№ 2459
гр. Варна, 26.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20233100100752 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 464 от
ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори от
ответниците.
На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото.
Съдът на основание чл.140 от ГПК изготви следния проект за
доклад по делото:
Производството е образувано по предявения от И. К. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес ********** срещу И. Ж. В., ЕГН **********,
с постоянен адрес в гр. Варна, ************** 31, Г. Н. Б. с ЕГН: *********
и М. Х. Б. с ЕГН: **********, двамата с адрес гр.Варна, **************, иск
с правно основание чл. 464 от ГПК, за приемане за установено в отношенията
между взискателя И. К. И., длъжника И. Ж. В. и кредиторите Г. Н. Б. и М. Х.
Б., че НЕ съществува вземането на Г. Н. Б. в размер на 116 543.59 лв. и на М.
Х. Б. в размер на 117 472.36 лв. от И. Ж. В., за които суми е издаден
изпълнителен лист по в. гр. д. № 389/2021 г. по описа на Апелативен съд –
Варна.
Претендират се и разноските за производството.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното
1
право са:
В исковата молба се твърди, че ищцата е кредитор на И. Ж. В. по силата
на изпълнителен лист № 389/25.01.2023 г., издаден по ч. гр. д. № 796/2023 г.
на Варненски районен съд. Въз основа на същия ИЛ е и взискател по №
20218950403035 по описа на ЧСИ Людмил Станев, per. № 895, с район на
действие ОС - Варна.
Вторият и третият ответници - Г. Н. Б. и М. Х. Б. също са кредитори на
И. Ж. В. и взискатели по изпълнително дело № 20218950403035, по описа на
ЧСИ Людмил Станев, per. № 895, с район на действие ОС - Варна, въз основа
на изпълнителни листи, издадени в. гр. д. № 389/2021 г. по описа на
Апелативен съд Варна.
На 22.03.2023 г. е предявено разпределение от постъпила сума в размер
на 216 300 лева, представляваща внесена гаранция по к.гр.д. №1149/2022г. по
описа на ВКС - 3-то гражданско отделение по изп. д. № 20178080400912, като
сумата е разпределена както следва:
За Г. Н. Б. - 103 838,62 лв.
За М. Х. Б. - 103 814,62 лв.,
За такси по ТТРЗЧСИ - 8 646,76 лв. с ДДС.
Останалите вземания не се удовлетворяват
Твърди, че взискателите Г. Н. Б. и М. Х. Б. се явяват привидни
кредитори, доколкото задължението, посочено в изпълнителния лист, като
основание за вземането им, е несъществуващо. Това е така защото:
С решение № 1561/25.10.2017 г., постановено по гр. д. № 993/2015 г.
Окръжен съд - Варна ОСЪДИЛ Г. Н. Б., ЕГН: ********** и М. Х. Б., ЕГН:
********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на всеки от ищците Д. Х.а М.
ЕГН: ********** и на А.М.М. ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр.
Главиница, област Силистра, *********** сумата от по 80 000 /осемдесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от всеки от тях
неимуществени вреди изразяващи се душевни болки и страдания в резултат
на смъртта на сина им М.А.М. роден на 16.05.1986 г., починал на 19.10.2012 г.
в гр.Варна, настъпила в резултат на неправилно и некачествено изпълнената
работа по монтаж на електрически бойлер в пригодено за живеене избено
помещение, прилежащо към апартамент № 16 на адрес: гр. Варна, ул.„Цар
Асен" № 72, възложена от ответниците на трето лице - И. Ж. Ваилев, ведно
2
със законната лихва върху сумата, считано от 19.10.2012г. до окончателното
изплащане. Осъдени били и за разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответниците Г. Н. Б., ЕГН: ********** и М. Х. Б., ЕГН:
********** - И. Ж. В., ЕГН: **********, с адрес в град Варна, *********.
Горепосочено решение е обжалвано, като с Решение № 31/16.03.2018 г.,
постановено по в. гр. д. № 38/2018 г., Апелативен съд - Варна е потвърдено.
Съдът е приел, че свързването на бойлера, монтиран в избеното
помещение, е извършено от И. Ж. В. - приятел на М. Бонкин и правоспособен
електромеханик, както и че не са се събрали достатъчно доказателства
монтираният през м. 01.2012 г. от И. В. бойлер да е бил подменян или
монтиран от друго лице до смъртта на М.М. - 19.10.2012 г., в това число и от
него самия в деня на инцидента, поради което приел, че инцидентът е
настъпил именно в резултат на офазяването на този бойлер.
Тези изводи са послужили за завеждане на искове с правно основание
чл. 54 от ЗЗД от страна на Г. Н. Б. и М. Х. Б. срещу И. Ж. В., за което е било
образувано гр. д. № 2294/2018 г., по описа на Окръжен съд - Варна и гр. д. №
88/2022 г., по описа на Окръжен съд - Варна.
С влязла в законна сила на 28.07.2022 г. Присъда № 22/22.05.2020 г. по
НОХД № 1203/2019 г., Варненски окръжен съд ПРИЗНАВА подсъдимия И.
Ж. В., ЕГН: **********, живущ в град Варна ************ ЗА НЕВИНОВЕН
по обвинението в това, че: На 18/19.10.2012 г. в гр. Варна, причинил другиму,
на М.А.М. смърт поради изпълнение на действия, които спадат към дейност,
източник на повишена опасност, а именно електротехническа дейност, при
свързване на бойлер електрически битов („БЕБ" номер 72242.03), като
нарушил разпоредбите на Закона за техническите изисквания към
продуктите…, поради което и на основание чл. 304, пр. 2 от НПК, ГО
ОПРАВДА изцяло по възведеното му обвинение.
Така постановената Присъда е протестирана и обжалвана, за което бе
образувано ВНОХД № 20213000600438/2021 г., по описа на Апелативен съд -
Варна. С Решение № 108/04.07.2022 г., постановено по ВНОХД №
20213000600438/2021 г. Апелативен съд - Варна ПОТВЪРДИЛ присъда № 22
от 22.05.2020 г. по НОХД № 1203/2019 г., по описа на Окръжен съд - Варна, с
която подсъдимия И. Ж. В. е признат за невинен и е оправдан по обвинението
3
му по чл. 123, ал. 2 от НК.
В мотивите към постановената по-горе присъда, както и мотивите към
решение № 108/04.07.2022 г., постановено по ВНОХД №
20213000600438/2021 г. се установя, че липсва идентичност между свързания
от И. В. бойлер към електропреносната мрежа и намерения на 18.10.2012 г.
такъв, както и, че липсват нарушения на нормативните правила, допуснати от
подсъдимия, които са в пряка причинна връзка с противоправния резултат.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Правото на взискателите Г. Н. Б. и М. Х. Б. да получат суми произтича
от виновното противоправно поведение от страна на длъжника В. във връзка
с монтажа на бойлера. Видно от присъдата, И. В. не е съпричастен за
настъпилия инцидент и липсва виновно противоправно поведение от негова
страна, съответно и за Г. Н. Б. и М. Х. Б. липса вземане за тези вреди от И. Ж.
В..
Ответникът И. Ж. В. в отговора си в срока по чл. 131 от ГПК, сочи,
че предявения иск се явява допустим и основателен, т.е. прави ПРИЗНАНИЕ
на иска, поради което моли разноските да не бъдат възлагани върху него.
Сочи, че действително Г. Б. и М. Б. се явяват привидни кредитори, че И.
Ж. В. с влязла в законна сила на 28.07.2022 г. Присъда № 22/22.05.2020 г. по
НОХД № 1203/2019 г., е признат ЗА НЕВИНОВЕН по обвинението, че
съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд.
С молба с вх. № 264805/05.08.2022 г. на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от
ГПК, е поискал отмяна на решение№ 1561/25.10.2017 г., постановено по гр. д.
№ 993/2015 г., по описа на Окръжен съд - Варна, потвърдено с решение №
31/16.03.2018 г. на Апелативен съд Варна - ГО по в. гр. д.№ 38/2018 г., което
пък от своя страна е послужило при постановяване на Решение №
736/08.06.2022 г.
С Определение № 77 от 19.01.2023 г., постановено по гр. д. №
4902/2022 г., Върховен касационен съд е ДОПУСНАЛ до разглеждане
молбата на И. Ж. В. за отмяна на влязло в сила решение № 1561 от 25.10.2017
4
г. по гр.д. № 993/2015 г. на Окръжен съд - Варна, потвърдено с решение № 31
от 16.03.2018 г. по гр.д. № 38/2018 г. на Апелативен съд - Варна и към
настоящия момент делото е обявено за решаване.
Счита, че решението на Върховен касационен съд се явява
преюдициално за настоящото производство.
Прави искане за спиране на производството по настоящото дело до
приключване на гр. д. № 4902/2022 г., по описа на Върховен касационен съд,
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Ответниците М. Х. Б. и Г. Н. Б., в отговора си в срока по чл. 131 от
ГПК, оспорват иска като неоснователен.
Сочат, че изпълнително дело № 20218950403035 по описа на ЧСИ
Людмил Станев е образувано по тяхна молба вх.№ 26165 от 23.11.2021 г., и
по представения от тях изпълнителен лист №48 от 16.11.2021 г. издаден от
Апелативен съд Варна по гр.д.№ 389/2021 г., установяващ вземанията им от
И. Ж. В..
Не оспорват, че с решение № 1561/25.10.2017 г. по гр.д. №993/2015 г. по
описа на X състав на ВОС, потвърдено с решение № 31/16.03.2018 г.,
постановено по в.гр.д.№ 38/2018г. гражданско отделение на Апелативен съд
Варна и недопуснато до касационно обжалване с определение №
829/04.12.2018г., постановено по гр.д.№ 2483/2018 г., ВКС, 3-то гражданско
отделение, те са осъдени да заплатят на Д. Х.а М. ЕГН ********** и на
А.М.М. ЕГН ********** обезщетение за претърпени от всеки от тях
неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина им, настъпила в резултат
на неправилно и некачествено изпълнената работа по монтаж на
електрически бойлер, възложена от ответниците на трето лице - И. Ж. В..
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответниците - И. Ж. В.. Съгласно чл. 223, ал.1 ГПК постановеното
решение има установително действие в отношенията на третото лице и
насрещната страна.
С решение № 260041/15.04.2021 г. по гр. д.№ 2294/2018 г. по описа на
ВОС, потвърдено с решение № 102 от 09.11.2021г. по в.гр.д.
№20213000500389 по описа за 2021 г. на Апелативен съд Варна и
недопуснато до касационно обжалване с определение №50962 от 20.12.2022 г.
ВКС по гр.д.№1149 по описа за 2022 г. 3- то ГО, е осъден И. Ж. В., да заплати
5
на М. Х. Б., и Г. Н. Б., сумата от 158 267.35 лева, представляваща заплатеното
от ищците на Д. Х.а М. и А.М.М. обезщетение, както и разноски.
С молба вх. № 6798 от 12.08.2022 г. И. Ж. представил пред ВКС по гр.д.
№1149 по описа за 2022 г. 3-то ГО влязлата в законна сила присъда
№22/22.05.2020 г. по НОХД №1203/2019 г. Но в мотивите на определение №
50962 от 20.12.2022 г. ВКС по гр.д.№1149 по описа за 2022 г. 3-то ГО е
прието, че съдът е длъжен да зачете обвързващата сила на мотивите по
влязлото в сила съдебно решение, на основание чл. 223 ГПК, а присъдата на
наказателния съд не би се отразила на тази обвързваща сила.
Ответниците сочат, че вземането им е съдебно признато, като отделно
от това е с привилегия съгласно чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, тъй като И. Ж. В.
влагайки сума в размер на 216 300 лева по сметка на ВКС е учредил залог в
полза на Б.и.
По делото И. И. не е представила доказателства, от които да е видно, че
същата е взискател по изп.д.№3035/2021г. по описа на ЧСИ Л. Станев. Сочи
още, че И. И. работи в кантората на адвокат Б., което дава основание да се
приеме, че същата е привиден кредитор.
Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ищците, че носят
доказателствената тежест да докажат, че ищцата е взискател по №
20218950403035 по описа на ЧСИ Людмил Станев, per. № 895, с район на
действие ОС – Варна, че НЕ съществува вземането на Г. Н. Б. в размер на 116
543.59 лв. и на М. Х. Б. в размер на 117 472.36 лв. от И. Ж. В., за които суми е
издаден изпълнителен лист по в. гр. д. № 389/2021 г. по описа на Апелативен
съд – Варна.
Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ответниците М. Х. Б. и Г.
Н. Б., че носят доказателствената тежест да докажат, че вземането на Г. Н. Б. в
размер на 116 543.59 лв. и на М. Х. Б. в размер на 117 472.36 лв. от И. Ж. В.,
за които суми е издаден изпълнителен лист по в. гр. д. № 389/2021 г. по описа
на Апелативен съд – Варна съществува.
Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по
предварителните въпроси и по допускане на доказателствата.
По предварителните въпроси:
Прави се искане за спиране на производството по настоящото дело до
приключване на гр. д. № 4902/2022 г., по описа на Върховен касационен съд,
6
образувано по молба с правно основание чл. 303 от ГПК, на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Съдът намира, че подадена молба за отмяна на влязло в сила решение
/дори и приета за допустима/, не е основание за спиране на производството по
делото. За да е налице основанието по ч. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК е необходимо
да е налице друго ВИСЯЩО производство, което да е преюдициално по
отношение на разглежданото. Към настоящия момент всички производства, за
които може да се предположи, че са преюдициални по отношение на
настоящото са приключили и решенията по тях са влезли в сила. До отмяната
на решенията по реда на чл. 303 от ГПК, не е налице основание за спиране на
производството.
Следва да бъде уточнено от ищеца – по кое производство в Окръжен
съда Варна е образувано в. гр. д. № 389/2021 г. по описа на Апелативен съд –
Варна, какво гласи влязлото в сила решение по това дело.
По доказателствата:
Представените с исковата молба и отговорите писмени доказателства са
допустими и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат
приети в СЗ.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника И. Ж. В. за
спиране на производството по настоящото дело до приключване на гр. д. №
4902/2022 г., по описа на Върховен касационен съд, образувано по молба с
правно основание чл. 303 от ГПК, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание
на 02.11.2023г. от 15.00часа , за която дата и час да се призоват страните,
като им се връчи копие от настоящото определение, а на ищеца и препис
от отговорите на ответниците.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да уточни – по
кое производство в Окръжен съда Варна е образувано в. гр. д. № 389/2021 г.
7
по описа на Апелативен съд – Варна, какво гласи влязлото в сила решение по
това дело.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО НА приложените с исковата молба и
отговорите писмени доказателства, надлежно заверени вярно с оригинала.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА, КАТО ИМ УКАЗВА,
ЧЕ това е доброволен способ за уреждане на отношенията им и има
преимущество пред спорното производство. При спогодба заплатената
такса се връща наполовина на ищцовата страна, а в случай, че такава не
е внесена от ищеца, а се дължи от ответника при уважаване на иска – при
спогодба се намалява на половина.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ
УКАЗВА на страните, че към ВOС е създаден и действащ Център по
медиация, който е разположен на 4 ет. в сградата, в която се помещава СИС
при РС – Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12. Медиацията е
лесен и достъпен /безплатен/ алтернативен метод за решаване на правни
спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на
съдебното производство, като процедурата е неформална и поверителна. В
случай, че страните желаят постигане на резултат, който зависи изцяло от
интересите им и пести време и средства, може да се обърнат към служителя
по медиация към ВOС Нора Великова на тел. 052/623362 или на адрес на
ел.поща mediation@vos.bg, който ще им помогне при избора на медиатор от
списъка на медиаторите, както и ще им осигури ползването на Центъра по
медиация в удобно за страните и за медиатора време.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8