О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260272 ,
31.08.2020 г. гр. Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, пети въззивен състав в закритото заседание на тридесет и първи август две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Вяра
Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. с. Александър Муртев
като разгледа
докладваното от младши съдия Муртев в. гр.
д. № 1558 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С Решение № 60 от 24.02.2020 г. по гр. д. № 194 по описа на Районен съд – Малко
Търново за 2019 г., Главна дирекция «Гранична полиция» - МВР, бул. “Княгиня Мария Луиза” №
46, е осъдена да заплати на Д.В.Т., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат
Веселин Цонев и адвокат В.Б.,***, съдебен адрес за връчаве ва съобщения и ***,
офис 2, сумата от 1412, 39 лв., представляваща неплатено възнаграждение за
извънреден труд от 207,06 часа, положен в периода – от 01.09.2016г. до
01.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
30.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на
181,75 лева, като искът е отхвърлен в частта, в която се иска обезщетение,
равняващо се на равностойността на непредоставените от ответника ободрителни
напитки в размер на 181,00 лв. като неоснователен и недоказан.
С решението Главна дирекция «Гранична полиция»
- МВР е осъдена да заплати на Д.В.Т. деловодни разноски в размер на 350,00 лв.
С решението Главна дирекция «Гранична полиция» - МВР e осъдена да заплати по сметка на РС – Малко Търново
държавна такса в размер на 59,76 лв. и 210,00 лв. за вещо лице.
Постъпила е въззивна
жалба от Главна дирекция «Гранична полиция» на МВР, с която се обжалва Решение
№ 60 от 24.02.2020 г. по гр. д. № 194 по описа на Районен съд – Малко Търново
за 2019 г., в частта, в която въззивникът е осъден да заплати сумата от 1412,39
лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 207,06 часа,
ведно със законната лихва върху главницата, както и мораторна лихва в размер на
181,75 лева.
Иска се отмяна и
постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявения иск да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В частта, в която РС
– Малко Търново е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение,
равняващо се на равностойността на непредоставените от ответника ободрителни
напитки в размер на 181,00 лв. първоинстанционното решение не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
В депозираната жалба
се сочи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
материалноправния закон и необосновано.
Излагат се подробни съображения,
че при изчисляване на времето отработено от ищеца по първоинстанционното производство,
съответно за компенсиране на положения извънреден труд първостепенния съд
неправилно е приложил Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, а не разпоредбите на ЗМВР. Навеждат се
доводи, че през процесния период са били издадени няколко наредби регулиращи
условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните
служители в МВР, за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители в МВР. Сочи се, че от анализа на същите е
видно, че въззивникът има качеството на държавен служител, поради което
съдържанието на неговото правоотношение се определя от нормите на ЗМВР и от
издадените въз основа на него наредби, които се явяват специални както Закона
за държавния служител, така и спрямо Кодекса на труда. С оглед на тези доводи
се твърди, че за процесния период редът е регламентиран с Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г., а не Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, последните две
от които приложими само по отношение на работници и служители по трудово
правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния период. Сочи се, че
съдът е трябвало да приложи цитираните подзаконови актове за системата на
МВР, в които липсва разпоредба за
увеличаване на часовете нощен труд с коефициент. Твърди се, че спрямо
правилата, действащи в системата на МВР съотношението между дневен и нощен труд
е като 1 към 1 (8 часа нощен труд са равни на 8 часа дневен труд). В допълнение
се сочи, че разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното
възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификите на тяхната дейност,
включително и полагането на нощен труд и прилагането й винаги включва неговото
заплащане, независимо, дали той реално е положен или не. Акцентира се върху
неприложимостта на разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, като се излагат подробни
доводи за липса на две от четирите законови предпоставки, а именно “продължителност на нощното работно време, по –малка от
дневното” и “трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми”. В
подкрепа на разбирането за приложимата методика за изчисляване на отработените
нощни часове с коефициент 1 се цитира съдебна практика.
Не се въвеждат
искания по доказателствата. Претендират се разноски. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, предвид фактическата
и правна сложност на делото.
Депозираната въззивна
жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря
на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Д.В.Т., чрез процесуалния му представител –
адв. Б., в който се застъпва становище за неоснователност на депозираната
въззивна жалба. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правилно, валидно и допустимо и постановено в съответствие с доказателствата по
делото и закона. Излагат се подробни съображения в подкрепа на виждането на първоинстанционния
съд за субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, който напълно
законосъобразно е преценил, че при сумирано отчитане на отработеното време
общия брой часове положен труд между 22,00ч. и 6,00ч. за отчетния период се
умножава по 0,143, полученото число следва да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период, т.е. часовете положен труд да се преизчислят с
коефициент 1,143. Въпреки специалния
характер на нормите на ЗМВР и издадените въз основа на него наредби се застъпва
тезата, че същите не регулират изцяло и напълно съответната правна материя,
като за оставащите извън техните обхват въпроси е било допустимо да се прилагат
правилата на друг закон. Твърди се, че обратното разбиране поставяло държавния
служител в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, които се регулирали от КТ. На следващо място се сочи, че съгласно чл.67,
ал.3 от ЗДСл, който също намирал субсидиарно приложение по отношение на ЗМВР,
размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7 т.1-5, както и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерски съвет и не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство. Посочва се още, че
съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР държавните служители, полагащи
труд за времето между 22.00ч. и 06.00ч., се ползват със специалната закрила по
КТ и това препращане също предпоставяло извод за субсидиарно приложение на
цитирания вече регламент на НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни. Всички
тези аргументи обуславяли извод за възникнало право в полза на въззиваемия да
претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд при наличие на
положен такъв, което се доказвало по несъмнен начин от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза. Отделно от това се твърди, че предвид
прогласеното в КРБ като основно достижение на социалната държава право на труд
и предвидените за това гаранции, неприлагането на НСОРЗ в процесния случай би
довело до нарушаване на основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация по какъвто и да било признак, закрепен в чл.6 от КРБ и чл.14
ЕКЗПЧОС. Сочи, че цитираните от въззивника решения са неправилни и не са
задължителни за съда, още повече че и същите били отменени от съответните
второинстанционни съдилища.
Не се правят нови доказателствени искания,
претендират се разноски.
Постъпило е становище
от проц. представител на въззиваемия – адв. Б., с което поддържа доводите,
наведени в отговора на въззивната жалба и не възразява на делото да бъде даден
ход в нейно отсъствие. Възразява по
приемането на приложения от въззивника списък на разноските. Представя договор
за правна защита и съдействие.
Съдът намира, че не
следва да се произнася по направеното от въззиваемия възражение срещу представения
от въззивника списък по чл.80 от ГПК, тъй като същия не представлява писмено
доказателство, а съгласно чл.81 от ГПК, съдът ще се произнесе по въпроса за
разноските с крайния си съдебен акт.
С оглед на изложеното
и на основание чл.267, ал.1 от ГПК и чл.273 от ГПК, Бургаски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ в. гр. д.
№ 1558 по описа за 2020 г. на Бургаски окръжен съд, за разглеждане в открито
съдебно заседание и го насрочва за 21.09.2020 г. от 10.10 часа.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта
за доклад на въззивната жалба и отговора, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК, съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят доброволно
отношенията си във връзка със спорното право, предмет на делото чрез: медиация,
извънсъдебно споразумение или съдебна спогодба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
на страните препис от определението, а на въззивника преписи от отговора и
постъпилото становище.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: