Решение по дело №2546/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260494
Дата: 23 ноември 2020 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20204430102546
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. Плевен, 23.11.2020год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІIграждански състав, в публичното заседание на  седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело № 2546 по описа за 2020 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Искове с правно основание чл.266 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

          Пред ПлрС е депозирана искова молба от “З.Ф.“ЕООД-София против „Ф.г.“ЕООД-Плевен,в която се твърди, че ответника е възложил на ищеца да извърши плетене и конфекция с доставена от възложителя прежда и материали за модели 14513,14514,14515,14516,както и конфекция на модел FG20 с доставени от възложителя изплатени детайли, опаковане и доставка на място при уточнени условия и цена.Твърди се, че ищецът е извършил възложените поръчки в уговорения срок и са оформени приемо- предавателни протоколи.Твърди се, че са издаден следните фактури:№**********/31.01.2020г. на стойност 9883лв.с ДДС, която е частично платена в размер на 3705,83лв. и остава 6177,15лв. , ф.№**********/14.02.2020г. на стойност 12897,84лв. с ДДСД, ф.№*********/25.03.2020г. на стойност 3794,40лв., които са получени от възложителя по имейл, а при доставката са предадени в оригинал.Твърди се, че ф.№10000000861/25.03.2020г. е изпратена по куриер и получена, съгласно приложена товарителница.Твърди се, че въпреки многократно проведените разговори, не е изплатена сумата 22869,39лв. с ДДС.Предявени са  искове по чл.79 от ЗЗД вр с чл.258 от ЗЗД  за сумата 22869,39лв с ДДС , ведно със законната лихва от датата на ИМ и лихва за забава в размер на 621,38лв. за периода от изискуемостта на всяко едно задължение по всяка фактура до датата на ИМ.

          В срока по чл.131 от ГПК  постъпил отговор от ответника, като се позовава на извънредното положение и прави възражение за прихващане.

          Съдът като взе предвид събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, констатира следното:

По иска с правно основание чл.266 от ЗЗД

Фактическия състав, от който възниква задължението за плащане, включва:сключен договор за изработка, изпълнение на конкретно възложената работа, приемане на работата.

          Видно от приложените доказателства – :№**********/31.01.2020г. на стойност 9883лв.с ДДС, ф.№**********/14.02.2020г. на стойност 12897,84лв. с ДДСД, ф.№*********/25.03.2020г. и приемо-предавателни протоколи, е че е налице облигационна връзка между страните по договор за изработка, като ищецът е изпълнил задължението си за плетене и конфекция на продукт и е предал  и е предал изработеното на поръчващия- ответник.Представените доказателства не са оспорени от ответника по надлежния ред, а дори и направено и признание, че е предадена стоката и се дължи заплащане. Не е спорно, че по№**********/31.01.2020г. на стойност 9883лв.с ДДС, е налице частично плащане в размер на 3705,83лв. и остава 6177,15лв. В тази връзка е и заключението на ВЛ за осчетоводяването на фактурите и отбелязванията за продажби при ищеца, съответно за  покупки при ответника, съгласно националните счетоводни стандарти и Закон за счетоводството.

         Ответникът се е на извънредното положение ,като форсмажорно обстоятелство.Съдът приема тезата на ищеца, че  длъжникът не може да се позове на непреодолима сила, ако е изпаднал в забава преди извънредното положение.И обстоятелството , че не разполага с парични средства, не го освобождава от отговорност.

           При това положение предявеният иск се явява основателен и доказан за претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата.

          По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД

С исковата си молба ищецът е поискал и присъждането на мораторна лихва за забава, върху неплатената главница, в размер  в размер на 621,38лв. за периода 29.02.2020г.-24.06.2020г. По своя характер мораторната лихва представлява обезщетение за причинените на кредитора в резултат на забавеното изпълнение на парично задължение вреди. Предявеният е акцесорен и като такъв следва съдбата на главния иск с правно основание чл.26 ЗЗД. При кумулативното съединяване на искове, каквото в случая е налице, след като е уважен главният иск за заплащане на възнаграждението по договора за изработка, като основателен и доказан, такъв е и акцесорния иск, който също следва да бъде уважен.

          Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение се дължи от съставяне дата на падежа по фактурите, която е доказателство, че работата е приета без възражение.Съгласно заключението на ВЛ лихвата за забава е 634,05лв., но не е направено изменение на иска .При това положение следва да бъде осъден ответника за претедираната сума.

             По отношение на направеното  възражение за прихващане на претендираната сума със стойността на наема на машини-2904 евро, които са предоставени от ответника на ищеца и които се намират при ищеца, съдът счита, че не е доказано същото по основание и размер.Не е спорно , че са предоставени машини, но няма никакви доказателства , че  са под наем, за кой период, размера на наема, че не е заплатен, че е настъпил падежа за връщане, т. е.  че са настъпили предпоставките за извършване на прихващане с насрещни задължения.При това положение следва да се отхвърли като неоснователно и недоказано възражението.

          При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер 2764,78лв.

          Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

          ОСЪЖДА на основание чл.266 от ЗЗДФешън груп“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК****, ДА ЗАПЛАТИ на “З.ф.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК****, сумата в размер на 22869,39лв. с ДДС, представляваща остатък неплатено възнаграждение по договор за изработка- плетене и конфекция с доставена от възложителя прежда и материали за модели 14513,14514,14515,14516,както и конфекция на модел FG20, по издадени фактури :№**********/31.01.2020г. на стойност 9883лв.с ДДС, която е частично платена в размер на 3705,83лв. и остава 6177,15лв. , ф.№**********/14.02.2020г. на стойност 12897,84лв. с ДДСД, ф.№*********/25.03.2020г. на стойност 3794,40лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2020г. – датата на предявяване на ИМ, до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗДФешън груп“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК****, ДА ЗАПЛАТИ на “З.ф.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК****, сумата общо в размер на 621,38лв. за периода 29.02.2020г.-24.06.2020г.- от изискуемостта на задължението до подаване на ИМ.

ОТХВЪРЛЯ направеното от“Фешън груп“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК****, възражение за прихващане на дължимите по ИМ суми общо в размер на 22869,39лв. с ДДС със сумата2904евро за наемна цена на машини, предоставени от  ответника на ищеца, като НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕДОКАЗАНО.

ОСЪЖДА- на основание чл.78, ал.1 от ГПК Фешън груп“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК****, ДА ЗАПЛАТИ на “З.ф.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК****, сумата 2764,78лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: