№ 8157
гр. София, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110155089 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове от /фирма/ срещу Б. Г. Г. по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
сумите 3 515,52 лева (три хиляди петстотин и петнадесет лева и 52 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до
топлоснабден имот в /адрес/ за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 03.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 456,95
лева (четиристотин петдесет и шест лева и 95 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2020 г. до 06.06.2023 г., сумата в размер на 56,76 лева
(петдесет и шест лева и 76 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 03.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 11,28
лева (единадесет лева и 28 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 06.06.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. 36988/23, СРС. Претендира направените разноски по заповедното и
исковото производство.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени
по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 45-дневен срок за периода, за който се
отнасят.
Ответникът оспорва исковете, като поддържа, че липсва договорно
правоотношение между страните, оспорва идентичност на апартамента по
нотариалните актове и по заявлението, оспорва да е налице облигационна връзка
между ЕС и /фирма/, оспорва да е сключен договор за дялово разпределение на
топлинна енергия с /фирма/. Оспорва сградата да е топлоснабдена. Оспорва да е
налице облигационна връзка между /фирма/ и /фирма/. Оспорва общите условия да са
1
публикувани по предвидения в закона ред. Счита, че топлинната енергия не е измерена
по надлежния ред. Оспорва абонатен № ****** да принадлежи на апартамент № 3.
Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.
Третото лице помагач /фирма/ не взема становище по исковата молба. Прилага
писмени доказателства в хода на производството.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
Исковете са допустими, подадени в срока по чл. 422, ал. 1 ГПК.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между
него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице,
с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. Във връзка възражението за изтекла
погасителна давност ищецът следва да установи, че са налице основания за спиране
или прекъсване на давността по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД, за които е указано, че не
сочи доказателства. По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия и отправена и получена от ответника
покана за заплащане на таксата за дялово разпределение. Ищецът не сочи
доказателства, че е отправил, а ответникът е получил покана да заплати дължимата
такса за дялово разпределение. В тежест на ответника е да докаже възраженията си
срещу съществуването на вземанията, респективно изискуемостта им. В тежест на
всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си
последици.
Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР
ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.
редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция
от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на
чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
/мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Установено е по делото, че имот на адрес: /адрес/ е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа посредством приетото по делото заключение на СТЕ, което
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. Възраженията на ищеца в
тази посока се явяват неоснователни.
2
Установено е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените
доказателства наличие на валидно облигационно отношение между ответника и
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за апартамент /адрес/
– нотариален акт № **, том II, ***/95 от 1995 г., нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № ***, том VII, рег. № ***85, дело № 1248/2007 г., постановление
за налагане на възбрана от 05.12.2011 г. по изп. д. № ************* по описа на ЧСИ
Д., удостоверение с вх. № 1-******/14.07.2011 г., че Б. Г. е закупил процесния
апартамент и в процесния период е бил собствен на ответника, което се потвърждава и
от представен писмен договор за покупко-продажба на топлинна енергия №
****/25.03.1996 г. за адрес: /адрес/, който е сключен между Б. Г. и /фирма/ и
двустранно подписан, чиято формална доказателствена сила не е оспорена. От
писмените доказателства / изравнителни сметки, главни отчети/ и от заключението на
СТЕ и ССчЕ се установява, че горепосоченият апартамент се отнася за абонатен №
******. Следователно ответникът несъмнено има качеството на битов клиент съгласно
§ 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г. / за топлоснабдения имот в /адрес/. Доводът за липса на идентичност
между посочения номер на блок в нотариалния акт за собственост № ***/16 и
посочения от /фирма/ номер се опровергава от писмения договор за покупко-продажба
на топлинна енергия за апартамент № 3 от бл. ***, който е подписан от Б. Г. и следва
да бъде ценен като признание за неизгоден нему факт, както и от удостоверението за
идентичност на номерацията на блоковете от Столична община. Поради изложеното,
съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, одобрени с решение №
****/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор". Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Следователно в случая, общите условия са влезли в
сила. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от
30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. В случая ответникът не твърди и не установява
да е упражнил това право срещу Общите условия на /фирма/ от 2016 г., поради което
следва да се приеме, че същият ги е приел.
