№ 6493
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100514172 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника В. А. Д. срещу решение №
14490/23.07.2024г., постановено по гр.дело № 46807/2023г. по описа на СРС, 124-и
състав, с което са уважени предявените от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 200.92 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в топлоснабден имот – ап. 16, находящ се в гр. София,
ж.к. „******** II“ ********, аб. № 251212, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.,
сумата 247.44 лева – мораторна лихва върху същата главница за периода от
15.09.2021г. до 04.04.2023г., сумата 61.84 лева – цена на услугата дялово разпределение
за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., и сумата 11.55 лева - мораторна лихва върху
същата главница за периода от 16.07.2020г. до 04.04.2023г., ведно със законната лихва
върху главниците от 24.04.2023г. до окончателното погасяване, за които вземания по
ч.гр.д. № 21234/2023г. по описа на СРС, 124-и състав е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Във въззивната жалба са изложени съображения за недопустимост на
обжалваното решение – СРС се произнесъл по нередовна искова молба. Претендирала
се цена на предоставени няколко вида услуги – отопление, топла вода, сградна
инсталация и не ставало ясно за кой период каква точно услуга се твърди да била
1
предоставена и на каква цена. Ищцовото дружество не било надежно представлявано –
чл. 32, ал. 3 ГПК. Осъществилите представителството му лица И. и С. не били
юрисконсулти при ищеца и не можели да извършват процесуални действия от негово
име. На следващо място твърди неправилност и необоснованост на постановеното
съдебно решение. Своевременно с отговора на исковата молба ответникът оспорил
наличието на сключен с ищеца договор за продажба на ТЕ. СРС допуснал
процесуално нарушение като не изключил от доказателствата по делото нотариален
акт № 118, том LX, дело 128883/14.08.1992г., неправилно ценил декларация за отказ от
право на ползване, отнасяща се до друг имот. Ответникът оспорил и представените от
ищеца частни документи. По делото не се установило реално потребление на ТЕ,
липсвало коректно измерване и индивидуализация на продадената стока, не били
използвани разрешени от ЗИ единици. Не били ясни параметрите и качеството на
продадената стока и нейната цена в различните периоди от време. Моли
постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено, а вместо това –
постановено друго, с което установителните искове бъдат изцяло отхвърлени от съда.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД депозира
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира
обжалваното съдебно решение за правилно и обосновано и моли същото да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява
становище по жалбата.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Въззивният съд намира, че не са налице сочените от въззивника нередовности
на ИМ – ищецът е изложил достатъчно твърдения, вземанията са индивидуализирани
в достатъчна степен. По делото са представени пълномощни, от които се установява
надлежно учредена представителна власт на юрисконсултите на ищеца, осъществили
процесуалното му представителство по делото. Освен това на липса на представителна
власт може да се позовава единствено мнимо представляваният– арг. чл. 42 ЗЗД, не и
насрещната страна в процеса, каквато е ответникът.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на
въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира
следното:
Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
2
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна
собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на изричен писмен договор - съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Настоящият съдебен
състав при тълкуване на горните норми намира, че втората хипотеза се явява
субсидиарна на първата и е приложима единствено в случаите, когато клиентът
/потребителят/ на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и
доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна
енергия.
От приетото по делото писмено доказателство – нотариален акт за дарение на
недвижим имот на низходящ № 118, том LX, дело № 12883/1992г. на Д.Т. – нотариус
при СНС при Втори РС, се установява, че на 14.08.1992г. ответникът В. А. Д.
придобил правото на собственост върху ап. 16, находящ се в гр. София, ж.к.
„********“ ул. „********. По делото е представено удостоверение изх. № 68-00-
1110/20.09.2012г., издадено от ГИС София, от което се установява, че същият имот има
актуален административен адрес ап. 16, в гр. София, ж.к. „******** II“ бл. ********.
След придобиването на правото на собственост върху имота, на 13.09.2002г.,
пред ищцовото дружество била депозирана изходяща от ответника В. А. Д., с адрес гр.
София, с адрес гр. София, ж.к. „******** II част“ бл. ********, молба-декларация рег.
№ 3366/13.09.2002г., с което ответникът поискал за топлоснабдяването на процесния
имот да бъде открита партида на негово име. Декларирал, че семейството му се състои
от три члена. В първото по делото о.с.з. пред СРС ищецът представил и молбата-
декларация в оригинал и съдът, след като сравнил оригинала с представения по делото
заверен препис и установил идентичност, върнал оригиналния документ на
процесуалния представител на ищцовото дружество. Представеният в оригинал
документ не е оспорен от ответника.
Не са налице основания за изключване по реда на чл. 183 ГПК на нотариален
акт за дарение на недвижим имот на низходящ № 118, том LX, дело № 12883/1992г.
Документът не е съставен с участието на представител на ищеца, поради което
непредставянето му не може да доведе до последиците на чл. 161 ГПК и съдът да
приеме, че такъв документ не съществува. Ищецът е заявил доказателствено искане за
изискване на нотариалния акт от СВп и заверен препис е представен по делото от
службата, съхраняваща оригинала. Искането по чл. 183 ГПК на ответника за
представяне на оригинали, които безспорно не се намират в държане на ищеца, сочи на
злоупотреба с процесуални права и във връзка с чл. 3 ГПК не следва да се допуска от
3
съда.
По делото са представени и две писма от СВп, от които се установява, че не са
налице данни след придобиването на имота по силата на нотариалния акт за дарение
на 14.08.1992г., ответникът да се разпоредил с това свое право в полза на друго лице.
Напротив – при извършена проверка по партидата на имота се установяват две
наложени възбрани от 2018г. и от 2019г. върху собствения на ответника Д. имот.
За пълнота на изложението съдът посочва още, че във връзка със служебните
задължения на заповедния съд по чл. 411, ал. 1 ГПК, на 28.04.2023г. по делото била
изготвена справка, от която се установява, че именно процесният адрес фигурира като
постоянен такъв на ответника В. А. Д. и именно на този адрес ответникът получавал и
съобщенията по делото, предвид на което съдът намира, че по делото се установява, че
и фактическият ползвател на доставената в имота ТЕ бил именно ответникът Д..
От представените по делото общи фактури, изравнителни сметки и формуляри
за отчет, последните неоспорени от страните, се установява, че на името на ответника
В. А. Д. партида била открита под абонатен № 251212. С депозираната пред ищеца
молба-декларация за откриване на партида волеизявлението на ответника В. А. Д. за
договорно обвързване с ищеца достигнало до последния. От счетоводното откриване
на партидата на името на ответника В. А. Д. се установява и писменото приемане на
ищеца и изричното сключване на писмен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ
за продажба на топлинна енергия за процесния имот между „Топлофикация София“
ЕАД и ответника В. А. Д..
По горните мотиви по делото несъмнено се доказва наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между
ищеца и ответника В. А. Д., възникнало от писмен договор по смисъла на чл. 149, ал.
1, т. 6 ЗЕ. Без значение за валидното възникване на облигацията по договор за
доставка на топлинна енергия са качествените параметри на реално доставяната
такава, противно на възраженията във въззивната жалба на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника
и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се възползвал от правото си по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
4
публично известни ОУ.
По делото са представени подписани от ответника протоколи за извършено
отчитане от 14.05.2021г. и от 18.04.2022г. неоспорени по делото. Подписаните от
ответника Д. документи за отчет се ползват с формалната доказателствена сила по чл.
180 ГПК, че същият направил изявление, че бил съгласен с отразените в отчетите
показания. Въз основа на заключенията на СТЕ, ССчЕ и писмените доказателства по
делото в т.ч. извлечение от сметка, общи фактури и подписани от ответника Д.
документи за реално извършени отчети по делото се установява количеството на
доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност. Не се установи по
делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по
изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния
период от време, като именно показанията по последните сметки послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени
сметките за процесния период.
Заключението на СТЕ напълно кореспондира с представените по делото
писмени доказателства, в т.ч. протоколи за реално извършен отчет, подписани от
ответника Д. и неоспорени по делото. Същото се отнася и до заключението на ССчЕ,
съобразило действащите определени от КЕВР цени. Ето защо, противно на доводите
във въззивната жалба, правилно при преценката си по чл. 202 ГПК СРС кредитирал
заключенията на СТЕ и ССчЕ по делото и установил съобразно изводите на вещите
лица дължимата цена на отдадената през процесния период в обекта на ответника
топлинна енергия.
Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат
никакви други съображения относно установените задължения за главници и лихви за
забава, съдът не намира основание за промяна изводите на СРС по тези въпроси,
доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до доводите изложени в жалбата
по смисъла на чл. 269 ГПК.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски. Настоящият състав на съда
намира, че такива не следва да му се присъждат, тъй като ищецът е депозирал
бланкетен отговор на въззивната жалба и не е изпратил представител в проведеното
пред настоящата инстанция единствено съдебно заседание, а единствено е депозирал
бланкетна молба с която е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Поради това
съдът намира, че защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата
5
инстанция, поради което липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал.
1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14490/23.07.2024г., постановено по гр.дело №
46807/2023г. по описа на СРС, 124-и състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6