РЕШЕНИЕ
№ 244 / 4.11.2019
г., град
Карнобат,
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На първи октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав :
Председател: Татяна Станчева
Секретар: Веска Христова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Татяна
Станчева
гражданско дело номер 1387 по описа за 2018 година
Производството по делото е
образувано по постъпилата искова молба от П.Р.П., ЕГН-**********,***, М.Р.П.,
ЕГН-**********,***, М.Р.З., ЕГН-**********,*** и Н.И.С., ЕГН-**********,***, със
съдебен адрес адв.Д.В.,*** срещу Ю.Д.И., ЕГН-**********,*** с правно основание чл.108 от ЗС.
В исковата молба ищците
твърдят, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот издаден на
основание обстоятелствена проверка № 25, том 2 дело № 489/1982 година на КРС, съпрузите
Р. П. З. и М. Б. З. са признати за собственици на основание давностно владение
на следния недвижи имот, находящ се в с. Соколово, Бургаска област, а именно:
дворно място от 1680 кв.м., при граници: север и изток - улици, юг – П. Д. и
запад - Р. П., образуващо парцел I и парцел II в кв. 12 по плана на селото,
ведно с построените в парцел I кв.12 жилищна сграда със салма и стопанска
постройка. Наследници на М. Б.З. и Р. П.
З.били ищците и И.К. И. и Н. ***.
Понастоящем от гореописаното
дворно място с площ от 1680 кв.м. по плана на село С. били образувани два имота
- УПИ № I -160 в кв.12 с площ от 870 кв.м. и УПИ № II - 160 в кв. 12 с площ от
810 кв.м. В УПИ № I -160 в кв. 12 били изградени масивна жилищна сграда
построена 1956 година със застроена площ от 70 кв.м, и масивна стопанска сграда
построена през 1972 година със застроена площ от 64 кв.м.
Незастроеното дворно място
съставляващо УПИ № II - 160 в кв.12 по плана на село С. ищците продали на трети
лица, неучастващи в настоящия спор. За имот съставляващ - УПИ № I -160 в кв.12
с площ от 870 кв.м. в който били изградени масивна жилищна сграда със застроена
площ от 70 кв.м. и масивна стопанска сграда със застроена площ от 64 кв.м. на
17.03.2004г., бил сключен предварителен договор между ищците, като продавачи, и
Д.И.Р., като купувач. Твърди се от ищците, че купувачът Д.И.Р. не
изпълнил задълженията си съгласно предварителния договор и между страните не
бил сключен окончателен договор, въпреки направените от ищците усилия за
финализиране на сделката. Твърди се от ищците че купувачът Д.Р. не влязла във
владение на имота веднага, а по-късно.
На 11.07.2016 година, ищците
получили нотариални покана от Д.И.Р. връчена от Нотариус Мариана Стоева, с
която Д.И.Р. ги поканила на 26.07.2016 година от 10 часа в кантората на нотариус
М.С. за сключване на окончателен договор, като ищците били предупредени че ако
не се явят в кантората на нотариуса купувачът ще обяви предварителния договор
за окончателен.
При плащането на данъците за
2016г. ищците установили че били заличени, като собственици от регистрите на
„Местни приходи“ община Карнобат и по-късно установили, че с нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 167 том 7 per. № 4229 дело № 917 от 2016 година
на Нотариус с per. № 581 по Регистъра на НК, Д.И.Р. и нейният съпруг Б.С.Р. бил
признати на основание чл. 79 ал. 1 от ЗС за собственици по давностно владение и
наследство на процесния имот, като впоследствие този имот бил дарен на техния
син И.Б.Р..
Правният си интерес от
предявяването на иска ищците обосновават, с твърденията че са собственици на
имота, който са наследили от М.З. и Р. Златев, а Д.И.Р. и съпругът ѝ Б.С.Р.,
са били държатели на имота и не са го придобили по давност и наследство. Извършеното от
държателите дарение на имота на И.Б.Р. е нищожно, което води до нищожност и на
продажбата на имота от И.Б.Р. на ответника Ю.Д.И..
С определение от
06.03.2019г., по молба на ищците, съдът е конституирал като ответник по делото А.С.И.,
съпругата на Ю.Д.И., тъй като имотът бил придобит от съпрузите при условията на
СИО.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Ю.Д.И. е подал писмен
отговор, с който оспорва иска, като твърди, че е собственик и владее имота на
валидно правно основание и се счита за добросъвестен владелец. Излага подробни
съображения в отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
В писмения си отговор ответникът А.С.И. оспорва иска. Посочва, че техният
праводател И.Б.Р. и придобил имота чрез
дарение, а дарителите му са го придобили давност. С отговора на искова молба А.С.И.
е предявила срещу ищците насрещен положителен установителен иск по чл.124 от ГПК за признаване за установено по отношение ищците, че тя е собственик на
спорния имот. Ответникът И. е привлякла като помагачи Д.И.Р., Б.С.Р. и И.Б.Р..
От третите лица –помагачи Д.И.Р.
и И.Б.Р. е постъпило становище, в което посочват, че искът е неоснователен, тъй като между Д.И.Р., като купувач, и ищците, като продавачи, бил
сключен предварителен договор за
продажба на имота през 2004 г., по който купувачите платили изцяло договорената
цена. Владението на имота им било предадено в деня на подписването на
предварителния договор и те владели имота повече от 10 години. Поканили ищците
да сключат окончателен договор, но те не се явили поради което Д.И.Р. и Б.С.Р. били
признати за собственици по давностно владение. Впоследствие дарили имота на
сина си И.Б.Р., който го продал на Ю.Д.И..
Страните
правят доказателствени искания и претендират разноски по делото.
Въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства, съдът приема от фактическа страна
следното:
От
представения нотариален акт за собственост на недвижим имот издаден на основание обстоятелствена
проверка №
25, том 2 дело № 489/1982 година на КбРС, се установява, че съпрузите Р. П. З. и М. Б. З., са
признати за собственици на основание давностно владение на недвижи имот,
находящ се в с. С., Бургаска област, а именно: дворно място от 1680 кв.м., при граници: север и изток - улици, юг – П. Д.и запад
- Р. П., образуващо парцел I и парцел II в кв. 12 по плана на селото, ведно с построените в парцел I кв.12 жилищна сграда със салма
и стопанска постройка.
Няма
спор между страните, че от гореописания имот били образувани два имота - УПИ №
I -160 в кв.12 с площ от 870 кв.м. и УПИ № II - 160 в кв. 12 с площ от 810 кв.м. В УПИ № I -160 в кв. 12 били
изградени масивна жилищна сграда построена 1956 година със застроена площ от 70
кв.м, и масивна стопанска сграда построена през 1972 година
със застроена площ от 64 кв.м.
От
представените удостоверения за наследници на Р. П. З. и М. Б. З. се установява
че техни наследници са П.Р.П., ЕГН-**********,***,
М.Р.П., ЕГН-**********,***, М.Р.З., ЕГН-**********,***, Н.И.С., И. К. И. с ЕГН **********
*** и Н. К. П. с ЕГН ********** ***.
По искане на ищците беше
изискана справка от книгата по чл.49 от ЗН, водена в съда, от която е видно, че
И. К. И. и Н. К. П., са направили отказ от наследството оставено им от техния
баща К. И. И., починал на 09.11.2014 година и тези откази са вписани на
01.07.2014г. в особената книга по чл. 49, ал.1 от ЗН под № 61 за И.К. И. и № 60
за Н. К.П..
С
нот.акт № 167, том 7, рег. № 4229 дело №
917/2016г. от 01.12.2016г., на нотариус с рег. № 581 по Регистъра на НК, Д.И.Р.
и Б.С.Р. са признати за собственици, на основание чл.79, ал.1 от ЗС, по
давностно владение и наследство на недвижимия имот, находящ се в с.С., представляващ УПИ № I -160 в кв. 12 по ПУП на
селото, ведно с построените в дворното място полумасивна едноетажна жилищна
сграда със застроена площ от 70 кв.м, и масивна
стопанска постройка със застроена площ от 64 кв.м. С нот.акт № 181 том I, рег.№684, дело №141 от 2019г. на същия нотариус е извършена поправка на
очевидна фактическа грешка в нот.акт №
167, том 7, рег. № 4229 дело № 917/2016г., като е посочено, че имотът е
придобит по давностно владение и думите „и наследство“ не следва да се четат.
В
нотариалното дело по издаването на горепосочения нот.акт се намира предварителен
договор от 17.03.2004г. за продажбата на процесния имот от ищците и починалия К.
И., като продавачи, на Д.И.Р., като
купувач, за сумата от 2000 лева. Приложени са и доказателства - разписки за
плащането на уговорената цена на имота от
купувачите, а именно: 1100 лева на датата на сключване на предварителния
договор – 17.03.2004г., на 15.04.2004г. – 500 лева и на 17.05.2004г. – 400 лева. Съгласно предварителния
договор - лист 62 от делото, владението
на имота е предадено от продавачите на купувача на датата на подписване на договора – 17.03.2004г./т.3 от договора/.
С нотариален акт за дарение № 118, том II, рег. № 1345, дело 245 от 04.05.2017г.
на нотариус с рег № 581 по Регистъра на НК, Д.И.Р. и Б.С.Р. дарили имота на
сина си И.Б.Р.. С нот.акт № 185, том IVрег.№ 3156, дело 597 от 30.08.2017г. на нотариус
рег. № 581 по Регистъра на НК/лист 15 делото/ И.Б.Р. е продал имота на Ю.Д.И., за което е сключен
нот. акт № 185, том IVрег.№ 3156, дело 597 от 2017г. на нотариус рег. №
581 по Регистъра на НК/лист 15 делото/. Не се спори от страните, че имотът е
придобит от ответника Ю.Д.И. по време на брака му с А.С.И. в режим на съпружеска имуществена общност.
В
съдебно заседание от 25.07.2019г. ищците чрез упълномощения си процесуалният
представител заявяват, че не оспорват сключването на предварителния договор и плащането на уговорената
цена, но поясняват, че Д.И.Р. изобщо не
е влязла във владение на имота.
По
делото бяха разпитани свидетели на ищцовата и на ответната страна.
Показанията
на св. П. Д. П., съпруга на
ищеца П.Р.П., са противоречиви и съдът не ги кредитира. Свидетелката посочва, че Д.И.Р. не е влизала в
имота, впоследствие заявява, че през 2006г. на Д.Р. е даден ключ за имота, но
тя била наемател. Свидетелства, че сумата от 2000 лева платени от Д.И.Р. били
капаро и тя не е платила остатъка от уговорената сума -12000лева. Отрича съпругът ѝ да е получавал нотариална
покана от Д.И.Р. за сключване на окончателен договор за продажбата на имота,
който факт ищците признават с исковата си молба.
Показанията на свидетелите В.Д. М., Н. А. М. и Р.Х.М.,***,
съдът цени като обективни, последователни и безпристрастни. Свидетелите
посочват, че през 2004г. Д.И.Р. е купила и влязла в имота. Тя и семейството ѝ
почистили, поддържали и обработвали двора от 2004г. Съборили стопанската
постройка за да за да бъде построена къща за сина им И.Р.. Свидетелят Н. А.М.
живеещ в съседство посочва, че синовете на Д.И.Р. са живели в къщата. Свидетелите
не са виждали и не им било известно ищците да посещават имота след 2004г., а
също така да оспорват владението на Д.И.Р. върху имота.
При
така изложената фактическа обстановка, за да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Предявен е иск с
правно основание по чл.108 от ЗС, с който се иска от съда да признае за
установено между страните, че ищците са собственици на имота и да се осъдят
ответниците да им предадат владението на имота.
Ревандикационният иск е способ за защита на вещни
права, чиито предпоставки са свързани с установяване правото на собственост на
ищеца върху процесния имот от една страна, а от друга - упражняваната върху
същия имот фактическа власт без правно основание от ответника. В чл. 108 ЗС
законодателят е предвидил кумулативната наличност на тези предпоставки за
уважаване на ревандикационния иск - ищецът да притежава право на собственост
върху имота, предмет на иска, имотът да се намира във владение или държане на
ответника, който да владее или държи без основание. В тежест на ищеца е да
докаже наличието на първите два елемента от фактическия състав на иска, а
ответникът следва да доказва основание, на което владее или държи имота.
Тъй като
ответниците оспорват правото на собственост на ищците с твърдения, че
праводателите на техния праводател, са владели имота повече от 10 години и са
го придобили по давност, съдът счита, че спорният за делото въпрос е дали Д.И.Р. и Б.С.Р. са придобили имота по
давност, като са го владели повече от 10 години.
Владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето
не държи като своя. Владението по чл. 68 от ЗС се характеризира с два
основни признака – обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта
(corpus) и субективен – намерение да се държи вещта като своя (animus domini).
При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма
намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 от ЗС владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна
презумпция. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца
поради трудността за доказване на намерението за своене. При доказване на обективния признак на
владението – упражняване на фактическа власт върху вещта, се предполага наличието
и на субективния признак на владението – намерението да се държи вещта като
своя, т.е. съдът следва да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата,
то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт – своене на
вещта.
Предварителният договор сключен на 17.03.2004г., между ищците и К. И./понастоящем
починал/, като продавачи, и Д.И.Р., като купувач, не поражда правните последици
на договора за продажба. Купувачът не придобива правото на собственост върху имота
и владението упражнявано въз основа на
такъв договор е недобросъвестно. За да се придобие имот от недобросъвестен владелец, последният следва да
е владял имота повече от 10 години-чл.79 ал.1 от ЗС. От събраните гласни
доказателства се установи безспорно, че Д.И.Р. е влязла във владение на имота
през 2004г. С подписването на предварителния договор, ищците са предали
владението на имота на купувача, който „започва да го владее като свой
собствен“. Владението на имота от купувачите по предварителния договор е
продължило до 2016г. и този факт беше доказан от ответната страна. Праводателите
на ответниците са владели имота явно, спокойно и постоянно, демонстрирайки собственически
права върху имота в периода от 2004г. до 01.12.2016г. и това владение не е било оспорвано от ищците
в нито един момент. Не бяха въведени твърдения и не се установи ищците да са
посещавали имота и да са предприемали действия за отстраняването на купувачите
по предварителния договор, т.е. владението не е било установено с насилие. Владението е било явно и несъмнено, не е било
установено и упражнявано по скрит начин и владелецът е демонстрирал волята си
да свои имота и да го счита за свой, упражнявайки фактическата власт върху него. Владението
е било и постоянно. Упражняването на фактическата власт не изисква от владелеца
да обитава имота постоянно, във всеки един момент за да го придобие по давност.
Основното изискване е да не промени отношението си да свои имота, т.е.
достатъчно е владелецът да е в състояние във всеки момент когато пожелае да
може да реализира владелческата си власт съобразно предназначението на вещта,
без друго лице да е започнало да
извършва тези действия и да е лишил владелеца от владението му.
Към момента на съставянето на нот.акт № 167, том 7, рег. № 4229 дело № 917/2016г. на
нотариус с рег. № 581 по Регистъра на НК–
01.12.2016г., с който Д.И.Р. и съпругът ѝ Б.Р. са признати за собственици
по давностно владение, в тяхна полза, считано от 17.03.2004г. е изтекъл срок по
- дълъг от визирания по чл.79, ал.1 от ЗС, а именно повече от 10 години, като в
този период ищците не са оспорвали с фактически или правни действия упражняваното
от Д.И.Р. и съпругът ѝ владение.
По изложените съображения съдът приема, че ищците са
загубили правото си на собственост върху имота и предявеният иск по чл.108 от
ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По предявеният насрещен иск с правно основание по
чл.124 от ГПК, за приемане за установено по отношение на ищците, че ответникът А.С.И. е собственик на процесния имот, съдът намира същия за допустим. С предявеният иск се
търси защита, със сила на присъдено нещо между страните, за признаване правото
на собственост на А.И. по отношение на имота. Имотът е придобит от Ю.Д.И. в режим
на съпружеска имуществена общност, което обсновава правният интерес на А.И. да
предяви насрещния иск по отношение на ищците за признаването ѝ за
собственик на имота.
Искът е основателен и следва да се уважи по следните съображения:
Ответниците са добросъвестни владелци. Придобили са
имота от собственик. Доказа се по делото, че ищците са загубили правото си на
собственост върху имота, тъй като Д.И.Р. и Б.С.Р. са го придобили по давност. Д.И.Р.
и Б.С.Р. са дарили имота на сина си И.Р., който от своя страна на 30.08.2017г.
го е продал на ответника Ю.Д.И..
Предвид
изхода от делото ищците следва да заплатят на ответника Ю.Д.И. направените по делото разноски в размер на 500 лева за
ангажирания по делото адвокат.
На основание
гореизложеното, Карнобатският районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 от
ЗС, предявен от П.Р.П., ЕГН-**********,***,
М.Р.П., ЕГН-**********,***, М.Р.З., ЕГН-**********,*** и Н.И.С., ЕГН-**********,***
против Ю.Д.И., ЕГН-**********,***
и А.С.И., с постоянен адрес *** иск,
за признаване за установено, че ищците са собственици на недвижим имот
представляващ дворно място с площ от 870 кв.м., находящо се в с.С.,
общ.Карнобат, съставляващо УПИ № I -160 в кв. 12, при граници - изток-улица, запад- УПИ
VIII 160, север-улица и юг -
УПИ II-160, ведно с построените в него полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 70.00 кв.м, и масивна стопанска постройка със застроена площ от 64.00 кв.м. и за осъждането на ответниците да предадат
владението на имота на ищците, като неоснователен.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Р.П., ЕГН-**********,***, М.Р.П., ЕГН-**********,***,
М.Р.З., ЕГН-**********,*** и Н.И.С., ЕГН-**********,***, че А.С.И., ЕГН **********,*** е собственик на недвижим имот
представляващ дворно място с площ от 870 кв.м., находящо се в с.С.,
общ.Карнобат, съставляващо УПИ № I -160 в кв. 12, при граници -
изток-улица, запад- УПИ VIII 160,
север-улица и юг - УПИ II-160, ведно с построените в
него полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от
70.00 кв.м, и масивна стопанска постройка със застроена площ от
64.00 кв.м.
ОСЪЖДА П.Р.П.,
ЕГН-**********,***, М.Р.П., ЕГН-**********,***, М.Р.З., ЕГН-**********,*** и Н.И.С.,
ЕГН-**********,*** да платят на Ю.Д.И., ЕГН-**********,*** направените по
делото разноски в размер на 500 лева.
Решението е постановено при участието
на третите лица помагачи на ответника А.С.И. - Д.И.Р., ЕГН **********,
Б.С.Р., ЕГН ********** и И.Б.Р., ЕГН **********
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен съд-Бургас, с въззивна жалба, подадена в двуседмичен
срок от уведомяването.
СЪДИЯ: