МОТИВИ към решение по АНД №184/2020г. по описа на
КРС:
Районна прокуратура – гр.Кюстендил е
внесла за разглеждане предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание на М.А. от гр.Вранска баня, Р.Сърбия за
престъпление по чл.313, ал.1 НК.
В постановлението се твърди, че А.
на 23.04.2019г. в гр.Кюстендил е потвърдил неистина, че е установил обичайното
си пребиваване в Република България, по смисъла на Параграф 6 от ДР на Закона
за движение по пътищата на следния адрес: гр.Кюстендил, ул.“***********, в писмена декларация от 23.04.2019г.,
която по силата на чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата, се дава пред
орган на властта – Министерство на вътрешните работи на Република България, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства – че лицето е установило
обичайното си пребиваване в Република България, за да му бъде издадено
българско свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство -
престъпление по чл.313, ал. 1 НК.
Представителя на Районна
прокуратура-гр.Кюстендил поддържа обвинението и пледира за приложение на чл.78а НК с налагане на минимално наказание.
Обвиняемият не е взел присъствено участие в съдебното производството.
Кюстендилският районен съд, след като обсъди събраните в хода на
наказателното производство доказателства както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Обвиняемият М.А. е роден на ***г. в
гр.******, Р.Сърбия, с *********, издадена на 12.04.2019г.
от МВР – гр.Кюстендил, с българско и сръбско гражданство, със средно
образование, разведен, неосъждан, ЕГН **********.
Обвиняемият бил с българско и сръбско гражданство. В България обвиняемият
имал регистрация на постоянен адрес ***, където обаче не живеел, а живеел в
Р.Сърбия, ************** заедно със семейството си. Обвиняемият пребивавал рядко в Република
България, само 4 дни в периода от 23.04.2018г. до 23.04.2019г.
На 23.04.2019г. обвиняемият отишъл в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
гр.Кюстендил, за да си подаде необходимия набор от документи, изискващи се за
издаване на СУМПС, в това число и изискващата се декларация по чл.151, ал.5 от ЗДвП. На работа по това време била свидетелят А. Последната обяснила на
обвиняемия процедурата за това и го информирала, че за да получи българско
СУМПС, същият е следвало да е пребивавал на територията на Република България
поне 185 дни през последните 12 (дванадесет) последователни месеца.
Обвиняемият лично подписал заявление за издаване на българско свидетелство
за правоуправление на моторно превозно средство. Заедно с него подписал и
писмена декларация, с която декларирал, че обичайното му пребиваване не е в
друга държава, членка на Европейския съюз. Подписването на такава декларация се
изисквало по силата на чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата –
„свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица,
които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което
обстоятелство подписват декларация“.
Заявлението, ведно с попълнената декларация по чл.151, ал.5 от ЗДвП били
подадени в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Кюстендил на 23.04.2019г. и
входирани с №73837/23.04.2019г.
От назначената съдебно-графическа експертиза е видно, че подписът, положен
в графа „Декларатор“ и ръкописните
попълнения в оригиналната декларация от 23.04.2019г. по чл.151, ал.5 от ЗДвП,
представена пред „Пътна полиция“ –
гр.Кюстендил, е положен и са изпълнени от обвиняемия М.А..
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
доказателства – показанията на разпитаните свидетели, заключението на
графическата експертиза, посочените писмени доказателства и справка за
съдимост.
Релевантните обстоятелства са установени по безспорен и категоричен начин,
а преценката им налага извод, че обвиняемият Ц. на 23.04.2019г. в гр.Кюстендил е потвърдил неистина в писмена декларация,
която по силата на чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата се дава пред
орган на властта – Министерство на вътрешните работи на Република България за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства – че лицето е установило
обичайното си пребиваване в Република България - престъпление по чл.313, ал.1 НК.
Непосредствен обект на престъплението по чл.313, ал.1 НК са обществените
отношения, свързани с реда за създаване на документи.
От обективна страна, изпълнителното деяние се характеризира с действие – в
писмена декларация, която по силата на закон – чл.151, ал.5 ЗДвП - се дава пред
орган на властта – структурите на МВР, в случая сектор “ПП” при ОД на МВР –
гр.Кюстендил – за удостоверяване истинността на някое обстоятелство, в случая,
че установил обичайното си пребиваване в
Република България. Обвиняемият е потвърдил неистина, декларирайки горното, при
положение, че това не е сторено.
Субект на престъплението е обвиняемият.
Деянието е извършено виновно, при форма и вид на вината – пряк умисъл.
Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял същите.
Предвид обстоятелството, че за извършеното от обвиняемия деяние се
предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” в размер от
100 до 300 лева, с оглед факта, че същият не е осъждан, по отношение на него не
е прилаган института, регламентиран в чл.78а НК и предвид това, че от деянието
няма нанесени и невъзстановени имуществени вреди, съдът прие, че са налице
кумулативно изискуемите се предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а НК, предвиждаща освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
С оглед данните по делото, при индивидуализацията на наказанието, съдът
съобрази: степента на обществена опасност на деянието и на дееца, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, доходите на обвиняемия и семейното
му положение.
Степента на обществена опасност на деянието не е завишена. Този извод съдът
направи като взе предвид: степента на увреждане на обществените отношения,
времето, мястото, начина на извършване на престъплението. Степента на
обществена опасност на дееца е ниска. Липсват отегчаващи обстоятелства.
Размера на глобата съдът определи при изключителен превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно 1 000 лева.
С
така определеното административно наказание съдът прие, че ще се постигнат
целите на наказанието по отношение на обвиняемия и по отношение на останалите
членове на обществото.
Обвиняемият беше осъден да заплати сторените деловодни разноски в размер на
75, 72 лева по сметка на ОСлО при ОП-гр.Кюстендил.
По тези съображения съдът постанови решението си.
Районен
съдия: