Р Е Ш Е Н И Е
гр.София
…………...
Софийски градски съд -
Наказателна колегия, 9 въззивен състав в публично заседание на двадесет и седми
февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
с участието на секретар Албена Арсова и на прокурор Станимир
Д. разгледа ВНОХД № 593/2019 г. по описа на състава, докладвано от съдия
АНГЕЛОВА и за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на глава
XXI НПК.
С присъда от 08.10.2018г.,
постановена по НОХД 1648/2017г. Софийски районен съд - Наказателна колегия, 134
състав е признал подсъдимия С.Р.С. за
виновен в това, че на
13.02.2014г. в гр. София, ж.к. „*********и на бул. „Възкресение“ пред читалище
„Св. Св. Кирил и Методий“, в съучастие като извършител с неустановено по делото
лице-извършител /което на 13.02.2014г. в гр. София, жк „*********вх.*********,
възбудило заблуждение у Л.И.Л. и Й.М.Л., чрез телефонни разговори проведени по
стационарния телефон, като им се представил за адв. В.Д.и ги уведомил, че вследствие
на пътно-транспортно произшествие техният син е причинил смърт на мъж и следва
да му бъде предадена парична сума в размер на 15 000 за началника на КАТ, за да
не бъде осъден синът им на лишаване от свобода, след което обяснил на Л.,***
пред читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ и да предаде паричната сума/ и с Ф.М.С.-помагач
/който набавил телефони и СИМ карти и подържал чрез мобилни разговори връзка
със С. и неустановено по делото лице, уведомило го, че св. Л. *** пред читалище
„Св. Св. Кирил и Методий“ и някой трябва да се представи за син на Началника на
КАТ и да вземе паричната сума, след което уведомил С.,*** пред читалище „Св.
Св. Кирил и Методий“ за среща със св. Л., на която да се представи за син на
Началника на КАТ и да вземе паричната сума/, с цел да набави за себе си и за
другиго имотна облага възбудил заблуждение у Л.И.Л., че е син на началника на
КАТ и Л. му предала паричната сума в размер на 15 000 лева, която парична сума
в размер на 15 000 лева Л. бил изтеглил от личните им спестявания/ и с това им
причинил имотна вреда в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева и на
основание чл.209,
ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 НК и чл. 54 НК го осъдил на наказание лишаване от
свобода за срок от четири години, което да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
Със същата присъда бил признат за
виновен и подсъдимият Ф.М.С. за това, че на 13.02.2014г. в гр. София, жк „*********вх.*********
и на бул. „Възкресение“ пред читалище „Св. Св. Кирил и Методий“, в съучастие
като помагач със С.Р.С.-извършител и неустановено по делото лице-извършител
/което на 13.02.2014г. в гр. София, ж.к. „*********вх.*********, възбудило
заблуждение у Л.И.Л. и Й.М.Л., чрез телефонни разговори, проведени по
стационарния телефон, като им се представил за адв. В.Д.и ги уведомил, че вследствие
на пътно- транспортно произшествие техният син е причинил смърт на мъж и следва
да му бъде предадена парична сума в размер на 15 000 за началника на КАТ, за да
не бъде осъден синът им на лишаване от свобода, която парична сума в размер на
15 000 лева Л. изтеглил от личните им спестявания, след което обяснил на Л.,***
пред читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ и да предаде паричната сума/ и с С.Р.С.-извършител
/който отишъл на бул. „Възкресение“ пред читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ и
заявил пред Л., че е син на началника на КАТ и Л. му предала паричната сума в
размер на 15 000 лева, която парична сума в размер на 15 000 лева Л. бил
изтеглил от личните им спестявания/, с цел да набави за себе си имотна облага,
умишлено е спомогнал да бъде възбудено и поддържано у Л.И.Л. и Й.М.Л.
заблуждение /набавил телефони и СИМ карти и подържал чрез мобилни разговори
връзка със С. и неустановено по делото лице, уведомило го, че св. Л. *** пред
читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ и някой трябва да се представи за син на
Началника на КАТ и да вземе паричната сума, след което уведомил С.,*** пред
читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ за среща със св. Л., на която да се
представи за син на Началника на КАТ и да вземе паричната сума/, с което
причинил имотна вреда на Л.И.Л. и Й.М.Л. в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/
лева, като деянието е извършено при условията на повторност и не представлява
маловажен случай - деецът е извършил престъплението, след като е бил осъден с
присъда по НОХД № 428/2012г. на PC Велинград, влязла в
законна сила на 31.10.2012г. на „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца с
тригодишен изпитателен срок за деяние, извършено на 26.07.2012г. по чл.209,
ал.1 вр.чл.20, ал.4 НК и на основание по чл.210, ал.1, т.4 вр. чл.209,
ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.28, ал.1 НК и чл. 54 НК му наложил наказание
лишаване от свобода за срок от четири години, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
С присъдата съдът е постановил, че „уважава предявения
граждански иск от Й.М.Л. и Л.И.Л., чрез процесуалния им представител адв. Д.Д.
като основателен и доказан, за сумата от 14 700.00 лева, представляваща
главница за обезщетение за претърпени в резултат на престъплението имуществени
вреди ведно със законната лихва върху сумата от датата на деянието –
13.02.2014г. до окончателното изплащане“.
Срещу
така постановената присъда е постъпила жалба от повереника на гражданските ищци
и частни обвинители Й.Л. и Л.Л. с единствено искане за изменение на присъдата в
гражданската й част, тъй като в атакувания съдебен акт липсва осъдителен
диспозитив по отношение на подсъдимите и по отношение на вида на тяхната
отговорност, която следва да е солидарна.
Постъпила е въззивна жалба и от подс. С.С.
чрез неговия защитник. Впоследствие тя е оттеглена пред въззивния съд като
лично подсъдимият заявява, че не желае настоящият съд да се произнася по нея.
В съдебното заседание пред
въззивния съд прокурорът заявява, че жалбата на частните обвинители
е основателна и моли да бъде уважена в „пълен размер“.
Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители
представя приемо-предавателен протокол за получаване от страна на подс. С. на сумата
от 200.00 лева за нейните доверители, представляваща част от присъденото от
районен съд обезщетение, поради което и моли второинстанционният съдебен състав
да се произнесе в насока изменение на диспозитива на атакуваната присъда и
осъди подсъдимите да заплатят на нейните доверители солидарно сумата от
14 500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от тях
имуществени вреди от престъплението ведно със законната лихва от деня на
деликта 13.02.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
Частните обвинители и граждански ищци Й.Л. и Л.Л. –
редовно уведомени, не се явяват, за да заявят личната си позиция по жалбата.
Защитникът на подс. С.С. заявява, че направените
искания от страна на повереника на гражданските ищци и частни обвинители са
основателни и моли в заявения от него смисъл да бъде изменена
първоинстанционната присъда.
Защитникът на подс. Ф.С. счита жалбата за основателна
и моли да бъде извършено исканото изменение.
Подсъдимите С. и С. поддържат заявеното от техните
защитници.
Съдът като съобрази изложените
от страните доводи и сам служебно провери правилността на присъдата, прецени жалбата
на повереника на гражданските ищци Й.Л. и Л.Л. за основателна.
Първоинстанционният съдебен състав е изяснил
фактическата обстановка по делото в достатъчна пълнота. По делото са събрани
доказателствените материали, необходими за установяване по несъмнен начин на
всички обстоятелства, значими за правилното му решаване – факта на извършване
на деянието, авторството, механизма на осъществяване, субективната страна на
престъплението, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било
извършено деянието. Фактическите констатации на съда са направени след анализ
на всички годни доказателствени източници.
Производството по делото пред първостепенния съд е
протекло по реда на чл. 371, т.1 НПК по искане на подсъдимите, касаещо
разпитите на свидетелите Л.Л. и Й.Л..
Първоинстанционният съд е приел
фактология, изложена и в обстоятелствената част на обвинителния акт и намираща
опора и в наличния по делото доказателствен материал, която фактология въззивният
съдебен състав също възприема:
Подсъдимите Ф.С. и С.С. заедно с неустановено по делото лице, с което подс.
С. общувал чрез телефонни разговори решили да си набавят средства чрез противоправно
деяние, като подс. С. купувал телефони и сим карти чрез интернет сайт
и ги предоставял на неустановеното по делото лице на изрично посочени от него
места. Тези телефони и сим карти следвало да послужат за осъществяване на
комуникация между подс. Ф.С., неустановеното по делото лице, подс. С.С. и
лицата, с които ще контактуват в изпълнение на намеренията си за въвеждането им
в заблуждение и причиняване на тяхна имотна вреда.
На 13.02.2014г. около обяд свидетелите Л.Л. и Й.Л. се намирали в дома си,
находящ се в гр. София, жк „*********вх.*********. Неустановеното по делото
лице, наричано „човекът-глас“ провело няколко поредни телефонни разговори със
свидетелите Л.Л. и Й.Л., пред които се представил за адвокат В.Д.и ги уведомил,
че след пътно-транспортно произшествие техният син е причинил смърт на мъж,
като следва да му бъде предадена паричната сума в размер на 15 000 лева за
Началника на КАТ, за да не бъде осъден синът им на лишаване от свобода.
Свидетелите Л.Л. и Й.Л. се разтревожили още повече след като в един от
разговорите неустановеното по делото лице им се представило за техния син М. Л.,
заявявайки им, че е блъснал човек на пешеходна пътека и ще им се обади адвокатът
му. Тогава св. Й.Л. изтеглил от личните им спестявания в банки „ЦКБ“ и „Пиреос
банк“ парични суми, към които добавили и намиращите се в дома им парични суми,
като по този начин събрали сумата в общ размер на 15 000 лева, която поставили
в плик. Последвало обаждане, при което неустановеното по делото лице казало на св. Й.Л. да отиде в КАТ, за да се
срещне със сина си. След като св. Л. тръгнал към КАТ, св. Л. отново провела
разговор с неустановеното по делото лице, което й заявило, че трябва да отиде
на бул. „Възкресение“ пред читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ и да предаде
парите на човек, който ще й се представи за син на Началника на КАТ. Междувременно
неустановеното по делото лице се обадило на подс. С. и му съобщило, че е пратил
човек да тегли пари и трябвало някой да отиде на бул. „Възкресение“ пред
читалище „Св. Св. Кирил и Методий“, за да се срещне със св. Л. и да вземе
парите, като се представи за син на Началника на КАТ. Подс. С. се свързал по
телефона с подс. С. и му предал инструкциите на неустановеното по делото лице –
„човекът-глас“. Подс. С. се срещнал със св. Л. *** пред читалище „Св. Св. Кирил
и Методий“, като й казал, че е син на Началника на КАТ и взел от св. Л.
паричната сума от 15 000 лева, поставена в плик. След това подс. С. побързал да
се отдалечи. Съгласно предварителната уговорка между неустановеното по делото
лице – „човекът-глас“ и подс. С., той и подс. С. взели по десет процента от
инкриминираната сума и счупили и изхвърлили използваните сим-карти, набавени от
подс. С.. Подс. С. оставил телефоните, закупени от подс. С. и остатъка от
паричната сума в с. Раховците на място, посочено от неустановено по делото
лице. Впоследствие свидетелите Л. разбрали, че са въведени в заблуждение и
сигнализирали органите на полицията.
Описаната фактология е правилно установена и се
извежда от събраните по делото доказателствени материали. Обосновани са
констатациите на първоинстанционния съд, че между отделните доказателствени
материали не съществуват съдържателни противоречия относно фактите, включени в
предмета на доказване по делото. Фактическите изводи на СРС са обосновани и са
формирани след цялостен анализ на
събраните по делото доказателствени източници, като въззивният съд не счита, че
следва да преповтаря отново изложеното от контролираната инстанция, тъй като се
солидаризира с него, а поради оттеглянето на жалбата от страна на подс. С.С., на
практика няма спор между страните по отношение на фактите, вината на
подсъдимите и наложените им наказания, а фокусът на настоящата инстанция е
насочен единствено към претенцията на повереника на гражданските ищци за
промяна в диспозитива на атакуваната присъда в частта, в която е уважен
предявеният граждански иск.
Пред първостепенния съд Й.Л. и Л.Л.
са предявили граждански иск солидарно срещу двамата подсъдими за сумата от
15 000 лева ведно със законната лихва от датата на увредата. По този начин
искът е приет за съвместно разглеждане от решаващия съд и с акта по същество на
спора той е бил уважен, но за сумата от 14 700 лева, тъй като в хода на
първостепенното съдебно следствие подсъдимият С. чрез своя защитник е заплатил
сумата от 300.00 лева на гражданските ищци, получена от техния повереник. Както
вече бе отразено, с присъдата буквално районен съд се е произнесъл, че „уважава предявения граждански иск от Й.М.Л. и Л.И.Л.,
чрез процесуалния им представител адв. Д.Д. като основателен и доказан, за
сумата от 14 700.00 лева, представляваща главница за обезщетение за
претърпени в резултат на престъплението имуществени вреди ведно със законната
лихва върху сумата от датата на деянието – 13.02.2014г. до окончателното
изплащане“. Волята на решаващия съд е ясно изразена, тя е съответна и на
отразеното в мотивите към присъдата, но контролираният съд е пропуснал да отрази
солидарната отговорност на подсъдимите, в какъвто смисъл е депозиран изначално
и гражданският иск, както и да осъди подсъдимите да заплатят съответната сума.
Това препятства гражданските ищци да реализират правата си по получаване на
присъденото им, още повече, че в присъдата не са индивидуализирани лицата,
които следва да заплатят съответната сума. В този смисъл е основателно
възражението на повереника, че в този си вид присъдата не представлява годен
изпълнителен титул, въз основа на който присъдата да бъде изпълнена в
гражданската й част. Това налага и изменението й в смисъла, претендиран от
повереника на гражданските ищци, но в размер, редуциран на 14 500.00 лева
поради частично плащане от страна на подс. Ф.С. на имуществените вреди,
настъпили за Л. в резултат на деянието.
При служебна проверка на атакувания първостепенен акт
настоящият съдебен състав не прецени наличие на допуснати от състава на районен
съд процесуални нарушения от категорията на съществените, водещи до отмяна на
контролираната присъда. Този съдебен състав установи обаче, че съдът е
пропуснал да се произнесе по активиране на наложени на двамата подсъдими
наказания лишаване от свобода, в чиито изпитателен срок е извършено разследваното
по това дело деяние и за чието извършване са признати за виновни С. и С..
Въпреки тази констатация този съдебен състав не може да се произнесе по
приложение разпоредбата на чл. 68, ал.1 НК, както и по приложението на чл.59,
ал.1 НК, тъй като би лишил страните от въззивен контрол на произнасянето си,
какъвто би бил налице в процедура по чл. 306 НПК, осъществена от
първоинстанционния съд.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда по НОХД 1648/2017г. по описа на
Софийски районен съд – Наказателна колегия, 134 състав в гражданската й част в
следния смисъл:
ОСЪЖДА подсъдимия С.Р.С. с ЕГН: ********** и Ф.М.С. с
ЕГН: ********** да заплатят солидарно на Й. М. Л. с ЕГН: ********** и Л.И.Л. с
ЕГН: ********** сумата от 14 500.00 /четиринадесет хиляди и петстотин/
лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди
ведно със законната лихва от датата на увредата – 13.02.2014г., до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й
част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.