№ 15219
гр. София, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М.И.
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от М.И. Гражданско дело № 20221110130932 по
описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът ФИРМА е предявил срещу ответника С.О. осъдителни искове с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 4494,34 лева, представляваща сбор от изплатено от
него застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно КАСКО“ по преписка по щета №
... в размер на 4469,34 лева и 25 лева обичайни разноски за определянето й, представляващи
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 02.01.2020 около 19,10 часа в гр.
София на ул. „Искърско шосе“, след кръстовището с ул. „Кръстю Пастухов“ с лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛА 180“, с рег. № ..., попаднал в необезопасена
дупка на пътното платно, застрахован при ищеца по застрахователна полица № ... г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в
съда - 09.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането , както и по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за сумата от 420 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 05.07.2021 г. до 08.06.2022 г.
Ищецът твърди, че във връзка с реализираното на 02.01.2020 г. г. ПТП е изплатил по
застраховка „Каско“, по банков пъти, на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 4469,34 лв. на 19.02.2020 г. както му се дължат и
25 лева ликвидационни разноски. С писмо от 04.06.2021 г, предявило регресната си
претенция към отговорното лице, поради което ответникът е изпаднал в забава. Твърди, че
причина за настъпване на ПТП е попадането на автомобила в необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно. Сочи, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му
1
на стопанин на пътя. Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати описаната сума.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника С.О., БУЛСТАТ ..., който оспорва иска по основание и размер. Оспорва, валидно
възникнало застрахователно правоотношение. Оспорва настъпването и механизма на ПТП.
Оспорва вредите да са настъпили в резултат на необезопасена дупка на пътното платно.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС,
който не е управлявал МПС със съобразена скорост. Прави искане предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от
ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ в тежест на ищеца е да установи наличието на
застрахователно правоотношение между него и собственика на увредения автомобил;
застрахователно събитие, настъпило в срока на договора; вреди, както и конкретен размер;
изпълнение на задълженията по договора за застраховка – плащане на застрахователното
обезщетение; пряка и непосредствена причинна връзка между причинената вреда и
неизпълнение на задълженията на ответника за обезопасяване на участък от пътя, който е
компрометиран. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа;
осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него (така ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата
на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото
изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието,
вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
При доказване на горното, в тежест на ответника е докаже погасяването на дълга,
както и направените от него възражения, вкл. това че с конкретно свое поведение
пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на
2
длъжника в забава за сочения период и размера на обезщетението за забава.
Сочените предпоставки за уважаване на исковете съдът счита за установени
безспорно от събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 14.07.2022 г., в което
е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, като
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът има качеството на
застраховател по договор за застраховка „КАСКО“ за увредения автомобил марка, че сумата
в общ размер на 4469,34 лв. е платена от ищеца на 19.02.2020 г. сервиза, извършил ремонта
на увредения автомобил, както и че ищецът е изпратил покана до ответника на 04.06.2021 г,
получена от ответника.
Чрез изслушаната и приета по делото САТЕ, изготвена от инж. В. Д., протокола за
ПТП № 1766883 от 02.01.2020 г., уведомлението за щета и показанията на разпитания
свидетел П. С. В., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава
вяра като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, се установява
следният механизъм на ПТП: на 02.01.2020 г., около 19:10 часа, в гр. София, при управление
на лек автомобил „Мерцедес“ модел CLA 180, с рег. № ..., по ул. „Искърско шосе“, с посока
на движение от бул. „Христофор Колумб“ на движение от към ул. „Димитър Пешев“, на
кръстовището с ул. „Кр. Пастухов“, на прав участък с три ленти и двупосочена организация
на пътното платно, водачът попаднал с левите си гуми в необезопасена неравност - дупка на
пътното платно получена от ремонтни дейности на платното. Според констативния протокол
за ПТП, издаден от служителите на МВР, които са посетили местопроизшествието, лекият
автомобил марка „Мерцедес“ е попаднал в необезопасена дупка, която е посочена в схемата
на ПТП. Обстоятелството, че автомобилът е попаднал в дупка, се установява и от
показанията на разпитания по делото свидетел.
С ангажиране на описаните доказателства ищецът е провел пълно и главно доказване
на спорното обстоятелство, че вредите са пряка последица от пропадане на автомобила в
необозначена дупка на пътното платно, поради неизпълнение на задължението на ответника
да поддържа пътя в изправност, съответно да сигнализира своевременно за препятствие на
пътя, вкл. за нарушение на пътната настилка, каквото задължение има по чл. 29 във вр. с чл.
19 от Закона за пътищата. Според чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал.1 от ЗП на С.О., е възложено
задължението за управление, изграждане, ремонт и поддържане на републиканските
пътища, като съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2 от ППЗП, ответникът следва да осъществява
поддръжката на общинските пътища като извършва дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
дейност по възстановяване и подобряване на транспортно – експлоатационните качества на
пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението, което
задължение ответникът не е изпълнил.
Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача
на лекия автомобил марка „Мерцедес“, следва да бъде изследван въпросът дали със своето
поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното
3
намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или
бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо
същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите (така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
Второ ТО; Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО). В
конкретния случай, ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК фактите, на
които основава твърденията си, че водачът на лекият автомобил е управлявал същия с
несъобразена скорост.
Според заключението на вещото лице, на което съдът дава вяра като компетентно
изготвено и безпристрастно, както и от уведомлението за щета, описа на щета и показанията
на разпитания свидетел – водач на автомобила, увредени вследствие на ПТП са следните
детайли от лекия автомобил „Мерцедес“, а именно: двете леви джанти ведно със свързаните
към тях детайли, както и части от ходовата част на автомобила - преден шенкел и заден,
както всички вреди по автомобила с в причинна връзка с механизма на ПТП, както се
установява и от разясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание. От
събраните по делото доказателства, не се установява техническото състояние на автомобила,
да са допринесли за настъпване на ПТП, поради което и възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат е недоказано.
Според заключението на вещото лице, стойността на увредените детайли по средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 4469,34 лева, като обичайният разход за
ликвидация на щета като процесна е в размер между 15,00 и 25,00 лева.
Въз основа на уведомление на водач на лекия автомобил „Мерцедес“ до ищеца е
образувана преписка по щета, изготвен е опис на щетите и ремонта на МПС е възложен на
автосервиз. За извършената ремонтна дейност са представени фактури. Изготвен е доклад по
щета и сумата, представляваща стойността на ремонта в размер на 4469,34 лева е платена по
сметка на автосервиза с платежно нареждане, което обстоятелство не е спорно между
страните.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в
Протокол за ПТП повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати
застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена
вреда в рамките на предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се
установява, че застрахователят е заплатил на сервиз сумата, необходима за ремонта на
увредените детайли, което обстоятелство не се оспорва и от ответната страна, поради което
и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на третото лице срещу
причинителя на вредата.
4
С писмо от 04.06.2021 г. ищецът е поканил ответника да му възстанови заплатена
сума ведно с ликвидационните разноски в общ размер на 4494,34 лева, тъй както съгласно
чл. 411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените
обичайни разноски за определяне на щетата, но между страните не е спорно, че плащане не
е постъпило, поради което искът за главница следва да бъде уважен в пълен размер.
С оглед основателността на главния иск следва да бъде уважена и заявената
акцесорна претенция за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД върху главницата от деня следващ този на който е изтекъл срока по чл. 412, ал.
3, т. 1 от КЗ, на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за периода от 05.07.2021 г. до
08.06.2022 г., изчислена върху главницата с помощта на онлайн лихвен калкулатор, в размер
на 420,00 лева, който размер не е и спорен между страните.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 229,77 лева (лист 9 по
делото), 200 лева – депозит за вещо лице (л. 54), 50 лева – депозит за призоваване на
свидетел. Страната е заявила и претенция за присъждане на юрисконсулстско
възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., като съдът определя възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лв.
Поради изложеното на ищеца следва да бъде присъдена общо сумата от 579,77 лева –
разноски и производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ... , с адрес в: ... да заплати на ФИРМА, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49
от ЗЗД, сумата от 4494,34 лева, представляваща сбор от изплатено от него застрахователно
обезщетение по застраховка „Пълно КАСКО“ по преписка по щета № ... в размер на 4469,34
лева и 25 лева обичайни разноски за определянето й, представляващи обезщетение за
5
застрахователно събитие, настъпило на 02.01.2020 около 19,10 часа в гр. София на ул.
„Искърско шосе“, след кръстовището с ул. „Кръстю Пастухов“ с лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „ЦЛА 180“, с рег. № ..., попаднал в необезопасена дупка на пътното
платно, застрахован при ищеца по застрахователна полица № ... г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 09.06.2022
г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 420 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 05.07.2021 г. до 08.06.2022 г.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ... , с адрес в: ..., да заплати на ФИРМА, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 579,77
лева - разноски в производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6