№ 3302
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Ковачев
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20231100504117 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Столична община, ответник в
първоинстанционното производство, чрез юрк. К., срещу решение № 1043 от
24.01.2023 г. по гр. дело № 48082/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
81-ви състав, в частта, в която Столична община, ЕИК *********, е осъдена
да заплати на "ЗАД Армеец", ЕИК *********, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 7125,52 лева, представляваща изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по л. а.
„Тойота“, модел „Ленд Крузер“ рег. № СВ****ВА, вследствие на ПТП
настъпило на 07.12.2019 г. в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“, по повод
на което е образувана щета № 10119030108439 с включени ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на исковата молба – 19.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата 959,97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 21.04.2020 г. до 18.08.2021 г.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и необоснованост
на решението. По делото не било доказано, че ПТП се е случило съгласно
твърдените в исковата молба време, място и начин. Била предприети мерки за
обезопасяване на „Цариградско шосе“, който сутринта на към 07.12.2019 г. не
бил заледен. Решението се основавало само на показанията на
заинтересованото лице, водач на застрахования автомобил. Мястото на
1
инцидента не било посетено от органите на МВР и съответно не бил съставен
протокол за ПТП. Били направени два огледа на увреденото МПС като при
втория оглед описаните щети необосновано се увеличили. Водачът на МПС го
управлявал с несъобразена скорост спрямо състоянието на пътя, поради което
бил нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Застрахователят бил уведомен за ПТП едва на 10.12.2019 г., когато
застрахованият вече знаел от пресата за настъпили катастрофи на бул.
„Цариградско шосе“ на 07.12.2019 г. Поддържа се възражението за
съпричиняване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, направено в отговора на
исковата молба. Искането към СГС е решението в обжалваната част да бъде
отменено като предявеният иск бъде отхвърлен изцяло, а при условията на
евентуалност съдът да приеме съпричиняване по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият "ЗАД Армеец", ищец в
първоинстанционното производство, чрез юрк. Ж., е подал отговор на
въззивната жалба. Излага доводи за нейната неоснователност. Искането към
СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав
намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово
компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове,
предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от
посоченото в жалбата.
Съдът обсъди събраните по делото доказателства и доводи на страните
като достигна до следните фактически и правни изводи:
По същество жалбата е неоснователна.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
вр. чл. 49 ЗЗД. Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него
на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49
ЗЗД. Фактическият състав на този иск включва наличие на договор за
имуществено застраховане, плащане от застрахователя на дължимото
застрахователно обезщетение и деликтна отговорност на трето лице по реда
на чл. 49 ЗЗД спрямо застрахования.
По делото са представени застрахователна полица по застраховка „Каско“
№ 0306Х0446153, сключена на 15.01.2019 г., и приложимите към нея Общи
условия. Тази полица доказва валидно правоотношение между "ЗАД Армеец"
и Кооперация „Младежка кооперация Ялта“ по имуществена застраховка за
МПС„Тойота“, модел „Ленд Крузер“, рег. № СВ****ВА за периода от
21.01.2019 г. до 20.01.2020 г. Полицата покрива щети от рискове по клауза „П“,
като съгласно чл. 8.3 от ОУ, един от тях е авария, произлязла от сблъскване на
2
застрахованото МПС с неподвижни предмети.
По делото е прието заявление за изплащане на обезщетение по
процесната застраховка от 10.12.2019 г., подадено от представител на
застрахованото дружество, с което застрахователят е уведомен за причинени
щети на застрахованото МПС, в резултат на претърпяно ПТП на 07.12.2019 г.,
в 8:30 часа сутринта, на бул. "Цариградско шосе", гр. София, като водач бил
П.П.. В заявлението е посочено, че водачът попаднал на поледица на пътното
платно, в резултат на което автомобилът се завъртял и се ударил в
мантинелата.
Ищецът образувал щета № 10119030108439/10.12.2019 г. По делото е
прието възлагателно писмо от "ЗАД Армеец" към сервиз „ТМ-Ауто София“, с
което ищецът му е възложил ремонта на увреденото МПС. Съгласно
представената калкулация от 05.02.2020 г. стойността на ремонта възлязла на
7593,62 лева, която сума била одобрена от застрахователя с доклад от
02.03.2020 г.
По реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК с доклада по делото между страните е
отделено като безспорно обстоятелството, че на 19.03.2020 г. ищецът е
изплатил на сервиза 7603,62 лева, представляваща сбор от сумата за ремонт от
7593,62 лева и 10 лева ликвидационни разходи.
В съдебно заседание 08.12.2022 г. пред СРС е разпитан като свидетел
П.П., водачът на увреденото МПС. Тя заявява, че процесното ПТП настъпило
на заледен участък на бул. „Цариградско шосе“ в посока летището, след хотел
„Плиска“, на моста на „Четвърти километър“. Било рано сутринта. Св. П. се
движела в крайната лява лента. Карала съвсем бавно. Пътят бил „като стъкло“,
нямало сняг, но ръмяло леко и пътят не бил обработен срещу заледяване.
Видяла колите пред себе си, че се удрят. С цел да избегне удара с тях, отнела
от газта и колата се подхлъзнала. Опитала да използва спирачка, но
автомобилът станал неуправляем. Колите пред нея, които се ударили, също се
пързаляли. За да предотврати сблъсък с тях, св. П. преценила да отклони
автомобила вдясно, в резултат на което се ударила в мантинелата.
По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, в което
вещото лице е посочило, че щетите по процесния автомобил, отразени в описа
на застрахователя, се намират в пряка причинна връзка, с описаното в
уведомлението за щета произшествие. Стойността на причинените щети по
средни пазарни цени към датата на ПТП възлизала на сумата от 7115,52 лева.
Съдът кредитира заключението по тази експертиза като обосновано и
компетентно изготвено като същото не е оспорено от страните по реда на чл.
201 ГПК.
Страните не спорят, че мястото на ПТП, участък от бул. „Цариградско
шосе“, находящ се в гр. София, е собственост на Столична община като част
от общински път.
От представеното от ответника писмо от Столичен инспекторат вх. №
СОА21-ДИ11-15742/25.10.2021 г. се установява, че през 2019 г. Столична
3
община е имала сключен договор СО15-РД-55-163/26.03.2015 г. с консорциум
„Титан София Център 1“ ДЗЗД за изпълнение на обществена поръчка с
предмет „Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане
на улици и други места за обществено ползване на територията на СО за район
„Средец“, в обхвата на който влиза и зимното почистване и поддържане на
бул. „Цариградско шосе“.
В производството пред СГС е приет като писмено доказателство
представен от въззивника дневен график за 07.12.2019 г. за механизирано
обработване на улични платна чрез разпръскване на техническа сол, в който в
колона „име на улица“ в поле № 23 е посочено „бул. „Цариградско шосе – от
пл. „Орлов мост“ до Околовръстен път – двете посоки“. В колона „изпълнение
на дейността“ е посочено „от 07.12.2019 г. 05.15 часа до 07.12.2019 г. 06:00
часа“. От представената извадка от GPS системата на Столична община се
установява, че в пътния участък около моста на „Четвърти километър“ на
07.12.2019 г. около 05.49 часа на 07.12.2019 г. се е намирало превозно
средство, което е осъществявало дейност по разпръскване на техническа сол.
Приложен е и документ с неуточнен съставител, представляващ
метеорологична справка, в който е отбелязано, че на 07.12.2019 г. в 06.00 часа
в гр. София температурата е била -3,7°C, а в 09.00 часа -0,8°C.
Възраженията в жалбата са концентрирани срещу възприетия от СРС
механизъм на ПТП. По този въпрос съдът намери следното:
Показанията на св. П. са информативни, логични и непротиворечиви. Те
напълно кореспондират както с представените от ищеца частни документи –
заявлението за изплащане на обезщетение, опис-заключенията на повредите и
тяхната калкулация, така и със заключението по САТЕ. Основание за
заинтересованост на св. П. би могло да бъде обсъждано при иск от
застрахования към застрахователя по чл. 405 КЗ, но в случая се разглежда
регресен иск. По делото няма данни свидетелят да има връзка по някакъв
начин нито с Столична община, нито със "ЗАД Армеец" по смисъла на чл. 172
ГПК. Поради тези съображения настоящият състав споделя преценката на
СРС и изцяло кредитира показанията на св. П..
В жалбата се сочи, че застрахователят бил направил два огледа на
увреденото МПС, на 10.12.2019 г. и на 16.01.2020 г., като при втория оглед
броят на описаните щети бил по-голям. В описа от 10.12.2019 г., денят на
уведомяване на ищеца за настъпване на застрахователното събитие, са
посочени само видимите щети по автомобила – десен фар, предна броня,
преден десен калник, капачка на дясна дюза на фар и дюза на десен фар.
Описът на щетите от 16.01.2020 г. е извършен в автомобилния сервиз, където
логично се констатират и други, неявни, повреди по застрахованото МПС. В
съставената от сервиза калкулация от 05.02.2020 г., когато вече ремонтът е бил
извършен, са описани подробно всички вложени части за ремонт. Вещото лице
по САТЕ сочи, че анализът на калкулацията показва, че е изпълнено
предписанието на застрахователя към сервиза възстановяването на
4
автомобила да се извърши по описа от 16.01.2020 г. Ето защо е неоснователно
възражението на въззивника в смисъл, че платеното застрахователно
обезщетение обхваща щети, които не били настъпили във връзка с процесното
ПТП.
Изводът на съда, че показанията на св. П. са достоверни, не се
опровергава от посоченото в жалбата обстоятелство, че водачът не бил
уведомил органите на МВР за инцидента. В тази връзка са правилни
съображенията, изложени от СРС, че в случая не е налице някоя от хипотезите
чл. 125 ЗДвП, която да налага задължителното посещение на мястото на ПТП
от полицейски органи. Съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г.
за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия
и реда за информиране между министерството на вътрешните работи,
комисията за финансов надзор и гаранционния фонд, не се посещават от
органите на МВР „Пътна полиция“, и не се съставят документи за повреди на
МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато автомобилът не е в
състояние да се придвижва на собствен ход. По делото няма данни, че
застрахованото МПС не е можело да движи на собствен ход след настъпване
на инцидента. Ето защо, липсата на съставен от органите на МВР протокол за
ПТП има своето нормативно обяснение, поради което не се компрометира
установяването на катастрофата с други доказателствени средства, събрани по
реда на ГПК.
СГС намира за спекулативни твърденията в жалбата, че застрахователят
бил уведомен за щетата едва на 10.12.2019 г., когато застрахованият вече знаел
от пресата за настъпили катастрофи на бул. „Цариградско шосе“ на 07.12.2019
г. Този факт, неподкрепен от надлежни доказателства, не допринася за
дерогирането на доказателствена стойност на свидетелските показания.
По-нататък, съдът обсъди доводите в жалбата за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на МПС. Въззивникът твърди, че св.
П. е управлявала МПС с несъобразена скорост спрямо състоянието на пътя, с
което била нарушила чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Св. П. е заявила в разпита си, че е
„карала съвсем бавно“. Ответникът не е ангажирал доказателства нито за
действителната скорост, с която се е движело процесното МПС, нито каква е
следвало да бъде скоростта на движение, съобразена със заледеното пътно
платно. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на страната е да докаже
възраженията си, а в процеса въззивникът не е ангажирал доказателства на
тезата си, че водачът е допринесъл за настъпването на катастрофата. Според
константната практика на ВКС съпричиняването от страна на пострадалия по
реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да бъде установено при условията на пълно и
главно доказване, което в производството не бе извършено. По тези
съображения направеното в жалбата възражение за съпричиняване следва да
се остави без уважение.
Съгласно чл. 8, ал. 3 и чл. 31, ал. 1 от Закона за пътищата общинските
пътища са публична общинска собственост като поддържането им се
5
осъществява от общините. В чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП е регламентирано,
че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние. Ето
защо, законът вменява на въззивника задължението да стопанисва и поддържа
процесния пътен участък. Поддръжката на пътя логично включва дейности,
които не допускат заледяването на пътната настилка, защото то затруднява
движението на превозните средства и увеличава риска от произшествия.
В процеса въззивникът е провел насрещно доказване срещу твърдението
в исковата молба, че на 07.12.2019 г. сутринта пътното платно на бул.
„Цариградско шосе“ в участъка на моста на „Четвърти километър“ е било
заледено. Насрещното доказване може да бъде непълно, защото е достатъчно
да породи обосновано съмнение във факта, за установяване на който другата
страна дължи пълно доказване съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. В случая,
представените писмени доказателства от Столична община доказват
обстоятелството, че са предприети мерки против заледяване на пътя, но не
доказват факта, че тези мерки са постигнали желаната цел. Така от
представения дневен график се установява, че на 07.12.2019 г. около 05.49 часа
на мястото на ПТП е преминало превозно средство, чиято задача е била да
разпръска на него техническа сол, но няма доказателства, че това
разпръскване действително се е състояло на конкретното място от пътя и е
постигнат целеният резултат – предотвратяване на обледяването на пътната
настилка. Развитите доводи в отговора на исковата молба, потвърдени в
жалбата, че при обработване на пътя в 05.49 часа при температура от -0,8 °C в
09.00 часа не можело да настъпи заледяване, представляват специални научни
знания. При липса обаче на ангажирана експертиза в тази насока, тези
възражения се явяват голословни. Следва да има предвид, че верижната
катастрофа на бул. „Цариградско шосе“ през процесната сутрин е отразена и в
медийте, за което по делото са представени доказателства. Ето защо, СГС
направи извод, че извършеното от ответника насрещно доказване не
разколебава достоверността на ангажираните от ищеца доказателства, с които
той е провел дължимото от него пълно и главно доказване на начина на
настъпване на пътния инцидент. По тези съображения съдът намери, че
механизмът на ПТП е заявеният в исковата молба – то е настъпило поради
заледяване на пътната настилка, което е направило технически невъзможно
правомерното управление на застрахования автомобил. Причината за пътния
инцидент е била единствено заледяването на пътя, което обстоятелство съдът
прие за доказано в процеса.
В обобщение на изложеното, настоящият състав намери, че в процеса се
установяват предпоставките по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за
ангажиране отговорността на Столична община. Доказани са валидното
застрахователно правоотношение и изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на действително причинените вреди, които от своя
страна са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Столична община е била възложила на третото лице „Титан София Център 1“
ДЗЗД да поддържа собствения й път, но то не е изпълнило задължението да
6
предотврати заледяването му, което от своя страна е довело до обективна
невъзможност на водача на застрахованото МПС да избегне катастрофата.
Презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена от ответника. В процеса не се
установи съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
процесното МПС. Произшествието е резултат единствено от противоправното
бездействие на ответника и на лицето, на което той е бил делегирал
нормативното си задължение да поддържа в изправност процесния пътен
участък. За уважаването на претенцията не е необходимо установяване на
конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина за
противоправния резултат. Вредите се считат за причинени при изпълнение на
възложената работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД, не само когато са в резултат на
действия, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което
тя е възложена. Бездействието е основание за ангажиране на отговорността на
възложителя, когато то се изразява в неизпълнение на задълженията, които
произтичат от закона – в случая чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП (така
Постановление № 9/1966 г. на ВС). По тези съображения въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение по иска с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД е правилно и следва да бъде изцяло потвърдено.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В мотивите на решението по този иск СРС е приел фактически положения
и направил правни изводи, които въззивният съд споделя, и на основание чл.
272 ГПК препраща към тях. В жалбата не са наведени възражения срещу
основателността на тази претенция. По делото се установява, че изпратената
от ищеца регресна покана до Столична община е получена на 13.04.2020 г.
Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на
предоставения седемдневен срок, а именно на 21.04.2020 г. Първата
инстанция е определила по реда на чл. 162 ГПК размера на законната лихва за
периода от 21.04.2020 г. до 18.08.2021 г. (дати, предхождащи датата на
подаване на исковата молба в съда) на 957,97 лева. Ето защо, искът по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД също е основателен и решението на СРС по него следва да бъде
оставено в сила.
В частта, в която са отхвърлени предявеният иск за горницата над 7125,52
лева до предявения размер от 7603,62 лева и искът за мораторна лихва за
горницата над сумата от 959,97 лева до пълния предявен размер от 1020,23
лева, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
По разноските
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има въззиваемият. В съдебно
заседание от 18.02.2025 г. своевременно е претендирано възнаграждение за
юрисконсулт, който е представлявал "ЗАД Армеец" АД в производството пред
СГС. Съдът определи размера на възнаграждението на 100 лева при
съобразяване с чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1043 от 24.01.2023 г. по гр. дело №
48082/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 81-ви състав, в частта, в
която на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД Столична община,
ЕИК *********, е осъдена да заплати на "ЗАД Армеец", ЕИК *********, на
основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 7125,52 лева,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди по л. а. „Тойота“, модел „Ленд Крузер“ рег. №
СВ****ВА, вследствие на ПТП настъпило на 07.12.2019 г. в гр. София, на бул.
„Цариградско шосе“, по повод на което е образувана щета № 10119030108439,
с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба – 19.08.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 959,97 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 21.04.2020 г. до 18.08.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Столична община, ЕИК
*********, да заплати на "ЗАД Армеец", ЕИК *********, сумата от 100 лева,
представляваща разноски по въззивно гражданско дело № 4117/2023 г. по
описа на Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8