Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №218
гр. ВРАЦА, 19.07.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение,в публично заседание на седми юли две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
Председател:Надя Пеловска- Дилкова
Членове:Рената
Г.Мишонова- Хальова
Пенка Петрова
при участието на секретар Миглена Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова
въз. гр.дело N`543 по описа за 2015 год.,
за да се произнесе взе предвид:
О.С.Ц. и Б.С.Ц. и двамата от гр.
София , чрез проц. си представител адв. Н.С. , са подали въззивна жалба против
решение № 413 /20.04.2015 г по гр.д.№ 3698 /14 г по описа на Врач. РС, с което
съдът ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на
основание чл.135 ЗЗД по отношение на Ш.Ш., ЕГН ********** договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот в гр.Враца,
с нотариална завeрка на подписите рег.№ 1050/23.02.2011 г. на нотариус С.П., рег.№ 006 на
НК, с район на действие РС – Враца, вписан в Служба по вписванията – гр.Враца
под дв.вх.№ 916/24.02.2011 г., по силата на който на 23.02.2011 г. Б.С.Ц., ЕГН **********
и О.С.Ц., ЕГН ********** са ликвидирали съществуващата между тях съсобственост
по силата на наследяване върху недвижим имот: самостоятелен обект в сграда –
апратамент № 1 с идентификатор 12259.1017.115.1.6, в гр.Враца, общ.Враца,
обл.Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца, с площ
по документи 70,25 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с
адрес на имота гр.Враца, бул.”Мито Орозов” ***, който самостоятелен обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1017.115,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: 12259.1017.115.1.5,
12259.1017.115.1.7, под обекта: 12259.1017.115.1.55 и 12259.1017.115.1.52 и над
обекта 12259.1017.115.1.18, заедно прилежащи части мазе № 16 с площ от 12,9
кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и право
на строеж върху мястото, който е поставен в дял и изключителна собственост на Б.С.Ц.,
като за уравнение на дела на О.С.Ц., Б.С.Ц. му е заплатил сумата от 15 000
лева.
В жалбата се
навеждат доводи ,че решението на ВРСъд е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено и постановено друго решение, с което иска по чл. 135 от ЗЗД се
отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан с присъждане на направените
разноски за двете съдебни инстанции.
Твърди се ,че вземането на възиваемия срещу О.Ц. е под сериозно съмнение, тъй като посочените суми в двете
саморъчно написани и подписани от О.Ц. разписки по делото били за суми
предоставени от Ш.Ш. на Ц. не в заем и този спор щял да се реши по висящия
още между тях спор по гр.д.№ 2477/13 г по описа на САСъд.С жалбата не се правят
нови доказателствени искания пред въззивния съд.
В срока за отговор на въззивната жалба проц. представител на въззиваемия Ш.Ш. ***- адв. Д. П. от САК
подържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна , поради което решението
на ВРСъд следва да бъде потвърдено като допустимо и правилно.В писмения отговор
няма доказателствени искания.Навеждат се
доводи, че вземането на въззиваемия не
трябва да е установено с влязло в сила съдебно решение, тъй като по същество
Павловия иск/иска по чл. 135 от ЗЗД/ имал обезпечителна функция и уважаването
му не зависело от наличието на висящо дело.
ВОС на 06.10.2015 г на осн. чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК спира
производството по настоящето дело до решаване на гр.д.№2379/15 г по описа на
САС,който ВОI приема за преюдициален спор , тъй като касае действителната дължимост или
не на парична сума /от 2200 0евро главница и 3000 евро лихва/от жалбоподателя О.Ц. на
ответника Ш.Ш..
След приключване на гр.д.№2379/15
г по описа на САС, същото е изпратено на ВОС и се констатира, че производството
по делото е прекратено,а въззивника О.С.Ц.
е починал .Прекратителното определение е влязло в законна сила след
изпратени съобщения до наследниците на б.ж.О.Ц.- Ж. Цетанова /съпруга/ и Б.Ц.
/брат/.Решението обаче на СГС по гр.д.№. 9236/12 г.обжалвано пред САС,е останало
в сила.
ВОС е възобновил
настоящето въззивно производство , констатирал е смъртта на първия
въззивник/ б. ж.О.Ц./, след което е конституирал в процеса неговите наследници-
съпруга Ж.Ц. и брат Б.Ц. и е насрочил открито с.з.
В хода на съдебното следствие
пред ВОС новоконституираните
жалбоподаели Ж.Ц. и Б.Ц.,в качеството им на наследници на О.Ц.,са
представили удостоверения от РС-София под № 15137/16 г и 16136/16 г , че са направили отказ от
наследството на О. С.Ц. поч. на 24.01.2016 г.ВОС ги е заличил
като жалбоподатели и делото е продължило само с Б.Ц. -въззивник на собствено основание, а не като
наследник. Същият не е оттеглил
въвзивната си жалба , поради което ВОС следва да се произнесе по нея.Ц.
има правен интерес от въззивната жалба, тъй като обжалваното решение на РС Враца не е в
негова полза, защото договора за доброволна делба между него и б.ж. О.Ц. ,с
който Б. Ц. е станал изключителен
собственик на процесния недвижим имот,е обявен за недействителен по отношение
на ответника Ш.Ш. *** на осн.чл. 135 от ЗЗД.
Въззивната жалба е подадена в
законния срок, същата е процесуално допустима
по отношение на въззивника Б.Ц. ***
, тъй като e подадена е от лице с право на обжалване ,срещу акт от категорията на
обжалваемите. Разгледана по същество
въззивната жалба е н е о с н о в а т е л н а.
За да обяви за недействителен на осн.чл. 135 от ЗЗД по
отношение на ответника Ш.Ш. процесния
договор за доброволна делба, между б.ж.О.Ц. и въззивника Б.Ц., решаващият
съдия се е позовал на наличността на
трите предпоставки за уважаване на иска: -наличие
на действително вземане на Ш.Ш. спрямо
длъжника б.ж.О.Ц.,
- действие на съзнателен волеви
акт от длъжника- договор за доброволна
делба на наследствен негов имот, с който 1/2 ид. ч. собственост на
длъжника остава за брат му Б. Ц. ,срещу сумата от 15 000 лв за уравнение
дела
- знание за увреждане от страна
на длъжника като презумцията за знание
на третото лице , в случая Б.Ц. не е оборена в хода на съдебното производство.
Решението на ВРСъд е правилно и
законосъобразно по следните съображения:
Безспорно е по делото и не се спори между страните, че с договор за доброволна делба с
нотариална заверка на подписите рег. № 1050/23.02.2011 г. по описа на нотариус С.П.
с район на действие РС – Враца, вписан в Служба по вписванията – гр.Враца под
дв.вх.рег.№ 916/24.02.2011 г., б.ж. О.Ц. и Б.Ц. са прекратили съществуващата
между тях съсобственост по силата на наследяване от общите им наследодатели
върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда – жилище – апартамент
№ 1 с идентификатор 12259.1017.115.1.6, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Враца, с адрес: гр.Ваца, бул.”Мито Орозов” № 16, вх.Г, ет.2,
ап.1, с площ 70,25 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения,
заедно с прилежащи части: мазе № 16 с площ от 12,90 кв.м., който самостоятелен
обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
12259.1017.115.
Видно от договора за доброволна делба е, че описаният по-горе недвижим имот
е поставен в дял и изключителна собственост на жалбоподателя – Б.С.Ц., като за
уравнение на дела на първия ответник – б.ж.О.С.Ц., втория ответник е заплатил
преди подписването на договора сумата от 15 000 лева.
От представеното по делото удостоверение за родствени връзка изх.№
783/25.02.2015 г., издадено от Община Враца се установява, че двамата ответници
са братя.
Пред ВРС и пред ВОС са
представени решения на СГС както и на САС и ВКС от които е видно, че Ш.Ш.- ищец
пред ВРсъд , е предоставил на б.ж.О.Ц.
сумата от 22 000 евро / на 02.07.2007 г. - сумата от 7 000 евро и на 13.07.2007
г. – сумата от 15 000 евро/ за закупуване на земя в с.Динката и разработка на
проект /неиндивидуализиран/.
След приключване и предоставяне във ВОС на
гр.д.№ 2379/15 г по описа на САС и намиращите се в него дела на СГС и
ВКС се установява ,че облигационния спор между Ш. и О.Ц. е приключил, като в
съдебното производство Ц. е починал на 24.01.2016 г.С решение от 25.03.2013 г
по гр.д.№9236/12 г СГС е осъдил б.ж.О. Ц. за заплати на Ш.Ш. сумата от 22 000 евро на осн.чл. 55 ал.1 от ЗЗД ,а е отхвърлил иска по чл. 86 ал.1 от ЗЗД за 3 000 евро. Това решение на
СГС е останало в сила ,след като САС прекратява производството по въззивната жалба на б.ж. О.Ц. срещу него.
Пред ВРСъд са разпитани двама свидетели К.П.и В.С.относно
отношенията между двамата братя О. и Б. Ц.
,във връзка с договора за доброволна делба от 2011 г.
С оглед гореизложеното се налагат следните правни изводи:
1.Налице са и трите предпоставките на отменителния иск по
чл.135 ЗЗД:
-налице е действително вземане от
страна на Ш.Ш., към б.ж.О. Ц. ,което към
момента на предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД не е погасено по давност. Това вземане е
възникнало преди сключения процесен
договор за доброволна делба през
2011 г.Вземането се основава на подписаните от О.Ц. разписки по делото ,че наистина е получил сумата от 22
000 евро от Ш.Ш.,като тази сума към
момента вече дори е ликвидна и
изискуема по силата на съд. решение на
СГСъд по гр.д.№. 9236/12 г.
-налице е действие от страна на
б.ж.О.Ц., което уврежда кредитора Ш., тъй като с договора за доброволна делба
1/2 ид.ч. от наследствения имот на О.Ц.
става собственост на неговия брат, срещу сумата от 15 000 лв. т.е.
намалява се възможността на кредитора да
се удовлетвори от имуществото на длъжника, който уврежда кредитора ,като се
лишава от свое имущество- 1/2 ид.ч. от наследствен имот.
-налице е и знание за
увреждане от страна на длъжника О.Ц.,
тъй като в момента на извършване на
действието/в случая договора за доброволна делба/, той- длъжникът е знаел, че има кредитор и че действието го
уврежда.В казуса имаме възмездна сделка и възникването на преобразуващото право по
чл.135 ЗЗД изисква, не само длъжникът, но и лицето, с което той е договарял, да
са знаели за увреждането – чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД. Съконтрахента на О.Ц. е
неговия брат Б.Ц., който по силата на оборимата презумпция, уредена в чл.135,
ал.2 ЗЗД, знанието на определен кръг лица, които са в близки отношения с
длъжника, се предполага. Тези лица са съпругът, низходящите, възходящите, братята и сестрата на длъжника. Ако те
твърдят, че не са знаели за увреждането, трябва да докажат твърдението си.
По делото от събраните гласни доказателства не де доказва по категоричен
начин, че Б. Ц. не е знаел за
увреждането на кредитора на брат си при сключване на договора за доброволна делба
на процесния недвижим имот.Неговото знание се предполага до доказване на
противното , тъй като е негов брат и това е посочено в чл. 135 ал.2 от ЗЗД.
2. ВОС се присъединява изцяло към
мотивите на първоинстанционния съдия
изложени в решението му атакувано с
въззивната жалба.
С оглед гореизложеното решението
н ВРСъд следва да бъде потвърдено поради което съд. състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №413/20.04.2015 г по гр.д.№3698/14 г
по описа на ВРСъд.
Решението на осн. чл. 280 ал.2 т.1 от ГПК подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
уведомяването на страните.
Председател :
Члентове:
1/ 2/