№2058
гр. Пловдив,
20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, II състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА, като разгледа дело докладваното от съдия Дичев адм. д. № 1227 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на В.Т.С.,
ЕГН **********,***, против Решение
№ 2153–15–113 от 24.03.2022 г. на директора
на ТП на НОИ –
Пловдив, с което оставена
без уважение жалба вх. № 1012–15–150 от 02.03.2022 г. на жалбоподателя
срещу разпореждане № ********** от 20.01.2022 г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ /ПО/.
С жалбата се иска съдът да
отмени оспореното решение като незаконосъобразно
и неправилно. Оспорващият излага подробни съображения и посочва, че
независимо, че наследствената и пенсия е
отпусната от 31.07.2018 г., същата била изплатена само за времето от 01.03.2020
г. до 28.02.2022 г. Сочи се, че директорът на ТП на НОИ не се бил произнесъл по
получаваните от жалбоподателя пенсии от 2012 г., както и счита, че за срока на
действие на пенсията за ИОЗ се дължи и добавка по чл.84 от КСО по заявлението
от 28.12.2015 г. и от 14.01.2016 г. и едва след произнасяне по тези права,
следвало да се обсъжда правото на наследствена пенсия по чл.82 от КСО по
заявлението от 01.04.2020 г. В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът – директорът
на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. В., оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като
неоснователна по мотиви, изложени в представеното по делото
становище. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, II състав, като прецени доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
С разпореждане № ********** прот. №
N01154/04.10.2012 г. на В.Т.С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО по заявление вх. №
МП-32854/17.05.2012 г. в ТП на НОИ-Пловдив от жалбодателката.
С разпореждане № ********** прот. № Y01038/28.01.2016
г. на В.Т.С. е отпусната добавка по чл. 84 от КСО от получаваните от съпруга
пенсии за осигурителен стаж и възраст и социална пенсия за инвалидност по
заявление вх. № 2116-15-259/14.01.2016 г. в ТП на НОИ-Пловдив (вх.
№2116-21-3430/28.12.2015 г. в ТП на НОИ-София град) от жалбодателката.
С писмо изх. № 3019-21-142/28.01.2020 г. от ТП на НОИ - София град, вх.№
3019-15-28#2/14.02.2020 г. в ТП на НОИ - Пловдив, е постъпила информация за
ползване на документи с невярно съдържание при пенсионирането на В.Т.С. и е
указано извършване на проверка относно правомерността на отпуснатата пенсия. На
03.02.2020 г. в ТП на НОИ Пловдив е постъпила информация за образувано
досъдебно производство №260/2019 г. по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по
описа на Районна прокуратура - Пловдив, към което са приобщени писмени
доказателствени средства, а именно пенсионни досиета на лица, включително и
пенсионно досие на името на В.Т.С. за отпускане на лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване. При проверка в архива на отдел “Пенсии” е установено,
че не е открито оригинално пенсионно досие на лицето за отпускане на лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност.
Заверени копия от документите, съставляващи пенсионно досие на името на
жалбоподателката по отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване и социална пенсия за инвалидност са представени по делото като част
от доказателствата по административно дело №1108/2020 г. по описа на
Административен съд-Пловдив, приложено към настоящото. Поради необходимостта от
установяване на осигурителния стаж на С. и правомерността на получаваната от
нея лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал, 1 от ПЗР на КСО е
стартирана е процедура по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО. С разпореждане №
**********/ протокол № 2146-15-130/21.02.2020 г. по чл. 95, ал. 2 от КСО - в относимата редакция е спряна личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст, и добавката по чл. 84 от КСО от починал съпруг, считано от
14.02.2020 г. до установяване на действително положеният стаж на В.Т.С. и
правото й на лична пенсия. С жалба вх.№1012-15-105/01.04.2020 г. по реда на
чл.117 от КСО С. е обжалвала разпореждане № **********/ протокол №
2146-15-130/21.02.2020 г. с искане за отмяна, като в жалбата е направено и
алтернативно искане за разглеждане на същата като заявление за отпускане на
наследствена пенсия по чл.82 от КСО. С решение №2153-15-112/30.04.2020 г. на
директора на ТП на НОИ-Пловдив жалба вх.№1012-15-105/01.04.2020 г. е отхвърлена
като неоснователна. По отношение на претенцията на лицето за отпускане на
наследствена пенсия по чл.82 от КСО в решението е посочено, че преценката
относно наличието на право на наследствена пенсия на С. може да бъде извършена
едва след окончателно приключване на производството по проверка правомерността
на отпуснатата й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст със стабилен
административен акт. По Решение №2153-15-112/30.04.2020 г. на директора на ТП
на НОИ-Пловдив е налице влязло в сила съдебно решение №2375/21.12.2020 г. на
Административен съд-Пловдив по административно дело №1108/2020 г. В резултат на извършената проверка и след
получаване по служебен ред на документи от осигурители, при които има данни да
е работила С. до отпускане на пенсията и (17.01.2012 г.), е зачетен
осигурителен стаж от втора категория труд 02 г. 02 м. и 00 дни, от трета
категория труд 15 г. 06 м. и 24 дни и общ стаж превърнат по реда на чл. 104 КСО
от трета категория труд 18 г. 03 м. и 09 дни. Въз основа на така установените
данни е преценено, че С. няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
условията на §4, ал. 1 от ПЗР на КСО, въз основа на заявление вх. №
МП-32854/17.05.2012 г., тъй като същата няма 15 години осигурителен стаж,
положен по условията на втора категория труд и разпореждане № ********** прот. № N01154/04.10.2012 г. е неправилно постановено. С
разпореждане ********** Протокол № 2140-15-491/24.07.2020 г. на ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 99, ал. 1, т. 2,
б”г“ от КСО е отменено разпореждане № ********** прот.
№N01154/04.10.2012 г. и всички последващи го включително и разпореждане № **********
прот. № Y01038/28.01.2016 г., и е отказано отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.Т.С.. С вх.№
2175-15-28#12/29.07.2020 г. в ТП на НОИ - Пловдив са получени нови документи за
осигурителен стаж и доход, които не са били налични при постановяване на
разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-491/24.07.2020 г. на ръководителя
на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив. По повод новопостъпилите
документи с разпореждане № ********** Протокол № 2136-15-22/07.08.2020 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, по реда на
чл.99, ал.З от КСО, е изменено разпореждане № ********** Протокол №
2140-15-491/24.07.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ-Пловдив по отношение на осигурителния стаж, като отново е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.С. по условията
на чл. 69б от КСО и чл. 68, ал. 1-2 от КСО, тъй като и с допълнително зачетения
осигурителен стаж по отношение на г-жа С. не са изпълнени условията за
отпускане на лична пенсия по цитираните разпоредби. С решение №
Ц2153-15-164/10.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив по повод
обжалване от С. е потвърдено разпореждане № ********** Протокол № 2140-
15-491/24.07.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ -
Пловдив в частта му по т. 1, с която се отменят разпореждане № **********
протокол №N01154/04.10.2012 г. и всички последващи го, а по т.2 разпореждане № **********
Протокол № 2140-15- 491/24.07.2020 г. на ръководителя на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив е отменено, като преписката е върната на
длъжностното лице по пенсионното осигуряване за ново произнасяне, съобразно
изложените в решението мотиви. Решение № Ц2153-15-164/10.09.2020 г. на
директора на ТП на НОИ - Пловдив, в частта с която е потвърдено разпореждане № **********
Протокол № 2140-15-491/24.07.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване
в ТП на НОИ - Пловдив в частта му по т. 1, е било предмет на проверка по
административно дело №2451/2020 г. на Административен съд-Пловдив. С решение №
210/02.02.2021 г. по административно дело № 2451/2020
г. на Административен съд Пловдив, оставено в сила с решение №10476/15.10.2021
г. на Върховен административен съд по административно дело №3547/2021 г., е
отхвърлена жалбата на В.Т.С. срещу решение № Ц2153-15-164/10.09.2020 г. на
директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № **********
Протокол № 2140-15-491/24.07.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
в ТП на НОИ - Пловдив в частта му по т. 1, с която се отменят разпореждане № **********
протокол №N01154/04.10.2012 г. и всички последващи го. С жалба вх. № Ц1012-15-240/26.08.2020 г. по
реда на чл.117 от КСО В.Т.С. обжалва разпореждане № **********/ Протокол №
2136-15-22/07.08.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ-Пловдив. С решение №2153-15- 3/06.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ -
Пловдив е потвърдено разпореждане № ********** Протокол № 2136-15-22/07.08.2020
г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив. Решение
№2153-15-3/06.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ — Пловдив е потвърдено с
решение №1294/01.07.2022 г. на Административен съд-Пловдив по административно
дело № 496/2022 г., оставено в сила с решение №6706/21.06.2023 г. на Върховен
административен съд по административно дело №9667/2022 г. След приключване на
производството по проверка правомерността на отпуснатата на В.С. лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст със стабилен административен акт и въз основа на
направеното от нея волеизявление за отпускане на наследствена пенсия по чл.82
от КСО, изразено в жалба вх.№ 1012-15-105/01.04.2020 г., е издадено процесното разпореждане **********/20.01.2022 г. на
ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, с което на
основание чл. 82, ал. 2 от КСО и считано от 31.07.2018 г., на В.Т.С., е
отпусната наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по чл.69 от КСО от починал съпруг. С. е оспорила и това разпореждане с жалба вх.№
1012-15-150/02.03.2022 г. Постановено е решение № 2153-15-113/24.03.2022 г. на
директора на ТП на НОИ — Пловдив, с което жалбата на лицето е оставена без
уважение като неоснователна.
По отношение на С. има
издадено на основание чл. 98, ал. 2, т.2 във връзка с чл. 113 и чл. 114, ал. 1
от КСО и разпореждане № РНП—2-4-15-01037537/09.11.2021 г. на ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив. С него е разпоредено
В.Т.С. да възстанови недобросъвестно получената сума за лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, социална пенсия за инвалидност и добавка по чл. 84
от КСО в размер на 61898,71 лв., от които главница 40276,89 лв. за времето от
17.01.2012 г. до 01.12.2013 г. и от 01.12.2013 г. до 29.02.2020 г. и лихва в
размер на 21621,82 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 09.11.2021 г.
С решение № 1040-15-2/06.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив е
заличено като погасено по давност задължението на лицето по визираното
разпореждане № РНП-2-4-15- 01037537/09.11.2021 г. на ръководителя пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив за периода от 07.01.2012 г. до 31.12.2015 г.
в размер на 28015,74 лв., от които 15698,41 лв. главница и лихва за минало
време в размер на 12317,33 лв., начислена до 09.11.2021 г., като разпореждането
е потвърдено в останалата му част, а именно за събиране на сумата от 33882,97
лв., от които 24578,48 лв. главница, съставляваща лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и добавка по чл.84 от КСО за периода
01.01.2016 г. до 29.02.2020 г. и лихва за минало
време 9304,49 лв., начислена към 09.11.2021 г. както и допълнителна лихва по
чл. 113 от КСО до окончателното погасяване на задължението. Решение № 1040-15-
2/06.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив в потвърдителната
му част е било обжалвано по съдебен ред от лицето, като с решение
№1981/10.11.2022 г. на Административен съд-Пловдив по административно дело
№490/2022 г., оставено в сила с решение
№4925/10.05.2023 г. на Върховен административен съд по административно дело
№458/2023 г., оспорването е отхвърлено като неоснователно.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
От доказателствата по делото безспорно се установява, че Сергей
Странджалиев е починал на 05.04.2014 г. и към тази
дата е била изпълнена първата предпоставка за придобиване правото на пенсия. От
събраните по делото доказателства се установява обаче, че на жалбоподателя, на
когото с Разпореждане № **********, Протокол № N01154/04.10.2012
г. е отпусната ЛПОСВ на основание §4 ал.1 от ПЗР на КСО, към момента на
подаване на заявлението за отпускане на добавка по чл.84 от КСО от получаваната
от съпруга й пенсия за ОСВ и социална пенсия за инвалидност, не е имал правото
на такава. В резултат на установени обстоятелства пораждащи съмнения относно
правомерността на отпуснатата пенсия на В.С., са предприети съответните
проверки от органите на ТП на НОИ – София – град и ТП на НОИ – Пловдив и е
установено, че към 17.05.2012 г., когато С. подава заявление за отпускане на
ЛПОСВ на основание §4 ал.1 от ПЗР на КСО, същата е нямала право на пенсия по
реда на §4 ал.1 от ПЗР на КСО, тъй като същата не е имала 15 години
осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд и Разпореждане
№ **********, Протокол № N01154/04.10.2012 г. е неправилно постановено. Въз
основа на установените при проверките данни и след изследване на относимото законодателство е прието, че жалбоподателят не
придобива право на пенсия по условията на чл.69б ал.2 от КСО, както и по
условията на чл.68 от КСО, т.е. към момента на подаване на заявлението за
отпускане на добавка по чл.84 от КСО от получаваните от починалия съпруг
пенсии, С. не е отговаряла на нормативните условия. Изискуемата възраст
последната е навършила на 31.07.2018 г., като именно от тази дата пенсионният
орган е постановил с Разпореждане № **********/20.01.2022 г. отпускането й.
В тази връзка неоснователни са оплакванията на
жалбоподателката, че решение № 2153-15- 113/24.03.2022 г. на директора на ТП на
НОИ - Пловдив и разпореждане **********/20.01.2022 г. на ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, са постановени в нарушение на
административните правила и материалните норми.
Въпросът относно това дали лицето има право на добавка по
чл.84 от КСО по заявление вх. № 2116-15-259/14.01.2016 г. в ТП на НОИ-Пловдив
(вх. №2116-21-3430/28.12.2015 г. в ТП на НОИ-София град), подадено от името на С.,
е разрешен с влязъл в сила административен акт - разпореждане № **********
Протокол № 2140-15-491/24.07.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване
в ТП на НОИ - Пловдив, в частта му по т. 1 от него, с която е отменено разпореждане
№ ********** прот. №N01154/04.10.2012 г. и всички
последващи го включително и разпореждане № ********** прот.
№ Y01038/28.01.2016 г. Ето защо не е налице задължение на пенсионния орган да
се произнася първо по това заявление и едва след това, по повод волеизявлението
на лицето за отпускане на наследствена пенсия по чл.82 от КСО, изразено в жалба
вх.№ 1012-15-105/01.04.2020 г.
На следващо място съгласно чл. 82, ал. 2 от КСО правото на
наследствена пенсия от преживелия съпруг/а се придобива 5 години по-рано от
навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1 от КСО или преди тази възраст, ако
е неработоспособен. Съпругът на В.Т.С. е починал на 05.04.2014 г., а тя е
навършила изискуемата се по чл. 82, ал. 2 от КСО възраст на 31.07.2018 г., при
което същата е придобила право на наследствена пенсия по чл. 82, ал. 2 от КСО
на 31.07.2018 г. - датата на навършване на изискуемата се възраст и от тази
дата именно пенсионният орган е постановил с процесното
разпореждане № **********/20.01.2022 г. отпускането й.
Възраженията, касаещи получавана от г-жа С. лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност, са
неотносими към настоящия правен спор. Неотносимо е и
възражението, касаещо евентуалното изплащане/неизплащане
на пенсията по разпореждане **********/20.01.2022 г. на ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив. С това разпореждане и
потвърждаващото го решение, се разрешава въпросът за правото на наследствена
пенсия на жалбоподателката по чл.82, ал.2 от КСО и именно тези административни
актове се обжалват в настоящото производство.
Поради изложеното и доколкото се констатира, че оспореното
решение е издадено при спазване на всички изисквания по чл.146 от АПК, жалбата
е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на делото и предвид претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на
ответната страна в размер на 100.00 лв. за осъществената юрисконсултска
защита, съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Т.С., ЕГН **********,***,
против Решение № 2153–15–113 от 24.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което оставена без уважение
жалба вх. № 1012–15–150 от 02.03.2022
г. на жалбоподателя срещу разпореждане № ********** от 20.01.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ /ПО/.
ОСЪЖДА В.Т.С., ЕГН **********,***,
да заплати на НОИ – гр.София, разноски в размер на 100, 00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: