№ 33607
гр. София, 26.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110168344 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от Н. Н. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес АДРЕС чрез
адв. Д. М. М. за изменение на решение № 12078/08.07.2023 г. по гр. д. № 68344/2022 г. 46 св.
СРС в частта за разноските. Сочи се, че съдът не е съобразил т. 10 в от ТР № 4/2013 г. В
мотивите към т. 10 в е посочено, че „Ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но
не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и
при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване
на вземането е отпаднал.“. Поддържа се, че ответникът е заплатил доброволно сумата в
размер на 9600 лв. преди депозиране на установителния иск. Тоест в тази част искът за
установяване на вземането е недопустим – липсва правен интерес от предявяване на иск,
така защото задължението е доброволно заплатено.
Препис от молбата е изпратен за отговор, като в депозирания такъв е взето становище
за неоснователност по искането по чл. 248 ГПК, като се сочи, че длъжникът е дал повод за
завеждане на иска.
Съдът намира исканията на Н. Н. И. за неоснователни.
Производството е образувано по искова молба от „ИЩЕЦ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гАДРЕС, представлявано от Д. Ш и ПН Д., съдебен адрес:
АДРЕС, чрез адв.Д. Е. срещу Н. Н. И., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, с която се моли
съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца:
- 9549.22 лева - дължима главница за периода: 22.02.2021 г. - 03.04.2022 г.;
- възнаградителна лихва в размер 1105.65 лева, дължима за периода: 22.03.2021 г. -
07.06.2021 г
- мораторна лихва в размер на 262.96 лева, дължима за периода: 20.03.2021 г. -
03.04.2022 г. и
- такси и разноски в размер на 224.50 лева, дължими за периода: 23.02.2021 г. -
1
03.04.2022 г.,
-законната лихва върху главницата от 18.04.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането,за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№20830/2022 г. на СРС, 46 състав.
С постановеното по делото решение съдът е уважил частично иска за сумата от
1941.83 лева- главница по Договор за кредит FL992402/31.05.2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 13.09.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №20830/2022 г. на СРС, 46 състав. В
останалата част за разликата над уважения размер от 1941.83 лева до пълния предявен
размер от 9549.22 лева - дължима главница по Договор за кредит FL992402/31.05.2019 г,
възнаградителна лихва в размер 1105.65 лева, дължима за периода: 22.03.2021 г. -
07.06.2021 г., мораторна лихва в размер на 262.96 лева, дължима за периода: 20.03.2021 г. -
03.04.2022 г., такси и разноски в размер на 224.50 лева, дължими за периода: 23.02.2021 г. -
03.04.2022 г. и претенцията за законна лихва върху сумата от 9549.22 лева за периода от
18.04.2022 г. до 13.09.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК по ч.гр.д. №20830/2022 г. на СРС, 46 състав, исковете се отхвърлени поради
извършено в хода на производството плащане.
Отговорността за разноски е изградена върху идеята за санкциониране за
неоснователното предизвикване на делото. /Определение № 527 от 13.10.2011 г. по ч. пр. д.
№ 422 / 2011 г. на Върховен касационен съд/. Отговорността за разноски е в тежест на
страната, която със своето процесуално поведение е обусловила необходимостта другата
страна да поеме разноски, т.е. необходимо е наличието на причинна връзка, между
процесуално поведение на едната страна и понесените разноски от другата- арг. чл. 78, ал. 2
ГПК - Определение № 31 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 3608 / 2015 г. на Върховен касационен
съд, 2-ро гр. Отделение.
В постановеното по делото решение съдът е приел, че плащането на част от
претендираната сума в периода от 29.04.2022г., до 13.09.2023 г. в общ размер на 9600 е
извършено след депозиране на исковата молба/ на 19.04.2022 по см. чл. 422, ал. 1 ГПК/ и
образуване на настоящото дело. Направен е извод, че именно ответника с поведението си е
станал причина за завеждане на делото, след като е преди процеса не е платил дължимите
суми, заради което ищецът е инициирал настоящото производство и е направил разноски за
държавна такса – 222.85 лева, 400 лева- депозит за вещо лице и 1610.64 лева- адвокатски
хонорар. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноски -222.85 лева за държавна такса и 730.27 лева
за адвокатски хонорар.
Няма основание за преразглеждане изводите на съда.
2
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖНИЕ молба от Н. Н. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес
АДРЕС чрез адв. Д. М. М. за изменение на решение № 12078/08.07.2023 г. по гр. д. №
68344/2022 г. 46 св. СРС в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3