митнически
служители, осъществили митническата проверка и последвалата щателна
митническа проверка), по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че
на 17.11.2023 година при излизането си от Република България, през МП
„Капитан Андреево”, за Република Турция жалбоподателят е направил опит
да превози през държавната граница стоки, без знанието и разрешението на
митническите органи.
Същите, установи се, той не е обявил и декларирал в момента на
преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено.
Точно обратното, процесните вещи са били скрити в личния му багаж и
на различни места в лекият автомобил– местата са изяснени конкретно в
свидетелските показания, като реалното им наличие там и разкриването им е
последващо, в резултат на действията на контролните органи и извършената
от тях митническа - физическа проверка. А последното фактическо
обстоятелство е категорична индиция за липса на изискуемото знание от
страна на митническите органи за опита за изнасянето на тези стоки от
6
митническата територия на страната.
Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на
носените различни вещи, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните
доказателства (показанията на свидетелите Н. С. Ч. и П. Я. И.), субсумира и
липсата на дадено надлежно разрешение от тези компетентни органи,
последица именно поради отсъствието на знание у тях за тези стоки,
извеждани на митническата територия на Република България. Разпитаните по
делото свидетели – Н. С. Ч. и П. Я. И. са формирали непосредствени
възприятия относно разкриването на процесните вещи и намирането им
укрити, по начин - гореуказан, тяхното количество, уточняват точното им
местоположение и начина на укриването им. Иначе казано, въз основа на тези
гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко
доказан е фактът на реалното наличие на процесните вещи в държане и
фактическата власт на жалбоподателя при опита за преминаването на
държавната граница, с което е реализирано и тяхното превозване през нея, но
без знанието и разрешението на митническите органи.
Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в
кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от
състава митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в
разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е
фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на
Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ.
излизащи/износ от митническата територия на Република България.
Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние
от жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло
фактическия състав на нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ (т.нар. митническа
контрабанда) и то в недовършена изпълнителна форма-опит, а от фактическа
страна изразило се в опит за превозване през държавната граница, при
излизане от страната ни, на стоки, без знанието и разрешението на
митническите органи.
За съставомерността на последното, достатъчно е обективно да е
липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да
преминат от митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната
такава .
Относно правната квалификация на деянието като опит, практиката на
касационната инстанция е категорична , поради което и съдът счита, че за да е
осъществен състава на вмененото с НП административно нарушение е
необходимо да се пренася или превозва стока през държавната граница, или да
е направен опит за това, да няма разрешение на митническите органи или да
няма знание на митническите органи.т.е. стоката да не е представена,
декларирана или обявена пред митническите органи. Не е нарушена
процедурата и квалификацията заради посочване, че с деянието си ,,е
направил опит да превози през държавната граница……” Такова посочване
7
не е в противоречие с фактическото описание на извършеното деяние.За да е
налице довършено нарушение в случая е необходимо деецът да е преминал не
само държавната граница, но и линията на митническия контрол. Липсата на
знание или разрешение от митническите органи е част от фактическия състав
на нарушението от обективна страна. За да бъде установена тази липса, трябва
да е налице обективна възможност такова разрешение от митническите
органи да бъде дадено или пренасянето на стоки през държавната граница да
бъде доведено до тяхното знание. Това може единствено да се осъществи при
преминаване на пункта за митническа проверка, който поради обективни
причини се намира вътре в страната.
Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно
задължение във връзка с преминаването на митнически контрол, като
действащо е задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос,
така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната
разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с
директно действие след присъединяването на Република България към
Европейския съюз (ЕС).
Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока,
предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на
деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия
писмено или устно деклариране.
Субект на това задължение, несъмнено и няма спор, е бил и
жалбоподателят, възникнало за него още в момента на пристигането му на
границата на страната и започването на формалностите по митнически
контрол, но същото той не е изпълнил, както безспорно се установи от
свидетелските показания и от писмените документи приложени към АНП.
Ето защо, след като водача – жалбоподателят , излизайки от страната ни,
не е изпълнил задължението си, във връзка с преминаването през митнически
контрол и не е декларирал носените от него различни стоки, каквито реално са
открити едва при последваща физическа митническа проверка, безспорно с
това си бездействие той е консумирал от обективна страна състава на
административно нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, с изпълнително деяние –
„превозва”, дефинирано в основаната хипотеза на ал. 1 на същата норма.
Следва да се отбележи, с оглед конкретното количество различни
изделия - Еднократно електронно наргиле „ VOZOL GEAR 1000 ” с
течност,съдържаща никотин 5% по 20мл.-19 броя; Електронна цигара без
съдържание на течност „ VAPORESSO GTX GO 40 ” -15 броя комплекта ;
Електронна цигара без съдържание на течност „ VAPORESSO SKY SOLO
PLUS ” -35 броя комплекта ; Зарядни устройства XIAOMI 67W -55 броя и
Зарядни устройства XIAOMI 33W -20броя, изнасяни от страната ни до трета
Държава (извън ЕС) надлежното за тях деклариране е било писменото, по
аргумент за обратното от чл. 225 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2
юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на
8
Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Общността, с директно действие за вътрешното ни законодателство, след
присъединяването на Република България към ЕС, вр.чл. 66, ал.1 от ЗМ.
В допълнение следва да се посочи, че в Регламент (ЕО) № 1186/2009 на
Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността
за митнически освобождавания (Регламент № 1186/2009 година)
се определят случаите, в които поради особени обстоятелства се предоставя
освобождаване от вносни и износни мита за стоки, допуснати за свободно
обръщение или изнасяни от митническата територия на Общността. Стоките,
освобождавани от износки мита са посочени в 5 отделни глави. Обектите –
предмет на нарушението не могат да бъдат отнесени към никоя от стоките,
посочени в Регламент № 1186/2009 година.
В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на
освобождаване от митни сборове, и подлежат на деклариране.
Но такова, не се доказа да е било направено от жалбоподателя, нещо
повече, той дори не е обявил устно тези факти - за носени стоки, още по-малко
от конкретния вид. Задължението за обявяване е възложено на лицето, което
пресича държавната граница и в чиято фактическа власт се намират вещите,
подлежащи на деклариране. Именно с оглед определения от закона субект,
който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите по
уведомяване на митническите органи относно преминаващите държавната
граница стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за
митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническите
служители да декларира намиращите се във фактическата му власт и
пренасяни стоки.
Поради това напълно основателно и правилно е била ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност и направените изводи от
АНО са изцяло правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда.
Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както
вече се посочи от преките гласни доказателства, които Съдът цени и относно
авторството, с оглед изясненото от свидетелските показания цялостно
поведение на нарушителя в хода на проверката и обективният факт на
откриването им в процесния лек автомобил и в личния багаж на
жалбоподателя.
Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в
закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Деянието, извършено от жалбоподателя е съставомерно и по субективен
признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, категорично правно
съждение за което се налага от факта на укриването на носените стоки във
фабрични кухини на лекия автомобил и в личния багаж, на който е водач, от
тук разкрива се и пряко целения резултат – настъпването на
общественоопасните последици – укриването и даването на невярна
информация на митническите органи, при наличие и на представа за
9
обвързващото задължение за деклариране на пренасяните стоки, въпреки това
напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на
деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия контрол. Т.е.
жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е
могъл да ръководи постъпките си. Интелектуалният и волевият елемент на
умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода
митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел
действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно
деклариране му е било известно. Още повече според инфраструктурата на
ГКПП „Капитан Андреево”, посочените задължения са обявени публично, на
указателни табели и на няколко езика, с местоположение, изключващо
пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници. От
друга страна и местоживеенето му в страна от ЕС, са обстоятелства, даващи
основание да се приеме, че той е бил добре запознат с митническия режим,
действащ в Общността и допустимите норми за пренос на стоки, т.е.
жалбоподателят е бил длъжен и е следвало да знае. Поради изложеното,
липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен
този, че напълно правилно е ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност. С тези правни съображения
Съдът прие обжалваното НП за правилно и законосъобразно от
материалноправна страна, издадено при правилно приложение на
материалния закон.
Както се посочи по горе, налице е опит, тъй като за да има довършено
нарушение трябва да е довършено изпълнителното деяние, т.е. да е преминал
линията на митнически контрол, а в случай жалбоподателят е спрян на
линията на митнически контрол и изпълнително деяние е останало
недовършено по независещи от него причини.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет .
По убеждение на настоящия съдебен състав процесното
административно нарушение, за което жалбоподателят е наказан с
обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и
само предвид голямото количество на контрабандирани стоки, както и
разнообразието им, деянието не разкрива значително по-ниска степен на
обществена опасност от типичната за този род нарушения, още по-малко пък
изобщо – липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално
нарушение - на просто извършване, без значение е настъпването на вреди от
същото, отделно като релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на
обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка –
административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия
контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който
10
и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на
Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84
от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО,
обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя
за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове маловажност на
случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН не са
налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като
неправилно санкциониращо маловажен случай на административно
нарушение.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага „Глоба” в размер от 100 % до 200 % от митническата
стойност на недекларираните стоки; при износ – стойността на стоките, а
съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки -
предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на Държавата,
независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено в минималния размер от 100 % от стойност на недекларираните
стоки/ доколкото се касае за износ/ ,съгласно приетото по делото
Становище,което като правилно и законосъобразно се кредитира от съда с
доверие по изложените по горе доводи и доколкото комисията е определила
стойността на стоките на основание пар.1,т.38 от ЗМ ,като е взела предвид,че
стоката е за износ,а не за внос.
Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и
законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на
всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и
отегчаващи такива. Като очевидно отчетени са конкретното количество и
видове на контрабандно пренесените стоки – значителни, което обстоятелство
безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като
смекчаващи вината обстоятелства, се установиха факта, че не е направил опит
да осуети или възпрепятства проверката и липсата на данни в кориците на
делото за други нарушения, за които има влезли в сила НП. Не се констатира
обществената опасност на деянието и на дееца да са завишени. Предвид така
установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в
съвкупност и съобразно относителната им тежест, очертаващи с превес са
смекчаващите такива, поради което обосновано, при спазване критериите на
чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и справедливо - съответно по
тежестта си на извършеното е било индивидуализирано наказанието в
11
минимален размер, в който именно е и наложената Глоба – формирана от
100% от стойността на стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка
относно режима на индивидуализация е правилен относно процентното
отношение на наложеното административно наказание.
НП е законосъобразно и правилно, в частта на постановеното отнемане в
полза на Държавата на стоките предмет на нарушението. Подобно
разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно
основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и
обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както
правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго
различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.
Поради гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна,а
обжалваното НП за правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде
потвърдено.
За пълнота на съдебният акт,следва да се посочи,че част от процесните
вещи-са акзцизни такива / Еднократно електронно наргиле „ VOZOL GEAR
1000 ” с течност,съдържаща никотин 5% по 20мл.-19 броя/ и за същите е
следвало както актосъставителя,така и АНО да ги подведе под нормата на
чл.233,ал.3 от ЗМ,но доколкото осъщественото от жалбоподателя припокрива
общия състав на чл.233,ал.1 от ЗМ и въз основа на него е наложено
адм.наказание,което се явява по леко от това предвидено по ал.3, то следва да
се приеме,че по този начин не са нарушени правата на наказаното лице,
доколкото се касае за едно и също адм.нарушение.Разглеждайки предвидените
санкции по ал.1 и по ал.3 на разпоредбата на чл.233 от ЗМ ,се установява,че за
извършена митническа контрабанда по основния сътав,законодателя е
предвидил- глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на
стоките, или при износ – стойността на стоките ,а при квилифицираната
такава/в зависимост дали е използвано превозно или преносно средство с
тайник или когато предмет на митническа контрабанда са акцизни стоки или
забранени за внос или износ стоки/ законодателя е предвидил глоба от 200 до
250 на сто върху митническата стойност на стоките при внос или стойността
на стоките при износ, а в случаите на контрабанда на тютюневи изделия - от
200 до 250 на сто от продажната им цена. При това положение,както се посочи
по – горе, подвеждайки извършеното нарушение по основния състав за цялата
открита стока,за която част от стоката е налице квалифициращия признак по
ал.3 на чл.233 от ЗМ, АНО по никакъв начин не е нарушил правата на
наказаното лице,а напротив приложил е по благоприятния закон спрямо
нарушителя.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
12
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
АНО в размер 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение,а от страна на
жалбоподателя се претендира адв.възнаграждение на основание чл.38 от
ЗАдв.
С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането от страна на
жалбоподателя за присъждане на разноски.
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски, които съдът определя в размер на 80 лв.
Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа
е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и
фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се
състоеше в явяване в съдебно заседание, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер ,съдът намира за справедлив и
съразмерен.
Сумата следва да се присъди в полза на Агенция „Митници” в качеството
й на юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на
Агенция „Митници” (в сила от 31.07.2021 година), в чиято структура се
намира издателят на потвърденото НП.
Водим от изложеното и на основание 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и ал. 9 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №BG2023/1000-4338/ НП от 19.03.2024 година на и.д.
Зам.директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция
Митници, с което на М. А. А. с ЕГН ********** с адрес село
******************************** за нарушение на чл.233,ал.1 от Закона
за митниците/ЗМ / на основание чл.233, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е
наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2 804,92 лв. , и
на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ
В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА -Еднократно електронно наргиле „ VOZOL
GEAR 1000 ” с течност,съдържаща никотин 5% по 20мл.-19 броя;
Електронна цигара без съдържание на течност „ VAPORESSO GTX GO 40 ”
-15 броя комплекта ; Електронна цигара без съдържание на течност „
VAPORESSO SKY SOLO PLUS ” -35 броя комплекта ; Зарядни устройства
XIAOMI 67W -55 броя и Зарядни устройства XIAOMI 33W -20броя, всички
на стойност - 2804,92лева .
13
ОСЪЖДА жалбоподателя М. А. А. с ЕГН ********** с адрес село
******************************** , ДА ЗАПЛАТИ на Агенция
„Митници” с адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, сумата
от 80 лв., представляваща направените разноските за юрисконсултско
възнаграждение по АНД № 275 / 2024 година на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14