Присъда по НОХД №363/2025 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към Присъда № 107/10.11.2025 година по НОХД № 363/2025 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу М. А. А. /M A A/, роден на ********** г. в гр. СулейМ.я, **********гражданин
на Ирак е повдигнато обвинение в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за
това, че на 21. 10.2025г., около 20:30 часа, в района на ГКПП - Лесово, общ.Елхово, област
Ямбол, е влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимия редовно
призован за съдебно заседание не се е явил и не е посочил уважителни причини за
неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от
НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би
попречило за разкрИ.е на обективната истина по делото, а правото на защита на подсъдимия
в производството е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му
служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение. Счита обвинението за доказано. Пледира наказанието на
подсъдимия да бъде определено при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, и му бъде
наложено наказание една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500.00 лева, като
и изпълнението на наказанието лишаване от свобода, бъде отложено по реда на чл.66, ал.1
от НК за срок от три години.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Щ. Й. П. от АК - Ямбол в хода на
съдебните прения не оспорва доказаността на обвинението. Счита фактическата обстановка
за безспорно установена. Моли при определянето на наказанието на подсъдимия съдът да
вземе предвид нА.чието на многобройни смекчаващи вината му обстоятелства - чистото
съдебно минало на подсъдимия, обуславящо ниската степен на обществена опасност на
личността му, младата му възраст, пълните му самопризнания, спомагащи за разкрИ.е на
обективната истина по делото, причините и мотивите за извършване на деянието, а именно
лошата социална обстановка под формата на непрестанни вътрешни размирици в държавата
Ирак. Пледира за определяне на наказание в размер на четири месеца лишаване от свобода,
чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години
съответно на основание чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК съдът да определите и глоба в размер на
500.00 лева.
Подсъдимият в хода на образуваното бързо производство е дал обяснения по делото
и се е признал за виновен по повдигнато му обвинение.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият по делото М. А. А. /M A A/ е роден на ********** г. в гр. СулейМ.я,
Ирак. Същия е гражданин на **********с начално образование, с постоянен адрес в гр.
СулейМ.я, Ирак.
Подсъдимият взел решение да влезе в Република България не по установения от
закона начин, без надлежно разрешение от надлежните органи на властта на Република
България.
В изпълнение на намерението си подсъдимия се свързал в република Ирак с
неустановено по делото лице, което срещу парично възнаградени се съгласило да
1

организира влизането на подсъдимия през границата на страната ни, не по установения от
закона начин.
В изпълнение на договореното подсъдимия в началото на м. октомври 2025г., влязъл
в Република Турция, и отишъл в гр. Истанбул. На 20.10.2025 година същия като част от
група от общо 17 души бил отведен в близост до гр. Одрин, за да продължи от там
движението си към Република България. На посоченото място на 21.10.2025 година, около
03.00 часа пристигнал товарен автомобил – влекач, с прикачено ремарке, тип контейнер.
Подсъдимия с помощта на водача на товарния автомобил, влязъл в ремаркето на
автомобила, с цел укрит в него да премине през границата на страната ни и влезе от
Република Турция в Република България. По същия начин в ремаркето влезли и останА.те
16 лица от групата в която бил и подсъдимия.
На 21.10.2025 г., около 20:30 часа товарния автомобил, в ремаркето на който пътувал
подсъдимия, преминал през границата на страната ни от Република Турция в република
България, през вход „Товарни автомобили“ на ГКПП – Лесово. По този начин, подсъдимия
укрит в ремаркето, влязла през границата на страната ни. Към момента на влизането си в
страната ни подсъдимия не носел документ за самоличност, нито е притежавал виза или
друг заместващ я документ, даващ му право да влезе в Република България.
Свидетелят Х. Д. Х., служител на ГКПП - Лесово при ГПУ - Елхово, по същото време
изпълнявал служебните си задължения на трасе „Вход товарни автомобили“ на ГКПП -
Лесово, и след влизането на товарния автомобил, в който се намирал подсъдимия, в ГКПП -
Лесово, извършил гранично - паспортна проверка на водача и документите на превозното
средство, след което подал искане до Агенция „Митници“ за извършване на съвместна
проверка на товарния автомобил. В хода на извършената съвместна проверка след мястото
за паспортно – визов контрол, от служители на Агенция „Митници“ и на ГПУ – Елхово, на
която присъствал и св. Х., в ремаркето на товарния автомобил били открити подсъдимия и
другите 16 лица, всички определящи се за граждани на Ирак.
Подсъдимият при влизането си в Република България не се е явил на определеното
място на ГКПП – Лесово за извършване на паспортно - визов контрол. Същият е преминал
мястото за паспортно - визов контрол укрит в товарния автомобил, без да получи
разрешение от надлежните органи на властта за влизане в страната. След установяването
му подсъдимия е бил задържан по реда на ЗМВР.
Тъй като при задържането на подсъдимия, в него не са били намерени негови
национални документи за самоличност, самоличността му е била снета, по негови данни.
Лицето се е идентифицирало с имената М. А. А. /M A A/, роден на ********** г. в гр.
СулейМ.я, **********гражданин на **********с начално образование, неженен,
безработен, неосъждан, с адрес: гр.СулейМ.я, Ирак.
Тази самоличност подсъдимия е заявил чрез преводача, пред разследващия орган,
при привличането и разпита му като обвиняем в хода на бързото производство. Така
установената във фазата на бързото производство самоличност се възприе и от съда в хода
на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие
документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
същия не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на бързото производство в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279,
ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля Х. Д. Х., дадени в хода на
съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
2

Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останА.те
доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно
времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.
Показанията на разпитания свидетел са правдиви, логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи с останА.те доказателства, дадени са от лице
незаинтересовано от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха
като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля Х. факти са пряко относими
към мястото, времето и механизма на осъществяване на престъпното деяние. Писмените
доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите
доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият М. А. А. /M A A/ е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 21.10.2025г., около 20:30 часа, в
района на ГКПП - Лесово, общ.Елхово, област Ямбол, е влязъл през границата на страната
от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на
властта.
НА.це е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимия е осъществил фактически действия по преминаване
през държавната граница на Р. България, без да е получил разрешение за това от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимия не е
разполагал с необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни,
изискуема с оглед гражданството му, нито със заместващ я документ. Действащият
граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места -
ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало.
Подсъдимият е бил установен едва след като е преминал мястото за гранично - паспортен
контрол, където е можел да получи разрешение за влизане в страната. Поради изложеното,
от обективна страна, с деянието си подсъдимия е нарушил установения в страната режим и
ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, регламентирана в чл.279, ал.1 от НК, а именно „без разрешение на
надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е
довършено, предвид на това, че подсъдимия е успял да премине държавната граница.
Времето, мястото и механизма на преминаване от подсъдимия на държавната ни
граница, а именно на 21.10.2025 година, около 20.30 часа, на трасе „Вход товарни
автомобил“ на ГКПП-Лесово, община Елхово, обл.Ямбол се установява по безспорен начин
от показанията на свидетеля Х. и обясненията на подсъдимия М. А. А. /M A A/.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимия е била наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са начина, по който същия е
влязъл в Република България – укрит в товарен автомобил. Подсъдимият е съзнавал, че ще
влезе в страната ни без знанието на граничните власти, тъй като не само няма изискуемите
се документи, вкл. виза, но и се укрива, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искала тяхното
настъпване, за да реА.зира крайната си цел - да влезе в република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
3

съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е нА.це към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязла в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му по произход – Република **********както и в
държавата, от където осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница
- Република Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи.
Начина на влизане на подсъдимия в република България – укривайки се от органите
на властта, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери
самоличността си са индиция за липсата на намерение у подсъдимия влизането му в
страната ни да е с цел да се ползва от правото си на убежище или закрила.
Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са нА.це
основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна М. А. А. /M A A/ за виновен в извършването
на престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете младата му възраст, чистото му съдебно минало, направените от
него самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкрИ.е
на обективната истина по делото и добросъвестното му поведение в хода на досъдебното
производство.
При тези фактически констатации и при нА.чие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - пет месеца лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 500.00
лева.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода - подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието пет месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски за преводач в размер на 30 лева, в
досъдебната фаза на процеса.
Съгласно чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач на досъдебното производство
са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за
сметка на съда. Поради това, на основание посочената законова норма от НПК, съдът
постанови направените по делото разноски за преводач в хода на досъдебното производство
в размер на 30.00 лева да остават за сметка на органа, който ги е направил – РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
4

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
5

Номер на акта:	107
Дата:	10 ноември 2025 г. (в сила от 26 ноември 2025 г.)
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20252310200363
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 ноември 2025 г.

Присъда по НОХД №363/2025 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите