№ 4
гр. Тополовград, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело №
20212320100253 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД – гр.София, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез
пълномощник адв.В.П. Г. от САК ПРОТИВ ИЛ. Н. ИЛ. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Тополовград, обл.Хасково, ул.********* в която се
твърди, че с Договор за мобилни услуги от 27.03.2018 г. ответника е станал
абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги, титуляр на мобилен
номер с избрана абонаментна програма, като при възползване от
преференциални условия на оператора абоната е взел и мобилно устройство
на изплащане, посредством 23 месечни лизингови вноски съгласно
погасителен план по лизингов договор. Срока на сключения договор за
мобилни услуги е 24 месеца, т.е. изтекъл е на 27.03.2020 г., но абоната –
ответник не е изпълнил задължението си да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 107,90 лева за периода от
15.05.2019 г. до 14.08.2019 г. За следващия отчетен период – 15.08.2019 г. –
14.09.2019 г. се твърди, че е издадено кредитно известие за извършена
корекция по дълга, като е сторнирана сума в размер на 10,99 лева, начислена е
дължимата лизингова вноска в размер на 4,39 лева и е отразен незаплатения
1
баланс от предходния отчетен период в размер на 107,90 лева, при което
задължението за плащане възлиза на сума в размер на 101,30 лева, платимо в
срок до 30.09.2019 г. Тъй като абоната – ответник не е заплатил стойността на
потребените услуги е ангажирана договорната му отговорност по т.11 от
Договорите за услуги и във връзка с чл.75, вр. с чл.19б,в от ОУ, мобилния
оператор е прекратил едностранно договорите на ответника за ползваните
абонаменти и е издал крайна фактура. Датата на деактивация на процесните
абонаменти е 04.09.2019 г., като същата се генерира автоматично по
вградената електронна система на оператора. Твърди се, че поради
предсрочно прекратяване на договорния абонамент е начислена неустойка в
размер на 155,74 лева, представляваща стойността на 3-месечни абонаментни
такси, като в тази сума се включва неустойката за мобилния номер и за
предоставеното за ползване устройство. Също така, твърди се, че поради
неизпълнението на абоната да заплати дължимите към оператора месечни
суми се е стигнало до предсрочно прекратяване и на договора за лизинг и
съответно ответника дължи сума в размер на 39,51 лева – незаплатени
лизингови вноски.
Образувано е производство по реда на чл.410 от ГПК, пред РС –
Тополовград и е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и след указания от съда, че
заявителя може да предяви иск относно вземането си с оглед разпоредбата на
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, настоящия иск е предявен в срока по чл.415, ал.4 от
ГПК.
Поради което се претендира да бъде установено с решение на съда, че е
налице вземане от страна на „Теленор България” ЕАД – гр.София към ИЛ. Н.
ИЛ. от гр.Тополовград в размер на: 101,30 лв./сто и един лева и 30
стотинки/ - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги по договори с абонатен номер №
*********, за които са издадени фактури за периода от 15.05.2019 г. до
14.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата;
39,51 лв./тридесет и девет лева и 51 ст./ - представляваща незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 02.07.2018 г., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер +359*********, по силата на който абоната е
взел мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Black; 155,74 лв./сто
2
петдесет и пет лева и 74 ст./ - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 02.07.2018 г., от която: 77,46 лв./седемдесет и
седем лева и 46 ст./ - представляваща стойността на 3-месечни абонаментни
такси и 78,28 лв./седемдесет и осем лева и 28 ст./ - представляваща неустойка
за ползвано устройство. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът е призован по реда на чл.47 от ГПК, поради което на
основание чл.47, ал.6 от ГПК му е назначен особен представител – адвокат от
АК Ямбол, който не оспорва исковете, като твърди, че същите са основателни
и не се противопоставя да се уважат с всички законни последици.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Между ищеца и ответника е сключен Договор за мобилни услуги от
27.03.2018 г., като ответника е станал абонат на дружеството доставчик на
мобилни услуги, титуляр на мобилен номер с избрана абонаментна програма
и при възползване от преференциални условия на оператора абоната е взел и
мобилно устройство на изплащане, посредством 23 месечни лизингови
вноски съгласно погасителен план по лизингов договор. Срока на сключения
договор за мобилни услуги е 24 месеца и съответно е изтекъл на 27.03.2020 г.,
но абоната – ответник не е изпълнил задължението си да заплати стойността
на потребените и фактурирани услуги на стойност 101,30 лева, за периода от
15.05.2019 г. до 14.08.2019 г. Поради което дружеството е ангажирало
договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги,
като във вр. с чл.75, във вр. чл.19 б, в от ОУ на мобилния оператор Теленор е
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните
абонаменти и е издал по абонатен номер на дата 15.10.2019 г. крайна фактура
с № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 296,55 лева, в
която сума се включва начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите – 155,74 лева; цената дължима за оставащите незаплатени
лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 39,51
лева и сумата за потребените мобилни услуги за предходните три отчетни
периода в размер на 101,30 лева. Поради прекратяване на договора за
мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги на основание
т.12, ал.2 от Общите условия приложени към лизинговия договор, дължимите
месечни вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство са обявени
3
за предсрочно изискуеми, като те са дължими след месец октомври 2019 г.,
когато е издадена крайната фактура посочена по-горе, до края на уговорения
погасителен план по договора – месец юни 2020 г.
Тъй като И. не е погасил дължимите от него суми е подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по което е
образувано заповедно производство – ч.гр.д. № 123/2021 г. на ТгРС и против
длъжника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер
на 296,55 лева. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК. С определение на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал
на заявителя, че може да предяви иск в едномесечен срок. В този срок е
подаден настоящия иск.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са
документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени
от страните.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК – „иск за съществуване на вземането”.
От материалите по ч.гр.д. № 123/2021 г. се установява, че с
разпореждане № 70/20.04.2021 г. по повод на молбата на ищеца по чл.411
ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично
задължение за сумата 296,55 лева, от която: 101,30 лева дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното
изплащане на сумата; 39,51 лева незаплатени лизингови вноски и 155,74 лева
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент. Издадена е
заповед със същият номер и дата.
Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47 от ГПК с оглед на
което съдът на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК е указал на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Настоящата
искова молба е подадена в законния едномесечен срок, за сумата по
заповедното производство, поради което съдът намира, че същата е
допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното
4
редовно разглеждане и установения срок.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се
установява, че между ищцовото дружество и ответника е възникнало валидно
сключено договорно правоотношение по договор за мобилни услуги, който
договор е породил съответна валидна правно-облигационна връзка.
По силата на това валидно сключено договорно правоотношение
ответника дължи претендираните суми, посочени в исковата молба.
За да бъде признато от съда и установено със сила на присъдено нещо
вземането на дружеството по сключения договор за мобилни услуги е
необходимо да се установи кумулативно наличие на следните положителни
предпоставки: наличие на валидно сключено договорно правоотношение
между страните; доказан размер на претендираното вземане; възникване на
предсрочна изискуемост и спазена законова процедура за издаване на заповед
за изпълнение срещу длъжника преди изтичане на давностния срок. В случая
съдът намира, че всички тези положителни предпоставки са налице и те са
доказани от ищеца по безспорен и категоричен начин от приложените по
делото писмени доказателства.
Поради което съдът следва да признае съществуването на това вземане
по сключен договор за мобилни услуги.
Самият договор, който е сключен между страните към момента на
подаване на заявлението по заповедното производство от ищеца е с изтекъл
срок и съответно прекратен, но по делото не са налице доказателства, че
ответника е заплатил фактурираните услуги за предпочетените мобилни
номера под клиентски номер ********* за който са издадени процесните
фактури, за периода 15.05.2019 г. до 14.08.2019 г. Абонатът е потребил и не е
заплатил мобилни услуги на обща стойност 101,30 лева, фактурирани за
отчетния период през месец октомври 2019 г. С кредитно известие от
15.09.2019 г. е извършена корекция на дълга, като е сторнирана сумата в
размер на 10,99 лева с ДДС за върнати на абоната такси. Начислена е и
дължимата лизингова вноска в размер на 4,39 лева и е отразен незаплатения
баланс в размер на 107,90 лева за предходния отчетен период, при което
задължението за плащане възлиза на сума в размер на 101,30 лева. Такъв е и
размера на една от сумите които претендира ищеца.
Безспорно е установено по основание и размер и другото вземане на
5
ищеца, което произтича от сключен между страните договор за лизинг от
02.07.2018 г. Същият е валиден и поражда правни последици. Не е и оспорен
от ответника. Изпълнението на задължението на лизингодателя е
удостоверено в договора, съгласно който с подписването му
лизингополучателя декларира, че е получил устройството и то е годно за
употреба съобразно предназначението му. Следователно за абоната на
основание чл.345, ал.1 от ТЗ във вр. чл.233, ал.2, предл.1-во от ЗЗД е
възникнало задължението да плати уговорените лизингови вноски, чиято
изискуемост настъпва след издаването на съответната месечна фактура за
отчетните периоди по договора за мобилни услуги и на падежа указан във
фактурата. В издадените месечни фактури и в кредитното известие са
начислени дължимите месечни лизингови вноски, като в крайната фактура от
дата 15.10.2019 г. са фактурирани лизинговите вноски дължими след месец
октомври 2019 г. когато е издадена крайната фактура, до месец юни 2020 г.,
съгласно уговорения погасителен план. Съгласно ал.2 на чл.12 от Общите
условия към договора за лизинг, действително месечните лизингови вноски
стават предсрочно изискуеми при прекратяване на абонамента за мобилната
услуга. Съответно при прекратяване на договора за мобилни услуги, считано
от месец октомври 2019 г., когато е издадена крайната фактура за абоната е
възникнало задължение да плати преди уговорения падеж всички непогасени
лизингови вноски. Съгласно уговорения погасителен план, цената на
неплатените лизингови вноски възлиза на 39,51 лева, каквато и сума се
претендира. Не са представени доказателства, че сумата е заплатена от
ответната страна.
Относно претендираната неустойка, видно от т.11 от сключените
договори и с оглед неизпълнението на ответника на задължението по тях е
обусловено правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно горепосочената изрична клауза за
неустойка при предсрочно прекратяване на сключения абонамент.
Начислената на абоната неустойка е в размер на 155,74 лева. Тя е формирана
съобразно действащите правила за изчисление и договорните съглашения и
не надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти взети с
ДДС. Поради което и в тази част иска следва да се уважи изцяло за
претендираната сума.
При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца
6
разноски в общ размер на 710,00 лв., от които 505,00 лева – разноски от
съдебното производство съгласно приложеният списък по чл.80 от ГПК, и
205 лв. – разноски от заповедното производство по ч.гр.д.№ 123/2021 г. по
описа на ТгРС.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА предявения иск от ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД –
гр.София, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адв.В.П. Г.
от САК ПРОТИВ ИЛ. Н. ИЛ. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Тополовград, обл.Хасково, ул.*********, КАТО ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че е налице вземане от страна на „Теленор
България” ЕАД – гр.София към ИЛ. Н. ИЛ. от гр.Тополовград в размер на:
101,30 лв./сто и един лева и 30 стотинки/ - представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
по договори с абонатен номер № *********, за които са издадени фактури за
периода от 15.05.2019 г. до 14.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК – 19.04.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата; 39,51 лв./тридесет и девет лева и 51
ст./ - представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
02.07.2018 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер
+359*********, по силата на който абоната е взел мобилно устройство
HUAWEI Y5 2018 Dual Black; 155,74 лв./сто петдесет и пет лева и 74 ст./ -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
02.07.2018 г., от която: 77,46 лв./седемдесет и седем лева и 46 ст./ -
представляваща стойността на 3-месечни абонаментни такси и 78,28
лв./седемдесет и осем лева и 28 ст./ - представляваща неустойка за ползвано
устройство.
ОСЪЖДА ответникът да заплати на ищеца сумата от 710,00 лв., от
които 505,00 лв./петстотин и пет лева/ – разноски от съдебното
производство съгласно приложеният списък по чл.80 от ГПК и 205 лв./двеста
и пет лева/ – разноски от заповедното производство по ч.гр.д.№ 123/2021 г.
по описа на ТгРС.
7
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
8