Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Елин Пелин, 16.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание
на трети
октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 550 по описа за 2018 година на РС
Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422, ал.1 от
Основанието, на което ищецът претендира вземането
е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него
от 01.11.2017 г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД по силата на който вземането е прехвърлено в
полза на ищеца.
В исковата молба се излагат твърдения, че в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е
посочено, че вземането произтича от Договор за паричен заем № 2621748/18.08.2016 г. сключен между ответника
и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, но е допусната техническа грешка при изписване на
датата на договора, тъй като договора е подписан на 17, а не на 18, както е
посочено в заявлението и издадената въз основа на него заповед за изпълнение. В
този смисъл се моли съдът да приеме, че е налице пълна идентичност на договора
за кредит посочен в заявлението и издадената въз основа на него заповед за
изпълнение и посочения с настоящата искова молба, тъй като всички останали
реквизити на договора съвпадат – неговия номер, страни, предмет и съдържание. Претендират
се и направените разноски по двете производства.
Ответникът Б.И.Д. не е открита на известните
по делото адреси, поради което с оглед проведена процедура по чл.47, ал.6 от ГПК й е назначен особен представител, който да я представлява – адв. А.Н. от
САК. В срока по чл.131 от ГПК, адв.Н. депозира писмен отговор, с който оспорва
иска, като твърди, че сключеният договор е объркващ и с огромен обем клаузи,
някои от които изписани с шрифт, който не се чете, поради което при
подписването му ответницата е била в невъзможност да се запознае с него. На
кредитополучателката – ответник по делото не е предоставено и достатъчно време,
за да може да е наясно с всички клаузи по сключения договор. Поради изложените
твърдения договора сключен между страните се оспорва като нищожен поради
накърняване на добрите нрави – по аргумент на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Прави
се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение на
процесуалния му представител, като се иска съдът да го намали от 350.00 на
50.00 лева.
В хода на производството по делото е
конституирана като трето лице помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на
страната на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, които
твърдят, че правният интерес от искането им за конституиране като страна по
делото произтича от сключен между „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД Договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 03.05.2019 г. и Приложение № 1 към него, съгласно който вземането на
настоящата ответница е прехвърлено изцяло, с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството-кредитор.
Съдът след като се запозна с
представените по делото доказателства и становищата на страните, намери за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от ч.гр.д. № 1216/2017 г. по описа
на РС Елин Пелин е, че е постановена
Заповед за изпълнение на задължение въз основа на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1000/11.12.2017 г. против длъжника Б.И.Д..
Присъдени са следните суми произтичащи от Договор за паричен заем № 2621748/18.08.2016 г. сключен между
ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД: 395,89 лева - главница, сумата от 29,59
лева договорна лихва за периода от 31.08.2016 г. до 15.02.2017 г.; сумата от
173,80 лева неустойка за неизпълнение на задължение; сумата от 38,16 лева
мораторна лихва за забава върху главницата
за периода от 16.02.2017 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението на 08.12.2017 г. до окончателното й
изплащане. Тъй като длъжникът Б.И.Д. не е открита на известните по делото
адреси, заповедта за изпълнение е редовно
връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане от 16.04.2017 г. на заявителя е указано на
основание чл.415, ал.1 от ГПК, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от уведомяването. Разпореждането е съобщено на
заявителя на 09.05.2018 г., като същия е предявил настоящия иск на 08.06.2018
г.. , като съдът го намира за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415
ал.1 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи процесните
суми на ищеца, поради което ищецът е легитимиран да предяви искането си.
От представените по делото и приети от
съда писмени доказателства по безспорен начин се установява, че на 17.08.2016 г. между „Изи Асет Мениджмън“ АД и Б.И.Д. е
сключен Договор за паричен заем № 2621748 по силата на който на длъжника е
предоставен кредит в размер на 500.00 лева, който следва да бъде погасен на 13
вноски, като последната погасителна
вноска се дължи на 15.02.2017 г. С договора е уговорен и лихвен процент от
41,68 %, като общата сума дължима от
заемателя е в размер на 548,34 лева.
По делото са представени заявление от Б.И.Д.
за отпускане на заем, тарифа на „Изи Асет Мениджмън“ АД за отпускане на заеми и ред за предоставяне
на потребителски кредити.
На 30.01.2017 г. между „Изи Асет Мениджмън“ АД
и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД е подписан Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ и Приложение № 1 към него
с дата 01.11.2017 г., в което под номер 51 е отбелязано, че се прехвърля
вземане по кредит № 2621748 от
18.08.2016 на името на длъжника Б.И.Д., ЕГН **********, както следва: 395,89
лева - главница, сумата от 29,59 лева договорна лихва; сумата от 173,80 лева
неустойка; сумата от 38,16 лева лихва за забава.
