Определение по дело №556/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1736
Дата: 22 април 2014 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20131200900556
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 декември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

20.12.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.24

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Станислав Стефански

дело

номер

20104100501029

по описа за

2010

година

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № ... от 02.07.2010г., постановено по гр.д. № .../2009год., Районен съд гр. Е. е осъдил ”С. – С. - С. С.”, гр. Е. да заплати на „А. Б.” О., гр. С. сумата 22 274,56лв. - главница, представляваща дължима за неплатена продажна цена на стока/алуминиеви профили и аксесоари/ по два броя фактури: № 23060/21.10.08г. и № 23934/05.11.2008год., ведно със законната лихва от 28.09.09год. до окончателното изплащане и 2 041,00лв. разноски по делото.

Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок от ”С. – С. - С. С.”, гр. Е. в осъдителните части, чрез процесуалния му представител.

В жалбата се изтъкват съображения за недопустимост и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, като се посочва, че районният съд не е приложил правилно материалния и процесуалния Закон.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли решението на ЕлРС да бъде отменено и съдът да отхвърли предявените претенции.

Ответник жалба с депозирана писмена молба в съдебно заседание, оспорва изцяло жалбата.

ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното:

Производството пред Районен съд Е. е образувано по подадена на 28.09.2009г. искова молба от „А. Б.” О., гр. С. против ” С. – С. - С. С.”, гр. Е. с искане да се постанови съдебно решение, с което да се осъди ответника да му заплати сумата от 22 274,56лв., представляващи дължима сума за доставена но незаплатена стока по два броя фактури № 23060/21.10.08г. и № 23934/05.11.2008год., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на молбата и разноски по делото. В подадена допълнителна молба ищецът повторно е посочил, че е предявил осъдителен иск по неизпълнена търговска сделка - продажба на стоки. От ответникът по иска е постъпило писмено становище с което не са оспорени исковете като цяло, като се посочва, че е имало уговорка между страните на график за изплащане, като не е оспорено и получаване на стоката по тези фактури. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника е оспорил дължимостта изцяло на претенцията по посочената фактура с твърдение да не е получавал стоката и да не е подписвал фактурата, като са оспорени и всички приложени по делото фактури. За да уважи предявения осъдителен иск, съдът е изслушал заключение на съдебно - икономическа експертиза и е приел процесните фактури да удостоверява получаване на посочена в нея стока от страна на ответника, цената на която обаче не е заплатена от последния.

Великотърновският окръжен съд намира,че жалбата като подадена от надлежна страна, в преклузивния за това срок и срещу валиден съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

По делото е безспорно, че е предявен осъдителен иск срещу ”С. – С. - С. С.”, гр. Е. за сумата от 22 274,56лв., представляваща вземане по неплатени два броя фактури: № 23060/21.10.08г. и № 23934/05.11.2008год. за доставени от „А. Б.” О., гр. С. алуминиеви профили и аксесоари, и законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 28.09.2009год. до окончателното изплащане. Не се спори и се установява, че в производството по този осъдителен иск е заето писмено становище от ответника с което не е оспорил иска по основание и размер, както и получаване на стоката по процесните и други посочени от него фактури за доставена стока от ищеца. По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - икономическа експертиза, вещото лице по която след проверка в счетоводствата на страните е установило процесната фактура да е заведена и осчетоводена от двете предприятия, същата е включена в справката декларация и в дневниците за покупко – продажби за м. октомври и м. ноември 2008г., приключило с обжалваното решение постановено на 02.07.2010г. Стоките по фактурата са заприходени с нея.

При така събраните и обсъдени доказателства правилно ðайонният съд е приел предявения иск по чл.327, ал.1 от ТЗ да е основателен и доказан. Не са налице твърдяните от жалбоподателя нарушения на задължения на съда при допускане на СИЕ. Правилно и съгласно нормата на чл.195, ал.1 ГПК съдът е приел за необходимо да назначи вещо лице за изясняване на обстоятелството досежно получаване на стоката по процесната фактура и плащане по същата.

Несъстоятелни и без основание са и доводите във въззивната жалба, че решението е недопустимо като постановено по недопустим иск. Съображенията на съда за това са следните: няма спор, че при подадено заявление по чл.410 ГПК и издадена заповед за изпълнение на парична сума, и след като е уведомен от съда за същата, заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си в посочения там едномесечен срок, съответно е дадено право на заявителят да избере вида на иска на защита на претенциите си - установителния иск по чл.415, вр. с чл.422 ГПК или осъдителния по чл.327, ал.1 ТЗ. Когато искът е предявен с искане да се установи вземането по издадена заповед за изпълнение искът винаги е установителен. В процесния случай обаче ищецът е избрал осъдителен иск за защита на своите права и в така образуваното по този иск производство съдът се е произнесъл по неговата основателност. След като няма връзка с образуваното преди това пред Районен съд гр. Е. заповедно производство, по посоченото ч.гр.д.№ 169/09г. без значение за изхода на спора е и обезсилването на издадената заповед за изпълнение, Определението за което е постановено по силата на чл.415, ал.2 ГПК, и е извън предмета на това производство.

По изложените съображения въззивната инстанция приема, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

В зависимост от правилността на постановеното първоинстанционно съдебно решение и неговото потвърждаване от въззивната съдебна инстанция, ВТОС на основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на ЕлРС.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Великотърновският Окръжен Съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № ... от 02.07.2010год., постановено по гр. д. № ... /2009г., по описа на Районен съд гр. Е..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република Б., гр. С. в едномесечен срок от връчването му на страните .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

EA4408EF65AAB07BC22577FF00416D24