РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1538/11.08.2022г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХІІI
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при участието на секретаря П. П., като разгледа
докладваното от съдия Пасков административно дело № 2136 по описа за 2021 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 и сл. от Кодекса за социалното осигуряване
(КСО).
Делото е образувано по жалба на Н.П.Ш., ЕГН **********
против Решение № 2153-15-246/16.07.2021г., издадено от директора на ТП на НОИ Пловдив,
с което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № 1012-15-349/28.06.2021г.
от Н.П.Ш. и е потвърдено изцяло Разпореждане № 151-00-8463-7/02.07.2020г. на ръководител
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Пловдив за отказ да ѝ бъде
отпуснато парично обезщетение за безработица.
В жалбата се сочи, че оспореният акт е издаден в
нарушение на материалния закон. Оспорват се изцяло констатациите в обжалваното
решение и потвърденото с него разпореждане. В съдебно заседание, жалбоподателката
се представлява от адв. П., който поддържа жалбата.
Претендира разноски съгласно приложен списък. Представя писмена защита.
Ответникът по жалбата - Директор на ТП на НОИ – Пловдив,
чрез юриск. С., в съдебно заседание, оспорва жалбата.
Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и да се потвърди оспорвания
акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пловдив, след като взе предвид
наведените от страните доводи и се запозна с приетите по делото писмени
доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:
На 30.05.2018 г. е сключен Трудов договор № 077/30.05.2018г.
между „Деза Лукс“ ЕООД, в
качеството му на работодател и Н.П.Ш., в качеството ѝ на служител, на
длъжност „технически изпълнител“, с уговорено месечно възнаграждение в размер
на 800 (осемстотин) лева. Трудовият договор е вписан на 30.05.2018г. в ТД на
НАП с уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда КТ). Трудовото
правоотношение между горепосочените страни е прекратено на 01.11.2018г. съгласно
Заповед № 001/01.11.2018г., поради намаляване обема на работа.
Със заявление № 151-00-8463/07.11.2018г. до ТП на НОИ
- Пловдив подадено от г-жа Ш. се иска отпускане на парично обезщетение за
безработица (ПОБ). С Разпореждане № 151-00-8463-1 от 15.11.2018г. на
ръководителя на ПОБ, на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр.
с чл. 54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО, на лицето е отпуснато ПОБ,
считано от 01.11.2018г. до 30.06.2019г. като изплащането му е спряно, съгласно
Разпореждане № 151-00-8463-2/15.11.2018г. на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл.54г, ал.1 от КСО.
Производството по отпускане на ПОБ е възобновено, съгласно разпореждане №
151-00-8463-3 от 05.12.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Пловдив. Поради извършена проверка от контролен орган на ТП на
НОИ – Пазарджик относно верността на подадени в Регистъра на осигурени лица от
„ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД, производството по изплащане на ПОБ е спряно, считано от
01.05.2019г., съгласно Разпореждане № 151-00-8463-4 от 13.06.2019г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив.
Последното е потвърдено с Решение №2153-15-201 от 24.07.2019г. на директора на
ТП на НОИ – Пловдив.
С оглед горните произнасяния на органите на НОИ и след
събиране на допълнителна информация и извършване на надлежни проверки, с
Разпореждане № 151-00-8463-5 от 02.07.2020г. на ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Пловдив е възобновено производството по заявлението
на Ш. за отпускане на обезщетение за безработица, на основание чл. 55 от АПК, с
мотиви: „Констативен протокол за извършена проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване от контролен орган на ТП на НОИ – Пазарджик и дадени Задължителни
предписания на осигурителя „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД“. С разпореждане №
151-00-8463-6/02.07.2020г. на ръководител на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ - Пловдив е отменено разпореждане № 151-00-8463-1 от 15.11.2018г. за
отпускане на ПОБ на Ш., с оглед направени от контролните органи на ТП на НОИ -
Пазарджик констатации, обективирани в констативен
протокол № КП-5-12-00720923/14.02.2020г. от извършена проверка на „ДЕЗА-ЛУКС“
ЕООД. Съгласно последния, при извършената
проверка в осигурителя, с оглед установено подаване на информация в Регистъра
на осигурените лица за голям брой лица наети от дружеството с висок
осигурителен доход, близък до максималния, е установено, че по време на
проверката представляващият осигурителя е отказал да представи изискани от
контролните органи документи. На основание чл. 44-46 от АПК такива сведения и съотносими документи са изискани и от жалбоподателката, която,
видно от протокола е декларирала длъжност „технически сътрудник“ (контролиране
на работници, монтьори и шофьори) в дружеството с работно място офис на фирмата
в с.Алеко
Константиново и къща в гр.Пазарджик, размер на получаваната заплата – 800 лева,
която е получавана на ръка. Представила е при проверката трудов договор и
заповед за прекратяване на трудово правоотношение.
Ревизия на осигурителя е извършена и от контролните
органи на Националната агенция по приходите. Заключено било, че осигурителят
без правно основание е подавал данни за осигуряване по реда на чл. 5. ал. 4, т.
1 от КСО.
На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО на
осигурителя „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД са издадени и влезли сила задължителни предписания
№ ЗД-1-12-00736655 от 17.03.2020 г., въз основа на които подадените по реда на
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни за жалбоподателя били заличени.
С Разпореждане № 151-00-8463-7 от 02.07.2020г. на ръководител
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 54ж,
ал. 1 във връзка с чл. 10 от КСО на жалбоподателката, е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица. Против разпореждането, в законоустановения
срок е подадена жалба с вх. № 1012-15-349/28.06.2021г. от страна на Ш., по
която решаващия орган се е произнесъл с Решение № 2153-15-246/16.07.2021г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив. В същото е направен анализ на фактическата
обстановка, установена от регистрите за преглед на отпуснатите ПОБ, направените
проверки и ревизии на осигурителя на жалбоподателката и констатациите на
контролните органи, обективирани в констативен
протокол от 14.02.2020г. като след съпоставка с нормативната уредба, решаващият
орган е направил извод, че осигурителното правоотношение, въз основа на което
се иска отпускане на ПОБ от Н.П.Ш. не е възникнало.
От страна на същата по делото са представени писмени
доказателства: трудов договор № 077/30.05.2018г.; заповед за прекратяване на трудово правоотношение от
01.11.2018г.; уведомления от 30.05.2018г. и от 01.11.2018г. по чл.62, ал.5 КТ;
свидетелство за регистрация на фискално устройство от 16.05.2018г.;
позволително за ползване на недървесни горски продукти № 05021; удостоверение
за вписване в списъка на обекти за изкупуване на диворастящи гъби и/или горски
плодове № 70/17.05.2018г.; договори за наем на недвижим имот и на МПС от
10.04.2018г. и от 15.04.2018г. и справка декларация за ДДС за данъчен период
06.2018г. – 10.2018г.
По делото е разпитан свидетелят
И. Г. Л., който сочи, че е работил за „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД от м. юни 2018 год. до
май месец 2019 г. като търговски представител, заедно с жалбоподателката, която
работила в офиса и в базата на дружеството в село М. К., с установено работно
време като свидетелят няма спомен да е отсъствала от работа. Л. посочва също,
че дейността на дружеството е добив на диворастящи гъби, горски плодове и
трюфели, в районите на Държавно горско стопанство – Б.. В определени моменти,
при възникнала необходимост, както той, така и Н., се е включвали в брането и последваща обработка на гъбите, но основната дейност на Ш.
била документооборот
и поддържане на офиса. Всички служители и работници при назначаване
подписвали и получавали освен трудов договор и длъжностна характеристика,
включително и Н.. Заплати се получавали редовно и основно в брой, за което се подписвали
на ведомост.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, от правна страна, следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен
интерес от оспорването, и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно чл.168 от АПК при разглеждане на жалби срещу
административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 - дали актът е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и
в съответствие с целта на закона.
Оспореното решение е издадено от Директора на ТП на
НОИ - Пловдив. Съобразно чл.117, ал.1, т.2, буква „б“ от КСО пред ръководителя
на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се
подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне
и прекратяване на обезщетенията за безработица. В настоящия случай процесното решение е именно от вида на посочените в чл.117,
ал.1, т.2, буква „б“ от КСО, касаещо отказ за
отпускане на парично обезщетение за безработица. Издателят на акта е материално
и териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение. Същото е
издадено в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа
наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта,
който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се
определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв
срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето,
издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК във вр. с чл. 117, ал. 3 от КСО са изложени
всички фактически и правни основания за издаване на акта. С оглед горните,
следва да се приеме, че актът е издаден в предвидената от закона форма, като
съдът не констатира нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на решението на Директора на ТП на НОИ - Пловдив.
