РЕШЕНИЕ
№ 2970
гр. Варна, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110102936 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявени от ищцата Г. А. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес *, чрез адв.А. Д. от *АК, със съдебен адрес: *, и посочен
ел.адрес за връчване чрез ЕПЕП срещу ответното дружество „Н.“ ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, представлявано от И. Н. Х. - С.:
-осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на СУМАТА
от 30.70 лв. с която ответникът се е обогатил неоснователно - представляваща
незаконосъобразно платена от ищцата неустойка за непредоставяне на гаранция по транш в
размер на 200 лв., усвоен от кредитополучателя на 05.10.2023г., задължението по който е
изцяло погасено на 10.10.2023г. при начална липса на основание , поради нищожност на
клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит № * от 10.03.2023г. предвиждащ
процесната неустойка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда -искова молба с рег. № 20034/11.03.2024 г. по която е
образувано гр.дело № 2936/2024 г. по описа на РС Варна, 42- ри състав, до окончателното й
изплащане.
-осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
30.70 лв. с която ответникът се е обогатил неоснователно -представляваща
незаконосъобразно платена от ищцата неустойка за непредоставяне на гаранция по кредита
при начална липса на основание, поради нищожност на клаузата на чл. 6 от Договор за
потребителски кредит № * от 10.03.2023 г. предвиждащ процесната неустойка (начислена
с транш в размер на 200 лв. усвоен от кредитополучателя по банков път на 20.07.2023 г., с
падеж 05.08.2023 г.) ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - искова молба с рег. № 29261/09.04.2024 г. по която е
образувано гр.дело № 4260/2024 г. по описа на РС Варна, 46-ти състав, до окончателното й
изплащане.
Двете отделни производства по искова молба с рег. № 20034/11.03.2024 г. и искова
молба с рег. № 29261/09.04.2024 г. са съединени от настоящия състав на осн. чл. 213 ГПК
поради идентичност и на исканията на ищцата и на страните по делото и на самия договор
за потребителски кредит.
Ищцата е основала исканията си до съда на следните твърдени и уточнени факти и
обстоятелства:
1
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор за паричен заем
Договор за потребителски кредит № * от 10.03.2023 г. за СУМАТА от 200 лв. Общата
дължима сума от заемателя по този договор за погасяване на заема възлизала в размер на
234.04 лв .Сумата била изцяло заплатена на 10.10.2023 г. В тази обща сума се включвала
процесната НЕУСТОЙКА, която ищцата намира за нищожна и с оглед нищожността на
клаузата за неустойка ищцата твърди, че ответникът се обогатил неоснователно събирайки
неустойката, съответно дължал връщането й на кредитополучателя на основание чл. 55, ал.
1 от ЗЗД.
В допълнителни молби-становища ищцата е навела твърдения и пояснила, че
съгласно чл. 1 ал. 1 от Договор за потребителски кредит № * от 10.03.2023г.
кредитополучателят можел многократно да усвоява суми по кредитна линия /траншове/ до
максимално разрешения лимит /500 лв./. Сочи се още, че в онлайн платформата на ответника
е налице електронна форма за подаване на искане за извършване на транш по рамковия
договор сключен между страните. Съгласно чл. 1, ал. 2, изр. 2-ро от Договора цитира
ищцата „всеки следващ одобрен транш се предоставя на кредитополучателя на датата на
одобряването му, а при невъзможност на следващия ден“. В тази връзка пояснява ищцата, че
въпреки, че между страните бил сключен рамков договор между тях възниквало отделно
правоотношение по всеки един транш за всяка отделна усвоена от кредитополучателя
заемна сума с различен падеж и начисляване на отделна неустойка за непредставяне на
гаранция. С отпускането, респективно с усвояването от страна на кредитополучателя на
всеки отделен транш, счита ищцата, че страните сключвали отелен договор за заем. По всеки
един транш по Договор за потребителски кредит № * от 10.03.2023 г. за всяка отделна
усвоена от кредитополучателя заемна сума с различен падеж била начислявана отделна
неустойка за непредставяне на гаранция и по силата на отделните траншове за всяка усвоена
от кредитополучателя сума с различен падеж и начисляване на отделна неустойка за
непредставяне на гаранция между страните възниквало отделно облигационно
правоотношение, поради което и с предявените в отделните производства искове ищцата
търсела различна съдебна защита.
По същество ищцата е подчертала, че намира за безспорно, че Н. ООД е предоставило
на ищцата да заплати своето задължение следната банкова сметка * като посочило тази
сметка в чл. 3, ал. 3 от договора, осъществен бил банков превод на сумата 234.04 лв. на
10.10.2023 г.
Ищцата счита клаузата на чл. 6 от процесния Договор за нищожна, като навежда
следните основания за това:
Ищцата намира клаузата на чл. 6 от договора съгласно която заемателят дължи
нестойка за непредставян на обезпечение по заема в размер на 30.70 лв. т.к.:
-тази клауза създавала единствено предпоставка за неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие с добрите нрави - чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД;
-била договорена в нарушение на изискванията за добросъвестност и излязла извън
присъщата й обезпечителна функция и явно кредиторът търсел обезпечение като дал кратък
срок за осигуряване на поръчител
-била уговорена в противоречие с Директива 2008/48/ЕС относно договорите за
потребителски кредити транспонирана в ЗПК /чл. 8 от Директивата и чл. 16 от ЗПК/ и
прехвърляла риска върху потребителя ,което било недопустимо
-и неравноправна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Според ищцата договарянето, че
кредитополучател ще заплати посочената неустойка противоречи на закона и добрите нрави,
внася неравноправие в кредитното правоотношение по см. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Навежда
довод, че неустойката представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване
на годишния процент на разходите по кредита, което не е сторено. При положение, че
неустойката е включена от кредитора в ГПК, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК
максимален размер на ГПР ще бъде надвишен,твърди ищцата.
С оглед на изложеното ищцата счита, че кредиторът се е обогатил неоснователно,
събирайки недължимо платената неустойка от 30.70 лв. на дата 10.10.2023 г. за всеки от
двата транша - усвоени от ищцата на 05.10.2023 г. и 20.07.2023 г., поради което дължи
нейното връщане.
Обективирано е и акцесорно искане с правно осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
2
ответника и да заплати законната лихва върху главницата от 30.70 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба и до окончателното плащане на вземането.
В подкрепа на исканията си ищцата е направила доказателствени искания, изразила е
становище и по наведените от ответника възражения за недопустимост на отделните
образувани по нейни искови молби висящи във ВРС гр.дела, противопоставила се е на
искането на ответника с правно основание чл. 213 ГПК и е счела, че не следва да се допуска
провеждане на исканата от ответника ССчЕ.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„Н. „ООД, чрез мл. юрисконсулт Давидия Давидова.
В ОТГОВОРА на искова молба ответникът е изразил становище, че е недопустимо
да се водят отделни искови производства произтичащи от един правопораждащ факт -
Договор за потребителски кредит № * от 10.03.2023 г., а това че кредиторът се съгласил да
приеме изпълнение на части /по аргумент на чл. 66 ЗЗД/ не означавало, че кредитното
правоотношение се разделяло на множество отделни правоотношения - отделните вноски не
ставали автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания по различни
правоотношения , а задължението продължавало да е само едно, поради което и била налице
хипотезата на чл.126 .
В условия на евентуалност ответникът е отправил искане с правно осн. чл. 229, ал. 1,
т. 4 ГПК като е посочил, че по гр.д. № 16254/2023 по описа на РС Варна 33 -ти състав
ищцата е предявила установителен иск за обявяване на неустоечната клауза от същия
договор за нищожна и Решението по този иск ще има значение за правилното разрешаване
на спора по осъдителния /осъдителните искове.
Отделно от горното и по същество „Н.“ ООД оспорва исковете по чл. 55 ЗЗД като
твърди, че сумата в размер на 30.70 лв. постъпила в патримониума на трето неучастващо
в спора лице К. Г. Б. ООД, което било видно от приложена от ответника като доказателство
гаранция за обезпечаване на процесния кредит.
От своя страна и ответникът е направил искане с правно осн. чл. 190 ГПК, като е
уточнил, че в производството по гр.д. № 16254/2023 по описа на РС Варна 33-ти състав е
допусната ССчЕ относима към спора. Извън гореизложеното при депозиране на
отговорите на двете искови молби ответникът е оспорил всяко едно от твърденията на
ищцата за нищожност на клаузата на чл.6 от процесния договор.
Ответното дружество моли съда да прекрати производството или да отхвърли
исковите претенции като неоснователни и в негова полза да бъдат присъдени разноските по
делото. Обективира искания с пр.осн. чл. 190 и чл. 195 ГПК
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 11.07.2025 г. страните по
спора не са изпратили процесуални представители , но са депозирали молби както следва по
хода на делото и по същество на спора.
С молба от 9.7.2025 г. ищцата, чрез адв.Д. поддържа исковите претенции моли за
уважаването йм ведно с присъждане на разноските както по настоящото, така и по
присъединеното към настоящото дело по описа на РС Варна,46-ти състав.
С молба от 4.7.2025 г. насрещната ответна страна, чрез юриск. Д. моли за отхвърляне
на иска и присъждане на разноските сторени от ответника съгласно представени списък по
чл. 80 ГПК .
СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните, на база събраните
доказателства , приложимия закон и нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и
изяснено по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
С проекта за доклад по делото, обявен за окончателен без възражения на страните
съдът е дал правна квалификация на исковете , с които е сезиран – искове по чл. 55, ал.1 пр.1
ЗЗД и акцесорни искания по чл. 86, ал.1 ЗЗД, заявени в отделните искови молби предявени
от ищцата против ответника, по които са образувани две отделни дела в съда 2936/24 и
4260/24 г. , съединени на осн. чл.213 ГПК в едно производство водено под номера на
първото образувано дело – гр.д. № 2936/24 г. по описа на ВРС , 42 –ри състав.
По така предявените искове, с посочена по-горе правна квалификация, съдът е
разпределил тежестта на доказване между страните както следва:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е възложил в тежест на ищцата да докаже
твърденията си, че оспорената клауза на чл. 6 от Договор за потребителски кредит № * от
3
10.03.2023 г., страда от сочените пороци, водещи до нищожност, както и получаване от
ответника на процесната сума от 30.70 лв. начислена като неустойка по договора за всеки от
двата отделни транша-усвоени от ищцата на две отделни дати .Ищцата е следвало да докаже
датата и факта на плащане на исковата сума, предмет на всеки от двата осъдителни искове
по чл. 55 ЗЗД.
В тежест на ответника в условията на пълно и главно доказване съдът е възложил да
установи и докаже, че: плащането е станало на валидно правно основание, т.е по валидно
сключен Договор за паричен заем, по който клаузата, въз основа на която е заплатена
неустойката е действителна ; да ангажира доказателства имащи правопогасяващ или
правоизключващ характер като например, че е върнал на ищцата исковите суми.
С оглед на наведените от страните фактически твърдения на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК СЪДЪТ е обявил за безспорно, между страните по делото, че:
между ищцата Г. К. и ответното дружество „Н.“ ООД е бил сключен Договор за
кредит № * от 10.03.2023 г., както и че ищцата е заплатила своето задължение по
банкова сметка: № * /посочена от ответника в чл.3, ал.3 от договора/, чрез банков
превод на сумата 234.04 лв. на 10.10.2023 г.
Отделно от горното, с доклада по делото, при разпределение на тежестта на
доказване, съдът изрично е обявил на страните вмененото му служебно задължение по чл. 7,
ал. 3 ГПК да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител и да осигури и възможност на страните да изразят становището си по тези
въпроси. В тази връзка и при влязло в законна сила между същите страни Решение №
3890/4.11.2024 г. постановено от РС Варна 33 -ти състав по гр.д. № 16254/2023 г., съдът е
обявил на страните, че е прогласената за нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
клаузата на чл. 6 от процесния договор и съгласно чл. 298 и чл. 297 и чл. 299 ГПК е
формирана задължителна СПН.
С доклада по делото съдът е обявил изрично на страните , че не са налице факти и
или обстоятелства за които да не сочат доказателства.
От приобщените по делото писмени доказателства , представените от ищцата като
заверени копия от : Договор за потребителски кредит „до 500” № */10.03.2023 г.; преводно
нареждане за кредитен превод от 10.10.2023 г.; преводно нареждане за кредитен превод от
03.08.2023 г.; екранна снимка от мобилно приложение, представеното от ответника заверено
копие на гаранция за плащане № */22.04.2023 г.; приобщеното по делото писмо в от „О. б.
б.” АД х.рег.№ 50467/06.06.2025 г. с приложените към него: извлечение от банкова сметка;
платежно нареждане за кредитен превод от 03.08.2023 г.; платежно нареждане за кредитен
превод от 10.10.2023 г. . ; представеното от ответника извлечение от счетоводни записи по
кредит * .; заключението на вещото лице Р. Х. С. от дата 02.07.2025 г. по допуснатата ССчЕ ,
СЪДЪТ приема за безспорно установено от фактическа страна следното :
Между ищцата Г. К. и ответното дружество „Н.“ ООД е бил сключен Договор за
кредит № * от 10.03.2023 г.
Договора за потребителски кредит носи пълното наименование : Договор за
потребителски кредит „ до 500 „ с № * от 10.03.2023 г.
Видно от раздела ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА в чл.1 страните са постигнали
съгласието кредиторът да предостави на кредитополучателя потребителски кредит под
формата на кредитна линия в размер на 500 лева, със срок на ползване 1 година от датата на
сключване на договора . Договорено е в чл.1 , ал.1 , че в рамките на срока на ползване на
кредита кредитополучателят може съгласно ОУ , приложими към ДПК „до 500“ на „ Н.
„ООД и договора , многократно да усвоява суми по кредитната линия (траншове ) до
максимално разрешения кредитен лимит , като необходимо условие за усвояване на следващ
транш от кредита е кредитополучателят да е погасил изцяло всички свои задължения по
усвоен предходен транш по кредита.
Разходите по кредита са изброени в чл. 11 от ДПК ,а в чл. 6 ал.1 - 3 е разписана
неустоечната клауза .
Видно от приобщените по делото на листи от 94 до 102 с Решение № 3890/4.11.2024 г.
постановено от РС Варна , 33 –ти състав по гр.д.№ 6254/2023 г. по описа на РС Варна,
потвърдено с Решение № 361/07.04.2025 г. на ОС Варна IV състав, ТО , ТК по в.гр.д.№
331/2025 г. клаузата по чл. 6 от процесния ДПК № * от 10.03.2023 г.от 10.03.2023 г.,
сключен между Г.К. и Н. ООД предвиждаща дължима неустойка при непредставяне на
4
обезпечение е прогласена за нищожна поради накърняване на добрите нрави на основание
чл. 26 , ал. 1 , пр.3 ЗЗД. Със същия съдебен акт ответникът е осъден за заплати на ищцата
сумата от 57.40 лв.представляваща недължимо платена неустойка по чл. 6 от ДПК № * от
10.03.2023 г. на основание чл.55 , ал.1 ЗЗД ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 14.12.2023 г. до окончателното плащане на дължимата сума.(Видно е от
мотивите на първоинстационото решение , че РС Варна е установил, че с преводно
нареждане от 02.05.2023 г. , както и от ССчЕ , че ищцата платила сумата от 464.07 лв. от
която 400 лв. е погасена дължима главница и 4.89 лв. дължима възнаградителна лихва
.Спорно е било между страните по гр.д.№ 6254/2023 г. относно задължението за разликата от
404.89 лв. до 464.07 лв., като е прието с влязлото в законна сила Решение , че с плащането
на сумата 464.07 лв. ищцата е заплатила неустойка , която се явява недължимо платена и
подлежи на връщане, поради което и е уважен и иска с цена 54,70 лв.).
Приложения по делото ДПК и влязлото в законна сила Решение по преюциалното
спрямо настоящите искове производство обосновават единствения извод от правна страна,
че със СПН, задължителна за страните, е установено, че клаузата на чл. 6 от процесния ДПК
№ * от 10.03.2023 г. е нищожна като поради накърняване на добрите нрави и платената на
02.05.2023 г. сума от 57,40 лв. подлежи на връщане.
Отликите между производството предмет на гр.д. 6254/2023 г. и настоящия исков
процес се състоят , че в производството по гр.д. 6254/23 ищцата е предявила два иска –
установителен и осъдителен , а по гр.д. 2934/24 и съединеното към него гр.д. 4260/24 други
два отделни осъдителни искове с искания за връщане на платените на дати 10.10.2023 г. и на
03.08.2023 г. неустойки по отделните( последащи) траншове в размер на по 30.70 лв.
Представените от ищцата писмени доказателства за извършено погасяване на
получените по процесния договор от 10.03.2023г. суми не са оспорени от ответника по
същество и кореспондират и със заключението на вещото лице Р. С. по допусната в
настоящото производство ССчЕ.
Установено е по делото на база неоспореното заключение на в.л.С., кредитирано
напълно от съда като обективно и компетентно дадено (159 -160 ) , че сумата от 203.54 лв. е
постъпила при ответника „Н.“ ООД във връзка с процесния договор за потребителски
кредит, като сумата от 30,50 лв. също е получена от „Н. „ ООД, но същата е отнесена като
задължение към“ К. Г. Б. „ за такса кредитна гаранция . В тази връзка вещото лице е извело
заключението, че от преведената на 03.08.2023 г. сума от 234.04 лв. цялата сума е постъпила
при „Н. „ООД като сумата от 30.50 лв.е отнесена като задължение към „ К. Г. Б.“ за такса
кредитна гаранция .
За безспорно е отделено по делото , че ищцата е заплатила своето задължение по
банкова сметка: № * /посочена от ответника в чл.3, ал.3 от договора/, чрез банков
превод на сумата 234.04 лв. на 10.10.2023 г.
Т.е. доказано е безспорно , че с плащанията от дати 03.08.2023 г. и 10.10.2023 г. на
сумите от по 203.54 лв. (по получените от ищцата по ДПК с два отделни транша заеми в
размер на по 200 лв. ) по сметка на ответника са постъпили исковите две суми от по 30.50
лв.- неустойка по чл.6 от ДПК.
При така изложеното по-горе от ПРАВНА СТРАНА съдът намира , че ищцата е
провела пълно и главно доказване по предявените от нея осъдителни искове .
На първо място недействителността на неустоечната клауза по процесния ДПК е
прогласена с влязло в законна сила Решение , а на второ място размерите и датите на
плащанията са доказани дори и само на база представените от ищцата преводни нареждания
.
За да е налице фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.55 , ал. 1
пр.1 –во ЗЗД ищцата е следвало да установи и докаже факта на плащане и размерите на
плащания извършени в полза на ответника. Ответникът от своя страна е имал възможността
да установи и докаже валидно правно основание, на което е получил плащанията . На база
ангажираните от ответника доказателства не се извежда друг извод, освен извода, че е
получил плащането на исковите суми без правно основание , т.к. клаузата за неустойка за
непредставяне на обезпечение по кредита е прогласена за нищожна , не са ангажирани годни
доказателства въз основа на които да се приеме, че ответникът е превел в полза на трето на
спора лице исковите суми по действителен договор за обезпечение .
С оглед горното исковете се явяват доказани и по основание и по размер и подлежат
5
на уважаване ведно с последиците от това – присъждане на законна лихва върху всяка от
двете главници считано от датата на подаване на съответната искова молба .
Основателността на осъдителните претенции обоснова и уважаване на искането на
ищцата за присъждане на разноските сторени от нея по делото .
Видно от списъка по чл. 80 ГПК представен от ищцата чрез адв.Д. и приложен по
делото на л. 143 (гръб ) ищцата претендира възстановяване на следните разноски : 1)360 лв.
адвокатско възнаграждение по настоящото производство и още 360 лв. по съединеното гр.д.
№ 2936/2024 г. (като представя и два договора за правна защита приложени на л.144, имащи
характер на разписки ) 2)заплатени държавни такси от по 42,50 лв. по всяко от двете дела
съединени под номер 2936/24 и 4,25 лв. държавна такса за издаване на СУ по настоящото
производство .
Сторените от ищцата разноски са доказани по размер и основание , но преди съдът да
присъди в полза на ищцата разноски по чл. 78,ал.1 ГПК, дължи нарочно произнасяне по
релевираното от ответника в отговора на искова молба възражение по чл. 78, ал.5 ГПК (
л.35-ти от гр.д. 2936/24 .) В отговора на искова молба ответното дружество е навело
твърдения за злоупотреба с права от страна на ищцата съгласно нормата на чл.3 от ГПК като
е посочило номерата на четирите отделни искови производства образувани по отделни
искови молби против същия ответник и по повод процесния ДПК от 10.03.2023 г. Ответното
дружество застъпва още в отговора на искова молба становището, че образуването на
множество дела е инициирано в нарушение на принципа на добросъвестно упражняване на
процесуални права , т. к. преследваната цел е : „ облагодетелстване на процесуалния
представител на ищцата посредством претендирането и евентуално присъждането на
адвокатско възнаграждение на всяко от делата „ . В подкрепа на възражението по чл. 78,
ал.5 ГПК , заявено в т.4 от раздела особени искания в отговора на искова молба ответникът
препраща към Решението на съда на ЕС по дело С – 438/22 и Определение № 343/15.2.2024
г. на ВКС по т.д.№ 1990/2023 г. и Определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС по т.д. №–
1908/2022 г. ).
Съдът, в настоящия му състав намира възражението по чл. 78, ал.5 ГПК за сторено
своевременно и основателно , като отчита следните факти :
Производството по гр.дело № 2936/2024 г. е образувано въз основа на искова молба с
рег. вх. № 20034/11.03.2024 г. с правно осн. чл.55 ЗЗД, с цена на иска 30.70 лв .
Производството по гр.дело № 4260/2024 г. е образувано въз основа на искова молба с
рег. вх. № 29261/09.04.2024 г. ,с правно осн. чл.55 ЗЗД с цена на иска 30.70 лв .
Двете отделни гр.дела са били образувани по отделни искови молби , различни от
исковите молби , по които е било заведено гр.д. № 6254/2023 г. по описа на ВРС ,33 –ти
състав и гр.дело № 1852/2024 г. по описа на ВРС, 39 -ти състав.
И по четирите дела ищцата Г.К. ,представлявана от адв.А.Д. , е основала исканията си
до съда на един и същ договор за потребителски кредит сключен с ответника , като само по
гр.д.№ 6254/2023 г. е предявила установителен и осъдителен иск( с цена 57,40 лв.) , а по
останалите три дела само осъдителни искове с едно и също правно основание и цена от по
30.70 лв. по съединените дела № 2936 и № 4260/24 . С цена 30.70 лв. е предявения по гр.д.№
1852/2024 г. осъдителен иск с пр.осн. чл. 55 ал.1 ЗЗД (производството по което е насрочено
за м. 11.2025 г. след отмяна на прекратитeлното определение на първоинстанционния съд
поради липсата на пълен идентитет на делата .)
В настоящото производство, съдът следва да определи какъв размер на разноски се
дължи на ищцата за адвокатско възнаграждение като отчете правната сложност на спора и
фактическите и правни действия извършени от процесуалния представител на ищцата . С
прилагането на нормата на чл.213 ГПК съдът в настоящия му съдебен състав намира , че
следва да определи едно общо възнаграждение за процесуално представителство на ищцата
като отчита , че производството по двете съединени дела е приключено в първото открито
съдебно заседание и обективно се явява обусловено от изхода по вече приключилото гр.д. №
6254/2023 г. по описа на ВРС , 33 - ти състав.
В съответствие с разрешението дадено с Решението на СЕС от 25.1.2024 г. по дело С-
438 / 22, нормата на чл.633 ГПК и формираната съдебна практика , съгласно която размерите
вписани в Наредба 1 / 2004 г. могат да служат като ориентир при служебното определяне на
възнагражденията на адвокатите за процесуално представителство , съдът намира че
споровете инициирани от ищцата в рамките на 1 м. при една и съща фактическа обстановка
6
изложена в исковите молби и искания не се отличава с каквато и да е сложност, което
обосновава и крайния извод на съда, че съразмерно на реално престирания труд от страна на
адв.Д. по гр.д. № 2936/2024 и гр.д. № 4260/2024 г. и се следва адвокатско възнаграждение не
от 360 лв. плюс 360 лв. , а от общо 100 лв. Настоящия съдебен състав приема, че
възнаграждението на адв.Д. от общо 720 лв . е силно завишено и не следва да се присъжда в
пълен размер, а с оглед броя и характера на исковете и материалния интерес , в полза на
процесуалния представител на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение от
общо 100 лв. ( в аналогичен смисъл е и практиката на Окръжен съд Варна , известна и на
ищцата , а именно : Определение № 1755/08.04.2025 г. на ОС Варна, IV състав,т.о., ТК,
постановено по в.ч.гр.д. № 490/2025 г. , като и Определение № 1756/08.04.2025 г. на ОС
Варна, V състав т.о., ТК , постановено по в.ч.гр.д. № 490/2025 г. , напълно относими и към
настоящия спор , съдържащи правни доводи изцяло споделяни от настоящия съдебен състав
).
При определяне на отговорността за разноски, съдът съобразява задължителната за
настоящата инстанция съдебна практика постановена по реда на чл.290 ГПК1 акцентираща
върху разграничението между злоупотребата с права по чл. 3 ГПК и института на
отговорността за разноски, поради което и присъжда в полза на ищцата реално сторените по
делото разноски и съответния размер на адвокатско възнаграждение ( в смисъла , че се
дължат разноски са : Решение № 45/18.5.2010 г. на ВКС по т.д. № 532/2009 г. на Първо т.о.,
ТК , с докладчик съдията Таня Райковска и Решение № 189/20.06.2014 г. на ВКС по гр.д.№
5193/2013 г. с докладчик съдията Борислав Белазелков ) .
С оглед изложеното съдът присъжда в полза на ищцата сумата от общо 89,25 лв. за
заплатени държавни такси и 100 лв. адвокатско възнаграждение – общо 189,25 лв.
Водим от изложеното по-горе , Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „Н.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от И. Н. Х. – С. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Г. А. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес * :
СУМАТА от 30.70 лв. с която ответникът се е обогатил неоснователно -
представляваща незаконосъобразно платена от ищцата неустойка за непредоставяне на
гаранция по транш в размер на 200 лв., усвоен от кредитополучателя на 05.10.2023г.,
задължението по който е изцяло погасено на 10.10.2023г. при начална липса на основание ,
поради нищожност на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит № * от
10.03.2023г. предвиждащ процесната неустойка,ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда 11.03.2024 г. (искова молба с рег. №
20034/11.03.2024 г. по която е образувано гр.дело № 2936/2024 г. по описа на РС Варна, 42-
ри състав), до окончателното й изплащане;
СУМАТА от 30.70 лв. с която ответникът се е обогатил неоснователно -
представляваща незаконосъобразно платена от ищцата неустойка за непредоставяне на
гаранция по кредита при начална липса на основание, поради нищожност на клаузата на чл.
6 от Договор за потребителски кредит № * от 10.03.2023 г. предвиждащ процесната
неустойка (начислена с транш в размер на 200 лв. усвоен от кредитополучателя по банков
път на 20.07.2023 г., с падеж 05.08.2023 г.),ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда 09.04.2024 г. (искова молба с рег. №
29261/09.04.2024 г. по която е образувано гр.дело № 4260/2024 г. по описа на РС Варна, 46-
ти състав, последното съединено на осн. чл.213 ГПК към гр.дело № 2936/2024 г. по описа
на РС Варна, 42- ри състав ), до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал.1 пр.1
ЗЗД вр. чл. 86 , ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА ответника „Н.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от И. Н. Х. – С. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Г. А. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес * СУМАТА от общо 189,25 лв. ( сто осемдесет и девет лева и двадесет и
пет стотинки ) представляваща сторените от ищцата съдебно - деловодни разноски пред
настоящата инстанция за заплатени държавни такси и възнаграждение на един адвокат , на
основание чл. 78 , ал.1 ГПК .
7
Съгласно нормата на чл.127, ал.4 ГПК съдът посочва, че присъдените парични
вземания могат да бъдат заплатени на ищцата по посочения в исковата молба начин - по
банков път, по банкова сметка с титуляр Г. А. К., и реквизити на б.см. IBAN *.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8