О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №IV-136
14.01.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
въззивно гражданско дело № 41 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр.
чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай
Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова – с представено пред първата
инстанция пълномощно (л. 18), със съдебен адрес:***,,Александър Велики“ № 37Б,
против Решение № 210 от 20.11.2019
г. по гр. д. № 578/2019 г. на Районен съд – Средец,
с което въззивникът е осъден да заплати на С.И.К.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата от 1568, 59 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 226, 66 часа за периода 01.07.2016 г.-
30.06.2019 г., които часове са разликата между отчетения и заплатен нощен труд
и преизчисления такъв с коефициент 1, 143, отчетен като извънреден, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.08.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 300, 00
лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при
неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито
правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи
(ЗМВР).
Излагат се доводи, че съдът
неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е
неприложима към служебните правоотношения на държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Намира, че с оглед нарочната уредба на
видовете допълнителни
възнаграждения и размера им не са
налице предпоставките за субсидиарно
прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат.
Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени
разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на
нощен или извънреден
труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по
тези елементи на служебните
правоотношения на служителите
няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална
нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен
труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на
работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния
труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1,
а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143.
Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Позовава
се на докладна записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от
Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР. Цитира съдебна практика. Представя
писмена правна консултация на проф. Васил Мръчков. Позовава се и на Писмо с изх.№
94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП. Поддържа се, че съдът не е мотивирал
извода, на който
основава решението си, че при
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се
дължи заплащане като извънреден труд. Излагат се съображения, че
преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента,
получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица,
работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята
подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма на чл. 187,
ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния
труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и
противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Излага съображения,
че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма,
положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези
обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа
експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство оспорен от ответника СИЕ
с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече
е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.
Въззивникът
моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените
искове. Евентуално моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл. 9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията й за периода
от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице,
което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл.
260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е допустима.
В
законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемия С.И.К., който е получил препис от нея на 18.12.2019 г.
чрез пълномощника си адвокат Й.Ж. (пълномощно на л. 4).
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от
директора гл. комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, със съдебен
адрес:***,,Александър Велики“ № 37Б, против Решение № 210 от 20.11.2019
г. по гр. д. № 578/2019 г. на Районен съд – Средец, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.