Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
гр. Враца, 12.04.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 16.03.2022 г. /шестнадесети
март две хиляди двадесет и втора/ година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря Маргаритка
Алипиева, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 605 по
описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на И.П.К. *** против
Уведомително писмо с изх. № 02-060-6500/4966/05.08.2021 г. на Зам. Изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2019 г.
Твърди се, че УП е незаконосъобразно и
немотивирано, като при издаването му са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила и е нарушен материалния закон. Иска се
отмяната му.
Ответникът - Заместник
изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител ст. ю. к. Д.П.
в с.з. оспорва жалбата, като неоснователна. Счита оспорения акт за
законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата
по издаване на акта и целта на закона. Поддържа
за доказани констатациите залегнали в акта, с оглед доказателствата по делото.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева. Ангажира
възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
От страна на ответника е ангажирано подробно
становище – л. 15-20, че извършените оторизации са коректни и в съответствие с
разпоредбата на чл. 43 от ЗПЗП.
Изпратено е заверено копие на административната преписка.
По делото са събрани писмени доказателства. Допусната е и е изслушана от съда съдебно-техническа експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, доводите и съображенията на страните и след служебна проверка,
съобразно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. По характера си УП на зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ представлява
административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК. Актът е връчен на адресата на 09.09.2021 г. Жалбата е депозирана пред
административния орган на 17.09.2021 г., при спазване на предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК, 14-дневен срок за
обжалване. Жалбата изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес
от търсената защита и е насочена срещу годен за съдебно оспорване
административен акт, с който се засягат
законни интереси на адресата му.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Оспореният акт е издаден от материално компетентен
орган – зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, при упражняване и в
рамките на надлежно делегираните му със Заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” правомощия.
Жалбоподателят е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 413535 в
Интегрираната система за администриране и контрол. За кампания 2019 г. е подал общо
Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН)
06/040619/76465 на 25.04.2019 г., ведно с приложения /л. 30 и следващите от
делото/, с което е
заявил за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания: Схема за
единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема
за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и
околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), Компенсаторни плащания по
Натура 2000 и Рамкова директива за водите (Мярка 12), Компенсаторни плащания в
планинските райони (Подмярка 13.1), Компенсаторни плащания за други райони,
засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2), с данни за
идентификация на отделните парцели.
Към заявлението е попълнено и Приложение за кандидатстване по мярка 12
„Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ с посочени
идентификационни номера и площ в ха на заявените за участие парцели. Приложена е
таблица на използваните парцели през 2018 г.
С оспореното в настоящото производство УП на Зам. Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, с изх. № 02-060-6500/4966/05.08.2021 г., кандидатът е уведомен за оторизирана и изплатена субсидия по отношение на
заявените схеми и мерки, базирани на площ в подаденото заявление за кампания
2019 г.
Фактическите и правни
основания за издаване на акта, относно извършените намаления, съставляващи мотиви
на административния орган се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително
писмо, включително и разясненията по колони на самите таблици.
Видно от съдържанието на
уведомителното писмо, в таблица 1 се съдържат: оторизирани суми в колона 1 са
посочени съответните схеми и мерки, в колона 2 исканите от жалбоподателя суми,
в колона 3 извършените от органа намаления, колона 4 – редукции, колона 5 -
намаления, поради достигане на таван на субсидията и в колона 6 са посочени
оторизираните суми.
В таблица 2 към УП са
посочени извършените плащания и датите за това. Поясненията към тези колони,
цитирани по-горе, по съществото си и според утвърдената съдебна практика,
представляват мотивите за постановяване на отказа.
В конкретния случай, към
колона 3 „намаления“ административният орган е посочил, че се отчитат:
- намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са
установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление -
проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или
автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и
предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;
- намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за
подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от
27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания;
- наложена ставка на корекция (финансова дисциплина),
определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) №1306/2013 и чл. 8, §1 от Регламент
(ЕС) №1307/2013 на Комисията;
- линейно намаление, съгласно чл. 51, § 2 от Регламент
(ЕС) №1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. „е“, т. i от Регламент за изпълнение (ЕС)
№809/2014 на Комисията.
- линейно намаление, съгласно чл. 65, § 2, б. „в“ от
Регламент (ЕС) №1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. „е“, т. iii от Регламент за изпълнение (ЕС)
№809/2014 на Комисията.
Съдът намира, че така
цитираните пояснения към колона 3 и извършените намаления не представляват
мотиви на административния орган. Същите представляват възпроизвеждане и
изброяване на множество правни основания, които могат да послужат за намаление
на субсидията по заявените схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2019 г., но не и конкретни такива. Те не могат да бъдат възприети и
като фактически основания на органа за постановените намаления. В същия този
смисъл е Решение № 2468/16.03.2022 г., постановено по адм. дело № 11948/2021 г.
на ВАС, Пето отделение.
Нито в оспореното писмо,
нито в документите, предхождащи издаването му се съдържа изложение на каквото и
да е съображение на административния орган, какво налага извършеното намаление,
по отношение на кои от имотите е налице несъответствие или др., както и кое от
посочените пет правни основания в поясненията към колона 3 „намаления“ е
относимо към всяко едно от намаленията.
Нормата на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите
и правни основания за издаването му.
Съобразно трайната съдебна
практика, основаваща се на постановките на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г., ОСГК, е
допустимо мотивите на административния акт да се обективират в друг
документ, към който първият препраща и който е поместен в административната
преписка. Изразеното след издаване на оспореният административен акт писмено
становище от 23.09.2021 г. (л. 15 и сл. от делото), изпратено заедно с жалбата
и административната преписка в съда, не може да санира допуснатото от
административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
Като доказателство по делото е представено писмо
с изх.№ 10-890 от 27.11.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите,
но същото не е посочено в оспореното Уведомително писмо като основание за
издаването му, а освен това то не обективира и никакви конкретни данни относими
към случая.
Мотивите на
административния акт представляват единство от фактическите и правни основания
за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере
волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.
Съдът намира, че е
нарушено императивното изискване на закона административният акт да е
мотивиран. Налице е пълна липса на мотиви
в оспорения административен акт, която липса съставлява съществен порок
на формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност.
На следващо място настоящият съдебен състав
намира, че е налице и материална незаконосъобразност на оспореният
административен акт.
Не е спорно между страните по делото, че земеделските площи с подаденото общо заявление за подпомагане за 2019 г.
са включени в специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“ по чл. 33а,
ал. 1 от ЗПЗП за 2019 година. Липсват твърдения жалбоподателят да не е спазил
изисквания по съответните наредби на МЗХГ за прилагане на заявените схеми, а именно
СЕПП, СПП, Схема за плащане на стопанските практики и др.
Не се твърди регистриране извън сроковете за подаване на
заявление за подпомагане и извършване на промени в него, определени в наредбата
по чл. 32, ал. 5 от ЗПЗП, нито наличие на задължения на ползвателя на
земеделските земи по чл. 34, ал. 6, чл. 37в, ал. 7 за земите по чл. 37в, ал. 3,
т. 2 и по чл. 37ж, ал. 12 от ЗСПЗЗ.
По отношение площите, декларирани от повече
от един кандидат: Според чл. 30 от
ЗПЗП, за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава
Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, която се състои от: 1.
система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, 2. система
за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), 3. система за идентификация и
регистрация на животните, 4. интегрирана система за контрол и т. н. Процедурата
е развита в Глава
трета от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване,
поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и
контрол. СИЗП представлява част от
ИСАК, като при допуснато в нея застъпване на площи този пропуск се преодолява чрез
Интегрираната система за контрол, също част от ИСАК. В националния правен ред
са създадени и гаранции за отстраняване на застъпване, без засягане на размера
на финансовата помощ. Именно в тази връзка от земеделските стопани се изискват
доказателства за правното основание за ползване на площите по смисъла на чл.
2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания.
При положение, че двама или повече кандидати
представят документи за право на ползване върху имотите, на всички кандидати се
отказва подпомагане, защото застъпването не е отстранено и заявените площи се
изключват от подпомагане - чл.
43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП и чл.
17, ал. 3 и от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Когато единият от двама или
трима кандидати, заявили за подпомагане едни и същи площи, не представи
документи за право на ползване по чл.
2а, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г., няма законова пречка да се уважи исканото
финансиране, защото застъпването се явява отстранено - арг. от чл. 17, ал. 4, с
оглед отмяната на чл. 18 - редакция към ДВ, бр. 16 от 26.02.2016 г., в сила от
26.02.2016 г. и прилагане нормата на чл.
142, ал. 1 от АПК.
Също така следва да бъде посочено, че контрол
върху представените доказателства за правото на ползване на заявените парцели е
недопустим както за административния орган, така и за административния съд.
Гражданскоправните отношения между лица с двойно заявени площи са извън
контрола, осъществяван по повод оспореното Уведомително писмо. Именно поради
това разпоредбата на чл.
17, ал. 7 от Наредба № 5/27.02.2009 г. постановява, че при представени
документи, доказващи право на ползване от двама или повече кандидати, РА
отказва изплащане на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им
налага санкции, но след провеждане на процедурата по чл. 18
от същата Наредба – в редакция преди отм. на чл. 18, а след това – по
действащата редакция, според която преценката на административния орган по
представените документи се ограничава до преценка от формална страна, без да се
разрешават спорове за правото на ползване между кандидатите. Когато единият от
двама кандидати, заявили за подпомагане едни и същи площи, не представи
документи за право на ползване по чл.
2а, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г., то тогава няма законова пречка да се
уважи исканото финансиране, защото застъпването се явява отстранено.
Според заключението на вещото лице от
приетата и неоспорена от страните СТЕ, жалбоподателят е заявил за подпомагане БЗС-та от 110,33 ха или 1103,3 дка земеделски площи, с
начин на ползване - постоянно затревени площи, поддържани в състояние годно за
паша и косене или постоянни или временни пасища за паша на животни и не се
касае за отглеждане на земеделски култури.
Заявените за подпомагане земеделски площи с
подаденото заявление за подпомагане за кампания 2019 г., са оценявани чрез
дистанционен контрол с оглед и дешифриране на ортофотоснимки. Оценяването им
като недопустими е на база правно основание за ползване и застъпване на имоти.
Според вещото лице, не са констатирани данни площите
да са подадени в заявления от други бенефициенти. К. се е легитимирал като
ползвател на заявените площи на база Договори за наем и споразумения за
ползване, съхранявани в ОСЗ - Враца и наличието на евентуални дублирания е
невъзможно да не е отстранено, доколкото заявените площи за кампания 2019 г. са
заявявани и за кампания 2020 г. и кампания 2018 г. от жалбоподателя.
Независимо от представените в хода на
съдебното производство документи за правно основание за ползване на
декларираните парцели за подпомагане, не е предвидено тази част от
административната фаза да се провежда в хода на съдебното производство. От
друга страна, недопустимо е във фаза на съдебен контрол да бъдат излагани
допълнителни фактически съображения, а липсата им не може да се запълва
посредством събиране на доказателства, включително и чрез съдебна експертиза.
Предвид изложеното – липсата на мотиви в
уведомителното писмо, както и неправилното приложение на материалния закон,
настоящият съдебен състав намира, че оспореното Уведомително писмо следва да
бъде отменено.
Преписката следва да се
върне за ново разглеждане от административния орган с указания за точно
посочване на относимите фактически и правни основания при произнасяне по
подаденото заявление. При новото произнасяне по заявлението на И.П.К., административният орган следва да съобрази и представените по делото три броя Заповеди, издадени на основание чл.
37ж, ал. 11 от ЗСПЗЗ на Директора на ОД „Земеделие“ – Враца, с които е одобрено
разпределението на масиви за ползване на пасища, мери и ливади, в съответните
землища.
При този изход на спора и
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на оспорващата страна се дължат направените
за производството разноски, които съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 1150,00 лева, от които 600 лева
заплатено адвокатско възнаграждение, 500,00 лева депозит
за вещо лице и 50,00 лева
заплатена държавна такса.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. №
02-060-6500/4966/05.08.2021 г. на Зам. Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административния орган за ново произнасяне,
съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
на решението.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, месечен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на
решението.
ОСЪЖДА
Държавен фонд “Земеделие”- Разплащателна агенция да заплати на И.П.К. *** сторените по делото разноски в размер на 1150 /хиляда сто и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен
срок от съобщението до страните пред Върховния административен съд на Република
България.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК, препис от решението да се
изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: