Р Е Ш Е Н И Е № 226
гр.Несебър, 12.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември, през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Петър Петров
при секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 364
по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.318 и
сл. и чл.286, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.79 от Закона за
задълженията и договорите.
В исковата молба ищецът „Е.Б.Е.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.М.М.-Д.и Ж.П.С., твърди, че ответникът П.Й.М. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, е клиент на дружеството с клиентски
номер ********** във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление,
находящ се в к.к. Слънчев бряг, к-с ****, секция *, етаж *, ап.** с ИТН *******,
както и че последният не е заплатил сумите, дължими за консумираната ел.
енергия в изпълнение на задълженията си и в сроковете, предвидени в Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Б.Е.” ЕАД,
която ел. енергия ищецът е доставил през периода от 11.08.2017г. до
10.10.2017г. за горепосочения обект на потребление, на стойност 151,58 лева. За
дължимите суми ищецът твърди, че на 19.01.2018г. е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.д.№ 66/2018г. по описа на Несебърския районен съд. По това дело
съдът е уважил искането на заявителя – ищец по настоящото дело – и е издал
заповед за изпълнение за сумата в размер на 151,58 лева, представляваща
незаплатена стойност на електрическа енергия, доставена през посочения период
за посочения обект на потребление, ведно със законната лихва, считано от
22.01.2018г. до окончателното изплащане на главницата, и сумата в размер на
4,74 лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.09.2017г. до
18.01.2018г., както и разноски в размер на 75 лева. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като възражение срещу нея не е подавано. Ищецът твърди, че е
предявил настоящия иск в срока по чл.415, ал.4 от ГПК. Прави искане съдът да
постанови решение, по силата на което да признае съществуването на вземанията
на ищеца спрямо ответника, които са предмет на издадената в заповедното
производство заповед за изпълнение, а именно: сумата в размер на 151,58 лева,
представляваща стойността на доставената на обекта на потребителя ел. енергия
за периода от 11.08.2017г. до 10.10.2017г. в посочения обект, сумата в размер
на 4,74 лева, представляваща общ размер на мораторната
лихва върху главницата, начислена за периода от 28.09.2017г. до 18.01.2018г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 19.01.2018г.
до окончателното изплащане на задължението, както и ответникът да бъде осъден
да му заплати разноски в заповедното производство в размер на 75 лева и
разноските в настоящото производство.
В отговора на исковата молба
ответникът посочва, че счита иска за неоснователен предвид, че преди получаване
на 29.06.2018г. на исковата молба ведно с приложенията, задължението, предмет
на издадената заповед за изпълнение, в т.ч. лихвите и разноските, са заплатени
на 09.05.2018г., по който начин е погасено задължението, а спряното преди това
ел. захранване е било възстановено. Прилага писмени доказателства за
извършените плащания. Наред с това издадената заповед за изпълнение е връчена
чрез залепване на уведомление на адрес, на който длъжникът отдавна не пребивава
като счита, че срокът за връчване по чл.47, ал.5 от ГПК не е изтекъл. Моли
искът да бъде отхвърлен.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява нито от законен нито от процесуален представител. С писмена молба
е заявил, че признава обстоятелството, че след образуване на настоящото исково
производство, на 09.05.2018г. ответникът е заплатил изцяло дължимите суми по
главницата и лихвите, като не е заплатил разноските по заповедното
производство. Изразява становище, че след като ответникът е дал повод с
поведението си за завеждане както на заповедното производство, така и на
настоящото исково производство, той дължи разноските, направени и по настоящото
дело, а именно сумата в размер на 75 лева за платена държавна такса и сумата в
размер на 300 лева за юристконсултско възнаграждение.
Ответникът се явява лично в
съдебно заседание, заявява, че поддържа възраженията и доводите в отговора на
исковата молба. Поддържа и позицията, че плащането е извършено от нея преди
връчване както на заповедта за изпълнение, така и на исковата молба. При
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца юристконсултско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено от „Е.Б.Е.”
ЕАД ***, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е
било образувано ч.гр.д.№ 66/2018г. по описа на Несебърския районен съд, който е
уважил искането и е издал заповед № 31 от 22.01.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, съгласно която длъжникът П.Й.М. с ЕГН **********,***,
настоящ адрес:***, следва да заплати на кредитора „Е.Б.Е.” ЕАД ***, ЕИК *********,
сумата в размер на 151,58 лева, представляваща незаплатена стойност на
електрическа енергия, доставена за периода от 11.08.2017г. до 10.10.2017г. по партидата на М. с клиентски номер **********,
за обект на потребление в к.к. Слънчев бряг, комплекс
„****“, ТП „Р.“, етаж *, ап.*/**, с ИТН *******, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 22.01.2018г., до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 4,74 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 28.09.2017г. до 18.01.2018г., както и сумата от 75
лева, представляващи направените по делото разноски, от които 25 лева държавна
такса и 50 лева юристконсултско възнаграждение.
След като длъжникът не е бил
открит нито на постоянния й адрес, нито на настоящия й такъв, посочени по-горе,
връчването на двата адреса е станало при условията на чл.47, ал.5 от ГПК – чрез
залепване на уведомление. За начина на връчване на заповедта за изпълнение на
14.03.2018г., съдът е указал на заявителя на основание чл.415, ал.1, т.2, вр. ал.3 от ГПК, че може да предяви иск за установяване на
вземането си за сумите по издадената заповед за изпълнение в едномесечен срок
от съобщаването. Съобщението за това е получено от заявителя на 12.04.2018г.
На 24.04.2018г. ищецът е предявил
настоящия установителен иск за съществуването на
вземането по заповедта за изпълнение. В хода на производството са представени
доказателства, че на 09.05.2018г. са извършвани плащания от ответника в полза
на ищеца за консумирана ел. енергия, между които и сумите, предмет на исковата
претенция, а именно: сумата в размер на 150,62 лева, представляваща сумата по
фактура № ********** от 16.09.2017г., сумата в размер на 9,37 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху тази главница; сумата в
размер на 0,96 лева, представляваща сумата по фактура № ********** от
16.10.2017г., сумата в размел на 0,05 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане върху тази главница.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Към момента на подаване на
заявлението и издаването на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, длъжникът
по заповедта и ответник в настоящия процес е дължал сумите по нея, като всички
задължения той изплатил след завеждането на настоящия установителен
иск, като с плащането, извършено от него на 09.05.2018г., е погасил окончателно
задълженията си.
Фактът на плащането, чрез което е
погасено задължението, настъпил след завеждането на иска, съдът е длъжен да
вземе предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК, поради което искът следва да се
отхвърли. Плащането е извършено за сумите, за които са издадени фактурите,
което по същество означава, че ответникът е признал задължението си в претендираните от ищеца размери.
По делото не са налице двете
кумулативно предвидени предпоставки в чл.78, ал.2 от ГПК разноските по делото,
направени от ищеца да останат за негова сметка. С оглед на обстоятелството, че
ответникът е погасил паричните си задължения предмет на спора, след завеждане
на иска по чл.422, ал.1 от ГПК, съдът не приема, че той не е дал повод за
завеждане на настоящото дело, още по-малко за подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Освен
това от страна на ответника липсва изрично изразено признание на иска,
напротив, изразено е становище за неоснователността му. По тези съображения в
негова тежест следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца, които
съдът намира за доказани в размер на 75
лева, която сума е внесена за заплащане на дължимата държавна такса.
Съдът споделя становището на
ответника, че в полза на ищеца не следва да се присъжда юристконсултско
възнаграждение, по следните съображения:
За да претендира заплащане на юристконсултско възнаграждение, както ищецът, така и самият
юристконсулт, се позовават на разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК, с която законодателят е посочил, че за разлика от физическите
лица, юридическите лица в един съдебен процес освен от адвокат могат да бъдат
представлявани и от юристконсулт, и че при всички
случаи се следва присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, т.е.
законът е приравнил юристконсултското с адвокатското
възнаграждение, в смисъл, че следва да бъде определено в размерите, предвидени
в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (изм.и доп., ДВ, бр.2 от 09.01.2009г.). Присъждането на разноски
за юристконсултско възнаграждение, обаче, не е
абсолютно и безусловно, както не е безусловно и заплащането на адвокатско
възнаграждение, предвид трайно установената съдебна практика, че тези разноски
трябва действително да са направени (О.№649/19.19.VІ.2007г.
по гр.д.№ 718/2006г., І г.о.). Претендирайки обаче разноски, каквито не са
направени, ищецът предлага текстът на чл.78, ал.8 от ГПК да се разглежда сам по
себе си, без връзка с други текстове от ГПК. ГПК предлага система от правила,
които съставят едно цялостно производство. Член 9, изр.2-ро от ГПК, задължава
съда да прилага закона еднакво спрямо всички – да не прави разлика между
физически лица, от една страна, които не могат да бъдат защитавани от юристконсулт в процеса, и юридически лица и еднолични
търговци, от друга страна, които могат да бъдат защитавани както от адвокат
така и от юристконсулт. Въпросът за равенството на
страните не е проблем на един текст сам за себе си, а проблем на системата от
последователни действия, т.е. на производството. Да се приеме, че чл.78, ал.8
от ГПК урежда в полза на юридическите лица и едноличните търговци, защитавани
от юристконсулт, да се присъжда адвокатско
възнаграждение, дори и да не са направили разноски за юристконсултско
възнаграждение, означава да се интерпретира неточно и принципът за равенство на
страните. Защото след като не следва да се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на физически, юридически лица и еднолични търговци, ако
в действителност такива не са направени, т.е. ако възнаграждението на
представляващия ги адвокат, макар и договорено, не е заплатено до приключване
на съдебното дирене, респ. към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, така и не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение в полза на юридически лица и еднолични търговци, защитавани в
процеса от юристконсулт, след като не му е заплащано
такова възнаграждение от представляваната страна – такива разноски не са
направени. Нещо повече, в случая присъждането на разноски в полза на
юридическото лице, се претендира както от нето с исковата молба, така и от
самия юристконсулт в полза на представляваната от
него страна. Юристконсултът посочва и размер на такова
възнаграждение съвсем произволно и въпреки, че не е дори договорено със
заявителя. Затова да се уважи едностранното и произволно искане на юристконсулта да се присъди в полза на представляваното от
него юридическо лице адвокатско възнаграждение, в какъвто и да е размер, след
като такива разноски не са правени от страната в един процес, би имало за
последица неоснователно обогатяване, за сметка на длъжника.
След като обаче вече утвърдената
практика на съдилищата е да се присъжда юрисконсултско
възнаграждение в полза на страната – юридическо лице, представлявано в процеса
от юристконсулт, без доказателства такива разноски
реално да са направени, и да се уважават в размера, произволно посочен от самия
юристконсулт, то тази претенция също следва да бъде
уважена в размер на 300 лева, която сума ответникът също следва да бъде осъден
да му заплати. Този размер не е прекомерен, а е в минималния размер, предвиден
според цитираната по-горе наредба, респ. размерът на юристконсултското
възнаграждение не се определя в настоящия случай по правилата на Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Предвид разясненията, дадени в ТР
№ 4/2013г. на ОСГТК, т.12, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по направените в заповедното производство
разноски, които съдът намира за доказани
в пълния им размер от 75 лева, която сума ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Е.Б.Е.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.М.М.-Д.и Ж.П.С., иск
за признаване за установено, че П.Й. М. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
настоящ адрес:***, му дължи сумата в
размер на 151,58 лв. (сто петдесет и един лева и 58 ст.), представляваща
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода от 11.08.2017г. до 10.10.2017г., както и
сумата в размер на 4,74 лева (четири лева и 74 ст.), представляваща общ размер
на мораторните лихви върху всяко периодично вземане
общо за периода от 28.09.2017г. до 18.01.2018г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.01.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 31 от 22.01.2018г. в
заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 66/2018г. по описа на
Несебърския районен съд, поради погасяване изцяло на задълженията в резултат на
извършено плащане след предявяване на иска.
ОСЪЖДА П.Й. М. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.М.М.-Д.и
Ж.П.С., сумата в размер на 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща разноски в настоящото производство
за платена държавна такса, и юристконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. (триста
лева).
ОСЪЖДА П.Й. М. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от М.М.М.-Д.и Ж.П.С., сумата в размер
на 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща разноски в заповедното
производство, развило се по ч.гр.д.№ 66/2018г. по описа на Несебърския районен
съд.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: