Р Е Ш Е Н И Е № 260037/10.11.2022 г.
гр. Ямбол, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Т. К. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 4086/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадената
искова молба от „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД- гр.София, представлявано от юрисконсулт И. Н., срещу Г.С.Д. ***. Ищецът твърди, че
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника е сключен Договор за стоков кредит № ***/17.10.2018 г., по който е предоставена сумата от 1899 лева, преведена по
банковата сметка на търговеца на
закупената стока на 19.10.2018 г. Общият размер на кредита е 2219,74
лв., който включва освен сумата 1899 лв. и застрахователна
премия от 320,74 лв.. Дължат
се и възнаградителни лихви в общ размер на 659,06 лв. Заедно с тях, общата сума по договора за кредит е 2878,80 лв., платима на 30 броя
анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 95,96 лева, като първата
погасителна вноска е дължима на 21.11.2018 г., а последната е с падеж на 21.04.2021 г., съгласно
погасителен план. Поради
неизпълнението на длъжника, на основание чл. 16, ал. 2,
б. „а" от общите условия към договора е обявена предсрочна изискуемост
считано от 01.07.2019 г. Съгласно
приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията се дължи обезщетение в
размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на
забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На 20.06.2019 г. е подписан
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищеца, по силата на който вземането срещу ответника, произтичащо от
договор за стоков кредит е прехвърлено. Изпратено е уведомление до длъжника за цесията. Поради това се иска да
бъде прието за установено, че той дължи сумите: 2219.74 лв. - главница; 283.57 лв. - възнаградителна
лихва за периода от 21.11.2018 г. до 20.06.2019 г.; 92.62 лв. - обезщетение за
забава за периода от 21.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** по
описа на съда за 2019 г. на ЯРС. Същите искове са предявени евентуално и
като осъдителни. Претендират се и разноските по делото.
В с.з. ищецът не изпраща
представител. Поддържа исковете с писмена молба.
В срока за отговор ответникът чрез
пълномощника си оспорва исковете като неоснователни, като твърди, че не е
подписвал договор за стоков кредит, т.е. документът е неистински и договорът е
нищожен. Не е получавал сумата по него. Твърдял е, че е образувано ДП ***/2018
г. по описа на РУ –Я. във връзка с подправката на подписа, като е поискал
спиране на настоящото производство. В с.з. пълномощникът пледира за отхвърляне
на исковете.
Съдът въз основа на доказателствата
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за стоков кредит № ***/17.10.2018 г., сключен между посочените в исковата молба лица и за посочените суми. Към
договора са приложени Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро
или лева от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, съдържащи цитираната от ищеца
клауза за настъпване на предсрочна изискуемост (чл.13 ал.2) и погасителен план,
според който първата погасителна вноска е с падеж на 21.11.2018 г., а
последната -на
21.04.2021 г. Представени са Декларация за приемане на
застраховането по застрахователни програми „Защита Макс“ или „66 Плюс“, Общи
условия по застрахователна програма „Защита Макс“ от 17.10.2018г., съдържащи подпис на ответника.
Не е спорно сключването на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания № ***/20.12.2016г г., Индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ № ***/20.06.2019г.,
отправянето на потвърждение за извършената цесия на парични вземания на
основание чл.99 от ЗЗД № ***/20.06.2019г. В Приложение № 1 към индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.06.2019 г. фигурира вземането
към ответника. Представени са уведомително писмо изх. № ***/***/28.06.2019 г.
за съобщаване на цесията и Известие за доставяне от 03.07.2019 г..
От заключението по графологичната
експертиза, назначена в рамките на откритото производство по чл. 193 от ГПК, се
установява, че подписите в договора за кредит не са на ответника. В с.з. вещото
лице заявява, че изводите му са категорични.
Видно от представените от ответника
копия от Постановление на ЯРП от 02.07.2019г., Постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 27.11.2019г., Протокол № ***10.06.2019г.,
на Сектор „НТЛ“ при ОД МВР Я., Протокол за разпит на свидетел от 22.10.2018г.,
Протокол за разпит на свидетел от 08.0.2019г., Протокол за вземане на
сравнителен материал /Автограф от почерк/ от 08.01.2019г., Протокол за вземане
на сравнителен материал /Автограф от почерк/ от 08.01.2019г., е образувано
досъдебно производство ***/2019г. по описа на РУ –Я., до приключването на което
е било спряно настоящото дело. Същото е възобновено с оглед връщането от съда
на ДП за доразследване.
Не се спори относно издаването на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца
заявление срещу ответника за исковите суми по процесния договор, видно и от
приложеното ч.гр.д. № ***/2019 г. на ЯРС. За издадената заповед ответникът е
уведомен на 04.10.2019 г., видно от съобщението. Подал е възражение срещу нея
за недължимост на вземанията на 11.10.2019 г..
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени
установителни искове с правно осн. чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД и
чл.9 от ЗПК, както и осъдителни искове със същото правно основание.
Съгласно чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне.
Ищецът основава вземането си на
сключен договор за стоков кредит. В негова тежест съобразно чл. 154 ал.1 от ГПК
е да докаже с пълно доказване сключването на договора с ответника и
изпълнението на своите задължения по него. По делото се установи обаче, че
представения договор за кредит не е подписан от ответника, а от друго лице.
Следователно ищецът следва да понесе тежестта от недоказването, като съдът
приема твърдените от него релевантни факти за неосъществени. Възражението на
ответната страна, че не е сключила договора, е основателно и като резултат от
проверката на автентичността на документа в откритото производство по чл. 193
от ГПК съдът следва да го признае за неистински.
Договорът не
поражда правно действие в хипотезата на чл. 42 ал.2 от ЗЗД, а не е налице
абсолютна нищожност, посочена в отговора на исковата молба, уредена в чл. 26 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 42 ал.2 от ЗЗД, лицето, от името на което е
сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За
потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването
за сключване на договора. Както е приел и ВКС в мотивите към т.II на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г.,
ОСГТК, липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок
на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т.
нар. "съзнавана липса на съгласие" (например - изтръгнато е с
насилие, направено е без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример
и др. подобни). Този тежък порок е непоправим и непреодолим - за да породи
действие, договорът трябва да бъде сключен отново. Договорът, сключен в хипотезата на чл. 42 от ЗЗД - от лице, действало като
представител, без да има представителна власт, не страда от такъв порок.
Мнимият представител е формирал и е изявил поначало валидна воля от името на
мнимо представлявания, поради което липсата на представителна власт не е
равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и може да бъде
преодоляна чрез изрично предвидената в чл. 42 ал.2 от ЗЗД, възможност за потвърждаване на договора. Недействителността в последната хипотеза е висяща.
Т.е., за да породи правни последици, договорът
следва да бъде потвърден изрично. Потвърждението е волеизявление, което следва
да бъде направено във формата, необходима за упълномощаването. Това
волеизявление следва да е ясно и недвусмислено, тъй като рефлектира върху
правната сфера на лице, от името на което е сключен договор без представителна
власт. Т.е. лицето следва да заяви изрично, че желае този договор да го
обвърже, да породи уговорените права и задължения. В случая липсва такова
потвърждение на договора, сключен от името на ответника от друго лице. Напротив
-възразил е писмено срещу исковата претенция. Следователно договорът е
недействителен.
Липсват доказателства и за
изпълнение на задълженията на кредитора да предостави заемната сума на търговец
за закупена от ответника стока.
Тъй като не е установен
правопораждащият факт на претендирането парично
вземане, не може да бъде направен изводът, че такова е възникнало в
патримониума на кредитора и е прехвърлено впоследствие на ищеца. Поради това
исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Искането на ответника за присъждане
на разноските –адвокатски хонорар и депозит за вещо лице- е основателно и
следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.3 от ГПК. Ищецът е възразил в исковата
молба, че адвокатското възнаграждение по настоящото дело е прекомерно, ако
надхвърля определеното в НМРАВ №1/2004 г. и е направил искане за съответното му
намаляване от съда. В случая е заплатена сумата от 440 лв. Следва да бъде
съпоставена с минималните възнаграждения по чл.7 ал.2 т.1 и 2 от наредбата,
изчислени съобразно чл.2 ал.5 от същата (по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно броя и вида на исковете за всеки от тях поотделно). Платената
сума не надвишава минималния размер. Възражението на ищеца следователно е неоснователно.
Водим
от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
Признава
Договор за стоков кредит № ***/17.10.2018 г. за неистински документ и го изключва от
доказателствата по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД- гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, с ЕИК ******** срещу Г.С.Д. ***, ЕГН ********** искове-да бъде прието за установено, че дължи по Договор за стоков кредит № ***/17.10.2018 г. сумите: 2219.74 лв. - главница; 283.57 лв. - възнаградителна
лихва за периода от 21.11.2018 г. до 20.06.2019 г.; 92.62 лв. - обезщетение за
забава за периода от 21.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда–
30.09.2019 г.; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** по
описа на ЯРС
за 2019 г..
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания" ЕАД- гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, с ЕИК ******** да заплати
на Г.С.Д.
***, ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 690,15
лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: