№ 133
гр. К. , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20201850100549 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца – С. С. Г., в качеството си
на законен представител на Р. Р. Н. е предявила иск за осъждане на ответника Р. А. Н. да
заплаща месечна издръжка на малолетното дете в размер на 250 лв. Твърди, че от
присъждане на издръжката, в размер на 105 лева, са изминали близо 4 години, поради което
са се изменили икономическите условия, нараснали са нуждите на детето с оглед възрастта
му. Изтъква че е увеличен и размера на минималната работна заплата. Твърди, че за
задоволяване на нуждите на детето е нужна издръжка в размер по - голям от определения до
момента.
По същество ищцата предявява иск за изменение на издръжката, която ответника
заплаща до момента на малолетното дете.
В съдебно заседание ищецът се явява лично като поддържа предявената претенция.
Не ангажира допълнителни доказателства.
В срока за отговор, ответникът не подава такъв. Не се явява в съдебно заседание.
След преценка на писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
производството съдът намира следното от фактическа и правна страна.
Без съмнение, от представените с исковата молба доказателства се установи, че
ищцата и ответникът са родители на малолетния Р. Р. Н., роден на 17.12.2009 г. в гр. С.. С
1
протоколно определение от 25.01.2016 г. по гр. Д. № 538/2015 г. по описа на РС К., е
одобрена спогодба, между ищцата и ответника, съгласно която последният се е задължил да
заплаща да заплаща на ищцата като майка и законен представител на малолетния Р. Р. Н.
ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, считано от предявяване на иска – 21.08.2015 г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до
окончателното изплащане, изменение или прекратяване.
Ведно от приложените три удостоверения за получавани доходи от ищцата за 2020 г.,
същата работи на длъжност „метач“ в „БКС – Х.Н.“ ЕООД, като получава месечно
възнаграждение около минималното за тази календарна година – около 610 лева.
След преценка на установените обстоятелства съдът намира, че претенцията на
ищеца е частично основателна.
Двамата родители са задължени на основание чл. 125 от СК да се грижат за
умственото, нравственото и физическото развитие на детето, да му осигурят образование
според конкретните потребности, както и да осигурят възможност за задоволяване на
личните му имуществени нужди. Отглеждането и възпитанието на детето от страна на
майката определя необходимост бащата да бъде ангажиран финансово да подпомага
майката в полагането на тези ежедневни грижи, което определя основателност на
претенцията на майката.
В конкретния случай няма да бъде подробно обсъждан въпроса дали се дължи
издръжка, като в тази насока законът еднозначно определя задължение за родителя да
издържа децата си, без значение дали са малолетни или непълнолетни и това следва да бъде
приоритет за всеки родител. Основание за този извод е разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК,
определящ, че се дължи издръжка на децата, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.
Фактическото положение, при което детето живее по местожителство на майката,
както и упражняването от нейна страна на родителските права, в частта отнасяща се до
всички ежедневни въпроси по отглеждане и възпитание на детето дава основание за извод,
че липсата на произнасяне по въпросите за упражняване на родителски права,
местожителство на детето и упражняване на лични отношения не е формална предпоставка
за възникване на правото да се търси издръжка от втория родител. Без съмнение ответникът
дължи издръжка на малолетното си дете, след като няма никакви ангажименти по неговото
фактическо отглеждане и възпитание.
Съдът намира че е налице изменение в обстоятелствата, при които е определен
размера на издръжката в посочения по-горе съдебен акт, както с оглед изминалото време –
пет години, предполагащо изменение на икономическите условия, а така също и са
изменени е конкретните нужди на лицето, нуждаещо се от издръжка. Изменението на
обстоятелствата личи и най-малко от необходимостта размерът на издръжката да бъде
2
приведен до размера на минималната издръжка за едно дете, съгласно чл. 142, ал. 2 от СК,
след като минималната работна заплата за страната, считано от началото на настоящата
година е в размер на 650 лева – факт, ненуждаещ се от доказване и посочен в доклада по
делото.
Макар и да не са налице доказателства за разходите, необходими за да бъде
отглеждано малолетно дете във възрастта на ищеца, то изхождайки от доказаните нужди –
посещение на училище, то нуждите от средства за нормално отглеждане, съобразено и със
съвременните тенденции и потребности на дете във възрастта на ищеца, възлизат на не по-
малко от 400 лева месечно, като на ответника следва да бъде възложено за заплащане
половината от тази сума, а именно да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете –
Р. Р. Н. в размер на 200 лева. Основание да възложи на ответника заплащането на тази сума
е преди всичко минималния размер доходи, получаван от ищцата и ангажиментът й с
ежедневните грижи за детето, без да са налице доказателства ответникът да полага някакви
грижи и да подпомага майката с отглеждането и възпитанието на детето извън
задължението си да заплаща издръжка.
Видно от приложените материали ответникът работи по трудово правоотношение в
гр. С. на длъжност „шофьор“, като според съда нивото на средните доходи според
статистиката на НОИ дава основание за извод, че заплащането на издръжка в размер на 200
лева месечно няма да представлява съществено затруднение за ответника. Ведно от
приложената справка, че ответникът има и други две деца, родени съответно през 2015 и
2019 г., тоест има основания да се предполага, че е ангажиран и с тяхната издръжка, като
нереализираното споразумение между страните за издръжка именно в размер на 200 лева
дава основание за извод, че такава издръжка би могла да бъде заплащана от него без
затруднение.
Предвид изложеното следва да бъде уважен иска на ищеца, като бъде изменен
размера на издръжката, изплащан от ответника ма малолетното си дете и бъде определен
месечен размер на дължимата издръжка от 200 лева, а в останалата част искът следва да
бъде отхвърлен до пълния размер на претенцията от 250 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на КРС сумата от 136.80, представляваща дължимата държавна такса за
производството, определена като 4% от тригодишния размер на увеличението в дължимата
издръжка.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която Р. А. Н., ЕГН ********** следва да
3
заплаща на малолетния Р. Р. Н., ЕГН **********, определена със спогодба, одобрена с
протоколно определение от 25.01.2016 г. по гр.д. № 538//2015 г. по описа на РС К., като
ОСЪЖДА Р. А. Н., ЕГН **********, живущ на адрес: гр. С., ул. „П.П.“ № 4 да
заплаща на малолетния Р. Р. Н., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител – С. С. Г., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. К., ул. „Н.Й.В.“ № 15
месечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното изплащане, изменение
или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за размера над тази сума, до пълния
размер на претенцията от 250 /двеста и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Р. А. Н., ЕГН ********** да заплати по сметка на КРС сумата от
136.80 /сто тридесет и шест лева и осемдесет стотинки/ лева, представляваща
дължимата държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от
получаването му пред С. окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4