Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 09.03.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав в публично
заседание на седми февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Христина Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело
№ 992 по описа на 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Д.Л.” АД твърди, че с влязло в сила решение от
06.06.2016 г., постановено по гр.д. 10 908/2014 г. по описа на СГС, Първо
ГО, 13 състав, В.А.Л., в качеството й на ЧСИ, била осъдена да заплати на ищеца
сумата от 68 529, 58 лв. – обезщетение за имуществени вреди – пропуснати
ползи, вследствие на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение,
извършено на 13.01.2012 г. по изп. дело 4/2012 г., изразяващи се в неполучен
наем на магазин 6, находящ се на партера и мецанина от пететажна сграда в гр.
София, ул. „********за месеците септември, октомври, ноември и частично за
декември 2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на исковата молба /21.07.2014 г./ и сторените съдебни разноски. За присъдената сума бил издаден изпълнителен
лист. По повод уведомление до застрахователя на ЧСИ, същият на 28.07.2017 г.
изплатил на ищеца сума в размер на 89 587, 03 лв., включваща главница и
законна лихва върху нея.
Твърди се, че с влязло в сила на
29.04.2020 г. решение, постановено по гр. д. 14 240/2017 г., по описа на
СГС, Първо ГО, 23 състав, В.А.Л., в качеството й на ЧСИ, била осъдена да
заплати на ищеца сумата от 397 354 лв. – обезщетение за пропуснати ползи
за периода 10.12.2014 г. – 01.07.2014 г., включващи 19 месечни наемни вноски за
описания по-горе имот, настъпили в резултат на незаконосъобразно принудително
изпълнение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.11.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 27 466, 66 лв. – разноски
пред СГС, сумата от 19 319, 58 лв. – разноски пред въззивната инстанция и
сумата от 8 529, 38 лв. – разноски в касационното производство. На 23.07.2020 г. бил издаден изпълнителен
лист. Застрахователят, покриващ риска от вреди в качеството на ЧСИ на
ответницата по повод отправена молба за плащане, отказал да стори същото.
Предвид отказа му било образувано изпълнително дело 1954/20 г. по описа на ЧСИ
844 – С.Я.. В рамките на това производство и след проведено изпълнение била
събрана сума в размер на 19 585, 86 лв. като дължимият остатък възлизал на
сума в размер на 589 642, 20 лв.
Твърди се, че на 17.09.2014 г.
ответницата Л. дарила на ответника Л., неин син, собственият си недвижим имот,
представляващ апартамент 3, находящ се в гр. София, район „Възраждане“, в жилищната
сграда на ул. „**** ********, на втория етаж, със застроена площ от 95, 58
кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, антре, клозет, коридор,,
заедно с мазе без номер, с полезна площ от 8, 82 кв.м., заедно с таван № 9, с
площ от 12,85 кв.м., заедно с 66000/559074 идеални части от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, върху
което е построена сградата. Договорът за дарение бил обективиран в нотариален
акт 64, том седми, рег. № 9255, дело 1003 от 2014 г. на нотариус И.Н., с рег. №
040 и район на действие – СРС.
Твърди се, че на 05.08.2020 г.,
ответницата Л. дарила на сина си – ответникът Л. собствените й 4/6 идеални
части от съсобствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.202.13.1.13, находящ се в гр. София, община
Столична, по КККР с адрес – гр. София, район „Красно село“, ул. „************,
ателие ** самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор 68134.202.13.1,
предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор
68134.202.13, предназначение на самостоятелния обект: ателие за творческа
дейност, който имот по титул за собственост представлява апартамент 1Б, находящ
се на втори етаж в жилищна сграда на ул. „************, със застроена площ от
48,20 кв.м., ведно с прилежащите общи части на сградата с площ от 59, 14 кв.м.,
състоящ се от дневна, спалня, кухненски бокс, складово помещение, тоалетна с
баня, тераса, заедно с 4,10% идеални части от общите части на жилищната сграда
и от правото на строеж върху поземления имот, находящ се в гр. София, район
„Красно село“ ул. „************, парцел II-5 от кв. 314 по плана на гр. София, местност „Еврейски гробища“. Договорът
за дарение бил обективиран в нотариален акт № 83, том пети, рег. № 8369, дело
782 от 2020 г. на нотариус 040-И.Н., с район на действие – СРС.
Твърди се, че на 05.08.2020 г.,
ответницата Л. дарила на сина си – ответникът Л. собствения си недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.803.1984.3.94,
находящ се в гр. София, община Столична, по КККР с адрес – гр. София, район „**********,
самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 68134.803.1984.3,
предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор
68134.803.1984, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
който имот по титул за собственост представлява апартамент 94, находящ се в гр.
София, район „Изгрев“, ж.к. „**********ет.1, състоящ се от две стаи, дневна,
кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 79, 63 кв.м., заедно с
избено помещение № 12, с площ от 3,00 кв.м. и заедно с 0,866% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място в
местността ж.к. „Червена звезда“ – гр. София. Договорът за дарение бил
обективиран в нотариален акт № 84, том пети, рег. № 8374, дело 783 от 2020 г.
на нотариус 040-И.Н., с район на действие – СРС.
В исковата молба се твърди, че
тези договори увреждат интересите на ищеца. Изложени са твърдения, че
ответницата Л. е знаела, че с извършване на разпоредителните действия ще увреди
интересите на кредитора си – ищец като намали имуществото си, което служи за
удовлетворяване на кредиторското вземане. Твърди се и наличие на знание от
страна на преобретателя – трето лице с оглед родствената връзка между същите по
права линия и приложението на разпоредбата на чл. 135 ал.2 от ЗЗД.
При тези фактически твърдения е
мотивиран правен интерес и моли съда да постанови решение, по силата на което на основание чл. 135 от ЗЗД да обяви за недействителна спрямо него като
кредитор описаните три сделки за дарение
на недвижими имоти.
Ответницата В.А.Л., оспорва исковете в писмен отговор, депозиран в
срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени подробни възражения. Депозирани са
и писмени бележки. Претендира разноски.
Ответникът А.П.Л., редовно
уведомен, оспорва исковете в депозиран писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
Депозирани са писмени бележки. Претендира разноски.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв.Н. и адв. С..
Възраженията на ответниците се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. И. и адв.С..
Съдът след като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, ведно със становищата и
доводите на страните и на основание чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Настоящият съдебен състав не
споделя възражението на ответницата Л., касаещо липса на пасивна процесуална
легитимация. Процесуалната легитимация на страните следва
от твърденията на ищеца. В настоящия случай,
същият излага твърдения, че има съдебно установено вземане срещу ответницата, която
се е разпоредила със свое имущество, с
което накърнява правото на ищеца да се удовлетвори от същото. Преценката за принадлежност на спорното
субективно материално право на ищцовата страна е въпрос по същество на спора и
се прави от съда с крайния за съдебната инстанция акт. Съответствието между
процесуална и материална легитимация е въпрос по основателността на предявения
иск, а не по допустимостта на претенцията
/определение 408/15.12.2014 г. по ч.гр.д. 4633/2014 г. на Второ ГО на ВКС/. Следва да се има предвид и, че отговорността на обезщетение при деликт,
извършен от лице в качеството му на ЧСИ възниква в личната му имуществена сфера
/определение 626/28.12.2017 г. по ч.гр.д. 3969/2017 г. на Четвърто ГО на ВКС/.
От друга страна, право на лична преценка на кредитора е начинът, по който да
удовлетвори съдебно признатите му права – да търси плащане от длъжника или от
застрахователя му по риска „професионална отговорност“.
Наведеното възражение за изтекла
погасителна давност на вземането, заявено от ответницата Л. е било релевантно в
производството по съдебното установяване на вземането, легитимиращо ищеца като
кредитор на тази ответница, но не и в рамките на настоящото съдебно производство.
Противното би означавало пререшаване на спор, решен с влязло в сила съдебно
решение, което би довело като крайна последица на постановяване на процесуално
недопустим съдебен акт с оглед запретата на чл. 299 ал.1 от ГПК.
Възражението, касаещо заявени чужди
права от ищеца, отново наведено от тази ответница в писмения отговор не намират
подкрепа в ангажираните по делото доказателства. Представеното съдебно решение,
постановено по осъдителен иск респ. издаденият изпълнителен титул сочи именно
ищеца като кредитор, а не трето лице, за да бъдат възприети твърденията на
ответницата.
С оглед на горните съображения,
следва да се посочи, че искът по чл. 135 ал.1 от ЗЗД има за предмет
потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на
себе си сделка респ. друго действие, с които длъжникът го уврежда.
Законодателят не е въвел ограничение досежно вземането на кредитора и от това
право може да се възползва както кредитор на парично вземане, така и такъв за
непарично / ППВС 1/1965 г./. Самото право възниква в патримониума на кредитора,
когато сделката или действието е увреждаща и е безвъзмездна респ. същата е
възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането. Правото
възниква и когато увреждащата сделка или действие е извършена преди възникване
на вземането, но е предназначена от длъжника и третото лица да увреди кредитора
/ в този смисъл решение 552/15.07.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.
171/2009 г. /.
С оглед на горните съображения, за да бъде уважен искът по чл. 135 ал.1 от ЗЗД е необходимо
да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно - ищецът да има
качеството на кредитор, наличие на увреждаща кредитора
сделка, знание /съзнаване/ на длъжника – прехвърлител за увреждането при разпореждането с имота. С оглед на обстоятелството,
че процесния по делото договор е безвъзмезден законодателят не поставя
изискване за знание за увреждане по отношение на приобретателя – трето лице.
Тези три предпоставки от фактическия състав на нормата са в съотношение на
кумулативна предвиденост.
Качеството „кредитор” по смисъла,
вложен в нормата на чл. 135 от ЗЗД притежава всяко лице, титуляр на
действително вземане по отношение на ответника. В производството по Павлов иск
съдът не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като
кредитор освен в хипотезата ако същото е отречено с влязло в сила съдебно
решение /решение 639/06.10.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 754/2009 г./.
Видно от представените по делото писмени
доказателства ищецът е кредитор на ответницата Л. с оглед представените по
делото влязло в сила съдебно решение, което е задължително за настоящия такъв с
оглед нормата на чл. 297 от ГПК и изпълнителен лист.
Не се спори по делото, а това се установява и
от представените по делото писмени доказателства, че процесните по делото сделки
са сключени на 17.09.2014 г. /първата/ и на 05.08.2020 г. /вторите две/. При
тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав намира, че
вземането на ищеца е възникнало в периода 10.12.2012 г. – 01.07.2014 г.,
съобразно влязлото в сила съдебно решение 1117/10.05.2019 г. по гр.д. 4832/2018
г. на САС, Първи граждански състав т.е. преди датата и на трите разпоредителни
сделки. Обстоятелството, че по отношение на вземането на ищеца – кредитор е
постановено влязло в сила съдебно решение има значение с оглед установяване на
размера на вземането, за който на същия е предоставена възможност за
принудително удовлетворяване, но не касае моментът на възникване на самото
вземане /решение 566/18.06.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 1473/2009
г./.
Прехвърлителната сделка по естеството си
представлява акт на длъжника, който е увреждащ за кредитора, тъй като със същия
се намалява длъжниковото имущество, което служи за общо обезпечение на
кредитора. Знанието на длъжника /ответницата Л./ е очевидно – с даряването на
имоти на свой низходящ от първа степен /ответникът Л./ намалява възможността на
кредитора – настоящ ищец да се удовлетвори от имуществото му/ в този смисъл
решение 45/01.06.2011 г. на Трето ГО на ВКС по гр. д. 450/2010 г./. Знание на
приобретателя при безвъзмездна сделка, както вече бе посочено по-горе, не се
изиска.
Правноирелевантно по отношение на предмета на доказване в настоящото
производство е с какво имущество разполага длъжникът и на каква стойност е то,
след извършеното разпореждане. В този смисъл е и константната
съдебна практика - решение № 320/05.11.2013 год. на ВКС
по гр. д. № 1379/2012 год. ІV ГО, решение № 639/06.10.2010 год. по гр. д. № 754/2009 год. на ІV ГО на ВКС. Кредиторът не е
ограничен при пристъпване към изпълнение, да се насочи само към имуществото,
което е предмет на обезпечение на вземането му, по съображенията, изложени по-горе в решението, че цялото
имущество на длъжника служи за обезпечение и той може да се удовлетвори, и от
друго имущество на длъжника.
При липсата на други ангажирани от страните
доказателства настоящият съдебен състав намира, че исковете като основателни и
доказани следва да се уважат.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се
следват разноски, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК в размер на 11 068,
02 лв. Представени са доказателства за реално заплащане на сумата от 8 350,
14 лв. с ДДС /стр.18 и стр. 201 в делото/ – адвокатско възнаграждение в
настоящото производство като е наведено своевременно възражение по чл. 78 ал.5
от ГПК от ответниците. Минималното адвокатско възнаграждение с оглед цената на трите
заявени иска, съобразно Наредба 1/2004 г. възлиза на сумата от 8 589, 24
лв. респ. с включен ДДС на сумата от 10 307, 09 лв. по арг. на чл.2 ал.7
от същата. С оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените по
него процесуални действия, съобразени с посочените по-горе размери по Наредба
1/2004 г. настоящият съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение в настоящото производство не е
прекомерно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на „Д.Л.” АД, ЕИК********, със съдебен адрес:*** – адв. А.Н. на
основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД сключеният договор за дарение от 17.09.2014 г.,
обективиран в нотариален акт 64, рег. № 9255, нот. дело 1003/2014 г. на
Нотариус 040 – И.Н., с район на действие – СРС, с който В.А.Л., ЕГН **********
дарява на сина си А.П.Л., ЕГН **********, и двамата на съдебен адрес: *** – адв.
В.И. собственият си недвижим имот - апартамент 3, находящ се в гр. София, район
„Възраждане“, в жилищната сграда на ул. „**** ********, на втория етаж, със
застроена площ от 95, 58 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня,
антре, клозет, коридор,, заедно с мазе без номер, с полезна площ от 8, 82
кв.м., заедно с таван № 9, с площ от 12,85 кв.м., заедно с 66000/559074 идеални
части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж
върху мястото, върху което е построена сградата.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на „Д.Л.” АД, ЕИК********, със съдебен адрес:*** – адв. А.Н. на
основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД сключеният договор за дарение от 05.08.2020 г.,
обективиран в нотариален акт 83, рег. № 8369, нот. дело 782/2020 г. на Нотариус
040 – И.Н., с район на действие – СРС, с който В.А.Л., ЕГН ********** дарява на
сина си А.П.Л., ЕГН **********, и двамата на съдебен адрес: *** – адв. В.И. 4/6
идеални части от съсобствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.202.13.1.13, находящ се в гр. София,
община Столична, по КККР с адрес – гр. София, район „Красно село“, ул. „************,
ателие 1Б, самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор
68134.202.13.1, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в ПИ
с идентификатор 68134.202.13, предназначение на самостоятелния обект: ателие за
творческа дейност, който имот по титул за собственост представлява апартамент
1Б, находящ се на втори етаж в жилищна сграда на ул. „************, със
застроена площ от 48,20 кв.м., ведно с прилежащите общи части на сградата с
площ от 59, 14 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухненски бокс, складово
помещение, тоалетна с баня, тераса, заедно с 4,10% идеални части от общите
части на жилищната сграда и от правото на строеж върху поземления имот, находящ
се в гр. София, район „Красно село“ ул. „************, парцел II-5 от кв. 314 по плана на гр. София, местност
„Еврейски гробища“.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на „Д.Л.” АД, ЕИК********, със съдебен адрес:*** – адв. А.Н. на
основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД сключеният договор за дарение от 05.08.2020 г.,
обективиран в нотариален акт 84, рег. № 8374, нот. дело 783/2020 г. на Нотариус
040 – И.Н., с район на действие – СРС, с който В.А.Л., ЕГН ********** дарява на
сина си А.П.Л., ЕГН **********, и двамата на съдебен адрес: *** – адв. В.И. самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.803.1984.3.94, находящ се в гр. София,
община Столична, по КККР с адрес – гр. София, район „**********,
самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
68134.803.1984.3, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в
ПИ с идентификатор 68134.803.1984, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, който имот по титул за собственост представлява апартамент
94, находящ се в гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „**********ет.*, състоящ се от
две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 79,
63 кв.м., заедно с избено помещение № 12, с площ от 3,00 кв.м. и заедно с
0,866% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавно място в местността ж.к. „Червена звезда“ – гр. София.
ОСЪЖДА В.А.Л.,
ЕГН ********** и А.П.Л., ЕГН **********, и двамата на съдебен адрес: *** – адв.
В.И. да заплатят на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на „Д.Л.” АД, ЕИК********, със
съдебен адрес:*** – адв. А.Н. сумата от 11 068,
02 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаването на съобщението до страните, че е изготвено
пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: