№ 10726
гр. С., 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110123336 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Софийска Вода“ АД, чрез юрк. П., срещу
С. Т. Т., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни
искове с правно основание чл. 203 от ЗВ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1250,39 лв. - главница,
представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води за периода 21.12.2012 г. – 01.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 02.09.2021 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 9,74 лв. –
лихва за забава за периода 04.03.2021 г. – 08.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.09.2021 г. по ч.гр.д. № 51476/2021
г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че сключил с
ответника договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в
гр.С., ж.к. „Д.“, бл. 14, ет. 1, ап. 18, по силата на който предоставил услуги в периода
21.12.2012 г. – 01.04.2021 г. на стойност 1250,39 лв., които ответникът не заплатил, поради
което изпаднал в забава и дължи сумата от 9,74 лв., представляваща лихва за забава за
периода 04.03.2021 г. – 08.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу вземанията по която ответникът е възразил в
срока по чл.414 ГПК, което обосновава интереса от исковете за признаване съществуването
на вземанията за плащане на посочените суми. Ето защо моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Д.-Ф., е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по размер. Релевира възражение за настъпила
погасителна давност. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
1
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Основателността на предявените установителни искове е предпоставена от
установяване съществуването на облигационно отношение между страните с източник
договор за предоставяне на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води и доставка на услугата на претендираната стойност.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. “а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ), потребители са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.
Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, която посочва, че потребители на ВиК услуги са собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително
чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния
имот, находящ се в гр.С., ж.к. „Д.“, бл. 14, ет. 1, ап. 18. Ето защо и предвид гореизложеното,
договорното отношение възниква от качеството на ответника на съсобственик на процесния
имот, за който се предоставят ВиК услугите – арг. § 1, ал. 1, т. 2, б. “а“ от ЗРВКУ.
Следователно, спорът се концентрира около стойността на твърдените от ищеца ВиК
услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на
отпадъчни води в твърдяното количество.
За доказване реалната доставка и остойностяването на ВиК услуги по делото са приети
и неоспорени заключения по допусната комплексна съдебно-техническа и счетоводна
експертиза, които съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени.
От заключението в съдебно-техническата част се установява, че: процесният имот е
водоснабден и ищецът е доставял ВиК услуги, като през исковия период от 20.12.2012 г. до
04.01.2021 г., поради невъзможност за реален отчет, по партидата е била начислявана
усреднена консумация и на 04.01.2021 г. е направено реално отчитане от проверител и
3
изравняване на консумацията за този период; начислената консумация от 335,583м била на
стойност 593,17 лв. и била заплатена, като след изравняването останали неплатени
3
592,382м на стойност 1252,74 лв., отразени във фактура № *********/01.02.2021 г., а от
3
тази сума били приспаднати -2,35 лв. консумация от 0,8м за периода 04.01.2021 г. –
01.04.2021 г., отразено във фактура № *********/08.04.2021 г. и останали задължения в
размер на 1250,39 лв., представляваща неплатена главница за периода 20.12.2012 г. –
04.01.2021 г.
От заключението на изслушаната и приета по делото ССчЕ се установява, че сумата от
1250,39 лв., начислена след направеното изравняване за исковия период, не е била
заплатена.
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените
размери, следва да бъде разгледано наведеното от процесуалния представител на ответника
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът намира
следното:
2
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителя са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 02.09.2021 г., от която дата установителният иск
се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
Съгласно общите условия на ищцовото дружество, плащането на цената на
доставяните услуги е дължимо в 30-дневен срок от датата на фактурирането за съответния
месец (чл.33, ал.2 от ОУ). Следователно, към датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 02.09.2021 г. се явяват погасени по давност вземанията за периода от 21.12.2012 г. до
31.07.2018 г. включително. Вземането за цена на доставена топлинна енергия за м.08.2018 г.
е дължимо в 30-дневен срок от датата на фактурирането за съответния месец, поради което,
предвид датата на подаване на заявлението, давността за него и следващите месеци от до
края на процесния период не е изтекла.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност са вземанията за цена на
доставена топлинна енергия и дялово разпределение за периода 01.08.2018 г. – 01.04.2021 г.
От заключението на комплексната СТЕ и ССчЕ се установява, че сумата на главницата за
периода от 01.08.2018 г. до 01.04.2021 г. възлиза в общ размер на 527,67 лв., до която сума
предявеният иск за главница за топлинна енергия е основателен, а за разликата до пълния
претендиран размер от 1250,39 лв. следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Лихвата за забава върху главното вземане на ищеца, което не е погасено по давност,
изчислена от вещото лице по ССчЕ възлиза в размер на 4,25 лв., поради което
установителният иск за лихва е основателен за този размер за периода от 04.03.2021 г. до
08.04.2021 г.
Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху главното вземане от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 02.09.2021 г., до окончателното плащане.
Предвид изложеното предявените положителни установителни искове са основателни
за посочените по – горе размери и периоди, а за разликата до пълните предявени размери
следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските в производството:
При този изход от спора право на разноски има както ищецът, така и ответниците.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно
поисканите разноски в исковото и заповедното производство (предвид т. 12 от ТР 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в
заповедното производство). Ищецът е сторил разноски както следва: 75,20 лв. – за държавна
такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, 74,81 лв. – държавна
такса в исковото производство, 600 лв. – депозит за СТЕ и ССчЕ и 100 лв. – възнаграждение
за юрисконсулт в исковото производство, или общо 850,01 лв. за заповедното и исковото
производство. Намалени съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 358,80 лв.
Ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.,
съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Своевременно
релевираното от процесуалния представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение е частично
основателно. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.,
3
минималното адвокатско възнаграждение за ответника възлиза в размер на 318,20 лв. При
преценка на размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът не е длъжен да
присъди минималния размер, определен в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съобразява сложността на делото
от фактическа и правна страна (Определение №396/29.11.2018 по дело №568/2018 на ВКС,
ТК, II т.о.). В този смисъл съдът счита, че по предявените искове на ответника следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. От така определеният общ
размер на разноските, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, на ответника му се следват 231,15 лв.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че С. Т. Т., ЕГН
**********, с адрес – гр.С., ж.к. „Д.“, бл. 14, ет. 1, ап. 18, дължи на „Софийска вода” АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ж.к.Младост 4, Бизнес парк №
1, бл.2А, на основание чл. 203 от ЗВ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните
суми: 527,67 лв. – главница, представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 01.08.2018 г. – 01.04.2021 г. за имот,
находящ се в гр.С., ж.к. „Д.“, бл. 14, ет. 1, ап. 18, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 02.09.2021 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 4,25 лв. –
лихва за забава за периода от 04.03.2021 г. до 08.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение от 20.09.2021 г. по ч.гр.д. № 51476/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 167 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер
от 527,67 лв. до пълния предявен размер от 1250,39 лв. за периода 21.12.2012 г. – 31.07.2018
г., както и иска за лихва за забава за разликата над уважената част от 4,25 лв. до пълния
претендиран размер от 9,74 лв.
ОСЪЖДА С. Т. Т., ЕГН **********, с адрес – гр.С., ж.к. „Д.“, бл. 14, ет. 1, ап. 18, да
заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр.
С., ж.к. Младост 4, Бизнес парк № 1, бл.2А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в общ
размер на 358,80 лв. – разноски за заповедното и исковото производство за държавни такси,
възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление –
гр. С., ж.к.Младост 4, Бизнес парк № 1, бл.2А, да заплати на С. Т. Т., ЕГН **********, с
адрес – гр.С., ж.к. „Д.“, бл. 14, ет. 1, ап. 18, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в общ
размер на 231,15 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4