Решение по гр. дело №4607/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2649
Дата: 13 юли 2025 г.
Съдия: Татяна Лефтерова
Дело: 20243110104607
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2649
гр. Варна, 13.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20243110104607 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на
„З. П.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
*****, к.к. „З. П.“, с която против М. М. Л., ЕГН **********, действал като ЕТ
„М. П. – М. Л.“ ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с. *****, по
реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК, са предявени обективно кумулативно
съединени искове за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№104/13.04.2023 г. по ч.гр.д.№ 212/2023 г. по описа на РС – Троян, а именно:
- 6748,69 лв., представляваща главница – уговорено парично задължение
в полза на трето лице - „З. П.“ АД по договор за продажба на ресторант „М.“,
обособена част от „З. П.“ АД, гр. Варна, чрез преговори с потенциални
купувачи, сключен на ***.1999 г., между министъра на търговията и туризма и
ЕТ „М. П. – М. Л.“, формирана от следните суми: 1772,56 лв. - левова
равностойност на възнаграждение в размер на 1000 щ.д., с падеж - 30.03.2020
г.; 1665,53 лева - левова равностойност на възнаграждение в размер на 1000
щ.д., с падеж - 30.07.2020 г.; 1665,81 лева - левова равностойност на
възнаграждение в размер на 1000 щ.д., с падеж - 30.03.2021 и 1644,80 лева -
левова равностойност на възнаграждение в размер на 1000 щ.д., с падеж -
1
30.07.2021 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 03.04.2023 г. до окончателното плащане на
задължението;
- 1548,44 лева – лихва за забава, начислена общо за периода от
31.03.2020 г. до 30.03.2023 г., включваща: 539,16 лв. - лихва за забава,
начислена за периода от 31.03.2020 г. до 30.03.2023 г.; 450,16 лв. - лихва за
забава, начислена за периода от 31.07.2020 г. до 30.03.2023 г.; 281,33 лв. -
лихва за забава, начислена за периода от 31.03.2021 г. до 30.03.2023 г. и 277,79
лв. - лихва за забава, начислена за периода от 31.07.2021 г. до 30.03.2023 г.
Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното
производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №104/13.04.2023 г. по ч.гр.д.№ 212/2023 г.
по описа на РС – Троян, за претендираните в настоящото производство суми,
както и сторените в заповедното производство разноски.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради
което на кредитора е указана възможността да предяви установителен иск в
едномесечен срок. В изпълнение разпореждането на заповедния съд,
заявителят представя искова молба, с която предявява иск за установяване на
вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се сочи, че страните се намират в правоотношение по
силата на прИ.тизационен договор. Твърди се, че ЕТ „М. П. – М. Л.“ ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: с. ***** е придобил правото на
собственост върху ресторант „М.“, въз основа на договор за продажба от
***.1999 г., на осн. чл.34, ал.1, т.4 ЗПДОбП /отм./. Продавач по договора е
държавата, представлявана от министъра на търговията и туризма. Ищецът не
е страна по прИ.тизационния договор. Съгласно т.29 от същия, купувачът е
поел задължението да заплаща в полза на ищеца, ежегодна такса, в размер на
левовата равностойност на 2000 щатски долара, за извършваните от последния
дейности, определени с т.13 от договора. Плащането се извършва на две
вноски, с падеж 30 март и 30 юли, като на всяка от двете дати се дължи 50 %
от годишната такса. Клаузата на т.29 от прИ.тизационния договор не
ограничена със срок.
2
Твърди се, че ответникът не е заплатил сумите, дължими на следните
дати и в следните размери: 30.03.2020 г. – 1772,55 лева; 30.07.2020 г. – 1665,53
лева; 30.03.2021 г. – 1665,81 лева; 30.07.2021 г. – 1644,80 лева. Върху
дължимите главници е начислена лихва за забава, считано от падежната дата
на всяка непогасена в срок, вноска. Сочи, че левовата равностойност на
щатския долар е изчислена при съобразяване валутния курс на БНБ за всяка от
датите.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.
Заявява, че правото на собственост по отношение на търговския обект е било
прехвърлено на трето за спора лице – „О. БГ“ ЕООД, ЕИК ****, с три сделки
от 28 и 29 декември 2017 г., поради което намира, че не може да отговаря по
претенцията на ищеца. Твърди, че доколкото към него не е имало каквито и да
е изисквания при сключване на договора за продажба, поставени с
прИ.тизационния договор, от него не може да бъде изисквано плащане на
суми за поддръжка на комплекса. Претендира разноски.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК, като в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК №№104/13.04.2023 г. по ч.гр.д.№ 212/2023 г. по описа на РС – Троян, за
заплащане на следните суми: 6748,69 лв., представляваща главница –
уговорено парично задължение в полза на трето лице - „З. П.“ АД по договор
за продажба на ресторант „М.“, обособена част от „З. П.“ АД, гр. Варна, чрез
преговори с потенциални купувачи, сключен на ***.1999 г., между министъра
на търговията и туризма и ЕТ „М. П. – М. Л.“, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
03.04.2023 г. до окончателното плащане на задължението; 539,16 лв. - лихва за
забава, начислена за периода от 31.03.2020 г. до 30.03.2023 г.; 450,16 лв. -
лихва за забава, начислена за периода от 31.07.2020 г. до 30.03.2023 г.; 281,33
лв. - лихва за забава, начислена за периода от 31.03.2021 г. до 30.03.2023 г.;
277,79 лв. - лихва за забава, начислена за периода от 31.07.2021 г. до
3
30.03.2023 г., както и сторените разноски в заповедното произоводство.
С разпореждане №563/30.08.2023 г. по ч.гр.д. №212/2023 г., по описа на
РС-Троян, заповедният съд указва на заявителя възможността да предяви иск
за установяване на вземането си, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, който в
изпълнение представя искова молба за установяване на вземанията си по
издадената заповед за изпълнение.
На осн. чл.34, ал.1, т.4 ЗППДОбП /отм./ с договор за продажба на
ресторант „М.“, обособена част от „З. П.“ АД, гр. Варна, чрез преговори с
потенциални купувачи, от ***.1999 г., сключен между министъра на
търговията и туризма, като продавач и ЕТ„МАР-ПЕС“, представляван от М.
М. Л., като купувач, ответникът придобИ. правото на собственост върху
следния обект – обособена част от „З. П.“ АД – ресторант „М.“, с обща
застроена площ 1442,20 кв.м, находящ се в парцел II, кв.47, по ЗРП на к.к. „З.
П.“, при посочени граници на ресторанта. Със сключване на договора,
купувачът придобИ. правото на собственост върху сградата, правото на
строеж върху застроената площ от 1442,20 кв.м; машини, съоръжения,
технологично оборудване, подвижно обзавеждане и материални запаси,
малоценни и малотрайни предмети по приложен опис /ДМА по извлечение от
сметки/ за обекта към деня на въвода във владение. Уговорено е, че
задължението на купувача за заплащане на дължимата продажна цена, в
предвидените срокове, се счита за извършено към датата на получаване на
средствата по банковата сметка на „З. П.“ АД. Предвидено е, че купувачът
поема задължението да спазва общата търговска политика на „З. П.“ АД, както
и общите условия на ответника, относно: поддържане на общата
инфраструктура, обща **** и противопожарна безопасност,
паркоподдържане, екологични мероприятия.
С клаузата на т.13 от договора, в тежест на „З. П.“ АД е поставено
задължението за поддържане на общата инфраструктура; обща **** и
противопожарна безопасност; паркоподдържане; екологични мероприятия. От
своя страна, купувачът поема задължението за заплати на „З. П.“ АД,
възнаграждение за поддържането на всички дейности по т.13 от договора.
Възнаграждението за обекта е дължимо ежегодно и същото е определено в
размер на 2000 щатски долара, по фиксинга на БНБ в деня на плащане, както
следва: за 1999 г. - до 31.12.1999 г. за периода от въвода във владение до
4
31.12.1999 г., а за следващите години – 50 % до 30 март и 50% - до 30 юли.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот, *******2017 г., по описа
на Я. Н., нотариус с район на действие ВРС №11 в Нотариалната камара,
вписан в Служба по вписванията Варна вх.рег.*****017 г., Акт №****, М. М.
Л., действащ като ЕТ „М. П. – М. Л.“ дарява на съсобственика си „О. БГ“
ЕООД, само 10 кв.м ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ****65,
находящ се в гр. Варна, к.к. „З. П.“, целият с площ по скица 4889 кв.м, трайно
предназначение натериторията: урбанизирана; начин на трайно ползване;
комплексно застрояване; стар идентификатор: няма номер по предходен план:
квартал: 47, парцел ****, при съседи: ****66, ****90, ****85.
На 28.12.2017 г., с договор за продажба, за който е съставен нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот, №*****2017 г. по описа на Я. Н.,
нотариус с район на действие ВРС №11 в НК, вписан в Служба по
вписванията Варна вх.рег. №**** от 28.12.2017 г., дв.вх.рег.№*****, ЕТ „М.
П. – М. Л.“ продава на „О. БГ“ ЕООД, самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ****65.3.1, находящ се в гр. Варна, к.к. „З. П.“, представляващ
ресторант „М.“ - обособена част от „З. П.“ АД, сграда №3, разположена в
поземлен имот с идентификатор ****65, с предназначение на самостоятелния
обект - за обществено хранене, брой нИ. на обекта - 2, с обща застроена площ
от 1442,20 кв.м, заедно с правото на строеж върху застроената площ от 1442,
кв.м от поземления имот, върху който сградата е построена, съставляващ
поземлен имот идентификатор ****65, целият с площ от 4889 с номер по
предходен план - квартал 47, парцел ****, при съседи: имоти с
идентификатори № ****66; № ****90; № ****85.
От приобщения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот, №****2017 г. по описа на Я. Н., нотариус с район на действие
ВРС №11 в НК, вписан в Служба по вписванията Варна вх.рег. №****.2017 г.,
дв.вх.рег.№*****, се установява, че на 29.12.2017 г., М. М. Л., действащ като
ЕТ „М. П. – М. Л.“ продава на съсобственика си „О. БГ“ ЕООД, 1457 кв. м
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ****65, находящ се в гр. Варна,
к.к. „З. П.“, целият с площ по скица 4889 кв.м, трайно предназначение
натериторията: урбанизирана; начин на трайно ползване; комплексно
застрояване; стар идентификатор: няма номер по предходен план: квартал: 47,
парцел ****, при съседи: ****66, ****90, ****85.
5
От справка в Търговския регистър се установява, че считано от
05.05.2018 г., едноличен собственик на капитала и управител на „О. БГ“ ЕООД
е М. М. Л..
Видно от справка, предоставена от НАП, ТД – Варна, се установява, че
ищецът „З. П.“ АД е включил в дневниците си за продажби, следните фактури,
с получател ЕТ „М. П. – М. Л.“ - №****2020 г., с падеж 30.03.2020 г., с
данъчна основа 1477.13 лв. и ДДС 295.43 лв.; фактура №
**********/30.07.2020 г., с падеж 30.07.2020 г., с данъчна основа 1387.94 лв.,
ДДС 277.59 лв. и обща стойност за плащане 1665.53 лева; фактура №
****.2021 г., с падеж 30.03.2021 г., с данъчна основа 1388.18 лв., ДДС 277.64
лв. и обща стойност за плащане 1665.82 лева и фактура № ****2021 г., с падеж
30.07.2021 г., с данъчна основа 1370.67 лева, ДДС 274.13 лева и обща стойност
за плащане 1644.80 лева. За всяка от фактурите е посочено, че резултатът за
периода е ДДС за внасяне, който е внесен по сметките на централния бюджет.
От справка, предоставена от ОДМВР – Варна, се установява, че
охранителна фирма „Г. С.“ ЕООД, ЕИК **** е уведомила ОДМВР – Варна, че
във връзка със сключени договори за **** по чл.5, ал.1 ЗЧОД е поела ****та
на обекти, находящи се на територията на к.к. „З. П.“ и е назначила служители
за дейността. За периода от 2020 г. до 2025 г., на територията на к.к. „З. П.“ са
подадени 121 сигнала за извършени престъпления. Дружеството „Г. С.“ ЕООД
притежава лиценз, издаден от ГДНП – МВР, за извършване на частна
охранителна дейност.
По искане на ищеца, по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на водените от него свидетели.
В показанията си св. А. Г. А., сочи, че работи като **** в „П.-З. П.“ ООД,
като отговаря за поддръжката на тревни площи в комплекс „З. П.“, резитба на
сухи дървета, декоративна растителност, засаждане на цветя. Сочи, че между
„П.-З. П.“ ООД и „З. П.“ АД е сключен договор за поддръжка на
инфраструктурата на „З. П.“. „П.-З. П.“ ООД разполага с техника, камиони,
цистерни, косачки, резачки, с които се извършват дейностите, в т.ч. косене,
резитба на сухи клони, повдигане корони на изсъхнали дървета и др.
Дейността е ежегодна, продължава през цялата година, като в зависимост от
сезона се извършват различни дейности, характерни за конкретния период от
годината. През 2020 г. - 2021 г. „П.-З. П.“ ООД е извършвало тази дейност на
6
територията на к.к. „З. П.“. „П.-З. П.“ ООД не изпълнява дейности по
сметопочистване и сметоизвозване. Работниците, ангажирани от това
дружество събират шума, почистват тревни площи, правят частични оборки,
товарят само растителен отпадък, не и битов отпадък. Сметоизвозването се
извършва изпълнител, определен от Община Варна. Извършваните от „П.-З.
П.“ ООД обхващат цялата инфраструктура на к.к.„З. П.“.
В показанията си св. В. Ф. И. сочи, че работя в к. к. „З. П.“, като
ръководител звено „****“ в дружеството „Г. С.“. Последното е създадено
преди 13 години с единствената цел –опазване и контрол на вътрешния ред в
к.к. „З. П.“. Заявява, че е изградена напълно съвременна система за ****, в
рамките на предвиденото с нормативната база. Сочи, че е изградено външно
и вътрешно видео наблюдение, като външното обхваща хотелите и алеите.
Мобилни екипи се движат и наблюдават обстановката в комплекса и реагират
на критични ситуации. Хотелите разполагат с паникбутони, чрез които
служителите на обектите им сигнализират при възникване на критични
ситуации. Дейността на „Г. С.“ обхваща цялата територията на к.к. „З. П.“, в
т.ч. и през периода 2020 г. - 2021 г. Обяснява, че ако комплексът се разглежда
на три нИ., то дружеството охранява и трите нИ. на комплекса. Освен
мобилните групи, първо ниво в активния сезон и следят за контрола на
вътрешния ред. Дейността се осъществява целогодишно. Заявява, че по ЗЧОД,
дружеството е в тясно взаимодействие с органите на МВР. Пето Районно
управление е на територията на к.к. „З. П.“, като св. И. сочи, че работят с
полицейските служители в тясно съдействие, като по желание на последните,
при необходимост им предоставят видеоматериал, който им е необходим.
Извършването и заплащането на дейността се осъществява въз основа на
договор сключен със „З. П.“ АД. Отделно „Г. С.“ има сключени договори с
отделните хотели, и те също заплащат услугата, в зависимост каква услуга
потребяват.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза,
от заключението на която се установява, че счетоводната отчетност в „З. П.“
АД и „П. - З. П.“ ООД е организирана по начин, по който при начисляването на
всеки разход са създадени аналитични нИ. по видове дейности, обекти и
подобекти, вид разход. Счетоводното отчитането на разходите за поддържане
на общата инфраструктура в „З. П.“ АД се отразява по аналитичната
счетоводна сметка ** „Разходи за инфраструктура“, обекти с номера 18
7
„СДД“, 19 „Паркоподдържане“, 20 „Инфраструктура“, 21 „****“ и 63
„.Пристанище“. В „П.-З. П.“ ООД, преобладаваща част от дейността на
дружеството е свързана с поддържане, озеленяване, реконструкция и
модернизация на паркове и градини, детски и спортни площадки, алеи,
паркинги и други инфраструктурни съоръжения за общо ползване в к.к. З. П.“.
С таблици, вещото лице представя обобщение на разходите на „З. П.“ АД и
„П. - З. П.“ ООД, извършени за поддържане на инфраструктурата на к.к. „З.
П.“ за 2020 г. и за 2021 г., общо и по видове дейности според уговореното в
процесния договор, включително за ремонт и поддържане на имуществото,
обслужващо общата техническа инфраструстура, както и за дейността на
придобитите активи – части от техническата инфраструктура, машини,
съоръжения, инвентар, материали - таблица 1 – за разходите за
инфраструктура в „З. П.“ АД за 2020 г.; таблица 2, в която са изложени
разходите за инфраструктура в „З. П.“ АД за 2021 г.; таблица 3 - за
придобитите ДМА с инфраструктурно предназначение в „З. П.“ АД, за
периода 2020 г. - 2021 г.; таблица 4 - за разходите по озеленяване и
паркоподдържане в „П. З. П.“ ООД за 2020 г.; таблица 5, - за разходите по
озеленяване и паркоподдържане в П. З. П. ООД за 2021 г. Съгласно
представените справки, разходите за инфраструктура в „З. П.“ АД за 2020 г., са
в общ размер на 774514,83 лева, а за 2021 г. – 824456,01 лева; придбитите
ДМА за 2020 г. са на стойност 71384,06 лева. Според експерта, разходите по
озеленяване и паркоподдържане в „П. З. П.“ ООД, за 2020 г., са в общ размер
на 472121,50 лева, а за 2021 г. – 466326,66 лева.
За задълженията на ответника са издадени следните данъчни фактури, с
получател ЕТ „М. П. - М.Л.“, ЕИК *****, ИН по ДДС: BG*****: фактура №
****2020 г., с падеж 30.03.2020 г., с данъчна основа 1477,13 лв., ДДС 295,43
лв. и обща стойност за плащане 1772,56 лева, с основание: „инфраструктура -
I-ва вн. 2020 г. съгл. договор с МТТ/99 г. левова равн. на 1000 щ.д. р-т М.“;
фактура № **********/30.07.2020 г., с падеж 30.07.2020 г., с данъчна основа
1387.94 лв., ДДС 277,59 лв. и обща стойност за плащане 1665,53 лева, с
основание: „инфраструктура-IІ-ра вн.2020 г съгл. договор с МТТ/99 г. левова
равн. на 1000 щ.д. р-т М.“; фактура № ****.2021 г., с падеж 30.03.2021 г., с
данъчна основа 1388,18 лв., ДДС 277,64 лв. и обща стойност за плащане
1665,82 лева, с основание: „инфраструктура-I-ва вн.2021 г съгл. договор с
МТТ/99 г. левова равн. на 1000 щ.д. р-т М.“; фактура № ****2021 г., с падеж
8
30.07.2021 г., с данъчна основа 1370,67 лева, ДДС 274,13 лева и обща стойност
за плащане 1644,80 лева, с основание: „инфраструктура-IІ-ра вн.2021 г съгл.
договор с МТТ/99 г. левова равн. на 1000 щ.д. р-т М.“. Фактурите са включени
в Дневници продажби по ДДС, за съответните данъчни периоди, в които са
издадени. Претендираните суми са формирани, съгласно уговореното, а
именно за всеки падежен период 50% от договорената сума 2000 щатски
долара и в левова равностойност по фиксинг на БНБ, в деня на плащане, т.е. в
деня на падежа на фактурата, а именно 30.03 и 30.07, за всяка от годините.
Установен е фиксингът на БНБ за щатски долар, към всяка падежна дата и
изготви. След съобразяване на същия, вещото лице сочи левова
равностойност на 1000 щ.д. към всяка от падежните дати, както следва:
30.03.2020 г. – 1772,56 лв.; 30.07.2020 г. – 1665,53 лева; 30.03.2021 – 1665,82
лева и 30.07.2021 г. – 1644,80 лева. Дължимата лихва за забава, за вноската с
падежна дата 30.03.2020 г., за периода от 31.03.2020 г. до 30.03.2023 г., е в
размер на 540,95 лева; за вноската с падеж 30.07.2020 г., лихвата за забава се
дължи за периода от 31.07.2020 г. до 30.03.2023 г. и същата е в размер на
456,01 лева; за вноската с падеж 30.03.2021 г., за периода от 31.03.2021 г. до
30.03.2023 г. се дължи лихва за забава, в размер на 343,63 лева и за вноската с
падеж 30.07.2021 г., се дължи лихва за забава в размер на 283,57 лева,
начислена за периода от 31.07.2021 г. до 30.03.2023 г. Общият размер на
начислената лихва за забава възлиза на сумата от 1624,16 лева, за периода от
31.03.2020 г. до 30.03.2023 г.
Според вещото лице, в резултат на извършена проверка в
счетоводството на „З. П.“ АД и „П. - З. П.“ ООД, преглед на първични и
вторични счетоводни документи, счетоводни регистри, хронологични и
аналитични счетоводни ведомости, записвания по счетоводните сметки,
търговски документи, ГФО и др. и анализ на тази информация,
счетоводството на двете дружества е водено в съответствие със Закона за
счетоводството и счетоводните стандарти и дава възможност за последващ
контрол на стопанските операции. Дружествата са организирали и водели
текущо счетоводно отчитане в съответствие с приетата счетоводна политика и
индивидуален сметкоплан. Прилага се двустранна форма на счетоводно
записване, която осигурява хронологично и систематично /аналитично и
синтетично/ счетоводно отчитане. Стопанските операции и събития са
отразявани счетоводно, съгласно икономическата същност, стопанската
9
реалност и принципите на счетоводството, които са основни постановки на
чиято база се води счетоводството и осигуряват приемственост и
универсалност във възприемане на счетоводната информация. Текущото
начисляване на приходите и разходите става към момента на тяхното
възникване, независимо от момента на получаването или плащането на
парични средства. Счетоводните сметки са водени синтетично и аналитично в
съответствие със Закона за счетоводството. Извършваните счетоводни
записвания са в съответствие с проверените първични документи.
На въпроси, поставени от ответника, вещото лице дава заключение, че
ищцовото дружество Консолидиран финансов отчет. Активите и пасивите на
предприятията, включени в консолидация, се записват изцяло в
консолидирания баланс; балансовата стойност на акциите и дяловете в
капитала на консолидираните предприятия се прихваща от дела, който те
представляват в капитала и резервите на тези предприятия; когато акциите или
дяловете в консолидирани дъщерни предприятия се притежават от лица,
различни от консолидираните предприятия, стойността на тези акции или
дялове се записва отделно в консолидирания баланс като неконтролиращи
участия; приходите и разходите на консолидираните предприятия се записват
изцяло в консолидирания отчет за приходите и разходите. Сочи, че
консолидираните финансови отчети показват активите, пасивите,
финансовото състояние и резултатите от дейността на консолидираните
предприятия, както ако те са едно предприятие. От консолидираните
финансови отчети се изключват следните елементи: а) задълженията и
вземанията между самите предприятия; б) приходите и разходите по сделки
между предприятията; както и в) печалбите и загубите от сделки между
предприятията, когато са включени в балансовата стойност на активите. Сочи
какво е минималното съдържание на КФО. Заявява че след изследване и
анализ на наличната информация и публикуваните Консолидирани финансови
отчети за 2020 г. е 2021 г., констатира, че при изготвянето на финансовите
отчети на „З. П.“ АД са спазени изискванията на Международните стандарти
за финансова отчетност /МСФО/ 24 – оповестяване на свързани лица. В
съответствие с изискванията на стандарта в Консолидираният годишен
финансов отчет на групата се включват финансовите отчети на дружеството
майка и на неговите дъщерни дружества, изготвени към 31 декември на
съответната година, представени като едно цяло. В Консолидирания отчет на
10
„З. П.“ АД е оповестена информация относно всички пера на елементите на
ГФО, фактори и рискове, влияещи върху параметрите на счетоводната
политика, сделки със свързани лица, управленски персонал и други
/информация за направените опонестявания е налична в публикуваните ГФО
и Консолидирани финансови отчети. Дълготрайните материални активи са
оценени по цена на придобИ.не, образувана от покупната им стойност и
допълнителните разходи, извършени по придобИ.нето им и намалени с
размера на начислената амортизация и евентуалните обезценки. Дружеството
е възприело стойностна граница от 700 лв. при определяне на даден актив
като дълготраен. Отделни дълготрайни материални активи са били
преоценявани на база индекси, публикувани от Националния статистически
институт в съответствие с изискванията на Националното счетоводно
законодателство до края на 2002 г. При прехода към прилагане на МСС тези
активи са били представени на база същата тази проявяваща се тогава
стойност, която е била приета за справедлИ.та им стойност към датата на
прехода. Последващите разходи, които водят до подобрение в състоянието на
актИ., над първоначално оценената стандартна ефективност, или до
увеличаване на бъдещите икономически изгоди, се канитализират в
стойността на актИ.. Всички други последващи разходи се признават текущо в
периода, в който са направени.
Преносните стойности на дълготрайните материални активи подлежат
на преглед за обезценка, когато са налице събития или промени в
обстоятелствата, които показват, че тази стойност би могла да се отличава
трайно от възстановимата им стойност. Амортизациите на дълготрайните
активи са начислявани като последователно е прилаган линейният метод.
Експертът сочи, че амортизация не се начислява на земите и на активите в
процес на строителство и подобрение, преди те да бъдат завършени и пуснати
в експлоатация. Сочи, че амортизационните норми са определени от
ръководството въз основа на очаквания полезен живот, по групи активи.
Вещото лице е намерило, че при осчетоводяване на процесния договор са
спазени основни принципи на счетоводството: принципът на текущо
начисляване, а именно приходите и разходите, произтичащи от сделки и
събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от
момента на получаването или плащането на паричните средства или техните
еквИ.ленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се
11
отнасят. Този принцип предполага, че приходите се считат за получени, когато
продукцията е реализирана или услугите извършени, независимо дали
плащането за тях е реализирано; принципът на Предпазливостта в
счетоводната отчетност изисква оценяване и отчитане на предполагаемите
рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на
стопанските операции с цел получаване на реален финансов резултат.
Сочи, че при издаване на фактурите към всяка от договорените дати се
формира вземане в размер на стойността на съответната фактура. В края на
всеки отчетен период дружеството извършва инвентаризация на разчетите, в
т.ч. вземанията от клиенти с оглед на тяхното изпълнение и съответно
предприемане на необходимите действия за уреждане на разчетите. Към
датата на изготвяне на финансовия отчет ръководството преценява дали
съществува обективно доказателство за обезценка относно търговските
вземания, които са индивидуално значими. Обезценка се отчита в случай, че
съществува обективно доказателство, че дружеството няма да бъде в
състояние да събере всички суми, съгласно първоначалните условия по
отношение на съответното вземане. Разяснява, че сумата на обезценката е
разликата между балансовата и възстановимата стойност. Последната
представлява иастоящата стойност на очакваните парични потоци,
дисконтирани с ефективния лихвен процент. По отношение на „ЕТ М. П. - М.
Л.“, ежегодно е извършвана инвентаризация, съответно при индикация за
обезценка /по преценка на раководството/, вземането е било провизирано. Към
31.12.2020 г. за контрагент „ЕТ М. П. - М. Л.“ обезценени /провизирани/
вземания възникнали през 2016 г. и 2017 г. и са отписани като несъбираеми с
изтекъл 5 годишен давностен срок, вземания възникнали през 2015 г. Към
31.12.2020 г. вземането по сметка 411-7, за контрагент „ЕТ М. П. - М. Л.“, е в
размер на 10000 долара, в левова равностойност 17169,96 лева, формирани от
вземания по издадени фактури от 2016 г. до 2020 г. и е начислена обезценка по
сметка 252, като са обезценени вземанията от 2016 г. и 2017 г. в размер на
4000 долара, с левова равностойност 6976.21 лева. Сочи, че в актИ. на Отчета
за финансовото състояние /Баланс/ се отразява компенсираната стойност на
вземането, т.е. стойността на цялото начислено вземане към 31.12.2020 г. с
приспаднане на начислената провизия към 31.12.2020 г. /17169,96 лева – 6
976.21 лева = 10193,75 лева/. Към 31.12.2021 г. за „ЕТ М. П. - М. Л.“са
обезценени /провизирани/ вземания възникнали през 2018 г. и са отписани
12
като несъбираеми с изтекъл 5 годишен давностен срок вземания възникнали
през 2016 г. Към 31.12.2021 г. вземането по сметка 411-7 е в размер на 10000
долара, в левова равностойност 16993,47 лева, формирани от вземания по
издадени фактури от 2017 г. до 2021 г. и начислената обезценка по сметка 252
за контрагент ЕТ „М. П. - М. Л.“ е в общ размер на 4000 долара, с левова
равностойност 6750,44 лева, от които обезценени вземанията от 2018 г., в
размер на 2000 долара, с левова равностойност 3261.34 лева, начислени към
31.12.2021 г. и от начално салдо от начислени обезценки през 2020 г. - 2000
долара, с левова равностойност 3489,10 лева. В актИ. на Отчета за
финансовото състояние /Баланс/ се отразява компенсираната стойност на
вземането, т.е. стойността на цялото начислено вземане към 31.12.2021 г. с
приспаднане на начислената провизия към 31.12.2021 г. /16 993,47 лева –
6 750,44 лева = 10 243,03 лева/.
Според вещото лице, съгласно предвиденото с процесния договор, на
всяка от датите - 30.03 и 30.07 на съответната година, възниква дънъчно
събитие и задължение за „З. П.“ АД да начисли ДДС. Договорената цена за
услугата е с включен данък, т.е. общо договорената сума с ДДС за всеки
отделен падеж е левовота равностойност на 1000 долара, от която обща
стойност се изчислява данъка и данъчна основа. За всяка падежна дата „З. П.“
АД издава данъчни фактури с определената данъчна основа и данък, които са
включени в дневник за продажби, в съответните данъчни периоди като
включва размера на данъка при определяне на резултата за съответния
данъчен период в справка-декларацията.
Посочено е, че информация относно сделките със свързани лица на „З.
П.“ АД е оповестена в Приложенията към ГФО, а именно т. 26 – Сделки със
свързани лица от ГФО за 2020 г. и 2021 г. и в Годишния доклад за дейността от
2020 г. и 2021 г. в Раздел ІІ – Допълнителна информация, т. 4. Информация
относно сделките със свързани лица на „П. - З. П.“ ООД е оповестена в
Приложенията към ГФО, а именно т. 21 – Сделки със свързани лица от ГФО за
2020 г. и 2021 г. Оповестената информация е, че условията по сделките със
свързани лица не се отличават от пазарните.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи.
13
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.286 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Същите са допустими, поради което съдът
дължи произнасяне по основателността им.
Ищецът е активно процесуалноправно легитимиран да претендира
реално изпълнение по сключения договор. При сключване на
прИ.тизационния договор по ЗППДОбП (отм.) за продажба на обособена част
от курортния комплекс „З. П.“, министърът на търговията и туризма,
действащ като орган по чл. 3 от този закон, е представлявал ищеца, като
прИ.тизираното чрез продажба на негови обособени части акционерно
дружество не се явява трето за прИ.тизационната сделка лице. Напротив, то
пряко се е задължило спрямо купувача по отношение текущото поддържане на
общата инфраструктура на курортния комплекс – така решение № 166 от
22.12.2009 г. по т. д. № 346/2009 г. по описа на ВКС, І т. о.
Обстоятелството, че след издаване на заповедта за изпълнение е вписано
заличаването на длъжника ЕТ „М. П. – М. Л.“ не води до извод за липса на
процесуална легитимация на физическото лице М. Л. да отговаря по
предявените искове, доколкото с регистрирането си като едноличен търговец,
физическото лице не придобИ. правосубектност, различна от тази, която
притежава като физическо лице. След прекратяване дейността на физическото
лице като търговец, респ. заличаването му от търговския регистър,
отговорността за задълженията му, сключени когато е било вписано като ЕТ
продължава да се носи от физическото лице, макар вече то да няма качество на
търговец – така определение № 389 от 10.VI.1997 г. по ч. гр. д. № 269/96 г.,
ВС, V г. о.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, всяка от страните е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В тежест
на ищеца е да установи, че през процесния период е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните по делото,
елемент от съдържание на което е задължението на ответника да престира
определена/определяема парични суми по договора, при неизпълнението на
това задължение от страна на ответника. В тежест на ищеца е да установи
точното изпълнение на поетите от него договорни задължения, както и
14
основание, и размер на всеки от предявените искове. В тежест на ответника е
да докаже възражението си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно
или частично плащане на претендираните суми или че са налице
обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им.
Разпоредбата на чл.258 ЗЗД дава легална дефиниция на договора за
изработка. Съгласно посочения законов текст, това е съглашение, с което
едната страна – изпълнител се задължава да изработи нещо съгласно
поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение.
Съществените условия на договора обхващат неговия предмет,
възнаграждение и изпълнение на поръчаното. Следователно, доказването на
твърдяната договорна връзка означава установяване на съвпадащи
волеизявления на страните досежно елементите от същественото
съдържание.
Страните по делото са обвързани в облигационна връзка възникнала въз
основа на сключения, на ***.1999 г., между министъра на търговията и
туризма, като продавач и ЕТ„М-П“, представляван от М. М. Л., договор за
продажба на ресторант „М.“, представляващ обособена част от „З. П.“ АД, гр.
Варна“. Със сключване на договора, ответникът е поел задължението да
спазва общата търговска политика на „З. П.“ АД и общите условия на „З. П.“
АД, относно поддържането на общата инфраструктура, общата **** и
противопожарна безопасност, паркоподдържането и екологичните
мероприятия, като за извършването на тези дейности, от страна на „З. П.“ АД,
ответникът е поел задължението да заплаща годишно възнаграждение в полза
на ищеца.
С отговора на исковата молба, ответникът не възразява, че през 2020 г. и
2021 г. ищецът е изпълнил изцяло и в срок горепосочените задължения.
Отделно, това се потвърждава от събраните писмени доказателства,
заключението на проведената експерита, както и чрез показанията на
водените от ищеца свидетели, които при съобразяване изискването на чл.172
ГПК, съдът кредитира като достоверни. Не се оспорва твърдението на ищеца,
че ответникът не е заплатил начислените суми, дължими за изпълнение на
дейностите по т.13 от прИ.тизационния договор. Единственото възражение,
въведено с отговора на исковата молба се свежда до твърдението, че
ответникът се е разпоредил с правото на собственост, в полза на трето лице,
15
преди началото на процесния период. Това възражение е неоснователно.
Обстоятелството, че ответникът е прехвърлил правото на собственост в полза
на трето лице не го освобождава от задължението му да заплати дължимото
възнаграждение по сключения договор, доколкото облигационната връзка
между страните не е прекратена. По делото нито се представиха
доказателства, нито изобщо се въведоха твърдения, че третото лице
приобретател е встъпил в правата и задълженията на възложителя, нито че
изпълнителят е бил уведомен за промяната в собствеността. Фактурата е
издадена на задълженото лице по прИ.тизационния договор, а от изпълнителя
не може да се очаква да проверява дали е налице промяна в собствеността по
отношение на всеки отделен търговски обект в курортния комплекс, преди
издаване на всеки от счетоводните документи. Отделно, „О. БГ“ ЕООД -
купувач по договора за продажба на процесния обект, е търговско дружество с
едноличен собственик на капитала и управител М. М. Л., съгласно вписване
по партидата на дружеството в Търговския регистър, от 05.05.2018 г.
Безспорно, на ответника е известно задължението за плащане, в полза на „З.
П.“ АД, на дължимото годишно възнаграждение за изпълнение на дейностите
по т.13 от прИ.тизационния договор, като в продължение на години това
задължение умишлено не е било изпълнявано, нито от едноличния търговец
на М. Л., нито от дружеството - купувач с управител и едноличен собственик
на капитала М. Л..
С писмената защита по делото ответникът въвежда допълнителни
възражения по основателността на предявените искове, по които като
преклудирани, съдът не дължи произнасяне, доколкото с представяне на
писмения отговор на исковата молба, ответникът е длъжен изчерпателно да
заяви всички свои възражения, да представи и да посочи доказателствата, и
конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи
всички писмени доказателства, с които разполага, под угрозата, че ако не
стори това в срока по чл.131, ал.1 ГПК, той губи възможността да направи
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства, каквито в процесния случай не се твърди да са налице.
Анализът на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както
и заключението на приобщената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
води до извод, че дейностите по т.13 от прИ.тизационния договор са
изпълнени от ищеца, и от свързаното с него търговско дружество – „П. – З. П.“
16
ООД, които са извършили разходи за същите, поради което ищецът е изправна
страна по договора и нему се следва възнаграждение за изпълнението.
Доколкото ответникът не доказа да е платил сумите по издадените фактури
или да е налице основание за погасяване на задължението, или за
освобождаването му от плащане – изцяло или частично, предявените главни
искове са доказани по своето основание. Съгласно заключението на
приобщената по делото съдебно-счетоводна експертиза, левовата
равностойност на 1000 щ.д. към всяка от падежните дати, е както следва:
30.03.2020 г. – 1772,56 лв.; 30.07.2020 г. – 1665,53 лева; 30.03.2021 – 1665,82
лева и 30.07.2021 г. – 1644,80 лева.
Дължимата лихва за забава, за вноската с падежна дата 30.03.2020 г.,
начислена за периода от 31.03.2020 г. до 30.03.2023 г., е в размер на 540,95
лева; за вноската с падеж 30.07.2020 г., лихвата за забава е начислена за
периода от 31.07.2020 г. до 30.03.2023 г. и е в размер на 456,01 лева; за
вноската с падеж 30.03.2021 г., лихва е начислена за периода от 31.03.2021 г.
до 30.03.2023 г. и е в размер на 343,63 лева и за вноската с падеж 30.07.2021 г.
се дължи лихва за забава в размер на 283,57 лева, начислена за периода от
31.07.2021 г. до 30.03.2023 г. Общият размер на начислената лихва за забава, за
периода от 31.03.2020 г. до 30.03.2023 г. възлиза на сумата от 1624,16 лева.
При горните доводи, съдът намира, че главните искове се явяват доказани и по
размер, а доколкото експертизата сочи по-високи размери на дължимата лихва
за забава, от претендираните суми, изцяло основателни се явяват и
предявените акцесорни искове.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.78, ал.8
ГПК, в полза на ищеца се следват сторените разноски по делото в общ размер
на 765,94 лева, от които: 465,94 лева - държавна такса и депозит за
провеждане на съдебна експертиза, и 300 лева – определено от съда
юрисконсултско възнаграждение.
В съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. С оглед изхода от спора, в полза на ищеца се
следват сторените разноски в заповедното производство в общ размер на
165,94 лева.
17
Присъдените, в полза на ищеца, суми могат да бъдат заплатени по
следната банкова сметка: IBAN: ******, BIC: *****, „И. А. Б.” АД, с титуляр –
„З. П.“ АД.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в отношенията между страните по делото, че М. М. Л.,
ЕГН **********, действал като ЕТ „М. П. – М. Л.“ ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: с. *****, дължи на „З. П.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****, к.к. „З. П.“, сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК №104/13.04.2023 г. по ч.гр.д.№ 212/2023 г. по описа на РС – Троян, а
именно:
- 6748,69 лв. - представляваща главница – уговорено парично
задължение в полза на трето лице - „З. П.“ АД по договор за продажба на
ресторант „М.“, обособена част от „З. П.“ АД, гр. Варна, чрез преговори с
потенциални купувачи, сключен на ***.1999 г., между министъра на
търговията и туризма и ЕТ „М. П. – М. Л.“, формирана от следните суми:
1772,56 лв. - левова равностойност на възнаграждение в размер на 1000 щ.д., с
падеж - 30.03.2020 г.; 1665,53 лева - левова равностойност на възнаграждение
в размер на 1000 щ.д., с падеж - 30.07.2020 г.; 1665,81 лева - левова
равностойност на възнаграждение в размер на 1000 щ.д., с падеж - 30.03.2021
и 1644,80 лева - левова равностойност на възнаграждение в размер на 1000
щ.д., с падеж - 30.07.2021 г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.04.2023 г. до
окончателното плащане на задължението;
- 1548,44 лева – лихва за забава, начислена общо за периода от
31.03.2020 г. до 30.03.2023 г., включваща: 539,16 лв. - лихва за забава,
начислена за периода от 31.03.2020 г. до 30.03.2023 г.; 450,16 лв. - лихва за
забава, начислена за периода от 31.07.2020 г. до 30.03.2023 г.; 281,33 лв. -
лихва за забава, начислена за периода от 31.03.2021 г. до 30.03.2023 г. и 277,79
лв. - лихва за забава, начислена за периода от 31.07.2021 г. до 30.03.2023 г.

18
ОСЪЖДА М. М. Л., ЕГН **********, действал като ЕТ „М. П. – М. Л.“
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с. *****, ДА ЗАПЛАТИ на
„З. П.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
*****, к.к. „З. П.“, сумата от 765,94 лева, представляваща разноските сторени
от ищеца в настоящото производство, както и сумата от 165,94 лева - разноски
по ч. гр. дело № 212/2023 г. по описа на РС - Троян.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
19