№ 714
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско
дело № 20211100507628 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 20047195 от 18.02.2021 г., постановено по гр. д. №
77112/2018г. на СРС, ГО, 171 с-в, е признато за установено по отношение на
Г. С. Й., с ЕГН: **********, че не дължи на "ЧЕЗ Е.Б." АД, с ЕИК *******, (с
ново наименование " Е. Продажби " АД) седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."*******"№*******, сумата в размер на 909, 07 лева,
представляваща служебно начислено количество електроенергия за периода
от 15.06.2018 г. до 18.09.2018 г. за обект, находящ се на адрес: гр. Костинброд
ул. " *******"№25. С решение ответникът ЧЕЗ Е.Б." АД е осъден да заплати
на ищеца гореизложена сума, недължимо платена по фактура № **********
от 14.09.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на исковата молба.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ответника "ЧЕЗ Е.Б." АД, (с ново наименование " Е.
Продажби " АД). Жалбоподателят поддържа неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение поради нарушения на
1
материалния закон и на съдебната практика. Навежда доводи, че неправило
съдът е приел, че липсва законово основание за извършване на корекция на
сметка. Тя е нормативно уредена в чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 104а ал.2 т.5 от
ЗЕ и е невъзможно същата да бъде отменена с отмяната на подзаконов
нормативен акт – ПИККЕ. Искането към съда е да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски и за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Г. С. Й., не е депозирал в срока по чл. 263, ал. 1
ГПК писмен отговор.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се основава на
възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на
корекции в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца, съдът
следва да прецени налице ли е такова право, респективно възникнали ли са
предпоставките за неговото упражняване.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при
предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да докаже твърдяното
имуществено разместване, а ответното дружество следва да установи,
основанието за имущественото разместване, а именно съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на електрическа енергия,
наличието на предпоставки за извършване на едностранната корекция и дали
правилно е извършено преизчисляването на сумите.
Ищецът следва да докаже възраженията си срещу вземането,
респективно срещу изискуемостта на вземането.
Между страните не се спори, че ищецът е потребител на електрическа
2
енергия за процесния обект и за исковия период, както и че през исковия
период между страните съществуват облигационни отношения по договор за
продажба на електрическа енергия /арг. чл. 92 от ЗЕ/ и ищецът е купувач на
такава. В този смисъл последният е носител на права и задължения по Закона
за енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от клаузите на Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Е.Б." АД.
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ЗЕ електрическата енергия,
използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване
- собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента.
Ищецът твърди, че не дължи платената от него сумата от 909, 07 лева,
начислена служебно по съставен констативен протокол по партида с клентски
номер 300115902722, за обект с адрес; гр. Костинброд, ул. "*******""№25.
Проверката на средството за търговско измерване и корекцията на сметката са
извършени при действието на Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/ - приети с решение на ДКВЕР от 14.10.2013 г.,
обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.
С констативен протокол № 1020890 от 12.09.2018 г. служители на "ЧЕЗ
Е.Б." АД, в присъствието на двама свидетели, са извършили проверка на
средството за търговско измерване на адреса.
При проверката на средството за търговско измерване на обекта, било
констатирано, че липсва пломба на щита ел. табло. Поставен е допълнителен
проводник, установена е грешка 95, 72 %.
По делото е установено, че ищецът е регистриран в клиентската система
на ЧЕЗ като потребител за процесния имот въз основа на открита партида за
процесния имот.
Въз основа на констативния протокол е изготвено и заключението на
приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно, отбелязаните в
констативния протокол нарушения представляват промяна в схемата на
свързване на средството за търговско измерване, водеща до неотчитане на
доставена енергия. Тази промяна е резултат от изпълнено външно
целенасочено действие. Посочено е още, че преизчисляването на
3
консумираната електрическа енергия е извършено при спазване на ПИКЕЕ,
като сумата съответства на одобрените цени на електрическата енергия за
процесния период.
Въз основа на този протокол било изготвено предложение за корекция
на сметка, която да се изчисли за период от 90 дни преди проверката на
ищеца - конкретно за периода от 15.06.2018 г. до 12.09.2018 г. От
представената по делото фактура № **********/14.09.2018 г. е видно, че
ответното дружество е начислило на титуляра на клиентски номер :
3001115902722 сума за плащане в размер на 909, 17 лева за процесния обект с
основание "сума по констативен протокол".
По делото е представен платежен документ за заплащане на
горепосочената сума.
С оглед извършената едностранна корекция на количеството потребена
от ищеца енергия за минал период, основният правопораждащ вземането
юридически факт е установяване наличието на възникнало в полза на
ответника потестативно право да извърши тази корекция, т. е. установяване
съществуването на законово основание за доставчика на елекрическа енергия
едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния
факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия.
Според създадената съдебна практика, която настоящият състав
споделя, обективирана в постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения №
111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г., ВКС, I ТО, решение № 173 от
16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II ТО и решение №
203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, I ТО, се приема, че със
ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / е въведено
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил
задължеинята си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, т. е. само
при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени
правила за измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда
на тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на
4
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекцията на сметките за предоставената електроенергия.
Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното
дружество 1. /да създаде посочените правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/ със съответното съдържание на новата
законова уредба въведена с изменението на Закона за енергетиката /ДВ, бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /, както съответно и 2/. общи условия на
договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, т. е. правото
за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа
енергия при кумулативното наличие на посочените две предпоставки.
В случая обаче ответното дружество, чиято е доказателствената тежест
да установи елементите на фактическия състав на претендираното
потестативно право да извърши едностранно корекция на сметката на ищеца
като битов клиент на електрическа енергия, не ангажира доказателства в този
смисъл. При прилагане на неблагоприятните последици от процесуалното
бездействие на страната се налага извод, че не е изпълнен фактическият
състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като
снабдителят не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ: да
издаде и публикува нови Общи условия или да измени действащите преди
това такива, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната
законова разпоредба, доколкото в заварените общи условия липсва уреден
ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Представените по делото Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на "ЧЕЗ Е.Б." АД, (с ново наименование " Е. Продажби
" АД) одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и
допълнени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, не съдържат клауза, с
която да се урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание
за извършване на корекция на сметка. Уговорката в чл. 18 от тези Общи
условия не е такава, която да отговаря на законовото изискване на чл. 98а, ал.
2, т. 6 от ЗЕ, тъй като в нея е предвидено единствено задължение на продавача
на електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на
сметка и за сроковете за плащане, но в тази клауза не е разписан редът, по
който следва да става това. Обстоятелството, че продавачът на електрическа
5
енергия е уведомил клиента за вече извършената корекция, не замества
указания в ЗЕ ред за уведомяване.
По изложените съображения се налага извод, че в тежест на ищеца не е
възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител цената на
неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция на
сметката за минал период, което прави предявения отрицателен
установителен иск изцяло основателен.
По изложените съображения се налага извода, че едностранната
корекция на сметката на потребителя, извършена след надлежно констатиране
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
остава действие лишено от законово основание, тъй като извършването му е
регламентирано от КЕВР в нарушение на делегираната от закона
компетентност. Според чл. 15 от ЗНА не се прилага подзаконов нормативен
акт, който противоречи на нормативен акт от по-горна степен. Съответно не
се прилага и подзаконов нормативен акт издаден без законова делегация или
необнародван, въпреки, че това се изисква. Като подзаконов акт по неговото
прилагане, с правилата може да се урежда само материята, за която е
предвидено те да бъдат издадени - чл. 12 ЗНА. Не е допустимо в
подзаконовия нормативен акт /каквито са процесните ПИКЕЕ/ да бъдат
предвидени разпоредби, с които да се допълват или изменят законовите
разпоредби, за прилагането на които е издаден подзаконовия нормативен акт.
Настоящият съдебен състав е длъжен на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА да не
прилага правилата на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, без да е необходимо същите да
бъдат отменени или прогласени за нищожни от ВАС.
Следователно към процесния период – 15.06.2018 г. до 18.09.2018. не
съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия
едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния
факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано
неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. Както е и
посочено в решение от 28.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 877/2014 г., ТК, I отд.,
възможността за корекция на сметката за потребена електрическа енергия не
се извежда от недоказаност на точното изпълнение на задължението на
потребителя по договора да не въздейства върху средството за техническо
6
измерване. Задължението на потребителя е за бездействие, поради което
основание за ангажиране на отговорността му възниква при доказано
действие, каквото същият се е задължил да не осъществява. Именно поради
това тежестта на доказване е на доставчика на електрическа енергия /в този
смисъл решение № 38/15.05.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ВКС, I ТО отд. /.
Доказателства за това обаче не са ангажирани от ответното дружество,
поради което са и неоснователни доводите на ответника по подадената от
него въззивната жалба в този смисъл.
По отношение на основателността на иска при квалификацията на чл.
55, ал. 1 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на елементите:
извършена от ищеца в полза на ответника престация на определено благо – в
случая, парична сума в размер на 909, 07 лева, при несъществуване между
страните на валидно правоотношение, което да съдържа задължение за
извършването й и да оправдава имущественото разместване. Общи елементи
от фактическите състави, пораждащи вземания за неоснователно обогатяване,
независимо дали произтичат от престационна /чл.55 ЗЗД/ или непрестационна
кондикция /чл.59 ЗЗД/, са намаляването на имуществото на едно лице и
увеличаването на това на друг правен субект, т.е. обедняване и обогатяване.
В настоящия случай не е спорно между страните, а и от събраните по
делото доказателства се установява, че ищецът е заплатил в полза на
ответника процесната сума. Не е доказано в настоящото производство
наличието на основание за извършеното от ищеца плащане, поради което
претенцията на ищеца се явява основателна.
Като съобрази изложеното и доколкото крайните решаващи изводи на
двете инстанции съвпадат, решението е постановено при правилно
приложение на закона и следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на
въззиваемия се следват разноски за производството пред въззивната
инстанция. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от
21.03.2022 г., от съдържанието на който е видно, че страната е заплатила на
процесуалния й представител сумата от 300 лв. в брой при подписване на
договора. Същите са в минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед което
7
следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
При тези мотиви, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20047195 от 18.02.2021 г., постановено по
гр. д. № 77112/2018г. на СРС, ГО, 171 с-в.
ОСЪЖДА "ЧЕЗ Е.Б." АД, с ЕИК *******, (с ново наименование " Е.
Продажби " АД) седалище и адрес на управление: гр.София, гр.София,
бул."*******"№ *******, да заплати на Г. С. Й., с ЕГН: **********,
направените по делото разноски за адв. хонорар в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8