№ 16344
гр. София, 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110148939 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Съдът отлага произнасянето си по искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза в съдебно заседание след изслушване становищата на страните по
доклада на делото.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето си по искането за допускане на ССчЕ до о.с.з.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.05.2025г., от
09.50 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото
определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.361 ТЗ, вр. чл. 372 ТЗ за заплащане на възнаграждение по рамков договор за изпълнение
на транспортен превоз от 14.12.2022г. в размер от 2980,68 лв. за извършен международен
превоз, за което е издадена фактура № 14009/11.07.2023г., иск с правно основание чл. 92, ал.
1 ЗЗД за заплащане на неустойка в размер от 586,75 лв., за което е издадена фактура №
14010/11.07.2023г., ведно с законната лихва върху сумите от 16.08.2024г. до окончателното
им плащане, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 538,41 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
11.07.2023г. до 16.05.2024г. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди по заявка на ответника да бил извършен автомобилен превоз на
стоки, за което е била издадена фактура № 14009/11.07.2023г., като стоките са били
1
предадени на получателя и приети без забележки. Начислена е била неустойка за забава от
два дни при товарене на стоката на осн. чл. 21 от договора, за което е издадена фактура №
14010/11.07.2023г. Въпреки извършения превоз ответникът не платил дължимото
възнаграждение и неустойка при получаване на фактурите, поради което се претендира и
лихва за забава.
Ответникът, редовно уведомен по реда на чл.50, ал.2 ГПК, не е представил отговор на
исковата молба в законоустановения срок.
В тежест на ищеца е да докаже сключването на съответния договор с ответника за
спедиция/превоз, както и че е изпълнил задълженията си по същия да ангажира превозвач,
който е извършил превоза или сам да превози стоката съобразно уговореното и че стоката е
доставена на получателя. В тежест на ищеца по иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да докаже
валидно възникнало неустоечно задължение и неговия размер. В тежест на ищеца по иска
по чл. 86 ЗЗД е да докаже изпадане в забава на длъжника на съответната дата и размер на
обезщетението.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си за заплащане на
възнаграждение, неустойка и лихва.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за изпълнение на задълженията си.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2