Определение по дело №37/2023 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 65
Дата: 13 януари 2023 г. (в сила от 13 януари 2023 г.)
Съдия: Красимира Веселинова Тагарева
Дело: 20232300500037
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 65
гр. Ямбол, 13.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно
гражданско дело № 20232300500037 по описа за 2023 година
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. с чл.413, ал.2 от ГПК
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания"ЕАД гр.София,
подадена от пълномощника юр.к. Е. И., против Разпореждане №1319/15.12.2022г., постановено по
ч.гр.д.№20222310100666 по описа за 2022г. на Елховски районен съд, с което е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК срещу длъжника И. Х. И. от с.***********, обш.***, обл.****, за сума в размер
на общо 1 159,11лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея, договорна лихва,
обезщетение за забава и разноски по делото.
Оплакването на частния жалбоподател е за неправилност на разпореждането на
ЕРС, поради нарушение на процесуалните правила. Счита за неправилни дадените от
заповедния съд указания за прилагане на Общите условия по сключения договор за заем,
тъй като тези указания според жалбоподателя са извън дължимата служебна проверка, която
съдът извършва съгласно чл.7, вр.с чл.411 ГПК. Сочи, че разпоредбата на чл.410, ал.3 ГПК,
изискваща към заявлението да се прилага сключения с потребителя договор, с всички
приложения към него и приложимите Общи условия, е въведена с оглед охрана на правата
на потребителите и с цел съдът да провери договорите за наличието на неравноправни
клаузи. В случая към заявлението бил приложен договорът за потребителски кредит, от
който произтича вземането, при което според жалбоподателя заявлението отговаря на
изискването на чл.410, ал.3 ГПК. Позовавайки се на практика на други окръжни съдилища,
жалбоподателят изтъква, че предявеното със заявлението парично вземане е
индивидуализирано в достатъчна степен, заявлението отговаря и на изискванията за
редовност на искова молба по чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128 ,т.1 и т.2 ГПК, както и че е
изпълнил указанията на заповедния съд с депозирана изрична молба, с която са направени
необходимите и достатъчни посочвания. П оради това моли за отмяна на атакуваното
разпореждане и за произнасяне от въззивния съд по същество на искането за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по същество, въззивният съд извърши преценка на
доказателствата по делото, съобрази оплакванията на частния жалбоподател и намери за
установено от фактическа страна следното:
Производството по ч.гр.д.№20222310100666 по описа на ЕРС за 2022г. е образувано по
заявление от 30.11.2022г. на „Агенция за събиране на вземания "ЕАД гр.София, за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника И. Х. И. от
с.***********, с която съдът да разпореди последният да заплати на заявителя сума в размер на
1
общо 1 159,11лв., от която обща сума - 800лв. главница, ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението, 82,70лв. - договорна лихва и обезщетение за забава в размер на
276,41лв. за посочен период. Съгласно посоченото в т.12 от заявлението ("Обстоятелства, от които
произтича вземането"), вземането произтича от договор за заем, сключен на 12.11.2021г. между
длъжника и дружеството "Сити Кеш"ООД, който договор е с приети от длъжника Общи условия,
уреждащи и правото на кредитора на прехвърли вземането си на трити лица, което право е било
упражнено от заемодателя "Сити Кеш"ООД в полза на заявителя „Агенция за събиране на
вземания "ЕАД. Общите условия към сключения договор за заем са посоченото от заявителя в т.12
основание и за претендираната от него лихва за забава.
Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит № 592213 към искане
№474590 от 12.11.2021г. и погасителен план към договора.
След образуване на делото по заявлението, с Разпореждане №1213/05.12.2022г. ЕРС е
констатирал, че заявлението е нередовно и не отговаря на изискването на чл.410, ал.3 ГПК, тъй
като в т.12 от заявлението вземането е обосновано със сключен договор с потребител при Общи
условия, каквито не са представени. В същото време съдът е констатирал, че от съдържанието на
сключения договор за потребителски кредит няма данни той да е сключен при Общи условия. С
оглед на това с разпореждането съдът е указал на заявителя да отстрани в тридневен срок
допуснатите нередовности, като приложи Общите условия, при които е сключен договора от
12.11.2021г. или да прецизира заявлението в частта на т.12 - обстоятелства, от които произтича
вземането.
В дадения му срок заявителят е подал по електронен път молба от 08.12.2022г., в която
е посочил, че основанието за задължението на длъжника е сключения договор за паричен заем от
12.11.2021г., а Общите условия, действащи по време на сключване на договора са основанието за
претендираното обезщетение в размер на законната лихва за забава. Заявителят е посочил, че
намира дадените му от заповедния съд указания за прилагане на Общите условия за такива,
излизащи извън пределите на проверката, която съдът дължи на основание чл.7 и чл.411 ГПК, не е
приложил Общи условия към договора, а е изтъкнал, че претенцията му е индивидуализирана в
достатъчна степен и целта на производството е само да провери дали вземането е спорно.
С обжалваното разпореждане ЕРС е приел, че с депозираната допълнителна молба
заявителят не е отстранил констатираните от съда и указани му пороци на заявлението по чл.410,
ал.3 ГПК и без представянето на Общите условия формалната процедура по чл.410 ГПК не е
спазена, поради което е отхвърлил заявлението на основание чл.411, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Разпореждането на ЕРС е правилно, а частната жалба - неоснователна.
Заповедното производство по чл.410 ГПК е безспорно, формално и едностранно. За да
бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,
заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127,
ал.1 и ал.3 ГПК и на чл.128,т.1 и т.2 ГПК – да съдържа всички необходими данни с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане и
неговата изискуемост. Съгласно чл.410, ал.3 ГПК (ред. ДВ, бр. 100/2019г.), когато вземането
произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението следва да се приложи и
договорът, ведно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи
условия, ако има такива. Изискването на чл.410, ал.3 ГПК е с оглед възможността на
заповедния съд да изпълни задължението си за извършване на служебна проверка по чл.411,
ал.2, т.3 ГПК дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителския договор
или е налице обоснована вероятност за това, т. е. проверка за неравноправност по чл.143-
чл.148 ЗЗП.
В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на
сключен между страните (праводателя на заявителя) договор за потребителски кредит, по
който длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и
чл.9, ал.3 от ЗПК. При това положение, заповедният съд е бил длъжен служебно да прецени
дали искането се основава на неравноправна клауза от договора. За извършването на тази
проверка, както се посочи, процесуалният закон - чл.410, ал.3 ГПК задължава заявителят да
представи договорът с всички негови приложения и изменения и общите условия, ако има
такива. В случая в т.12 от заявлението заявителят многократно се е позовал на Общите условия на
договора за кредит, сключен между "Сити Кеш"ООД и длъжника, с които е обосновал
претендираното от него вземане. След като е поддържал, че договорът за кредит е бил сключен
при Общи условия, заявителят е бил длъжен да ги представи в съда, ведно със заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение или да поправи заявлението като уточни, че договорът не е
сключен при Общи условия. Без представянето на Общите условия, формалната процедура по чл.
410 от ГПК не е била спазена, поради което правилно първостепенният съд е приел, че е налице
нередовност на заявлението и правилно поради неизправяне на заявлението в дадения на заявителя
2
срок го е отхвърлил на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК.
С депозираната молба от 08.12.2022г. заявителят не е изправил нередовността на
заявлението по чл.410, ал.3 ГПК и неправилно същият е поддържал в молбата и в частната жалба,
че общите условия са извън пределите на дължимата от съда проверка, тъй като това негово
становище сочи на неразбиране на императивните разпоредби на закона (чл.410, ал.3 ГПК и
чл.411, ал.1, т.1 ГПК). След като самият заявител е основал вземането си на договор при общи
условия, негово е задължението за представяне на общите условия. Само при изпълнение на това
задължение, съдът извършва служебната проверка по чл.411, ал.2, т.3 ГПК, тъй като след
въвеждането на разпоредбата на чл.410, ал.3 ГПК в хипотезата на тази норма представянето на
посочените в разпоредбата документи е задължително процесуално изискване.
На заявителя, сега частен жалбоподател, районният съд не е давал други указания за
изправяне на заявлението, различни от тези за представяне на общите условия към договора за
кредит и неоснователни са оплакванията на жалбоподателя и изложеното от него в частната
жалба, че вземането му е индивидуализирано в достатъчна степен и заявлението отговаря на
изискванията за редовност на искова молба по чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128 ,т.1 и т.2 ГПК, тъй
като тези оплаквания не почиват на фактите и обстоятелствата по делото и нямат общо с
основанието, на което е отхвърлено заявлението.
По горните съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1319/15.12.2022г., постановено по ч.гр.д.
№20222310100666 по описа за 2022г. на Елховски районен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3