Представено е пълномощно, с което „Изи
Асет Мениджмън“ АД е упълномощил „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД в качеството на цесионер да уведоми от името на „Изи Асет Мениджмън“
АД всички длъжници по всички вземания на
дружеството, предмет на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ сключен на 30.01.2017 г. между „Изи Асет Мениджмън“ АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, както и потвърждение за сключена цесия на основание чл.99,
ал.3 от Закона за задълженията и договорите изходящо от изпълнителния директор
на „Изи Асет Мениджмън“ АД.
От
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019 г. и
Приложение № 1 от 03.05.2019 г. към него, се установява, че вземането на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД спрямо ответницата Б. И.Д. е цедирано в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Представени са и пълномощно, с което
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД е упълномощила „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от името на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД всички
длъжници по всички вземания цедирани с
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019 г., както и
потвърждение за сключената цесия на основание чл.99, ал.3 от Закона за
задълженията и договорите.
С оглед така установеното от фактическа
страна, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявяването
на установителен иск по реда на чл.422 от ГПК има за предмет установяване на
парично задължение на ответника към ищеца, чийто размер и основание следва да
бъдат идентични с тези по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК. В случая ищецът претендира, че ответницата му дължи присъдените
в заповедното производство суми, произтичащи от сключен Договор за паричен заем № 2621748/17.08.2016 г.
Производството
по ч.гр.д. № 1216/2017 г. по описа на РС Елин Пелин е образувано по заявление
на ищеца от 08.12.2017 г. за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника Б.И.Д., като
навсякъде в заявлението – в графата, в която е описано вземането, както и в
графата, в която са посочени обстоятелствата, от които то произтича, заявителят
е посочил като основание Договор за паричен заем №
2621748/18.08.2016 г.
В издадената от заповедния съд Заповед по чл.410 от ГПК - № 1000 от
11.12.2017 г. също е посочено, че вземането се основава на неизпълнено
задължение по Договор от 18.08.2016 г. – т.е. същата дата, както е поискано от
заявителя и е посочено в заявлението.
При
това положение е видно, че вземането, признато в заповедното производство и
чието съществуване следва да се докаже в настоящия исков процес, се свързва със
Договор за паричен заем № 2621748 от 18.08.2016
г., които факти е твърдял и се е домогвал да докаже заявителят с подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Настоящият състав обаче намира,
че ищецът в производството по чл.422 от ГПК не е доказал всички релевантни
положителни факти, тежестта за което действие лежи върху него. Доказателствено средство,
с което да бъдат подкрени тези твърдения
изложени в заповедното производство, не се представят в настоящото
производство, а именно сключен между страните
Договор за паричен заем № 2621748
от 18.08.2016 г.
В исковата
молба ищецът твърди, че е допуснал „техническа грешка“ при подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК относно
датата на договора, като погрешно е изписал цифрата 18 вместо 17 на
всяко едно от местата, където се споменава тя, като излага аргументи, че се
касае за техническа грешка, която не е съществена, тъй като останалите
реквизити по договора са напълно идентични. Тези доводи на ищеца, съдът намира
за неоснователни, тъй като правната норма, обуславяща образуването на това
особено производство изисква по начало субективно и обективно тъждество между
двете производства, за да бъде учреден надлежно процесът по чл.422 от ГПК, тъй
като претенцията за вземането в случая е основана на друг, а не на този
източник, въз основа на който е издадена заповедта по чл.410 от ГПК.
Следва да се отбележи, че заявителят в
производството по ч.гр.д. 1216/2017 г. по описа на РС Елин Пелин е можело да
поиска от заповедния съд отстраняването на тази техническа грешка в заповедното
производство по реда на чл.247 от ГПК и с това действие да се преодолее този
недостатък в заповедното производство, но не е сторил това своевременно, а се е
ограничил единствено с уведомяването за това на съда едва с исковата молба. С
това действие обаче не би могло да се преодолее наличието на различие между
правното основание от което произтича вземането по настоящото производство и
заявеното в производството по реда на чл.410 от ГПК.
С
оглед всичко изложено дотук, искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и
неоснователен, като дължимостта на вземането по издадената заповед
за изпълнение следва да бъде отречена.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска
за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Б.И.Д., ЕГН ********** *** дължи
на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК……..представлявано
от пълномощника юрисконсулт Н.А.С. със
съдебен адрес:*** следните суми произтичащи от Договор за паричен заем №
2621748/17.08.2016 г. сключен между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД:
сумата от 395,89 лева – главница; сумата
от 29,59 лева договорна лихва за периода от 31.08.2016 г. до 15.02.2017 г.;
сумата от 173,80 лева неустойка за неизпълнение на задължение; сумата от 38,16
лева мораторна лихва за забава върху главницата
за периода от 16.02.2017 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението на 08.12.2017 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК № 1000/11.12.2017 г. по ч.гр.д. 1216/2017 г.
по описа на РС Елин Пелин като неоснователен и недоказан.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на страната на ищеца -
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане на решението в сила, ч.гр.д. № 1216/2017 г. по описа
на РС Елин Пелин, да бъде върнато в деловодството на съда, като към същото бъде приложен
заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: