Решение по дело №403/2018 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 576                                    29.05.2018г.                     Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                      VIІ гр.състав

На двадесет и девети май                                                       Година 2018

В открито заседание в следния състав:

                                                                         Председател: Явор Джамалов  

Секретар: Биляна Миткова

Като разгледа докладваното от председателя гр.д. №00403 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         

             С исковата молба, са предявени обективно съединени искове от К.Б.И., ЕГН : ********** с адрес ***, срещу „Електрисите“ЕООД, с ЕИК:*********  и седалище и адрес на управление:гр. Перник, ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6,  с правни основания в КТ както следва:

             -с правно основание чл.128, вр.чл.245 ал.2 КТ, вр. чл.86 ЗЗД  за заплащане на  дължимото брутно трудово възнаграждение за месец март в размер на 19,09 лв., ведно със законната лихва за забава от 3,35 лв., считано от 26 април 2016г. до датата на подаване на исковата молба, дължимо брутно трудово възнаграждение за месец април 2016г. в размер на 2640,37 лв., ведно със законната лихва за забава от 440,86 лв., считано от 26 май 2016г. до датата на подаване на исковата молба,

             - за заплащане на обезщетение за ползван платен годишен отпуск за 19 дни през месец май 2016 г. в размер на 2508,35 лв. в едно с дължимата законна лихва за забава от 397.19 лв., считано от 26 юни 2016 г. до датата на подаване на исковата молба, обезщетение за ползван платен годишен отпуск за 1 ден през месец юни 2016 г. в размер на 132,02 лв., в едно с дължимата законна лихва за забава от 20,91 лв., считано от 26 юни 2016 г. до датата на подаване на исковата молба, заедно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на иска – 16.01.2018г., до окончателното изплащане на главниците, както и заплащане на направените в настоящото производство разноски.

В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, с който е оспорил изцяло исковете по основание и размер. Ответникът не оспорва, че между страните по делото е имало трудово правоотношение, възникнало въз основа на  трудов договор №211 от 31.03.2016 г. и допълнително споразумение за предоставяне на временна работа, при условията на чл.107р и сл. от Кодекса на труда, и който в последствие е бил прекратен със Заповед №211/30.03.2016г., считано от 14.07.2016г., поради извършване на определената работа.

Ответникът не оспорва, че е начислено трудово възнаграждение на ответника за месец март и април 2016г., което не е изплатено по обективни причини.   Ответникът твърди, че има сключен Договор за предоставяне на персонал с френското предприятие- ползвател SAS АСТЕ, въз основа на който е изпратил на работа четирима работника, сред които и ищеца. Последното дружество обаче има неизплатено задължение към ответника на стойност 79 708,50 евро, за което има влязло в сила осъдително решение, което не е изпълнено. В същото време ответника има сключена застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и третото лице- “ОЗК- Застраховане”АД, с което има висяща административна процедура.

С определение от 28.02.2018г. ПРС е конституирал “ОЗК- Застраховане”АД като трето лице помагач на страната на ответника. Същото е изразило становище, че исковете са неоснователни, необосновани и недоказани, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Евентуално се иска намаляване размера на така предявените искове.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно неплатеното трудово възнаграждение:

От приетите по делото доказателства се установява, че между „Електрисите“ ЕООД и ищеца К.Б.И. е бил сключен трудов договор №211/31.03.2016г., по силата на който ищецът е приел да изпълнява длъжността „Общ работник, строителство на сгради“ срещу основно месечно трудово възнаграждение от 420 лв., платимо веднъж месечно до 25-то число. Същият трудов договор е сключен на осн. чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - до завършване на определена посочена в договора работа.

От същата дата по делото е представено допълнително споразумение за предоставяне на временна работа на основание чл. 107с, ал. 2 КТ между ищеца и „Електрисите“ ЕООД / на л.8 от делото/ при посочени параметри на временната работа, вкл. място на работата в Република Франция, заплата 10 евро/час и дата на явяване в предприятието-ползвател 31.03.2016г.

Предвид гореизложеното съдът намира, че трудовият договор, сключен между страните попада под регламентацията на раздел VІІІ"в" от КТ- чл. 107р- чл. 107ч, а именно за осигуряване на временна работа, като ответникът е дружество осигуряващо временна заетост, а френското дружество е предприятието ползвател. Предприятието, което осигурява временна работа е единствен работодател, тъй като именно то сключва и прекратява трудовия договор, упражнява дисциплинарната власт, осъществява здравното и социално осигуряване на лицето и съгласно чл. 107с, ал. 5, т. 1 и 2 КТ е длъжно да начислява във ведомост за заплати трудовото възнаграждение на работника и да плаща на работника полагащото му се трудово възнаграждение. В тази връзка налице е процесуална и материална легитимация на ответника да отговаря по предявените искове, а доколкото ответникът и предприятието ползвател отговарят солидарно – чл. 107у, ал. 3 КТ, ищецът-кредитор може сам да реши от кого от солидарните длъжници да търси вземането си - чл. 122, ал.1 ЗЗД, но ответникът не може да противопоставя на кредитора личните възражения на останалите съдлъжници – чл. 122, ал. 3 ЗЗД, каквото е това за моментната неплатежоспособност на предприятието ползвател. Освен това финансовите възможности на работодателя-ответник или на предприятието ползвател да заплати трудовото възнаграждение на работника не оказват влияние върху договорните отношения на страните в настоящото производство, тъй като съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност, поради което възражението на ответника в обратен смисъл е неоснователно.

Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л. В.В. протоколите за извършената работа  и отработените часове за всяка седмица са подписани от предприятието- ползвател и от работника. На база на предоставени документи от ползвателя работодателят е начислявал по ведомостите за заплати отработените суми. Вещото лице посочва, че неплатената обща сума на ищеца е в размер на 2819,51 лева, дължима по месеци както следва : Нетно трудово възнаграждение за м. март 2016 в размер на 14,97 лева. Законна лихва за забава от 2,52 лв. за периода от 26.04.2016г. до 16.01.2018г. Нетно трудово възнаграждение за м. април 2016г. в размер на 2074,47 лева. Законна лихва за забава в размер на 331,36 лв. за периода от 26.05.2016г. до 16.01.2018г. Съдът намира, че следва да присъди не брутното а нетното трудово възнаграждение на ищеца, тъй като това е сумата която същия следва да получи предвид, че работодателя при заплащането на трудовото му възнаграждение, съгласно действащото законодателство, е длъжен да преведе дължимите суми за данъци, социални осигуровки и пр. От горното следва, че след като ищеца получи нетното си възнаграждение, неоснователно би получил лихва за забавено плащане, изчислена върху брутното му трудово възнаграждение, която не му е дължима.  

Спорно по делото е това дали начисленото възнаграждение за положения труд в Република Франция представлява допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер. В разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работна заплата, е установено, че за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат тези, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. В настоящия случай това допълнително възнаграждение е начислявано всеки месец, което се установява от представените фишове за заплати, т. е. същото е постоянно за уговорения период в споразумението към трудовия договор. От значение е обстоятелството, че обсъжданото възнаграждение е в пряка зависимост от отработеното време. Предвид изложеното съдът намира, че възнаграждението за положения труд при френското предприятие ползвател представлява допълнителни възнаграждения с постоянен характер и същото следва да се включи в брутното трудово възнаграждение при изчисляване му, както и по реда на чл. 177, ал. 1 КТ на възнаграждението за ползвания платен отпуск.

По делото е спорно, и дали изплатената сумата от 611.20 лева, начислена във фиша за заплати, като авансово плащане е част от трудовото възнаграждение на ищеца. Видно от допълнителното заключение от вещото лице от 14.05.2018г., по данни от счетоводството на ответника, тази сума е била изплатена за пътуването до Франция и завръщането в Р. България на ищеца, съгласно НСКСЧ. Предвид на това съдът приема, че посочената сума не е част от трудовото възнаграждение на ищеца а изплатени разходи за транспорт.    

Предвид гореизложеното и в съответствие с диспозитивното начало ПРС намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца установените суми от вещото лице за незплатените трудови възнаграждения, като за разликата до пълните предявени размери исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. При присъждане на горепосочената сума съдът взе предвид нормативната уредба за начисляване на трудово възнаграждение, а не извършените от ответното дружество осчетоводявания на дължимите суми.

Съгласно чл.4 от трудовия договор трудовото възнаграждение се дължи до 25-то число месечно, поради което и върху неплатените трудово възнаграждения от се дължи и законна лихва за периода  и размера, цитирани по горе и посочен от вещото лице,  като и в този случай за разликата до пълния размер исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

На основание чл.86 ЗЗД съдът следва да присъди и  законната лихва върху  неплатените трудови възнаграждения, считано от датата на предявяване на иска - 16.01.2018г. до окончателното изплащане на главниците.

Относно неплатените обезщетения:

Не се спори по делото, че по време на трудовото правоотношение ищецът е ползвал платен годишен отпуск от 20 дни за 2016г., като не му е изплатено обезщетение за  ползването им.  Спорен е размера на обезщетението, което се дължи за тях.  

Съгласно чл.3, ал.1  от Наредба за структурата и организацията на работната заплата брутната работна заплата се състои от основна работна заплата и  допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор. Съобразно чл. 15 НСОРЗ допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са тези, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Според чл. 17, ал. 1 НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ или на обезщетенията по чл. 228 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.

Предвид гореизложеното съдът намира, че допълнителното възнаграждение, уговорено със споразумението е такова с постоянен характер и следва да се вземе предвид при определяне на брутното трудово възнаграждение по чл.17, ал.1 НСОРЗ.

 Съдът намира, че при определяне размера на дължимото обезщетение, предвид правилото на чл.177, ал.1 КТ, следва да вземе нетното трудово възнаграждение за месец април 2016г. в размер на 2074.47лв.  или дължимото се на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 20 дни е в размер на 1382.98лв. И в този случай, следва да бъде посочено, че сумата от 1382.98лв. е изчислена в нетен размер, като работодателя ответник, следва да заплати дължимите се данъци и социални осигуровки над посочения нетен размер.

На основание чл.86 ЗЗД съдът следва да присъди и  законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 16.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно константната съдебна практика задължението за обезщетение е парично и поради договорния характер на отговорността на работодателя и липса на уредба в Кодекса на труда относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението се прилагат общите правилата на ЗЗД относно неизпълнение на задълженията. При безсрочните задължения длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Вземането за обезщетение макар да става изискуемо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение е нужна покана на кредитора за изпадане в забава на длъжника- чл.86, ал.2 ЗЗД. Когато липса покана, лихвата се дължи от деня, в който е предявен искът. В този смисъл Тълкувателно решение № 3/19.03.1996 г. по гр. д. № 3/95 г. на ОСГК на ВС. Ищецът не е представил доказателства за отправена покана за изплащане на обезщетението, поради което и искът за присъждане и на суми   представляваща обезщетение за забава за периода  26 април 2016г. и съответно от 26 май 2016г. до датата на подаване на исковата молба, следва да бъде отхвърлени като неоснователни.

            По разноските за настоящето производство:

             Съдът не присъжда разноски на страните, тъй като не са представени по делото доказателства за сторени такива, както и не са представени списъци за разноските по реда на чл.80 ГПК.

Съдът намира, че предвид разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК на третото лице- помагач не следва да се присъждат разноски, въпреки направеното искане от същото в обратен смисъл.

Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Дължимата се от ответника държавна такса е в размер на 188.88 лв. Освен това ответникът следва да заплати по сметка на ПРС и сумата от 240,00лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

                ОСЪЖДА „Електрисите“ЕООД, с ЕИК:********* съъ седалище и адрес на управление : гр. Перник, ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6,  да заплати на   К.Б.И., ЕГН : ********** с адрес ***, сумата от 14,97 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2016г., ведно със законната лихва за забава от 2.52 лв., периода - 26 април 2016г. до датата на подаване на исковата молба – 16.01.2018г.,  сумата в размер на 2074.47 лв., дължимо нетно трудово възнаграждение за месец април 2016г., ведно със законната лихва за забава от 331.36 лв., считано от 26 май 2016г. до датата на подаване на исковата молба – 16.01.2018г.,  сумата в размер на 1382.98 лева, обезщетение за ползван но незаплатен платен годишен отпуск за 19 дни през месец май 2016г. и 1 ден през месец юни 2016г., изчислено в нетен размер,  заедно със законната лихва върху трите главници считано от датата на подаване на иска – 16.01.2018г., до окончателното изплащане на главниците, като за разликата до пълните предявени размери брутни трудови възнаграждения обезщетения за ползван платен годишен отпуск и лихви за забавено плащане ОТХЪВЪРЛЯ исковете като неоснователни и недоказани.

 ОСЪЖДА „Електрисите“ЕООД, с ЕИК:*********  и седалище и адрес на управление:гр. Перник, ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6,  да заплати  по сметка на Пернишки районен съд,  сумата от 188.88лв., представляващи дължимата се държавна такса и сумата от 240,00лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.

ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта му, касаеща неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения.

Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на  страната на ответника ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и  седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                           

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: