Решение по дело №2376/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 420
Дата: 16 април 2025 г.
Съдия: Михаил Михайлов
Дело: 20243100102376
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. ***, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Сияна К. Георгиева
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20243100102376 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на К. П. К.,
ЕГН ********** от *** срещу М. П. К., ЕГН ********** от *** с която са
предявени обективно и кумулативно съединени искове за прогласяване
нищожността на дарение от 29.06.2021г. на недвижим имот обективирано в
нотариален акт № 61, том II, рег. № 1655, дело № 257/2021г. по описа на
нотариус В. П. с район на действие ВРС, с което Н.Н. К.а, б.ж. на гр. ***,
починала на 26.02.2024г. е дарила на синът си К. П. К. собствените си 4/6
/четири шести/ идеални части от недвижим имот представляващ:
АПАРТАМЕНТ № 11, с идентификатор № ***, с адрес в *** състоящ се от две
стаи, коридор, трапезария, кухня, тоалет, баня с обща застроена площ 120.26
кв.м., които обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор ***,
предназначение: жилищна сграда –многофамилна, която сграда е разположена
в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на обекта - жилище,
апартамент, брой нива на обекта - 1, при граници на същия етаж : №***.***
под обекта ***.*** над обекта №***.*** ***.*** стар идентификатор ***.***
ведно с прилежащи части: 8.98% идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж, прилежащата му изба № 6 с площ 11.70 кв.м,
прилежащото му таванско помещение № 10 с площ 22.82 кв.м., поради
привидност на дарението, на осн. чл. 26, ал.2, пр.5-то ЗЗД, както и за
установяване по отношение на ответника, че същото прикрива
действителен договор за прехвърляне на недвижимия имот срещу
задължения за издръжка и гледане, на осн. чл. 17, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба с излагат твърдения, че ищецът и ответникът са братя,
като с оспорената разпоредителна сделка, тяхната майка е прехвърлила
притежаваните от нея 4/6 ид. части на ищеца. Реализираната между страните
сделка била привидна, като същата прикривала действителна такава, а именно
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане. Излага се, че страните към момента на реализиране на сделката са
съзнавали действителната си воля във връзка с разпореждане с имота, като
1
към този момент са подписали декларация – обратно писмо, в което била
обективирана действителната им воля. С процесното дарение страните
прикрили действителна сделка, която привидност желае да бъде разкрита в
отношенията между страните. Правният си интерес ищецът извежда и от
предприетите от ответника по делото и негов брат в друг процес действия по
предявяване на иск за възстановяване на накърнената му запазена част от
наследството на неговата майка.
Депозиран е в срок по чл. 131 ГПК отговор на искова молба, с който
ответникът признава предявения иск.
В съдебно заседание ищецът релевира искане за постановяване на
съдено решение при признание на иска, на осн. чл. 237 ГПК.
Предвид направеното признание на иска от ответниците и направеното
искане от ищцовата страна, на основание чл.237 ГПК съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно направеното
признание, като констатира съобразно разпоредбата на чл.237, ал.3 от ГПК, че
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и че
ответникът не се е разпоредил с право, с което не може да се разпорежда.
По отношение на разноските:
Съобразно правилата на чл. 78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението
си не дал повод за завеждане на иска и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. В тази разпоредба е уредено специално правило, като за
да е налице следва кумулативно да бъдат установени и двете уредени в
хипотезата на правната норма изисквания, а имено ответникът с
извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод за завеждане на иска в
съда, както и да го е признал.
В конкретната хипотеза ищецът е сезирал съда с иск за прогласяване
нищожност на дарение на идеални части от недвижим имот, същото
обективирано в нотариален акт № 61/2021г., както и установяване, че в
действителност това дарение прикрива действителен договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Страни по този
договор са Н. К.а, б.ж. на гр. *** и синът й - ищецът К. К.. Не е спорно, че
ответникът е брат на ищеца, както и че ищецът и ответникът са единствени
наследници на своята майка Н. К.а, б.ж. на гр. ***.
За да предяви искът за прогласявани нещожност на договора поради
неговата привидност и разкриване на действителното съглашение между
страните, ищецът се позовава на обстоятелството, че към момента на
изповядване на процесното дарение между страните по него /самия той и
неговата майка/, е постигнато съглашение обективирано в обратно писмо,
съобразно което същите са приели, че с дарението в действителност се
прикрива договор за прехвърляне на процесните идеални части срещу
задължение за издръжка и гледане. Доколкото ответникът - брат на ищеца е
предявил по–рано иск по чл. 30 ЗН – иск на наследника за възстановяване на
запазена част /предмет на гр. дело №5116/2024г. на ВРС/, то настоящият ищец
/ответник в цитираното производство на ВРС/, сезирал съда с насрещен иск,
отделен за самостоятелно разглеждане, по който е образувано настоящото
производство след изпращане по подсъдност, да бъде прогласена
нищожността на процесното дарение, както и да бъде установено
действителното съглашение, което в случая се явява такова по прехвърляне на
идеални части от недвижим имот срещу насрещно задължение за издръжка и
2
гледане.
Ответникът с първото по делото процесуално действие, което той
извършва, а именно с депозиране на отговор на исковата молба в съда
признава иска. За това признание излага и изрични доводи, които обосновават
това му процесуално поведение, а именно, че не му е било известно до този
момент наличието на посоченото обратно писмо, с което страните по
атакуваната сделка са уговорели действителното съглашение, което ги
обвързва.
При изложеното следва да бъде даден отрицателен отговор на въпроса
дали с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на
настоящия иск в съда. Обстоятелството, че ответникът е сезирал съда с иск по
чл. 30 ЗН за възстановяване на накърнена с дарението запазена му част от
наследството от неговата майка е продиктувано от факта, че за него е
неизвестно съглашението на страните по процесното дарение обективирано в
обратното писмо. Именно и поради този неизвестен за него факт, който той е
узнал едва с получаване на препис от исковата молба /насрещната искова
молба/ и доказателствата към нея, той признава предявения иск. Няма нито
твърдения, нито доказателства представени от настоящия ищец, че той
извънсъдебно, преди депозиране на иск по чл. 30 ЗН е довел до знание по
някакъв начин на ответника – негов брат наличието на обратното писмо, в
което е обективирано волеизявления за действителното съглашение между
страните по процесното дарение. Само и единствено в една такава хипотеза би
могло да бъде прието, че въпреки, че за ответника е бил известен относим за
спора факт, той въпреки това е сезирал съда с иск по чл. 30 ЗН, знаейки, че
действителната сделка не е била безвъзмездна, а напротив, че със същата се
поема насрещно задължение при прехвърляне на имота за издръжка и гледане
на общия страните наследодател. Както вече посочи съда, такива данни за
знание от страна на ответника за действителното съглашение между страните
по процесното дарение, което узнаване от страна на последния да е настъпило
преди сезиране на съда, както с иска по чл. 30 ЗН, така и с настоящия иск
няма, поради което следва да бъде прието, че с поведението си ответникът не е
станал повод за завеждане на иска в съда.
Доколкото се установи първата предвидена в разпоредбата на чл. 78, ал.2
ГПК предпоставка, както и втората такава, то разноските в размер на 6053,84
лева, от които 1253,84 лева съдебно – деловодни разноски и 4800 лева
заплатено възнаграждение за процесуално представителство заплатени по
настоящото дело, следва да останат за сметка на ищеца.

Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения иск на К. П. К., ЕГН ********** от ***
срещу М. П. К., ЕГН ********** от *** нищожността на дарение от
29.06.2021г. на недвижим имот обективирано в нотариален акт № 61, том II,
рег. № 1655, дело № 257/2021г. по описа на нотариус В. П. с район на действие
ВРС, с което Н.Н. К.а, б.ж. на гр. ***, починала на 26.02.2024г. е дарила на
синът си К. П. К. собствените си 4/6 /четири шести/ идеални части от
недвижим имот представляващ: АПАРТАМЕНТ № 11, с идентификатор №
3
***, с адрес в *** състоящ се от две стаи, коридор, трапезария, кухня, тоалет,
баня с обща застроена площ 120.26 кв.м., които обект се намира на етаж 4 в
сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
***, с предназначение на обекта - жилище, апартамент, брой нива на обекта -
1, при граници на същия етаж : №***.*** под обекта ***.*** над обекта
№***.*** ***.*** стар идентификатор ***.*** ведно с прилежащи части:
8.98% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж,
прилежащата му изба № 6 с площ 11.70 кв.м, прилежащото му таванско
помещение № 10 с площ 22.82 кв.м., поради привидност на дарението, на
осн. чл. 26, ал.2, пр.5-то ЗЗД.
ОБЯВЯВА по предявения иск на К. П. К., ЕГН ********** от *** срещу
М. П. К., ЕГН ********** от ***, за действителен договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
29.06.2021г. обективиран в нотариален акт № 61, том II, рег. № 1655, дело №
257/2021г. по описа на нотариус В. П. с район на действие ВРС, сключен
между прехвърлителя Н.Н. К.а и приобретателя К. П. К., с предмет 4/6
/четири шести/ идеални части от недвижим имот представляващ:
АПАРТАМЕНТ № 11, с идентификатор № ***, с адрес в *** състоящ се от две
стаи, коридор, трапезария, кухня, тоалет, баня с обща застроена площ 120.26
кв.м., които обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор ***,
предназначение: жилищна сграда –многофамилна, която сграда е разположена
в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на обекта - жилище,
апартамент, брой нива на обекта - 1, при граници на същия етаж : №***.***
под обекта ***.*** над обекта №***.*** ***.*** стар идентификатор ***.***
ведно с прилежащи части: 8.98% идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж, прилежащата му изба № 6 с площ 11.70 кв.м,
прилежащото му таванско помещение № 10 с площ 22.82 кв.м, на осн. 17, ал.1
ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.


Съдия при Окръжен съд – ***: _______________________
4