РЕШЕНИЕ
№ 2037
гр. Варна, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20243110107973 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „А. Б. Б." ЕООД, ЕИК: **седалище и адрес: **,
представлявано от управителите Х. М. и П. В., чрез юрк. Е. Л. /Пълномощник на
управителите/, имейл: *** срещу Б. В. А., ЕГН **********, с адрес: ***.
С исковата молба са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.
415, ал.4 от ГПК във вр. чл. 422,ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на Б.
В. А., ЕГН **********, че дължи на „А.Б. Б." ЕООД, ЕИК: **, сума в общ размер от 9107.21
лв. формирана както следва:
1) главница в размер на 4523.72 лв.;
2) възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 3070.77
лв.,
3) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 495.68 лв. за
периода от 09.12.2021 г до 20.12.2022 г.
4) законна лихва за забава върху главницата в размер на 1015.3 лв. за период от
09.12.2021 г. до 14.02.2024 г.,
5) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в
1
съда до окончателно изплащане на вземанията.
6) законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на
поръчителство в размер на 229.06 лв. за период от 09.12.2021 г. до 14.02.2024 г.,
7) както и лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията за които
суми е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 2132/2024 г. по описа
на Районен съд - Варна, Гражданското отделение, по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сторените в настоящото
производство разноски, както и разноските в производството по ч.гр.д. № 2132/2024 г. по
описа на Районен съд – Варна.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Във връзка със съобщение от 31.05.2024 г. по ч.гр.д. № 2132/2024 г. по описа на
Районен съд - Варна, Гражданско отделение, получено на 12.06.2024г., е уведомен за
възможността да предяви иск. В законоустановения срок, „А. Б. Б." с ЕИК: ** упражнява
законовото си право да предяви иск, с който претендира от съда да признае за установено по
отношение на ответника Б. В. А., ЕГН **********, че същият дължи на „А. Б. Б." с ЕИК: **
вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ по ч.гр.д. №
2132/2024 г. по описа на Районен съд - Варна и издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение.
При разглеждане на настоящото производство, МОЛИ съда да приеме от фактическа
страна следното:
Между страните „К." ЕАД, в качеството му на кредитодател, и Б. В. А., ЕГН
**********, в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за потребителски
кредит № 2485679 на 09.12.2021 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до
сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При
сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация,
изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която
от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Договорът за
потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския
кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно
наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за
2
предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.
Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са
потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването
на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя
или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или
търговска дейност. Приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит 2485679
от 09.12.2021 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор,
задълженията по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на
договора.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен
и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая
представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното
законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен
като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
Длъжникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит "К.", като
за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните
си данни и данни за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно
кредита е била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски
формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план.
Същата информация е била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с
нея, същият е отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от
ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения
от мен е-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора", като според т. 11
от ОУ, с извършване на горните действия, се считало че заявлението за кредит било
подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. След електронното
изявление, договора, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на
имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора
за кредит и приложенията към него. Така, по реда на ЗЕДЕУУ между "Кредисимо" ЕАД като
кредитор и длъжника като кредитополучател бил сключен договора, при лихва и условия,
подробно уговорени в цитираните по-горе документи. При кандидатстването за кредита
ответницата сама избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез
поръчителството на Ай тръст, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил
3
задължителен за сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на
електронни изявления.
Моли съдът да вземе предвид, че разпоредбата на чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП допуска
страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен. В процесния случай извод за постигането на подобно
съгласие може да се направи чрез тълкуване на т.III.11, вр.т.III.9., б."а" от Общите условия
към договора за потребителски кредит, съгласно които ако кредитополучателят кандидатства
за кредит на сайта и е съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ, заявлението се
подава с въвеждането на команда "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен
email и приемам ОУ и Договора" на указаното за това място на сайта от кредитополучателя,
като с извършване на посочените действия заявлението се счита подадено от
кредитополучателя, а ОУ и Договорът - приети и подписани от същия.
Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то
следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и
същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.
На 09.12.2021 година Длъжникът Б. В. А., ЕГН: **********, е сключил Договор за
кредит № 2485679 с К., по силата на който е получил сумата от 5328.92 лева, срещу което се
съгласил да върне 12 броя вноски по 501.94 лева в срок до 20.12.2022 г., когато е падежирала
последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част
към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %,
както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. Задължението по договора се
погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна
на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. В съдебната практика е прието, че
при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно
/плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на
вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в"
ЗЗД.
В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя
/"ОУ"/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит
страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с
неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо
да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на
съобщения, писма и стикери.
Ответникът Б. В. А., ЕГН: ********** е сключил на 09.12.2021 година Договор за
предоставяне на поръчителство с дружеството А. Т. По силата на Договора за предоставяне
на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице -
К. и да отговаря пред К. солидарно с Б. В. А., ЕГН: ********** за всички задължения по
Договора за кредит с К. така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията
4
към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е
задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от К.
На 09.12.2021 година А. Т.и К. са сключили договор за поръчителство, по силата на
който А. Т. се е задължило спрямо К. за всички задължения на Б. В. А., ЕГН ********** по
Договора за кредит. Така А.Т. е изпълнило задълженията си към Б. В. А., ЕГН: **********
по Договора за предоставяне поръчителство.
Ответникът Б. В. А., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит.
Кредисимо е поканило А. Т. да плати всички изискуеми задължения на Б. В. А., ЕГН:
********** по Договора за кредит на 23.07.2023 г. За това обстоятелство и в изпълнение на
уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство А. Т. е изпратило
уведомление до Длъжника на 23.07.2023 г., в което е посочило всички дължими суми и
предстоящо плащане от Ай Тръст.
На 23.07.2023 г. А. Т. е погасило дължимите от Б. В. А., ЕГН: ********** на
Кредисимо суми, както следва:
1. 4523.72 лeвa /главница/ по Договор за кредит;
2. 495.68 лeвa /договорна лихва/ за период 09.12.2021 г до 20.12.2022 година;
3. 1015.3 лeвa /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/;
С извършване на посоченото плащане „А. Т." ЕООД, в качеството си на изпълнил
задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е суброгирал в правата на
удовлетворения кредитор.
На 23.07.2023 г. А. Т. е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното
плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство,
за встъпването на А. Т. в правата на кредитора К., както и за задължението му за заплащане
на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 3070.77 лева,
ведно със сумата от 229.06 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 06.07.2023 г. „К." ЕАД
и „А. Т." ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания
договор за потребителски кредит на цесионера „А. Б. Б." ЕООД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление:***. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в
договора електронна поща с имейл от 14.07.2023 г.
От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на
вземания, между „К." ЕАД като цедент и „А. Б. Б." ЕООД, ЕИК: ***, като цесионер се
установява, че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали
ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват
задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в
5
Приложение № 1 към дата 06.07.2023 г., неразделна част от договора. Вземането срещу
ответника по настоящото производство е посочено в Приложение № 1.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника,
има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно
и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането.
С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения
кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено
от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на
лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от
пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият
кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да
извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената
цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и
специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.
Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него
имейл адрес не е извършено надлежно, то МОЛИ да приеме за надлежно връчването на
уведомлението, извършено с исковата молба, като представя уведомление на цесия за
връчване на ответната страна.
Ответникът Б. В. А., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия
момент задължението все още не е погасено.
С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следва съдът да приеме за
установено, че ответникът Б. В. А., ЕГН **********, дължи на „А. Б. Б." ЕООД, с ЕИК ***
парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 2132/2024 г., а именно сумата в общ
размер от 9107.21 лв., формирана както следва:
1) главница в размер на 4523.72 лв.;
2) възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 3070.77
лв.,
3) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 495.68 лв. за
периода от 09.12.2021 г до 20.12.2022 г.
4) законна лихва за забава върху главницата в размер на 1015.3 лв. за период от
09.12.2021 г. до 14.02.2024 г.,
5) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателно изплащане на вземанията.
6) законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на
поръчителство в размер на 229.06 лв. за период от 09.12.2021 г. до 14.02.2024 г.,
7) както и лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство от
6
датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата
на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ, неразделна част от Договора за
кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът
ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска.
За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за
кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с
изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване
на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Предвид гореизложеното се обуславя правен интерес на „А. Б. Б." ЕООД да Ви сезира
с настоящия установителен иск за вземане в общ размер от 9107.21 лв. срещу ответника Б.
В. А., ЕГН **********.
В срока за отговор на исковата молбата, ответникът Б. В. А., ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. Варна, действащ чрез адвокат Р. Д., член на Варненска адвокатска
колегия с личен № ** по карта № ** , кантора с адрес: ***, депозира отговор.
В законоустановения срок моли съда да приеме настоящия писмен отговор на
депозираната искова молба. Счита същата за неоснователна като аргументите му за това са
следните:
I. Възражения за нищожност на Договора за кредит:
Сключеният договор за потребителски кредит е недействителен на специалните
основания предвидени в чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9
от ЗПК договорът за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият
лихвен процент и условията за прилагането му. В настоящия случай е посочен годишен
лихвен процент, но липсват условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали
лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита, или е променлив. Нито в договора,
нито в погасителния план има отбелязване какъв е общия размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и
таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент
отговаря на действително прилагания от заемодателя. Тази неяснота съществено ограничава
правата на кредитополучателя и е основание за недействителност на договора.
От друга страна чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК предвижда, че договора трябва да съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В
7
настоящия случай има погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от
ЗПК, като в него липсва задължителната информация по ЗПК. Доколкото в договора за
кредит и в договора за гаранция е предвидена дължимостта на главница, договорна лихва,
такса гарант, същите следва да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед
тяхната периодичност. Така претендираната сума по договора за кредит и договора за
поръчителство не е индивидуализирана по никакъв начин, не става ясно каква част от нея е
главница, каква част е лихва и каква част е такса гарант, както и дали не се съдържа в нея и
друга сума. Кредитодателят се задоволил само с посочване на обща дължимата сума, без да
става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. Това създава невъзможност да се
разбере заплащаните вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са
изчислени и на каква база. Изложеното се явява още едно самостоятелно основание за
нищожност на договора за паричен заем.
Наред с горното разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК сочи, че договорът трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 към чл. 19, ал.2 от ЗПК начин. Годишният
процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е
образуван размера на ГПР и общо дължимата сума по договора. В договора за кредит е
посочена само абсолютна стойност на ГПР. В процесния договор липсва ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно
са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК годишният
процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В тази величина /бидейки глобален израз
на всичко дължимо по кредита/ следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за
поръчителство, не става ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо няма никаква
информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва
и други разходи, който е следва да бъдат подробно описани. ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване
на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни
елементи оставят неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи
за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка.
Не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР,
нито че същите са изключени. Затова не става ясно по какъв начин е формиран, неясни са
8
както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем
за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това
договорът за кредит е недействителен поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1 т. 10
от ЗПК.
Не става ясно посочената годишна лихва в договора за паричен заем как точно се
съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процента на оскъпяване на ползвания от
него финансов продукт. В договора следва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере
действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява
дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР
противоречи на изискването за яснота, въведено в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Независимо, че възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство се
дължи на друго лице, различно от кредитора, същите са пряко свързани с договора за заем и
съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК следва
да бъдат включени при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а съгласно
чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК е създадена за защита на икономическите интереси на потребителя като по-слабата
страна в правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит и целта на
същите е да не допуснат той да заплати за предоставения му кредит необосновано високо
възнаграждение. В случай, че при сключването на договора за потребителски кредит е
предвидено обезпечение под формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни
разходи за потребителя за заплащането му, като по този начин е налице заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита.
ГПР посочен в договор за кредит, който не е реално прилагания в отношенията между
страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и, ал.
2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.
II.Възражения за нищожност на сключения Договор за поръчителство от 09.12.2021 г.
Уговореното в договора предоставяне на поръчителство възнаграждение за поръчителя в
действителност съставлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето
на сумата (т.нар.скрита възнаградителна лихва), уговорено в противоречие с принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4
9
от ЗПК. Същото е било известно на кредитора при сключване на договора и е било редно да
се включи в общия процент на разходите. При извършване на справка в Търговския регистър
по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно,
едноличен собственик на капитала на „А. Т." ЕООД е „К." АД. Основен предмет на дейност
на ответника са гаранционни сделки, каквато е и процесната. Печалбата на "А. Т." ЕООД, от
извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на
едноличния собственик „К." АД. Със сключване на договора за поръчителство се цели да се
заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря
възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „К." АД. С
договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с
„К." АД, доколкото плащайки задължение на потребителя в полза на „К." АД кредиторът
плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели
едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на
договора за кредит и договора за поръчителство.
Всичко гореизложено води до извода, че двата договора не са отделни и независими,
а уговорките в първия договор (за заем) предпоставят сключването на втория (за
поръчителство) и обвързват потребителя да го сключи именно със свързаното лица,
предвиждайки по-трудно изпълними алтернативи за обезпечение. На основание чл. 22 от
ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за паричен заем е
недействителен и възражението на ответника в тази връзка е основателно. В този смисъл е и
константната практика на окръжните съдилища: Определение № 1600 от 30.06.2022 г. по в.
ч. гр. д. № 1722/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив; Определение № 1429 от 11.04.2022 г. по
в. ч. гр. д. № 720/2022 г. на Окръжен съд - Варна; Определение № 260 от 13.04.2022 г. по в. ч.
гр. д. № 203/2022 г. на Окръжен съд - Перник; Определение № 34 от 24.01.2022 г. по в. ч. гр.
д. № 23/2022 г. на Окръжен съд - Сливен; Определение № 269 от 26.04.2022 г. по в. ч. гр. д.
№ 180/2022 г. на Окръжен съд - Ловеч; Определение № 212 от 28.03.2023 г. по в. ч. гр. д. №
128/2023 г. на Окръжен съд - Габрово.
С Договора за предоставяне на поръчителство и предвиденото в него възнаграждение
се цели прехвърляне върху длъжника на риска, който кредиторът носи, ако не направи
правилна оценка на кредитоспособността. Този риск се покрива от самия длъжник, тъй като
на практика кредиторът поръчителства на себе си и събира за това възнаграждение. С това
не се постигат целите на поръчителството, а целите на неоснователното обогатяване.
Поръчителят, ако плати, встъпва в правата на кредитора, и платеното от него няма да остане
в негова тежест, а следва да бъде възстановено от длъжника. Дори да се стигне до плащане
от поръчителя, на практика това плащане икономически би излязло от имуществото на
самия кредитор. Така, реално, при липса на изпълнение от длъжника, загубата на главница и
лихва ще се отрази само веднъж в имуществото на свързаните лица, независимо дали като
вземане на първия или на втория ответник, но ще се генерира допълнителна печалба в
10
размер на възнаграждението на гаранта.
Съгласно изложеното следва да се приеме, че договорът за предоставяне на
поръчителство излиза извън правилата на добросъвестността, като прехвърля риска от
неизпълнение върху самия длъжник, предвиждайки допълнителна печалба за кредитора под
формата на възнаграждение за свързания с кредитора гарант. С оглед наведените
възражения моли съда да прогласи за нищожен поради противоречие със закона на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр с чл. 2 ЗПК и чл. 11 ЗПК сключения между Б. В. А. и
„К." АД договор за потребителски кредит 2485679/09.12.2021 г. ,както и да прогласи за
нищожен като противоречащ на добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД сключения
Договор за поръчителство от 09.12.2021 г.
Въз основа на горното моли съда да отхвърли в цялост предявените искове.
Моли да му бъдат присъдени и сторените разноски.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, за него се явява адв.Р. Д..
Поддържа отговора на исковата молба.По съществото на спора в писмена форма моли съда
да отхвърли исковете.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
От приложеното по настоящото дело ч.гр.дело №2132/24год. по описа на ВРС се
установява , че заявлението на ищеца по чл.410 от ГПК с вх.рег.№15094 от 22.02.2024год. е
уважено , като е постановена заповед за изпълнение против длъжника Длъжникът Б. В. А.,
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ** и посочен в заявлението адрес: ***,ДА
ЗАПЛАТИ на Кредитора „А. Б. Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от Х. М. и П. В., чрез пълномощника юрисконсулт Б. Т.,сумата от
4523,72 лв. (четири хиляди петстотин двадесет и три лева, седемдесет и две ст.),
представляваща дължима главница, произтичаща от Договор за кредит №2485679,сключен
на 09.12.2021г. между „К.“ ЕАД и Б. В. А.,обезпечен чрез сключен на 09.12.2021г. договор за
предоставяне на поръчителство между „А. Т.“ ЕООД и Б. В. А., като впоследствие вземането
по договора за кредит е прехвърлено от страна на „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД като цедент в
полза на „А. Б. Б.” ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/Цесия/ от 06.07.2023г.,сумата о т 3070,77 лв. (три хиляди и седемдесет лева, седемдесет и
седем ст.),представляваща дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство,сумата о т 495,68 лв. (четиристотин деветдесет и пет лева, шестдесет и осем
ст.),представляваща дължима договорна възнаграждителна лихва върху главницата за
периода от 09.12.2021г. до 20.12.2022г.,сумата о т 787,98 лв. (седемстотин осемдесет и седем
лева, деветдесет и осем ст.),представляваща дължима законна лихва за забава по договора за
11
кредит за периода от 09.12.2021г. до 14.02.2024г.,сумата о т 229,06 лв. (двеста двадесет и
девет лева, шест ст.), представляваща дължима законна лихва за забава по договора за
предоставяне на поръчителство за периода от 09.12.2021г. до 14.02.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата по договор за кредит, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 22.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението и законна
лихва за забава, дължима се по договор за предоставяне на поръчителство, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 22.02.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 410 от ГПК, както и за сторените по делото съдебно
деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които държавна такса в размер от
186,96 лв. (сто осемдесет и шест лева, деветдесет и шест ст.) и 50,00 лв. (петдесет лева)
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за кредит №2485679,
сключен на 09.12.2021г. между „К.“ ЕАД и Б. В. А., обезпечен чрез сключен на 09.12.2021г.
договор за предоставяне на поръчителство между „А. Т.“ ЕООД и Б. В. А., като
впоследствие вземането по договора за кредит е прехвърлено от страна на „К.“ ЕАД и „А.
Т.“ ЕООД като цедент в полза на „А. Б. Б.” ЕООД по силата на Договор за продажба и
прехвърляне навземания /Цесия/ от 06.07.2023г.
В срок е депозирано възражение по чл.414 от ГПК и с разпореждане
№21905/30.05.2024год. заповедният съд указва на заявителя за възможността да предяви иск.
Съобщение за това разпореждане е редовно връчено на заявителя на 12.06.20224год.
Исковата молба е предявена на 25.06.2024год. ,т.е. в законоустановения едномесечен срок.
Налице е допустима претенция по която съдът дължи произнасяне по същество.
Като писмени доказателства по делото са приети следните документи: договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 06.07.2023г.; пълномощно от К. АД за А. Б. Б.
ЕООД; пълномощно от А. Т. ЕООД за А. Б. Б. ЕООД; договор за предоставяне на
поръчителство от 09.12.2021г. ведно с приложение №1; договор за поръчителство от
09.12.2021г.; уведомление за цесия; Общи условия за предоставяне на кредит; договор за
потребителски кредит №2485679 от 09.12.2021г. ведно с приложение №1.
Гореизложената фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните
правни изводи:
От приетите по делото писмени доказателства се установява , че между К. и
ответникът е сключен Договор за потребителски кредит №2485679 сключен на 09.12.2021г.
между „К.“ АД и Б.. В. А. от разстояние , както и че на същата датата между „А. Т.ЕООД и
ответника е сключен договор за поръчителство.
Вземанията по договора за кредит и договора за поръчителство са цедирани на ищеца
с договор за продажба на вземания от 06.07.2023год.
Съдържанието на договора за кредит е подробно регламентирано в представените
договор за потребителски кредит , погасителен план към него, инкорпориран в Приложение
№ 1 към него и Общите условия за предоставяне на кредити. Претендираните от ищеца
12
вземания произтичат от твърдения за сключен между „К." АД и ответника договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6
ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от
разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането
на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за
комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на
сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното
поле на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените
обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон.
В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение е
представен неподписан документ - договор за потребителски кредит №2485679, сключен на
09.12.2021г. и общи условия към него. Ето защо и предвид липсата на заявено от ответната
страна възражение по валидността на сключения договор, следва да се приеме, че
представеният договор за кредит представлява подписан частен електронен документ, който
се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на обективираните
волеизявления съгласно чл. 180 ГПК /в този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 868/2012 г., IV г.о., ГК/. Процесният договор за потребителски кредит, макар и
формално да отговаря на установените в закона изисквания за форма и съдържание на този
вид договори, не установява сключването на договор за кредит в сочения от ищеца смисъл.
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и
предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката -
договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на
заеманите вещи. В настоящия случай ищецът не доказа, че е предал на ответника сумата от
5 328.92лв. Предвид на това липсва елемент от фактическия състав на нормата по
чл.240,ал.1 от ЗЗД и съдът приема, че няма доказан сключен договор за кредит, въз основа
на който ответникът да е получил сумата от 5 328.92лева, която да подлежи на връщане.
Само въз основа на този извод, исковете насочени срещу ответника се явяват неоснователни.
Независимо от горното и за пълнота на изложението, предявените искове се явяват и
13
недоказани по размер.Това е така, защото липсват представени доказателства от ищеца,
относно размера на непогасения остатък на дължимите от ответника вноски, както и по
отношение на извършени плащания от негова страна. Не са формулирани доказателствени
искания в тази връзка, въпреки разпределената доказателствена тежест и съответно
изложените в отговора на исковата молба доводи и от страна на ответника за недължимост
на вземанията с оглед тяхната неустановеност по размер.
Освен горното ищецът който носи доказателствената тежест не установи, че е носител
на процесните вземания въз основа на договора за цесия на който се позовава. Съгласно чл.
99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за което е задължен
да уведоми длъжника. Т.е. договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на
едно вземане го отстъпва на трето лице. Със сключването на договора, който е консенсуален
и неформален, настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение –
кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Така и чл. 99, ал.
2 от ЗЗД предвижда, че прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите,обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви,
ако не е уговорено противното.В настоящия случай ищецът не установи, че процесните
вземания са му прехвърлени, тъй като липсват приложения от които да се види, дали
процесните вземания фигурират сред множеството прехвърлени такива на ищеца.
Вземайки предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че след като не
съществуват претендираните от ищеца вземания спрямо ответника, последният не дължи
реално изпълнение. След като ответникът не дължи изпълнение, то се явява безпредметно
обсъждането на множеството наведените от него възражения, относно действителността на
клаузите по договора за кредит и неразривно свързания с него договор за поръчителство.
Водим от горното съдът постановява решение, с което отхвърля исковете в цялост.
С оглед изхода от спора пред настоящото инстанция на ответника са дължими
разноски от страна на ищеца. Същите се изразяват в адвокатско възнаграждение ,
определено на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА и възлизат в размер от 1200лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „А. Б.Б." ЕООД, ЕИК: *** седалище и адрес: ***,
представлявано от управителите Х. М. и П. В., чрез юрк. Е. Л. /Пълномощник на
управителите/, имейл: *** срещу Б. В. А., ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за
установено по отношение на Б. В. А., ЕГН **********, че дължи на „А. Б. Б." ЕООД, ЕИК:
***, сума в общ размер от 9107.21 лв. формирана както следва:
1) главница в размер на 4523.72 лв.;
2) възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 3070.77
14
лв.,
3) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 495.68 лв. за
периода от 09.12.2021 г до 20.12.2022 г.
4) законна лихва за забава върху главницата в размер на 1015.3 лв. за период от
09.12.2021 г. до 14.02.2024 г.,
5) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателно изплащане на вземанията.
6) законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на
поръчителство в размер на 229.06 лв. за период от 09.12.2021 г. до 14.02.2024 г.,
7) както и лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията,
за които суми е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. №
2132/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, Гражданското отделение,16-ти състав, по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на основание
чл.415,ал.4 във вр. с чл.422,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „А. Б. Б." ЕООД, ЕИК: ** седалище и адрес: ***, представлявано от
управителите Х. М. и П. В., чрез юрк. Е. Л. /Пълномощник на управителите/, имейл: ***
да заплати на адвокат Р. Д., член на Варненска адвокатска колегия с личен №*** по карта
№*** с адрес на кантора: ***, сумата от 1 200лева, на основание чл.78,ал.3 от ГПК във
вр. чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15