Присъда по НОХД №1990/2025 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 70
Дата: 4 ноември 2025 г. (в сила от 20 ноември 2025 г.)
Съдия: Михаела Атанасова Добрева
Дело: 20255300201990
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 септември 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 70
гр. Пловдив, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Михаела Ат. Добрева
СъдебниВ.ка Бл. Симеонова

заседатели:Ралица Ив. Попова
при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова
и прокурора Б. Адр. М.
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Наказателно дело от общ
характер № 20255300201990 по описа за 2025 година
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. В. В. - роден на *** г. в гр. Х., с постоянен
адрес гр. Х., област П., ул. „***“ № 18, ет. 4, ***, български гражданин, с
основно образование, управител на „***“ ЕООД, неженен, неосъждан, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, на 12.08.2024 г. в с. Д. обл. П., при
управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“
модел „***“ с регистрационен номер ***, е нарушил правилата за движение:
чл. 6, т. 1 от ЗДвП: ,,Участниците в движението: съобразяват своето
поведение…, с пътните знаци и с пътната маркировка“.; чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч“
„Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.“ - скоростта за
движение на МПС е ограничена с пътен знак Б 26 на 40 км/ч; чл. 43, ал. 1, т. 5
от ЗДвП (1) ,,Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на
мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено: т. 5. пред пешеходна пътека,
когато изпреварваното превозно средство закрива видимостта към
пешеходната пътека“ и по непредпазливост е причинил смърт на М. Ц. М. от
с. Д. обл. П., починал на 15.08.2024 г. в гр. Пловдив, поради което и на
основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл. 58а ал.1, вр. чл.
54 от НК, вр. чл. 371, т. 2 от НПК му ОПРЕДЕЛЯ наказание ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.58а, ал.1 от НК редуцира
с 1/3 и го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ,
и на основание чл.343г от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
1
УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1 от НК от така наложеното на
подсъдимия Б. В. В. наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
времето, през което е бил задържан по ЗМВР на 12.08.2024г., като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на така
наложеното на подсъдимия Б. В. В. наказание две години лишаване от
свобода, за СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – 1 брой CD, след влизане на
присъдата в сила да остане по делото.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Б. В. В. /със
снета самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ сумата 1646,25 лв. /хиляда шестстотин
четиридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща
направени разноски в досъдебното производство за експертизи по сметка на
ОД на МВР –Пловдив.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Апелативен съд – Пловдив.

ПРИСЪДИ:

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
НОХД № 1990/ 2025 г. по описа на П.ски Окръжен съд

П.ската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение по чл. 343, ал.
1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 от НК спрямо подсъдимия Б. В. В. - роден на *** г.
в гр. Х., с постоянен адрес гр. Х., област П., ул. „***“ *, български гражданин,
с основно образование, управител на „***“ ЕООД, неженен, осъждан -
реабилитиран, ЕГН **********, за това, че: на 12.08.2024 г. в с. Д. обл.П.,
при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Мерцедес“ модел „***“ с регистрационен номер ***, е нарушил правилата за
движение: чл. 6, т. 1 от ЗДвП: ,,Участниците в движението: съобразяват
своето поведение…, с пътните знаци и с пътната маркировка“.; чл. 21, ал.
1 и ал. 2 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч“ „Когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен
знак.“ - скоростта за движение на МПС е ограничена с пътен знак Б 26 на 40
км/ч; чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗДвП (1) ,,Изпреварването на моторни превозни
средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено: т.
5. пред пешеходна пътека, когато изпреварваното превозно средство закрива
видимостта към пешеходната пътека“ и по непредпазливост е причинил
смърт на М. Ц. М. от с. Д. обл. П., починал на 15.08.2024 г. в гр. П..
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото
обвинение. Счита, че нарушенията на ЗДвП са доказани, вредоносния резутат
безспорен, поради което и обвинението – доказано. По отношение
реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия, предлага
наказанието лишаване от свобода да се определи при условията на чл.54 от НК
към минимума, предвид данните по делото за смекчаващите отговорността
обстоятелства, като съгласно чл.58а ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3 и
изтърпяването на така наложеното наказание да бъде отложено с изпитателен
срок от четири години, да бъде определено наказание по чл.343г от НК за срок
от две години, като на основание чл.59 от НК се приспадне времето на
задържане, а веществените доказателства – да останат по делото.

По делото са конституирани частни обвинители от кръга лица по ТР
№1 от 21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК – В. М. С. и Ц. М.
М., представлявани в съдебното производство от адв. М. и адв. К., които по
същество и по наказуемостта се солидаризират с предложението на
държавното обвинение.
1
Подсъдимият признава вината си. Изразява желание съдебното
следствие да протече по реда на Глава 27 чл.371 т.2 от НПК и съжаление за
случилото се. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Лично и чрез защитника си изразява съгласие съдържанието на съответните
протоколи и експертни заключения от досъдебното производство от разпити
на свидетели и вещи лица непосредствено да се ползват от съда при
постановяване на присъдата.
Защитата пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен да е
нарушил разпоредбите по чл.6 и по чл.43 от ЗДвП, поради това, че са общи,
спрямо чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. По отношение определяне на наказанието
лишаване от свобода се пледира след редукция по чл.58а от НК то да се
определи под минимума, определен в НК, като изтърпяването му се отложи по
реда на чл.66 от НК. Изтъкват се добрите характеристични данни, семейните
и трудови задължения на подсъдимия и в тази връзка се претендира
минимално наказание по чл.343г от НК.
Подсъдимият поддържа заявеното от защитника му и моли съда
кумулативното наказание по чл.343г от НК да е минимално.
СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и изразеното от
страните в съдебното заседание, намира и приема за установено следното:

Подсъдимият е:
Б. В. В. - роден на *** г. в гр. Х., с постоянен адрес гр. Х., област П., ул.
„***“ *, български гражданин, с основно образование, управител на „***“
ЕООД, неженен, осъждан - реабилитиран, ЕГН **********.

Относно фактическата обстановка:
Подсъдимият Б. В. В. към 12.08.2024 г. бил правоспособен водач на
МПС, категории „В“, „М“ и „АМ”, има издадено свидетелство № *, издадено
на 12.07.2022 г.
На 12.08.2024 г. около 08:50 часа, свидетелят К.И. В. управлявал лек
автомобил марка „Мерцедес 190 Е“ с рег. № * в село Д. област П., по ул.
„Втора“ в посока към кръстовището с улиците „11-та“ и „14-та“. Свидетелят
В. се движел в дясна лента на платното за движение със скорост около 25,67
км/ч, тъй като имал намерение на кръстовището да направи маневра - завой на
ляво и да продължи движението си по ул.“11-та“. Времето било слънчево с
отлична видимост, асфалтовата настилка била суха. Движението по ул.
„Втора“ към кръстовището било регулирано със следните пътни знаци: на
2
разстояние около 20 метра със знак № Б26 „Забранено е движението със
скорост по-висока от означената - 40 км/ч“ и знак за опасност № А19
„Деца“. В непосредствена близост преди кръстовището със знак № А18
„Пешеходна пътека“ и знак № Б3 „Път с предимство“. На ул. „Втора“,
непосредствено след кръстовището била означена с пътна маркировка М8.1
„Пешеходна пътека“, очертана с широки непрекъснати линии, успоредни на
оста на ул. „Втора“. Пътното платно в участъка преди и след кръстовището
било означено с маркировка „Единична прекъсната линия“.
По същото време, в същата посока се движил подсъдимия Б. В., с лек
автомобил марка „Мерцедес ***“ с испански регистрационен номер *.
Подсъдимият В. управлявал автомобила със скорост 55,08 км/ч. Подсъдимият
В. възприел движещият се пред него лек автомобил, управляван от свидетеля
В., но не намалил скоростта за движение, въпреки забраната на поставения
знак № Б26 и опасностите обозначени с пътни знаци № А18 и № А19.
Приближавайки към автомобила, управляван от свидетеля В., подсъдимия В.
решил да го изпревари въпреки забраната, определена в разпоредбата на чл.
43, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - „Изпреварването на моторни превозни средства, с
изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено: т. 5. пред
пешеходна пътека, когато изпреварваното превозно средство закрива
видимостта към пешеходната пътека“.
В това време свидетелят В. предприел маневра завой наляво, за да
продължи движението с автомобила по ул. „11-та“.
Подсъдимият В. с управлявания от него автомобил реагирал, като
отклонил автомобила вляво и последвал удар с дясна предна част на лекия
автомобил „Мерцедес ***“ с рег. № *** в лява странична част на лекия
автомобил марка „Мерцедес 190 Е“ с рег. № *.
В резултат на удара свидетелят В. изгубил контрол над управлението и
лекият му автомобил променил направлението си на движение надясно,
преминал през бордюра и напуснал границата на платното за движение на ул.
„Втора“, навлязъл в чакълиран участък.
В това време там бил М. Ц. М. и бил ударен с предна част на
автомобила марка „Мерцедес 190 Е“ с рег. № * със скорост около 18 км/ч.
Вследствие на удара били причинени множество травми на М. М., тялото му
останало под автомобила и последвал втори удар в паркирания в близост лек
автомобил марка „Сузуки Витара“ с рег. № *. Вследствие на удара лекия
автомобил марка „Мерцедес ***“, управляван от подсъдимия В. също
променил направлението си на движение наляво, преминал през бордюра и
напуснал южната граница на платното за движение на ул. „11-та“, навлязъл в
чакълиран участък с паркирани автомобили и със скорост около 43 км/ч се
3
ударил в лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № *.
По сигнал на мястото били изпратени екипи на РУ - Карлово при ОД на
МВР - П. и на ЦСМП. На местопроизшествието полицейски служител - *
свидетелят П.Г. изпробвал подсъдимия В. и свидетеля В. за наличие на
алкохол с техническо средство, което отчело отрицателен резултат и за
двамата. Екип на ЦСМП откарал пострадалия М. в болница.
Впоследствие на 15.08.2024 г. М. М. починал, въпреки оказаната
медицинска помощ.

Съдът приема за установена изложената фактическа обстановка,
съответстваща на обвинителната теза, въз основа признанията на подсъдимия,
направени при условията на чл.371 т.2 от НПК, от обясненията на подсъдимия
дадени при разпита му в досъдебното производство, от показанията на
свидетелите П.Г. – *, чийто екип е бил повикан за тестване с техническо
средство за употреба на алкохол на подсъдимия и на свидетеля В.; свидетеля
П.Л. - *, чийто екип се е отзовал на сигнал за настъпило ПТП; Н.И. и М.К. –
първият *, вторият * в ЦПСМ филиал Карлово, отзовали се на сигнала за
настъпило ПТП, които описват ситуираното на земята тяло на пострадалия М.
и състоянието му; свидетелите: К. В. - водачът на автомобил марка „Мерцедес
190 Е“ с рег. № *, М.Ш., Т. Х.в, Н.К. и Н.К. – очевидци, които описват в
възприятията си за пътната ситуация при възникване на произшествието; от
показанията на свидетеля И.У. – приятел на подсъдимия на когото последният
се е обадил непосредствено след инцидента и който е пристигнал на място,
който свидетелства за заварената от него ситуация след ПТП и състоянието на
подсъдимия и на свидетеля В. и на свидетелите В. С., Ц. М., Д. М., Н. М. –
близки на починалия пострадал М. Ц. М., които нямат впечатления от
инцидента, а свидетелстват за отношенията си с пострадалия и неговото
здравословно състояние – всички дадени пред орган на досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.283 от НПК и присъединени към
доказателствения материал; от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум, съдебномедицинска експертиза на труп,
автотехническа експертиза, химическа експертиза, медицински изследвания
за алкохол на пострадалия М., справки от Община Карлово за пътната
маркировка и сигнализация и карта; справки за съдимост за подсъдимия и за
свидетеля В.; акт за смърт и удостоверение за наследници; справка от КАТ за
подсъдимия и за свидетеля В. за нарушения по ЗДвП; справка съдебни и
криминалистически регистрации, справка от Д“НС112“ ведно с приложен
диск с два броя аудиозаписи и картони за приетите повиквания – всичко това
прочетено, присъединено и ползвано от съда при постановяване на присъдата
4
при условията на чл.373 ал.3 от НПК. Всички изброени доказателства
еднопосочно и безпротиворечиво обрисуват изложената по-горе фактическа
обстановка. Показанията на посочените свидетели си съответстват и се
допълват от признанието на подсъдимия, направено по реда на чл.371 т.2 от
НПК и на установеното от СМЕ, АТЕ и ХЕ. Протоколите за разпит на
свидетелите близки на починалия пострадал нямат впечатления от инцидента
и не съдържат данни за обстоятелствата по делото, които да са от значение за
квалификацията и съставомерността, а единствено имат процесуална
стойност. Обясненията на подсъдимия съответстват на останалите
доказателства по делото и съдът ги възприема.
В досъдебното производство е била назначена, а в съдебното прочетена
и приобщена по реда на чл.283 от НПК съдебномедицинска експертиза (л.144-
155 от ДП), която при огледа и аутопсията на М. М. установява: състояние
след оперативно лечение и реанимация по повод на счупване на челната кост
и на черепната основа; счупване на горно-вътрешната стена на лява орбита;
счупване на горно-външната стена на горночелюстната кухина в дясно и
счупване на небцовата кост в дясно. Травматичен кръвоизлив под
паяжовидната обвивка двустранно; контузия на мозъка; мозъчен оток с
вклиняване на мозъчни структури. Двустранна пневмония. Кръвонасядания на
меките тъкани на главата, лицето, поясната област в ляво, седалищната област
в дясно и горните крайници. Смъртта е настъпила на 15.08.2024 г. в 08:00 часа
(края на 3-то денонощие след инцидента) в Клиника по анестезиология и
интензивно лечение на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. П.. Причината за
смъртта е тежка черепно-мозъчна травма, довела до контузия и компресия на
мозъка с усложнение възпаление на белия дроб. Описаните травматични
увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят
да са били получени по механизма на блъскане/удар от части на движещо се
МПС/лек автомобил на пешеходец и последващо падане на земята/асфалта.
Всички диагностични и лечебни мероприятия са проведени правилно и
своевременно, но поради тежестта на травмата и усложненията смъртният
изход е бил неизбежен. Касае се за насилствена смърт от механично
увреждане – пешеходец, пострадал при пътно-транспортно произшествие.
Преценено по данните от съдебномедицинското изследване на трупа,
съобразено с климатичните условия на сезона и условията на съхранение на
трупа, то състоянието на трупните изменения към момента на извършване на
аутопсията отговарят на смърт от края на първо денонощие, към момента на
извършване на аутопсията.
От изготвената химическа експертиза (л.137 от ДП) възложена в хода на
досъдебното производство, прочетена и приобщена в хода на съдебното
следствие по реда на чл.283 от НПК, се установява, че в изследваната кръвна
5
проба, взета от починалия М. Ц. М. не е установено наличие на алкохол.
В досъдебното производство е била назначена, а в съдебното прочетена
и приобщена по реда на чл.283 от НПК автотехническа експертиза (л.88-132
от ДП) от която се установява следното: Ударът между пешеходеца М. Ц. М. и
лек автомобил „Мерцедес 190 Е“ с рег. № * е настъпил в резултат на
промяната на траекторията на движение на лек автомобил „Мерцедес ***“ с
рег. № ***. Скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес 190 Е“ с рег.
