№ 197
гр. Нови пазар, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Валентина Хр. Великова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20203620100933 по описа за 2020 година
Предявен е от ищеца А. М. М. от с. Н. иск срещу ответника Б.М. В. от с.с. иск по чл.
31, ал.2 от ЗС с цена на всеки от иска по 1282,50лв. за заплащане на обезщетение времето
през което е бил лишен от възможност за ползване на процесния имот за период от 5
стопански години от 2014/2015 г. до 2018/2019 г.
Ищецът твърди, че е собственик на имот, представляващ нива с площ от 4,124 дка,
намираща се в землището на с. Н., общ. К., в м. „***“, представляващ имот № *** по плана
за земеразделяне на с. Н.. Ищецът твърди, че от 1998 г. до 2012 г. той владял имота, докато
през 2013 г. И.Х. Х. и ответникът Б. М. В. му забранили да работи нивата.
Ищецът твърди, че с решение по гр.д. № *** г. на НПРС е признат за собственик на
имота, на основание давностно владение. Въпреки водените разговори, той бил допуснат
във владение на имота едва на *** г.
Поради това, че ищецът е бил лишен от възможността да ползва собствения си имот
от ответника Б. М. В. и от И.Х. Х., за период от 5 стопански години от 2014/2015 г. до
2018/2019 г., той моли съда да осъди ответника Б. М. В. да му заплати обезщетение за
ползата от която са го лишили в размер на по 1282,50лв.
Претендира направените по делото разноски.
По отношение на първоначалната ответница Р. ЕБ. Х., като съпруга на И.Х. Х.,
починал на *** г., искът е оттеглен и производството по делото е прекратено.
От името на ответника Б.В. е постъпил писмен отговор, в който се сочи, че искът е
1
допустим, но е неоснователен. Ответникът твърди, че е добросъвестен владелец, т.к
съгласно НА №**, том ІІ, дело №*** г. на Нотариус П. А. същия придобил 1/2д.ч. от него.
Твърди, че владее имота повече от 5 години добросъвестно, явно и упражнява
собственическите си правомощия за себе си.
Ответникът твърди, че не се обогатява от добивите от имота, т.к имота е даден под
наем на М.О.Р. и благата не били в негова полза.
Предвид на горното, ответникът моли да се отхвърлят исковете като неоснователни и
недоказани. Претендира разноските по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните по делото е било водено гр.д. № *** г. на НПРС, решението по
което е ВЗС на *** г., по силата на което е признато за установено по отношение на Х. Х. А.
и И.Х. Х., че А. М. М. от с. Н., обл. Ш., е собственик по давностно владение на 1/2 ид.ч. от
следния недвижим имот: нива с площ 4,104 дка, четвърта категория, находящ се в
землището на с. Н., обл. Ш., в местността „***“, съставляваща имот № *** по плана за
земеразделяне, при граници и съседи: № *** № ***, № *** и № ***. С въззивното решение
по делото е признато и спрямо Б. М. В. от с. Н., че А. М. М. е собственик на 1/2 ид.ч. от
същия недвижим имот.
Ищецът по делото е бил ищец и по посоченото гражданско дело, по което на страната
на ответниците е участвал и втория ответник по настоящето дело, Б. М. В..
По делото е приложено удостоверение за наследници на И.Х. Х., ответник по гр.д. №
*** г. на НПРС, починал на *** г., от което се установява, че първоначалната ответница е
била негова съпруга.
С писмена покана от *** г. до Р. ЕБ. Х. и Б. М. В., ищецът ги е поканил да му платят
доброволно дължимото му се за ползването на целия имот от тях, периода на стопанските
години от 2014/2015 г. до 2018/2019 г., общо за пет стопански години, по 80лв. на декар и
още по 45 лв. на декар субсидии от държавата. Ищецът е претендирал общо сумата от 2565
лв. или по 1282,50 лв. от всеки от двамата.
По делото е приложено копие от НА №**, том ІІ, дело №** от *** г. на Нотариус с
рег. №*** на Нот.камара, съгласно който ответникът Б.В. е придобил чрез дарение,
направено от М.О.Р. и Л.З.Р., недвижим имот № ***, в м. „***“ с площ от 7,936 дка, в
землището на с. Н., както и само от М.О.Р. е придобил още по ½ ид.ч. от недвижими имоти с
№№ *** с площ от 0,668 дка; 029020 с площ от 1,460 дка и от имот № *** с площ от 4,104
дка в м. „***“.
По делото са приложени договори за наем на земеделски земи, сключени между
ответинка Б.В. и наемателя М.О.Р. (дарител по сделката от 2012г.), които са сключвани за по
2
една стопанска година, от 22.01.2013 г. до 06.01.2019 г., вкл., като според последния договор
това означава за стопанската 2019/2020 г.
Съгласно посочените общо 7 договора, същите са с предмет пет самостоятелни
недвижими имоти, включително и имота, предмет на настоящето дело, имот № *** с площ
от 4,104 дка в м. „***“. По отношение на този имот само в първия от представените
договори, този от 2013 г. е посочена пълната площ на имота от 4,103 дка. Във всички
останали договори, т.е за стопанските от 2014/2015 до 2019/2020 г. предмет на договора за
наем е само 2,000дка от имота, а не целия имот.
По делото са изслушани гласни доказателства, като в т.ч. и съпругата на ищеца, св. С.
М., която сочи, че ответникът обработва цялата земя. Същата свидетелка сочи, че Б. ползва
цялата земя, като уточнява, че е засял люцерна. Свидетелката сочи, че Б.В. обработва нивата
от 2011 г. до настоящата година. Свидетелката сочи, че с Б. се редуват кой да обработва
нивата, веднъж те, а на следващата година ответникът.
От показанията на св. М.Р. се установява, че той като арендатор работи земите, като
Б. работи процесната нива, засята е с люцерна. Според свидетеля, от 2011 г. нивата се
работи от Б.. Свидетелят уточнява, че ищецът работи половината от нивата „А. ползва ½ - 2
декара“, л. 98 от делото. Свидетелят уточнява, че Б. ползва само 2 декара от нивата, а
другата половина се ползвала от хората, с които преди това водили дело Х. и И.. Свидетелят
Р. уточнява, че нивата не е разделена с колчета, а ищеца ползва своята част от нивата, като я
сее с различни култури, но не е засята с люцерна, а по – късно в разпита си сочи, че е била
засята с жито. Този свидетел уточнява и сочи, че като арендатор е ползвал субсидии за
предоставената му под наем нива, но само за 2 декара, не и за цялата площ. След
предявяване на скицата на имота, свидетелят уточнява и границите на ползваната от ищеца
част, като сочи, че той ползва частта към имот №**, а ищецът ползва северната част на
имота, тази към имот №**. Свидетелят уточнява многократно, че от две години частта от
половината имот се ползва от ищеца, а преди това тя се е ползвала от И. и Х..
Свидетелят Н.Н., който живее срещу спорния имот сочи, че процесния имот граници
с регулацията на селото, като допреди 10 години ищецът „бай А.“, е ползвал цялата нива от
4 декара, след това имота почнал да ползва и Б., който засял с люцерна половината от имота.
Свидетелят уточнява, че нивата е разделена „по средата“, но няма табели и други означения.
Свидетелят уточнява, че едната половина от имота била засята с овес, а другата половина с
люцерна и тя се ползва от Б.. Свидетелят сочи, че ищецът А. си обработва своята част, като
това е вече от 20 години, Б. също си работи своята част, от преди 9-10 години. Този свидетел
посочва обратно на св. Р. мястото на което са засети отделните култури, като посочва, че от
южната страна, към №** е овеса, а от северната страна е люцерната, към № 1. От горната
страна, над този имот пак имало засята люцерна.
За установяване на спорните по делото въпроси относно ползването на имота само от
ответника, както и установяване на наличието на някакво разделяне на същия и отделното
му ползване от всяка от страните по делото, беше назначена съдебно техническа експертиза.
3
От заключението на същата се установи, че имотът представлява обработваема земеделска
земя, която се ползва от двама души – от ищеца А.М. и от ответника Б.В.. Имотът бил
видимо разделен на две части, като от северната страна се ползвал от Б., а в южната част е
настанен А.М.. Частта използвана от ищеца била обработена с дисковане и видимо посята с
есенник (житни растения) – ечемик. Частта, обработвана от Б. била засята с люцерна на
видима възраст от 6-7 години, в която е започнало заплевяване с житни плеВ.. Вещото лице
е установило, че нивата е разделена на две равни части, които са създадени от различните
култури, засети в съседните части, което образувало естествен окомерен делителен
(граничен) белег.
Във връзка с иска на ищеца за заплащане на рента за ползването на частта на ищеца
от ответника, за посочените стопански години, вещото лице е изчислило такава и за
стопанската 2013/2014 г., както и за стопанската 2019/2020 г., които обаче не са предмет на
искова претенция, поради което следва да не се вземат предвид направените за тях
изчисления. За стопанските от 2014/2015 г. до 2018/2019 г. се установява, че дължимата за
един декар площ земеделска земя рента е в размер, както следва: за стопанската 2014/2015 -
42,81 лв., за 2015/2016 – 44,00лв., за 2016/2017 – 44,50лв., за 2017/2018 – 47,50 лв. и за
стопанската 2018/2019 г. – 49,00лв.
За частта на ищеца от ½ от нива с площ от 4,104 дка за претендирания период се
дължи следната по размер рента: за стопанската 2014/2015 – 87,85 лв., за 2015/2016 –
90,29лв., за 2016/2017 – 91,31лв., за 2017/2018 – 97,47 лв. и за стопанската 2018/2019 г. –
100,55лв. Общо за посочения период се дължи рента в размер на 467,47лв.
Въз основа на горните писмени и гласни доказателства, вкл. и назначената по делото
експертиза, съдът приема за доказано от фактическа страна следното: имотът,
представляващ нива с площ 4,104 дка, четвърта категория, находящ се в землището на с. Н.,
обл. Ш., в местността „***“, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне, при
граници и съседи: № *** № ***, № *** и № ***, е съсобствен между ищеца и ответника,
като двамата имат по ½ ид.ч. от него. Ищецът е придобил своята част по силата на
давностно владение, установено с ВЗС решение по гр.д. № *** г. на НПРС, а ответникът въз
основа на НА №**, том ІІ, дело №** от *** г. на Нотариус с рег. №*** на Нот.камара, за
дарение на недвижим имот.
По делото е безспорно установено, че имота се ползва разделно от двамата
съсобственици, като ищецът ползва южната част, тази която граничи с имот №** от скицата
на л. 14 от делото, а ответникът Б. използва и обработва северната част на имота, тази която
граничи с имот № 1 от същата скица. Частта от имота, ползвана от ищеца е била засята с
есенни култури, овес, а тази на ответника с многогодишна култура – люцерна, която при
посещението от вещото лице е установена, че е на 6-7 години. По делото се установи, че
през годините от 2013 до 2019 г. ответникът е сключвал договори за наем на своята част от
имота, само за 2дка площ, която се е ползвала от св. М.О.Р. и който признава, че е ползвал
субсидии за обработваните от него площи, но само за предоставените му 2 дка площ от
процесния имот.
4
Изготвената от ищеца и приложена по делото писмена покана от *** г. до Р. ЕБ. Х. и
Б. М. В., за доброволно заплащане на дължимото му се за ползването на целия имот от тях,
за периода на стопанските години от 2014/2015 г. до 2018/2019 г., би била основание за
обсъждане на началния момент за плащането (*** г.), дължимо от ответника съгл. чл. 30,
ал.2 от ЗС, но само при наличието на доказаност на предпоставките за неговото изплащане,
поради което доколкото искът е неоснователен, то поканата не поражда права и задължения
за адресатите си.
Горната фактическа обстановка сочи, че полагащата се на ищеца ½ идеална част от
недвижимия имот, се е ползвала от него през целия претендиран период. Ответникът не е
ползвал и не е обработвал земята на ищеца, не е ползвал субсидии за нея и по никакъв начин
не е пречил на ищеца да си ползва имота. Между частите, ползвани от двамата
съсобственици има ясна видима разделителна линия, образувана от различните по вид
насаждения в имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично
само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която
са лишени, от деня на писменото поискване.
По делото съдът е възложил на ищеца да докаже твърденията си относно ползването
на имота изцяло от ответника, в т.ч. и частта на ищеца, че ответникът е получавал субсидии
за ползването на целия имот, както и че ищецът е искал от ответника да си ползва своята
част, но му е отказано. Всичко това не се доказа по делото, напротив, установи се точно
обратното, че ищецът през цялото претендирано от него време за посочените стопански
години е ползвал своята част лично без да е бил възпрепятстван от ответника по никакъв
начин. Установи се, че ответникът Б. е ползвал само своята част от 2 дка, площ, засявал ги е
с люцерна и доказателство за това е приетата по делото експертиза, за възрастта на
насажденията, която датира от 6-7 години, а през годините от 2013 до 2019 г.е отдавал
своята част на арендатора М.О.Р.. Поради това, че ищецът си е ползвал имота според
правата, които има върху него, то за същия няма пропуснати ползи, които да му бъдат
възмездявани и заплащани от ответника. Ищецът е получавал естествените добиви от
засятото от него в притежаваните 2,052 дка, така както това му позволява чл. 93 от ЗС. Дори
и ответникът да е реализирал по – големи добиви, а с това и по – голяма печалба от засетите
от него култури, то това не води до негово неоснователно обогатяване за сметка на ищеца,
доколкото и той ползва добивите от засятото по силата на приращението от чл. 93 от ЗС.
Липсата на доказаност на твърденията на ищеца относно едноличното ползване на
имота от ответника, получаването на добиви от целия имот и неоснователното му
обогатяване, което е в основата на разпоредбата на чл. 30, ал.2 от ЗС, като предпоставка за
възмездяване на ищеца за ползите, от които е бил лишен, прави иска на ищеца недоказан и
следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските.
Ищецът е направил разноски по делото и претендира присъждането на такива, но не е
5
представил списък на същите по чл. 80 от ГПК.
Направените от ищеца разноски са в размер на 600лв. за адвокатски хонорар, 107,60
лв. за ДТ за водене на делото и съдебно удостоверение, и 200 лв. за вещо лице по
експертизата, както и 15лв.ДТ за въззивно обжалване. Общо направените от ищеца разноски
са в размер на 922,60 лв.
Ответникът също е направил разноски по делото в размер на 500 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Предвид на това, че искът на ищеца се отхвърля изцяло, то на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК следва ищецът да бъде осъден да заплати изцяло направените от ответника разноски,
които са в размер на 500лв.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд Нови пазар,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 31, ал. 2 ЗС по иска, предявен от А. М. М. с ЕГН
********** от с. Н., общ. К., ул. *** против Б.М. В. с ЕГН ********** от с. Н., общ. К., ул.
***, за заплащане на обезщетение за ползването на полагащата му се част от ½ ид.ч. (една
втора идеална част) от имот, представляващ нива с площ 4,104 дка, четвърта категория,
находящ се в землището на с. Н., обл. Ш., в местността „***“, съставляваща имот № *** по
плана за земеразделяне, при граници и съседи: № *** № ***, № *** и № ***, от което е бил
лишен за период от 5 стопански години от 2014/2015 г. до 2018/2019 г. в размер на
1282,50лв.
ОСЪЖДА на основание 78, ал.3 от ГПК, А. М. М. с ЕГН ********** от с. Н., общ.
К., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Б.М. В. с ЕГН ********** от с. Н., общ. К., ул. ***,
СУМАТА от 500лв. (петстотин лева) за направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от
връчването му на страната.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
6