РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Враца, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, VI-ти
състав, в публично заседание на 15.06.2023 г. /петнадесети юни две
хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 236
по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
Образувано по жалба
на Т.И.В. ***, депозирана чрез * А.К., против ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ № 23-0967-000158/09.04.2023
г. на Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“, с която за извършено
от В. нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.
“б“ ЗДвП – Прекратяване на регистрацията
на ППС - лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********** за срок от 12 месеца.
В жалбата се
релевират доводи за нищожност на оспорената заповед, поради издаването ѝ
от материално некомпетентен орган, както и за незаконосъобразност на същата,
поради издаването ѝ при съществени нарушения на материалния закон и
процесуалните правила. Излагат се съображения за липса на мотиви, относно максималния
срок на приложената мярка, както и, че за извършеното деяние със споразумение,
одобрено с Протоколно Определение от 25.04.2023 г., жалбоподателят е признат за
виновен за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, като са му наложени наказания - „лишаване от свобода“ за срок от
три месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от три години и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от четири месеца. След като законодателят е предвидил граници на
срока при налагане на ПАМ от 6 месеца до 1 година, то АО е следвало, освен да
посочи конкретното времетраене и да обоснове същото. Отправено е искане към
съда да прогласи нищожността на оспорваната заповед, да я
отмени като неправилна и незаконосъобразна или да я измени в частта, в която срокът
на мярката по чл.171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията за
срок от 12 месеца, бъде намален на шест месеца. Претендират се разноски.
В с.з. жалбоподателят Т.В. се представлява от * К., която поддържа жалбата
по изложените в нея съображения. Излага допълнителни аргументи, че автомобилът,
чиято регистрация е прекратена, е единствен за жалбоподателя и му е необходим
защото е трудово ангажиран и със същия посещава родителите си, които живеят в
различни населени места, за да полага грижи за тях.
Ответникът – Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“,
редовно призован, не се явява и не се представлява в с.з.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния
орган преписка, както и представените в с.з. от процесуалния представител на
жалбоподателя писмени доказателства.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед,
същата е получена от адресата на 13.04.2023 г., а жалбата против нея е
депозирана в съда на 25.04.2023 г., с оглед на което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна по следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 09.04.2023 г. на
жалбоподателя Т.В. е съставен АУАН Серия GA,
№ 905780 затова, че на същата дата, около 15:00 ч. в ***, е управлявал собствения
си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № **********, след употреба на
алкохол и преди да е преминало въздействието му, което е установено с
техническо средство Акотест Дрегер с фабричен № ARDN 0015,
като уреда в 15:07 ч. отчел 2,58 промила алкохол в издишания от водача въздух.
Издаден е талон за медицинско изследване с
№ 095325. Констатираното в АУАН е прието за виновно нарушение на чл. 5,
ал.3, т.1 ЗДвП.
На същата дата – 09.04.2023
г. е издадена оспорената в настоящото ЗППАМ № 23-0967-000158/09.04.2023 г. на
Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“ с която на Т.И.В. на
основание чл.22 ЗАНН и чл.171, т.2а, б.„б“ ЗДвП е приложена ПАМ – Прекратяване
на регистрацията на ППС лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********** за
срок от 12 месеца и са отнети СРМПС № *********
и 2 бр. рег. табели с № **********
Към преписката е
приложен цитирания АУАН Серия GA, № 905780/09.04.2023
г.. в който е изложена същата фактическа обстановка, както и Заповед №
369з-199/26.01.2022 г. на Директора на ОДМВР – Враца, Талон за изследване №
095325, Протокол за медицинско
изследване и вземане на проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози, справка за нарушител/водач, Протокол от 25.04.2023г. по НОХД
№402/2023г. на РС-Враца, Удостоверение за раждане, два броя копия на лични
карти, епикриза.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал. 2 на
същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за
това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и наведените в
жалбата доводи за противното са неоснователни. Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП
принудителните административни мерки по
чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б. "а", т.6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В случая по делото
няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник група към ОДМВР –
Враца, сектор „Пътна полиция“, като компетентността на началниците на групи да
издават заповеди от вида на процесната е установена от т. 1.3 на приложената по
делото Заповед № 369з-199/26.01.2022 г. на Директора на ОДМВР – Враца, а
последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на Вътрешните работи /служебно известна
на съда/, която в т.3 определя Областните дирекции на
МВР да осъществяват контрол по ЗДвП.
По силата на чл.165, ал.1,
т.1 ЗДвП, определени от министъра
на вътрешните
работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в
движението и техническата изправност на
движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл.165, ал.2,
т.2 ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от
министъра на
вътрешните работи
служби имат право да изземват и задържат документите по т.1, както и да отнемат
табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи. Съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171,
т.2а ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е
определено от министъра на вътрешните
работи, че ОДМВР – Враца е служба, която
осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл.172,
ал.1 ЗДвП Директорът на ОДМВР – Враца, в качеството на ръководител на
служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл.171, т.2а ЗДвП
на определени длъжностни лица, сред които
са и Началниците
на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Враца за цялата територия обслужвана ОДМВР - Враца. Следователно ЗППАМ е
издадена от материално и териториално
компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т. 2а ЗДвП, с
оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 АПК. В тази
насока и възражението на жалбоподателя за нищожност на заповедта е
неоснователно.
Заповедта съответства
на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл.59, ал.
2, т. 1-8 от АПК относно наименованието на органа - издател, неговия адресат,
фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част,
дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. В оспорената заповед
са изложени ясни и конкретни фактически основания, за осъществено от
жалбоподателя нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, въвеждащ забрана за управление
на ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, като е посочено
времето и мястото, вида на управляваното от него МПС, концентрацията на алкохол
в кръвта, установена с годно техническо средство Алкотест Дрегер, отчел 2,58
промила алкохол в издишания въздух, с издаден талон за медицинско изследване №
095325. В текста ѝ фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо
едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна
мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо
основание за издаване на ЗППАМ. Изложените мотиви в оспорената заповед са
достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на
административния орган за издаване на приложената му ПАМ. Не е налице нарушение
на административнопроизводствените правила, което да е съществено и да води до
ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда.
Освен това за прилагане на мярката не се изисква приемане и обсъждане на
възражения на лицето, спрямо което тя е приложена. Съдът не констатира и други
нарушения на процедурата, които да са повлияли или
биха могли да повлияят върху крайния
извод на административния орган, съответно на съда. Изложеното налага
извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК и възраженията в тази насока също са
неоснователни.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице
отменителното основание по чл.146, т.4
АПК. Предвид извършеното нарушение от страна на жалбоподателя,
установено по надлежния ред, правилно административният орган е приел, че са
налице предпоставките по чл.171, т.2а, б.„б“ за издаване на заповед за
прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС. Съгласно цитираната
разпоредба от ЗДвП (в действащата към
датата на издаване на заповедта редакция) за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда – за срок от 6 месеца до една година (хипотезата в
настоящия случай). В случая няма спор, че автомобила, чиято регистрация е
прекратена с оспорената ЗППАМ е собственост на жалбоподателя. След като безспорно е установено, че жалбоподателят В., като собственик
на автомобила го е управлявал след употреба на алкохол с концентрация в кръвта
над 0,5 на хиляда, то е налице основание за налагане на принудителната административна
мярка, независимо дали има и друг съсобственик. Разпоредбата на чл.171 ЗДвП е императивна и при наличието на
основанията изчерпателно изброени в чл.171, т. 2а ЗДвП, които в случая са установени от
АУАН,административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е
задължен да издаде административен акт за прилагане на ПАМ в съответствие с
правомощията му по чл. 172, ал.1 ЗДвП. По отношение на срока, на мярката,
законодателят е определил само минималния – от 6 месеца и максималния – до 1
година, като конкретната продължителност в този диапазон е предоставена на
оперативната самостоятелност на органа, който следва да мотивира своето административно
решение.
Противно
на изложеното в жалбата, мотиви за това се съдържат в констативната част на
административния акт и са свързани с тежестта на нарушението, предвид
установения промил на алкохол в кръвта - 2,58 промила. В мотивите на заповедта,
изведени в т.1 е изрично посочено, че мярката се прилага за това, че водач
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда. Предвид
вида на деянието, за което се прилага ПАМ, размерът на промила алкохол в кръвта
е съставомерен елемент от фактическия състав. Съответно по-високият промил на
алкохол в кръвта /над 0,5 промила/ обосновава извод за по-висока степен на
опасност на нарушението, което от своя страна е основание за определяне на по
продължителен период на наложената ПАМ, който в случая правилно е определен в
максималния предвиден в закона размер, предвид обстоятелството, че концентрацията надвишава над четири
пъти разрешените съгласно чл. 171, т.
2а, б. "б" ЗДвП стойности.
Доводите
на процесуалния представител на оспорващия, че ПАМ е нецелесъобразна, издадена
на отпаднало правно основание, тъй като с постигнатото пред съда споразумение,
обективирано в Протокол от съдебно заседание, проведено на 25.04.2023 г. /препис,
от който е приложен към делото/, В. е лишен от право да управлява МПС за срок
от 4 месеца, а не за 1 година, също са неоснователни. Видно от съдържанието на разпоредбата
на чл.171, т.2а, б. “б“ ЗДвП, същата не изисква прилагането ѝ да бъде до
решаване въпроса за отговорността на водача, така както например изисква
разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП.
Напротив, мярката по чл. 171, т. 2а се прилага независимо от отговорността на
водача, стига да са изпълнени заложените в нея предпоставки. Освен това към
датата на издаване на обжалваният административен акт – 09.04.2023 г., въпроса за
отговорността на оспорващия, касателно извършеното от него нарушение по реда на
ЗДвП не е бил окончателно разрешен с влязъл в сила административен или съдебен акт
и към този момент законоустановените изисквания за взетото административно
решение за постановяване на мярката са били налице.
Следва да се посочи,
че принудителните административни мерки са форма на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която се дава легален израз на
държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята
правна същност те са актове на държавно управление от категорията на
индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа
на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на
изпълнението им. "Прекратяване на регистрация на МПС" не съставлява
санкция, т.е. административно наказание, а е принудителна административна
мярка, която се налага за да се осигури безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения. В този смисъл е и трайната
и непротиворечива практика на ВАС (Решение № 961 от 23.01.2018 г. по адм. дело
№ 10633/2017 г. на ВАС, Решение № 7401 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 13506/2017 г., VII о.Решение № 3350 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. №
11848/2013 г., VII о и др.). Заповедта за прилагане на ПАМ има
самостоятелни правни последици, различни от акта, с който се установява
нарушение, от санкционният акт с който се налага административно наказание и от
съдебния акт, с който се налага наказание по НК, като нормите на ЗАНН и НК са
изцяло неприложими в случая.
От
друга страна административният акт, с който се прилага
превантивна ПАМ предхожда наложеното на адресата наказание с правораздавателен
акт, а и всеки от тези два акта има различно предназначение и самостоятелни
правни последици, поради което не се касае за дублиране на административна и
наказателна отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения. Като
форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от
закона случаи се упражнява държавна принуда, ПАМ са средство за обезпечаване
осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на
изпълнително-разпоредителната дейност, докато административните наказания и
наказанията за престъпления по НК са израз на държавната наказателна репресия и
се налагат по повод извършено административно нарушение, респективно
престъпление.
С налагането на уредените в закона мерки за принуда се прилага
диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за
реализиране на правна отговорност, каквито твърдения се съдържат в жалбата.
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
в случаите по чл.171, т.2а, б.„б“ ЗДвП, ПАМ се прилага за определен срок, който
в случая правилно е определен на 1 година.
В този смисъл съдът
намира така индивидуализираната мярка за съответна на съдържащата се в чл. 22 ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ, без да засяга права и законни интереси в
по-голяма степен от необходимото за целта.
Допълнителните
негативи, които оспорващият твърди, че търпи, с оглед невъзможността за периода
на прекратената регистрация на собствения му автомобил, да посещава с него родителите
си, не са в следствие от неправилно приложена ПАМ, а са в резултат от
собственото му осъзнато поведение, поради което е правно необосновано и
житейски нелогично да се опитва да черпи права от собственото си противоправно
поведение.
Не е налице и
отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК, тъй като оспорената заповед,
противно на наведените в жалбата доводи, е съобразена и с
целта, преследвана от закона - опазване живота и здравето на участниците в движението,
като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на
ЗДвП.
Процесната
принудителна административна мярка не цели да санкционира нарушителя и/или
трети лица, а чрез налагането на неблагоприятни последици за адресата, да се
постигане правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в
страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия
(ПТП), причинени от водачи, които са под влияние на алкохол и
представляват сериозен риск както за себе си, така и за останалите участници в
движението по пътищата.
Това въздействие върху субекта, е преценено от законодателят като превенция
срещу извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат от
мярката по чл. 171, т.
2а б. "б" ЗДвП е временно (в
случая за една година) отнемане на
„средството“ за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да остава под
властта на неговия собственик, временно прекратената му регистрация, препятства
възможността за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено
ново и/или повторно нарушение. Именно по този начин се постига и възпиращият
ефект на мярката.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски, макар и своевременно заявена, се явява неоснователна и такива не му
се дължат.
От страна на
ответника такива не са претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.И.В. ***, против ЗАПОВЕД
за прилагане на ПАМ № 23-0967-000158/09.04.2023 г., издадена от Началник група
към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“, с която е наложена ПАМ по чл.171,
т.2а, б. “б“ ЗДвП – Прекратяване на
регистрацията на ППС - лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********** за
срок от 12 месеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: