№ 218
гр. Ямбол, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Яна В. А.а
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20232300500165 по описа за 2023 година
Производството пред Окръжен съд-Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София,
подадена от юриск.Т. против Решение №43/01.02.2023 г., постановено по гр.д.№609/2022 г.
по описа на ЕРС.
С посоченото решение първоинстанционния съд е осъдил Главна Дирекция
”Гранична Полиция” МВР-гр.София да заплати на А. А. М. от гр. *, на основание чл.178,
ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 519,93 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2019 г. до
10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 31.10.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл.78 от ГПК сумата 400,00 лева -
разноски по делото. ЕРС е осъдил Главна Дирекция ”Гранична Полиция” МВР-гр.София на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС-Елхово държавна такса в размер на 50,00 лв върху размера на уважените искове и сумата
от 200,00 лв разноски по делото /за експертиза/, изплатени от бюджета на съда, както и да
заплати 5.00 лева – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
С въззивната жалба решението на ЕРС се атакува изцяло, с твърдения за
неправилност – съществено нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата
са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Възивникът твърди, че
за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни
и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е
изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на
отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на
нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.З от
ЗМВР, като извънреден труд. Излага, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца,
съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната
уредба по специалния Закон за МВР, като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
1
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, като за спорния въпрос за периода от
29.07.2016 г. до 02.08.2018 г. приложима била Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г., а за
останалата част от процесния период, редът е регламентиран с Наредба №8121з-908 от
02.08.2018 г. и посочената нормативната база изчерпателно урежда основанието и реда за
изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР. Възразява,
че неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са
приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за нощния труд на служителите
в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в
случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време,
по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща
продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Въз основа на
изложените съображения иска отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с
което предявените в производството искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендира
присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от А. А. М. чрез
пълномощниците му адв. Б. и адв. С. от АК-Бургас, в който е заявено становище за
неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на
решението. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски пред
въззивната инстанция.
В о.с.з. страните, редовно и своевременни призовани, не се явяват и не се
представляват.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
Не е налице спор между страните, че през процесния период са били обвързани от
служебно правоотношение. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния
период ищецът е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа, като в тази връзка е
полагал труд и през нощта (през времето от 22.00 до 06.00 часа), а отработеното работно
време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Пред ЕРС е била назначена и изслушана неоспорена съдебно-икономическа
експертиза, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници,
счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от
ответника, видно от която за периода от 01.07.2019 г. до 10.07.2020 г., ищецът е положил
нощен труд в размер общо на 432 часа, които преизчислени в дневен с коефициент 1.143 ,
възлизат на 494 часа, като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения
е общо за процесния период в размер на 62 часа, която разлика не е начислена и не е
изплатена на ищеца. ВЛ е посочило, че допълнителното възнаграждение за положен от
ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 519,93 лв., изчислено
съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази закона, съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от
ГПК преклузивен двуседмичен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
Съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба, заявеният и поддържан
петитум в производството пред районния съд е предявен осъдителен иск с правно основание
чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР - за заплащане на извънреден труд.
С обжалваното решение районният съд е уважил изцяло предявеният иск, тъй като
2
е приел, че при липса на специално правило относно превръщането на отработените нощни
часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в
МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарно
приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, уреждащ при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време, който коефициент е 1, 143.
Преценена по същество въззивната жалба е основателна, а решението е
неправилно. Съображенията са следните:
Основното оплакване на въззивника е, че по отношение на служителите на МВР
следва да се прилагат специалните норми на ЗМВР и наредбите, издадени от министъра на
вътрешните работи на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които уреждат
реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота в ЗМВР, която да бъде
преодоляна чрез субсидиарното прилагане на НСОРЗ.
По този въпрос към датата на произнасяне на настоящото решение е постановено
задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №1/15.03.2023 г. по т.д.№1/2020 г. на
ОСГК на ВКС, с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен
труд от служители на Министерство на вътрешните работи, не са приложими разпоредбите
на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в
частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите
на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на посоченото ТР е разяснено, че
съгласно разпоредбата на чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по
аналогия, са необходими определени предпоставки, които следва да бъдат разгледани, като
първата предпоставка е празнота в закона, но ЗМВР не съдържа празнота относно
продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете,
тъй като нормата на чл.187, ал.1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на
работното време е 8 часа. По смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8
астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага - през деня, в неговата "светла" част и през нощта - в неговата "тъмна" част, в
последната хипотеза от 22 часа до 6.00 часа. При съпоставката на нормите на чл.187, ал.1 и 3
ЗМВР с чл.140 КТ ВКС е приел, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма
продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с
тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Независимо от това,
различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на
работното време на нощния труд за служителите от МВР, според ВКС се аргументира с
основните функции на МВР, регламентирани в чл.2, ал.1 ЗМВР. Посочено е, че
разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал.9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които
предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и
заплащането, да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. С наредбата,
представляваща индивидуален административен акт се предвижда министърът на
вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд от
служителите на МВР. Посочено е от ВКС, че действително в издадените от министъра на
вътрешните работи наредби (които са цитирани и от районния съд) липсва правило като
това на чл.9, ал.2 НСОРЗ за превръщане на нощните часове труд в дневни с коефициент, но
липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на
нощни часове в дневни. С ТР е прието, че не са налице и останалите две предпоставки за
прилагането на чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА, тъй като случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни -
трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното
правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид
правоотношения те са различни, а не сходни и при разработването и приемането на ЗМВР,
законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения
и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането
на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни
механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР,
по-голям основен платен годишен отпуск /чл.189, ал.1 ЗМВР/, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал.1 ЗМВР/, по-благоприятен режим за
3
заплащане на извънреден труд /чл.187, ал.5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане
на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл.69,
ал.2 КСО/, пенсиониране при условията на I категория труд /чл.69 КСО/ и др. Именно тези
разрешения на специалния закон ЗМВР, според ВКС съответстват и на правото на ЕС, както
и на решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-262/20.
Независимо от досегашната практика на съдилищата, след приемане на посоченото
тълкувателно решение на ВКС, съдът е длъжен да се съобрази и да приложи даденото от
ВКС тълкуване на правните норми. При така даденото разрешение на спорния по делото
въпрос за приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ и преобразуването на нощния труд в дневен на
служителите в МВР, оспореното решение на ЕРС е неправилно и следва да бъде отменено.
Предявеният главен иск е неоснователен и недоказан, тъй като положеният от ищеца в
процесния период нощен труд е надлежно заплатен от ответника. Тези положени от ищеца
часове нощен труд не подлежат на преобразуване с коефициента на чл.9, ал.2 НСОРБ и не
се явява незаплатена от ответника разлика, дължима на ищеца като допълнително трудово
възнаграждение.
При този изход на делото, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта
на възложените на ответника за заплащане ДТ и разноски, направени от ЕРС, както и в
частта на присъдените на ищеца разноски. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК право на
разноските по делото пред двете съдебни инстанции има ответникът, сега въззивник, на
който следва да се присъдят разноски в размер на сумата общо 225 лв. (25 лв. - ДТ за
въззивната жалба и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение – 100 лв. за първата и 100 лв. за
въззивната инстанция, съгласно чл.25, ал.1 от НЗПП, вр. с чл.78, ал.8 ГПК).
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 43/01.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 609/2022 г.
по описа на ЕРС и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от А. А. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. *, ж.к. *** против Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР- гр.София, бул.
"Княгиня Мария Луиза"№46 иск по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР (ред. преди
изм. ДВ бр.60/2020г.) за присъждане на сумата 519,93 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2019г. до
10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 31.10.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ж.к.. *** да заплати на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК на Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР -
гр.София, бул. "Княгиня Мария Луиза"№46 сумата 225 лв., представляваща направени по
делото разноски пред първата и въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4