Р Е Ш Е Н И Е
№ 147 14.05.2019 г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА -
ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 1154 по описа на
съда за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството се
води по реда на чл.463, ал.1 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по жалба на Г.П.Х. *** – длъжник в
производството по изп.д.№ 4012/2015 г. на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ в
съдебно-изпълнителната служба /СИС/ при Районен съд – Стара Загора /СтРС/ при срещу
постановление за разноските, обективирано в констативен протокол от 01.02.2019
г., в частта му, в която в тежест на жалбоподателя е възложено заплащането на
сумата от 954,24 лв., с начислен ДДС, представляваща държавна такса по т.53 от
Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК /ТДТССГПК/.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление е неправилно
и незаконосъобразно, т.к. цитираната държавна такса неправилно е била възложена
в негова тежест, предвид че всички плащания са били направени в срока за
доброволно изпълнение или извънсъдебно.
Претендира за отмяна на обжалваното постановление за разноски.
В законоустановения срок взискателката Г.И.С. *** е представила
възражение срещу жалбата, с което я е оспорила като неоснователна.
Изложените от нея съображения касаят евентуална
неправилност на констативния протокол на ДСИ досежно изчисления след отчитане
на извършените от длъжника плащания размер на дълга за минал период, но тъй
като от страна на Г.И.С. не е била
подадена жалба срещу това действие на ДСИ, то същите няма да бъдат предмет на
изрично обсъждане в настоящото решение.
По отношение на предмета на обжалване, а именно
начислената държавна такса по чл.53 от ТДТССГПК, е изразено становище, че
същата правилно е възложена в тежест на длъжника.
В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК ДСИ
изразява становище за неоснователност на жалбата, като излага доводи, че възложената
в тежест на длъжника държавна такса е в съответствие с разпоредбата на чл.53,
ал.4 от ТДТССГПК.
След
запознаване със становищата на страните и обясненията на съдебния изпълнител,
въз основа на представените доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От материалите
по приложеното копие на изп.д.№ 4012/2015 г. на ДСИ в СИС при СтРС се установява, че изпълнителното производство
срещу Г.П.Х. е било образувано на 30.01.2015 г., въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 08.12.2014 г. по гр.д. № 433/2012 г. по описа на Районен съд -
Поморие, по молба на Г.И.С., действаща в качеството си на майка и законен
представител на малолетния П.Г.Х., за сумата от 130,00 лв. редовна месечна
издръжка, платима до 30-то число на текущия месец за който се дължи, считано от
17.09.2012 г. до настъпването на правопроменящи, правопрекратяващи или
правопогасяващи обстоятелства.
На длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение за сумата от 3 770,00 лв. – издръжка за периода от 17.09.2012
г. до 02.02.2015 г. /датата на ПДИ/, 464,68 лв. законна лихва за забава, 84,00
лв. – разноски по изпълнителното дело, 430,53 лв. – такса по чл.53 от ТДТССГПК
и такси в размер от по 93,60 лв. на всяко тримесечие.
Поканата е получена от длъжника на 09.02.2015 г.
ДСИ е предприел действия по установяване имуществото
на длъжника чрез извършването на редица справки, а на 25.02.2015 г. Г.П.Х. е
представил молба, с която е удостоверил извънсъдебното заплащане по банковата
сметка на взискателката на суми за издръжка за времето от месец ноември
На 14.12.2015 г. ДСИ е наложил запор върху лек
автомобил, регистриран в ПП-КАТ по партида на Г.П.Х..
На 07.11.2018 г. взискателката е депозирала молба, с
която е уведомила ДСИ, че за 2015 година не е платена една месечна издръжка, за
Поискала е принудителното събиране на дължимите суми,
ведно със законната лихва за забава и е посочила способи на изпълнение – опис
на запорираното МПС и запор на банковите сметки на длъжника.
ДСИ й е дал указания да уточни помесечно претенцията
си, а на 26.11.2018 г. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
за сумата от 4 680,00 лв. – главница, 2 252,62 лв. – лихва, 102,00 лв. –
такси по изпълнението и 689,53 лв. – такса по чл.53 от ТДТССГПК, или обща сума
от 7 724,16 лв. считано до 28.11.2018 г.
Запорното съобщение не е било връчено на третото
задължено лице.
В изпълнение на указанията на ДСИ взискателката е
депозирала молба на 28.11.2018 г., с която е уточнила, че претенцията й за
неплатени издръжки за минало време касае месеците съответно през
На 10.01.2019 г. е наложен запор на банковата сметка
на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД за сумата от 3 640,00 лв. – главница,
законната лихва, считано от 10.01.2019 г. 102,00 лв. – такси по изпълнението и
694,90 лв. – такса по чл.53 от ТДТССГПК, или обща сума от 4436,90 лв. считано
до 10.01.2019 г.
Третото задължено лице е получило запорното съобщение
на 23.01.2019 г. и е признало вземането и отразения запор върху него.
На 31.01.2019 г. длъжникът е представил пред ДСИ
платежни извлечения, удостоверяващи заплащане на задълженията му за издръжка до
момента и е поискал вдигане на запора върху банковата си сметка.
На 01.02.2019 г. ДСИ е съставил констативен протокол,
с който е приел, че общото задължение по изпълнителния лист за периода
17.09.2012 г. е било в размер на 9 824,00 лв., от които са били платени
9 690,00 лв. и общото задължение към 01.02.2019 г. е в размер на 134,00 лв., дължимата такса по
чл.53 от ТДТССГПК е в размер на 954,24 лв., с начислен ДДС, а за обикновени
такси по изпълнението се дължи сума от 102,00 лв.
За протокола длъжника е бил уведомен на 11.02.2019 г.
На 18.02.2019 г. взискателката е представила още един
изпълнителен лист от 07.02.2019 г., издаден по гр. д. № 5182/2018 г. по описа
на Районен съд - Стара Загора за сумата от за сумата от 230,00 лв. редовна
месечна издръжка, платима считано от 17.10.2018 г. до настъпването на
правопроменящи, правопрекратяващи или правопогасяващи обстоятелства, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и сумата от 328,57 лв. –
разноски.
На 20.02.2019 г. взискателката е представила
извлечения от банковата си сметка, удостоверяващо извършените от длъжника
извънсъдебни плащания за издръжка по размери и дати на плащане.
На 25.02.2019 г. на длъжника е връчена нова ПДИ за
сумата от 484,00 лв. – неолихвяема сума, 230,00 лв. – месечна издръжка, от
01.02.2019 г., 328,57 лв. – присъдени разноски и 1 056,24 – разноски по
изпълнителното дело.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
допустима, т.к. е редовна, подадена е от процесуално легитимирано лице, срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, в предвидения в закона
срок за обжалване.
Разгледана по същество намира жалбата
за основателна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските
по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се
прекрати по чл.433 от ГПК, освен в изрично посочените хипотези.
Разноски по изпълнението представляват и дължимите по
силата на раздел ІІ от ТДТССГПК такси по съдебното изпълнение, събирани от
държавните съдебни изпълнители.
Съгласно чл.58 от ТДТССГПК таксите по изпълнителното
дело се плащат от взискателя и са за сметка на длъжника, но по аргумент от
чл.79, ал.2 от ГПК и чл.83, ал.1 т.2 от ГПК при делата за издръжка таксите не
се внасят предварително от взискателя, а впоследствие са за сметка и се събират
от длъжника.
Това законово правило се отнася за всички обикновени и
пропорционални такси, които в типичния случай би следвало да бъдат платени от
взискателя и то авансово, при поискване извършването на съответното
изпълнително действие, респ. при наличието на събрана от ДСИ парична сума в
резултат на предприетите от него действия на принудително изпълнение.
Разпоредбата на чл.53, ал.1 от ТДТССГПК предвижда за
изпълнение на парично вземане да се събира пропорционална такса върху събраната
сума, като съгласно ал.2 върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за
доброволно изпълнение, такса не се събира.
Ал.4 на чл.53 предвижда при изпълнение на вземане за периодични платежи, включително за
издръжка, таксата да се събира еднократно върху сбора от изплатените суми на
всеки 6 месеца, с изключение на случаите на погасяване на задълженията за минало
време.
Смисловото и логическо тълкуване на цитираните правни
норми обуславя извода, че пропорционална такса се начислява само върху
събраните от ДСИ в хода на принудителното изпълнение суми за парични вземания, в
т.ч. и за издръжка, но не и върху тази сума, която длъжникът е платил в срока
за доброволно изпълнение или която е платил извънсъдебно на своя взискател.
Тъй като в конкретния казус се установява, че до
01.02.2019 г. жалбоподателят е заплатил на взискателката сумата от
9 690,00 лв. от общо дължимата сума от 9 824,00 лв. извън
образуваното изпълнително производство, то и
не е налице хипотезата на събрана сума от ДСИ по смисъла на чл.53 от
ТДТССГПК, поради което върху нея не следва да се начислява и събира държавна пропорционална
такса.
С оглед на тези съображения обжалваното постановление
за разноските, обективирано в констативен протокол от 01.02.2019 г. се явява
незаконосъобразно в частта му, касаеща определянето и възлагането за заплащане
на длъжника на сумата от 954,24 лв., с начислен ДДС, представляваща държавна
такса по т.53 от ТДТССГПК и следва да бъде отменено.
За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че предвид
липсата на подробна обосновка липсват категорични данни констативния протокол на
ДСИ да е бил съобразен и с изпълнителните основания, т.к. съобразно
изпълнителния лист, послужил като основание за образуване на делото, редовната
издръжка от 130,00 лв. е присъдена без законната лихва за забава върху всяко
просрочено месечно плащане, а ДСИ във всичките свои покани до длъжника и
запорни съобщения е начислявал такива лихви за забава.
Относно разноските:
Разноски в настоящото производство не
се присъждат поради липса на искане от страна на правоимащата в случая страна-жалбоподател.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл.463, ал.1 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление
за разноските на държавен съдебен изпълнител в съдебно-изпълнителната служба
при Районен съд – Стара Загора, обективирано в констативен протокол от
01.02.2019 г., в частта му, в която в тежест на Г.П.Х., ЕГН – ********** *** е
възложено заплащането на сумата от 954,24 лв., с начислен ДДС, представляваща
държавна такса по т.53 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата
по ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.