Установено е от писмените доказателствата: изравнителни сметки за абонатен №
******, главни отчети за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. и според
заключението на СТЕ, което настоящият състав кредитира като компетентно,
обективно и безпристрастно изготвено, че в процесния имот е имало монтирани 4 броя
отоплителни тела с монтирани ИРРО с дистанционен отчет и 1 брой водомер за топла
вода. Вещото лице заключава, че общата дължима сума за процесния период е в размер
на 4798,08 лева, като дава вариант с приспаднати суми в размер на 106,36 лева за м. 05
и м. 06.2021 г. поради липсата на свидетелство за метрологична проверка на общия
топломер от 05.2021 г. преди подмяната му или 4691,79 лв., от които: 458,72 лева –
сградна инсталация, 2951,09 лева за отопление на имот, 1281,98 лева – битово горещо
водоснабдяване. За периода от 05.2019 г. до 04.2022 г. начислените суми за ТЕ са по
прогнозно потребление , като в края на отоплителния сезон ФДР изчислява реалното
потребление на ТЕ и извършва изравняване в съответствие с Наредба Е-РД -04-1 от
12.03.2020 г. Според вещото лице, топломер с Фабр. № 4022063 е преминал на
метрологична проверка през 26 месеца, вместо през 24 месеца. Не е представено
свидетелство за метрологична проверка от 05.2021 г. , поради което СТЕ представя
вариант към т. 4 с приспадане на сума за период м. 05.2021 г. – м. 06.2021 г. в размер
на 106,36 лева.
Видно от ССчЕ, от сумата дължимата за процесния период в размер на 4691,79
лева след приспадане на извършените плащания в размер на 1228,02 лева и 18,42 лева,
3
прихваната сума от намаление на цена на ТЕ в размер на 114,18 лева и от намаление на
данъчна ставка в размер на 36,17 лева, дължимата и незаплатена сума за процесния
период е в общ размер на 3572,28 лева, от които 3515,52 лева – топлинна енергия и
56,76 лева – дялово разпределение. Начислените и неплатени суми за топлинна енергия
за процесния период са посочени в Таблица - Приложение № 1, разбити по месеци и по
отделни пера.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтиране на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Предвид
горното и предвид установените посредством заключението на СТЕ , съдът приема, че
по делото е доказана по несъмнен начин потребената и незаплатена от ответника
топлоенергия за процесния период в общ размер на 3515,52 лева.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за потребеното
количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Акцесорните претенции за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия се явяват установени в своето основание
съгласно ССчЕ за исковия период в размер на 443,42 лева.
На следващо място, следва да се съобрази, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Основание за задължението на потребителите за плащане на
сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. В настоящето производство това обстоятелство се
установява както посредством представените отчети и изравнителни сметки за
процесния период /фирма/, така и от СТЕ и ССчЕ. По данни от ССчЕ, стойността на
услугата за дялово разпределение възлиза на 56,76 лева за процесния период.
Доводите, че лицето, представлявало ЕС няма представителна власт за подписване на
договора от 24.10.2001 г. се явяват неоснователни. Следва да се подчертае, че по
делото няма данни решенията по протокола от ОС на ЕС да са оспорени по реда на чл.
40 от ЗУЕС, поради което те подлежат на изпълнение и обвързват собствениците на
самостоятелни обекти в ЕС, включително и техните правоприемници, а видно от
протокол от 19.09.2001 г. от ОС на ЕС е взето решение за сключване на договор за
извършване на топлинно счетоводство с /фирма/. Установено е по делото, че услугата
се извършва от /фирма/, като няма данни да е избрано друго дружество, което да
извършва услугата дялово разпределение. Ето защо, възраженията на ответника за
недължимост на сумите за дялово разпределение са неоснователни.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след
покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Следователно исковата претенция за
сумата от 11,28 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение подлежи на отхвърляне.
По защитно възражение за погасителна давност на част от процесните вземания.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество са периодични плащания по смисъла на
4
чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът
е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. За
процесния период приложими са Общите условия в сила от 11.07.2016 г. Според чл.
32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 03.07.2023 г.
Следователно погасени по давност са вземанията за топлинна енергия, начислени за
периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г. вкл., но от ССчЕ се установява, че същите са
платени. Сумата, която е за доплащане по изравнителната сметка за отоплителен сезон
2019/2020 г. в размер на 128,69 лева е изискуема в 45 дневен срок от общата фактура и
не е погасена по давност. Съобразявайки горното, съдът приема, че процесната сума не
е погасена по давност. Това е така, защото същата представлява задължения за
доплащане на реално потребена топлинна енергия в процесния период по
изравнителната сметка, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период
задължения и са възникнали след изтичане на отчетния период, въз основа на резултат
от изравняване, поради което изискуемостта за задължението е настъпила на
15.09.2020 г., с изтичане на 45 дневен срок от общата фактура /чл. 33, ал. 1 от ОУ/, а
заявлението за подаване на заповед за изпълнение е подадено на 03.07.2023 г.
Следователно непогасени нито по давност, нито чрез плащане са вземанията за
топлинна енергия за отоплителен сезон 2019/2020 г. в размер на 128,69 лева / таблица
№ 1 към ССчЕ/, представляваща дължима сума след изравняване, 1373,07 лева
топлинна енергия за сезон 2020/2021 г. и 1995,95 лева топлинна енергия за сезон
2021/2022 г. или вземания в общ размер на 3497,71 лева . На осн. чл. 119 ЗЗД, погасени
по давност се явяват лихвите за забава върху погасена по давност главница, ето защо
непогасеният размер на лихви за отоплителен сезон 2019/2020 г. е в размер на 36,37
лева, за 2020/2021 г. е в размер на 248,78 лева и за 2021 г./2022 г. е в размер на 130,69
лева, или лихви в общ размер на 415,84 лева, както и 56,76 лева за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. до м. 04.2021 г. За тези суми, исковете следва
да бъдат уважени, а в останалата част, както и исковите претенции за мораторна лихва
върху главница за дялово разпределение – отхвърлени.
По отношение на разноските:
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 80,81 лева. В тежест
на ответника следва да бъдат възложени разноските за заповедното производство на
ищеца в размер на 128,54 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 80,81 лева и на
осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева и 800 лева –
депозити за ССчЕ и СТЕ. В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските
за исковото производство на ищеца в размер на 914,64 лева.
Ответникът е претендирал сума в размер на 400 лева за заповедното
производство, доказани съгласно договор за правна защита /л.56 от делото/.
Настоящият състав приема, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения не предвижда ред за определяне размера на адвокатското
възнаграждение, платимо от длъжник в заповедно производство за подаване на
възражение по чл.41 ГПК. Размерът на възнаграждението следва да се определи като
се съобразят общите критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА - размерът му да бъде
справедлив и обоснован. Предвид едностранния характер на заповедното
производство, съдът намира, че фактическата и правна сложност на процесуалните
5
действия, извършени от заявителя и от длъжника не са еднакви. Това е така, защото
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е
необходимо действие от страна на кредитора, предполага предварителна подготовка,
проучване и посочване на фактите, от които произтича претендираното вземане, които
подробно се описват в заявлението. Същевременно, възражението по чл. 414 ГПК е по
образец, който не изисква излагане на обосновка от длъжника. Достатъчно е
възражението да се подаде в срок и съгласно попълнен образец. Въз основа на горното,
настоящият състав намира, че за размера на адвокатското възнаграждение за
действията по подаване на възражение по чл. 414 ГПК следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата /изм. ДВ бр. 88/2022 г./, а именно: за
изготвянето на книжа и молби, минималният размер на възнаграждението е 200 лева,
който е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА. Съобразно
изхода на спора за заповедното производство на ответника се дължи 3,47 лева.
За исковото производство, ответникът претендира сумата от 800 лева, доказани
съгласно договор за правна защита / л. 56/. Направеното възражение за прекомерност
на ответната страна е основателно. Съгласно приложимата редакция на чл. 7, ал.2, т. 2
НМРАВ, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 700 лева. Ето защо и
на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК и доколкото делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до този размер.
Съобразно изхода на спора на ответника се дължи сумата от 12,16 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от /фирма/ срещу Б. Г. Г. по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, че Б. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ ***, ********* дължи на /фирма/,
ЕИК ********** със седалище и адрес : /адрес/ сумата в размер на 3 497,71 лева (три
хиляди четиристотин деветдесет и седем лева и 71 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот
в /адрес/ за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 03.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 415,84 лева
(четиристотин и петнадесет лева и 84 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2020 г. до 06.06.2023 г., сумата в размер на 56,76 лева (петдесет и шест
лева и 76 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 03.07.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36988/2023 г., СРС, 166 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за разликата над 3497,71 лева до пълния предявен размер от 3 515,52 лева (три хиляди
петстотин и петнадесет лева и 52 стотинки), както и иска за разликата над 415,84 лв. до
пълния предявен размер от 456,95 лева (четиристотин петдесет и шест лева и 95
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 06.06.2023 г.,
както и иска за сумата от сумата 11,28 лева (единадесет лева и 28 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 06.06.2023 г. като
неоснователни.
ОСЪЖДА Б. Г. Г., ЕГН ********** с адрес: /адрес/ ***, ********* да заплати на
/фирма/, ЕИК ********** със седалище и адрес : /адрес/ сумата от 128,54 лева,
разноски за заповедното производство и 914,64 лева, разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес : /адрес/ да заплати на Б. Г.
Г., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ ***, ********* сумата в размер на 3,47 лева –
6
възнаграждение за един адвокат за заповедното производство и 12,16 лева-
възнаграждение за един адвокат за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
/фирма/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7