Материалното право на парично обезщетение за
безработица е регламентирано в чл. 54а от КСО, като изплащането се извършва въз
основа на акта на органа по чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Право на парично обезщетение
за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които: 1/ имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; 2/ не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; 3/ не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по КСО или по законодателството на друга
държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал.1 от Кодекса на труда.
Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е
дадена в § 1, ал.1, т.3 от КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни
вноски. Т.е. едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се
счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото и на
осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето
случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно.
Според чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал. 1 и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.
Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за
„осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява трудова
дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че
е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице,
независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни
осигурителни вноски. В тази връзка са и изводите на органите на НОИ, направени
въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства,
които съдът намира за правилни.
Наличието на сключен договор не обосновава извършване
на действия по изпълнението му от страна на жалбоподателката. Не е достатъчно
сключването на трудов договор, по силата на който да възникват и осигурителните
права. Необходимо условие е и упражняването на трудова дейност по него, за
което по делото няма данни.
Видно от обективираното в КП
№ 5-12-00720923/14.02.2020г. при посещение на адреса, на който се намира
седалището в с.Алеко Константиново е установено от контролните органи, че адресът
на управление, посочен като офис е едноетажна къща, оградена с масивна ограда и
без каквито и да е означения за осъществяване на търговска дейност или за офис,
както и липсват означения на юридическо лице, което се помещава в същата. За
обекта на дружеството в с.М. К. (орнажерии и
стопански постройки към тях), където се сочи, че Ш. е осъществявала дейността
си, също е констатирано, че не се стопанисва от „Деза лукс“ ЕООД. В
този смисъл, недоказани остават твърденията, че дружеството е осъществявало
дейност, съответно жалбоподателката е полагала труд в полза на осигурителя,
като е изпълнявала дейност като „технически изпълнител“. Дадените показания на
свидетеля Л. не кореспондират с останалите доказателства по делото и не се
кредитират от съда, тъй като не може да се установи на каква точно длъжност е
бил свидетелят, за да може да установява реалното изпълнение на трудови функции
от жалбоподателката и реалното получаване на заплащане от същата, респ. неговия
размер, както подписването на ведомости от страна на същата, още повече, че
такива данни по делото изцяло липсват.
От друга страна, предвид наличните по делото документи
и данни, са налице достатъчно убедителни доказателства, относно липсата на
упражнявана от жалбоподателката трудова дейност в полза на дружеството през процесния период. Представените от нейна страна декларации
по ЗДДС на „Деза лукс“ ЕООД, договори
за наети недвижим имот и МПС, също не установяват по категоричен начин реалното
изпълнение на трудова дейност от жалбоподателката в полза на дружеството.
Горепосочените доказателства, сами по себе, и разглеждани в контекста на
събрания в хода на делото доказателствен материал, не
свидетелстват по безспорен начин за реализиране на търговска дейност от
дружеството. Това се отнася и за издадените на „Деза лукс“ ЕООД
свидетелство за регистрация на фискално устройство, позволително за
ползване на недървесни горски продукти, удостоверение за вписване в списъка за
изкупуване на диворастящи гъби и/или горски плодове. Наличието на тези
документи не води до безспорен извод за осъществявана дейност от страна на
дружеството. Действително, те могат да бъдат индиция
за такава, но установените с тях факти следва да кореспондират на останалите
доказателства, обосноваващи в тяхната съвкупност безспорен извод за реално
осъществени доставки на стоки и услуги от дружеството, респ. реално
осъществяване на дейност. В този смисъл Решение № 4739 от 07.05.2022 г.,
постановено по адм.д. № 274 по описа за 2022г. на
Върховния административен съд, Шесто отделение.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че оспореното
решение на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е правилно и законосъобразно,
поради което ще следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и направеното своевременно
искане от пълномощника на ответника, жалбоподателката ще следва да бъде осъдена
да му заплати направените по делото разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Пловдив,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.П.Ш., ЕГН ********** *** против
Решение № 2153-15-246/16.07.2021г., издадено от директора на ТП на НОИ Пловдив,
с което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № 1012-15-349/28.06.2021г.
от Н.П.Ш. и е потвърдено изцяло Разпореждане № 151-00-8463-7/02.07.2020г. на
ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Пловдив за отказ да бъде
отпуснато парично обезщетение за безработица.
ОСЪЖДА Н.П.Ш., ЕГН ********** *** да заплати на ТП на
НОИ - Пловдив направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно, съгласно разпоредбата на чл.
119 от КСО във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква
"б" от КСО.
СЪДИЯ