№ * преди произшествието и в момента на удара с лек автомобил „Мерцедес
***“, е била около 25,67 км/ч, като спирачната му система не е била ефективно
задействана преди настъпване на удара. Скоростта на движение на лек
автомобил „Мерцедес ***“ с рег. № *** преди произшествието/преди удар с
лек автомобил „Мерцедес 190 Е“, е била около 55,08 км/ч., като спирачната му
система не е била ефективно задействана преди настъпването на удара.
Скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес 190 Е“ рег. № * в
момента на удара с лек автомобил „Сузуки Витара“ е била около 18,03 км/ч,
като спирачната му система не е била ефективно задействана преди
настъпването на удара. Скоростта на движение на лек автомобил „Сузуки
Витара“ с рег. № *, в момента на удара с лек автомобил „Мерцедес 190 Е“ е
била 0 км/ч, тъй като лекият автомобил „Сузуки Витара“ е бил паркиран на
място. Скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес ***“ с рег. № ***,
в момента на удара с лек автомобил „Фолксваген Пасат“ е била около 43,37
км/ч, като спирачната му система не е била ефективно задействана преди
настъпването на удара. Скоростта на движение на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № * в момента на удара с лек автомобил „Мерцедес ***“ е била 0
км/ч, тъй като лекият автомобил „Фолксваген Пасат“ е бил паркиран на
място.
При разглеждане на въпроса относно механизма при конкретните пътни
условия, експертът е посочил два варианта, обосновавайки се на липса на
свидетели, възприели непосредствено и в пълнота обстоятелствата по
произшествието, а именно:
При вариант 1, водачът на лек автомобил „Мерцедес ***“ с рег. № ***,
не е имал възможност да предотврати произшествието, посредством
безопасно екстрено спиране, тъй като в момента на предприетата маневра
завой наляво от лек автомобил „Мерцедес 190 Е“, мястото на удара е попадало
в опасната му зона. Водачът на лек автомобил „Мерцедес ***“ с рег. № *** е
имал възможност да предотврати произшествието в случай, че се е движил в
собствената си пътна лента, без да я напуска, поддържал е безопасна
дистанция до лек автомобил „Мерцедес Е 190“ и го е изчакал безопасно да
извърши маневрата завой наляво – да освободи пътната лента, по която се е
движил. В случая е технически неправилно определянето на опасната зона на
6
лек автомобил „Мерцедес 190 Е“, тъй като опасността възниква с навлизането
му в насрещната пътна лента, т.е. дистанцията е пренебрежимо малка.
При вариант 2: Водачът на лек автомобил „Мерцедес ***“ с рег. № ***
не е имал възможност да предотврати произшествието посредством екстремно
спиране, тъй като при предприетата маневра завой наляво и навлизане в
насрещна пътна лента л.а. „Мерцедес 190 Е“ е попаднал директно в опасната
му зона. Водачът на лек автомобил „Мерцедес“ 190 Е“ с рег. № *, е имал
възможност да предотврати произшествието в случай, че е възприел
движещият се в лява /източната/ пътна лента изпреварващ го автомобил,
намалил е скоростта или е спрял, изчакал е преминаването му и тогава е
предприел маневрата завой наляво.
При така изложените варианти, експертът е установил, че водачът на лек
автомобил „Мерцедес ***“ с рег. № *** би имал техническа възможност да
избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, при своевременна реакция,
при условие, че се е движил със скорост, по-малка от 30,56 км/ч.
В експертизата, като технически причини за настъпването на
произшествието, експертът в зависимост от вариантите е посочил следното:
При вариант 1: Водачът на лек автомобил „Мерцедес ***“ с рег. № *** е
предприел изпреварване на лек автомобил „Мерцедес 190 Е“ в момента,
когато това не е било безопасно, тъй като същият е извършвал маневра на
завой на ляво, което е довело до пресичане на траекториите им на движение и
настъпване на удар.
При вариант 2: Водачът на лек автомобил „Мерцедес 190 Е“ с рег. № *, е
предприел маневра завой наляво в момент, когато това не е било технически
безопасно, тъй като маневрата е довела до пресичане на траекторията му на
движение с изпреварващия го „Мерцедес ***“ с рег. № *** и настъпване на
удар.
Експертните заключения са прочетени по реда на чл.283 от НПК и
приобщени към доказателствения материал. Съдът ги възприема, като ги
намира за подробни, обосновани и изготвени от вещи лица с необходимия
опит и специални знания в областта, добросъвестно, безпристрастно и
обективно изготвени – съобразно обектите на изследване.

От правна страна, при установената фактическа обстановка, безспорно
се установява, че с действията си именно подсъдимият Б. В. е нарушил
правилата за движение по пътищата и тези нарушения са в пряка причинна
връзка с механизма на настъпилото ПТП и причинената смърт на М. Ц. М.,
тъй като при управлението на лекия автомобил „Мерцедес ***“ с рег. № ***,
7
приближавайки кръстовището със скорост 55,08 км/ч. подсъдимият В.:
- не се е съобразил с поставените пътни знаци и маркировка, а именно
платното за движение е с две пътни ленти, като на разстояние около 20 метра
със знак № Б26 „Забранено е движението със скорост по-висока от означената
- 40 км/ч“, в непосредствена близост преди кръстовището e регулирано със
знак № А18 „Пешеходна пътека“, непосредствено след кръстовището била
означена с пътна маркировка М8.1 „Пешеходна пътека“, очертана с широки
непрекъснати линии, успоредни на оста на ул. „Втора“ и следователно е
нарушил третата/последната хипотеза в нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП
,,Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка“;
- движил се е със скорост по-висока от разрешената, а именно със
скорост 55,08 км/ч. и следователно е нарушил чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП,
според които: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч“ ал. 2 „Когато стойността на скоростта, която не трябва
да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак., тъй като скоростта за движение на МПС е била ограничена с
пътен знак Б 26 на 40 км/ч.;
- предприел е изпреварване на лекия автомобил „Мерцедес 190 Е“ с рег.
№ * пред пешеходната пътека със знак № А18 „Пешеходна пътека“, означена и
с пътна маркировка М8.1, като в този момент лекият автомобил „Мерцедес
190 Е“ с рег. № * е закривал видимостта към пешеходната пътека, и
следователно при управлението на лекия автомобил „Мерцедес ***“ с рег. №
*** е нарушил забраната по чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗДвП ,,Изпреварването на
моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без
кош, е забранено: т. 5. пред пешеходна пътека, когато изпреварваното
превозно средство закрива видимостта към пешеходната пътека“.
А нарушения на ЗДвП, допуснати от свидетеля В., които да внасят
съмнение в горното, при анализа на доказателствата съдът не установи,
поради което и не възприе втория вариант предложен от АТЕ за техническите
причини за настъпването на произшествието, а възприе първия вариант:
„Водачът на лек автомобил „Мерцедес ***“ с рег. № *** е предприел
изпреварване на лек автомобил „Мерцедес 190 Е“ в момента, когато това не
е било безопасно, тъй като същият е извършвал маневра на завой на ляво,
което е довело до пресичане на траекториите им на движение и настъпване
на удар“ - тезата на подсъдимия в обясненията му в досъдебното
производство, прочетени и приобщени към доказателствения материал по
8
реда на чл.283 от НПК не се подкрепи от останалия събран доказателствен
материал по делото и от направеното самопризнание при поисканото от него
провеждане на процедура по чл.371 т.2 от НПК.
Съдът не установи процесуални нарушения при спазването на условията
и по реда, предвидени в НПК за извършването на разпити на подсъдимия и на
свидетелите и протоколирането им в досъдебното производство, както по
назначаването и изготвянето на експертните заключения – прочетени,
предявени и присъединени по реда на чл.283 от НПК като доказателства в
съдебното следствие. Съдът прецени, че направеното от подсъдимия
самопризнание в хода на съкратеното съдебно следствие се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства безпротиворечиво и
еднопосочно, поради което и прие, че не е необходимо да събира други
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Въз основа на изложеното, съдът намира за безспорно установено от
фактическа и правна страна, че подсъдимият с действията си като водач на
моторно превозно средство по непредпазливост е причинил смъртта на М. Ц.
М., като е нарушил нормативно установени и задължителни за спазване
правила за движение:
- по чл. 6, т. 1 от ЗДвП: ,, Участниците в движението: съобразяват
своето поведение…, с пътните знаци и с пътната маркировка“.; чл. 21, ал. 1
и ал. 2 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч“ „Когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен
знак.“ - скоростта за движение на МПС е ограничена с пътен знак Б 26 на 40
км/ч; чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗДвП (1) ,,Изпреварването на моторни превозни
средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено: т.
5. пред пешеходна пътека, когато изпреварваното превозно средство закрива
видимостта към пешеходната пътека“.
От обективна страна коментираните по-горе доказателства еднопосочно
и безпротиворечиво установяват обективните елементи на престъплението по
чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по
непредпазливост. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, поради което е налице и
субективна съставомерност на извършеното.
Възраженията на защитата частично по квалификацията на
нарушенията на ЗДвП по чл.6 и по чл.43 от ЗДвП, с аргумент че са общи
9
спрямо чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, съдът намери за неоснователно предвид
систематичното място на всяка от нормите на специалния закон, чието
нарушаване се установи и съответствието й с установената фактическа
обстановка.

Относно вида и размера на наказанието:
Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия, могат да
бъдат взети предвид добрите характеристични данни, съзнаването на вината и
отговорността, искреното съжаление за това което е причинил,
самокритичното му отношение към извършеното, трудовата и семейната му
ангажираност, както и чистото му съдебно минало.
Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не се
установиха от съда.
При индивидуализиране отговорността на подсъдимия, съдът прилага
императивната разпоредба на чл.373 от НПК за определяне на наказанието по
реда на чл.58а от НК, като определи наказанието лишаване от свобода в
минималния предвиден от закона размер въз основа на критериите по чл.54 от
НК, прилагайки нормата на чл.58а ал.1 от НК. Съпоставяйки смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства съдът намери, че е налице превес
на смекчаващи обстоятелства и определи наказанието лишаване от свобода в
размер на три години и след намаляването му с 1/3, съгласно правилото на
чл.58а от НК наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от
две години, като за същия срок наложи и наказанието по чл.343г от НК. Така
определените наказания, съдът прецени, че са оптимални за постигане целите
на чл.36 от НК и най-вече възпиращия и превъзпитателен ефект върху
подсъдимия.
По отношение начина на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, съдът счете, че са налице формалните предпоставки за прилагане на
института на условното осъждане, а и с оглед постигане целите на
наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимия не е наложително
наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно реално и приложи
института на условното осъждане, като постанови изтърпяването на така
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от две години да бъде
отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от четири години.
На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК съдът разпореди при
изпълнение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода да
се приспадне времето, през което е бил задържан за 24 часа на основание чл.63
ал.1 т.1 от ЗМВР на 12.08.2024г. като един ден задържане да се зачита за един
ден лишаване от свобода.
10
В тежест на подсъдимия на основание чл.189 ал.3 от НПК се възложиха
направените по делото разноски в размер на 1646,25 лв. по сметка на ОД на
МВР гр. П..
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.



Председател:


11
Съобщи за изтекли лични данни