№ 131
гр. Кюстендил, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20221520101890 по описа за 2022 година
Делото е образувано по депозирана от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД чрез
пълномощника адв. В. Н., против длъжника М. П. А., ЕГН: **********, с
адрес: *********, искова молба с искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи и следва да заплати на
ищцовото дружество сумата от 1261,01 лева, представляваща неизпълнени
задължения за мобилни услуги, лизингови вноски и неустойки по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********, Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг към него Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг към
него, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се и сторените разноски в заповедното и настоящото
производства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
1
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Ответникът се
явява лично като не спори по възникналата облигационна обвързаност между
страните, в т. ч. по обстоятелството, че е получил от ищеца мобилни
устройства. Твърди да не е уведомяван за прекратяване на договорите с
мобилния оператор.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства, в т. ч.
приобщените към ч.гр.д. № 2498/2021г. от описа на КРС такива, а именно:
Договор за мобилни услуги от 08.05.2019г. с предпочетен номер
++359********* и такъв от същата дата с предпочетен номер ++359*********
(л. 54 от посоченото дело – представено е приложение към същия), Договор
за мобилни услуги от 10.08.2019г. с предпочетен номер ++359*********,
Договор за мобилни услуги от 15.09.2019г. с предпочетен номер
++359*********, ведно с Договор за лизинг от същата дата за предоставяне на
мобилно устройство HUAWEI Y5 2019 Dual Black, Договор за мобилни
услуги от 16.09.2019г. за предпочетен номер ++359*********, ведно с Договор
за лизинг от същата дата за устройство TABLET PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G
Black е, че страните се намирали в договорна обвързаност по всеки един от
посочените източници на облигационни отношения, по силата на която
операторът се съгласил да предостави на абоната далекосъобщителната си
мрежа под формата на избрани от абоната съответни по всеки от договорите
абонаментни планове, срещу задължението на последния да заплаща за това
посочена в източниците на облигационни отношения такса. Досежно
представените договори за лизинг, а именно – такъв от 15.09.2019г. и от
16.09.2019г., ищецът като лизингодател, се задължил да предостави на
ответника, като лизингополучател, съответно мобилни устройства, както
следва: HUAWEI Y5 2019 Dual Black и TABLET PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G
Black на обща лизингова цена за първото устройство от 266,57 лв. с ДДС и за
второто – от 88,77 лв., платими на 23 бр. месечни лизингови вноски.
Видно от представените по делото Декларация – съгласие е, че ответникът
декларира, че е получил екземпляр от Общите условия на оператора, както и,
че му е предоставена информацията по чл. 4, ал.1 от Закона за защита на
потребителите. В тази връзка процесните общи условия са представени по
2
делото, в т. ч. подписани от ответника екземпляри на Общи условия на
договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър, 3G Connect center,
телефонен апарат или друго устройство.
За дължимите от ответника суми за процесните периоди са издадени и
представени по делото фактури, както следва: фактура №
**********/15.09.2019, № **********/15.10.2019г., №
**********/15.11.2019, № **********/15.01.2020г., №
**********/25.09.2019г., № **********/25.10.2019г. №
**********/25.11.2019г. и № **********/25.01.2020г.
От приложеното частно гр. дело № 2498/2021 г. по описа на РС
Кюстендил, се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение, като са издадени две заповеди по чл. 410 ГПК, а именно: №
296/05.04.2022 г. и № 482/07.06.2022г. за сумите, предмет на настоящата
искова молба. Същите са връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал 5 ГПК.
Поради това е разпоредена процедура по чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
доказателства.
Съобразявайки установеното съдът счете, че исковете са допустими, а
по същество частично основателни. Мотивите на съда са следните:
По допустимостта:
Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е специално и е пряко
обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност
произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта
на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника -
длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в
издадената заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК трябва да има за
предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в
заповедното производство дълг. Тази идентичност е процесуална
предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно.
При разминаване в произнасянето на съда по заповедното и исковото
3
производство, би се стигнало до недопустимо разминаване в претенциите
/СПН би следвало да се създаде относно всички съществени елементи на
правоотношенията./ В конкретния случай сочената по-горе идентичност
между страните и предмет е налице, поради което съдът приема, че искът е
допустим.
По основателността:
По отношение на сумите от 83,35 лв., 60,60 лв, 35,85 лв., 53,75 лв. и
36,27 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги
съответно по Договор за мобилни услуги от 08.05.2019г. с предпочетен номер
++359********* и такъв от същата дата с предпочетен номер ++359*********,
Договор за мобилни услуги от 10.08.2019г. с предпочетен номер
++359*********, Договор за мобилни услуги от 15.09.2019г. с предпочетен
номер ++359*********, Договор за мобилни услуги от 16.09.2019г. за
предпочетен номер ++359*********, съдът намира следното:
Предявени са установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установени задължения на
ответника за месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни
услуги по посочените източници на облигационни отношения.
Основателността на предявените, при условията на обективно кумулативно
съединяване, искове за установяване задължението на ответника да заплати
стойността на месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни
услуги се обуславя от предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължение за
заплащане на определена парична сума, настъпил падеж на това задължение и
релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да
установи положителните факти, представляващи елементи от
правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на конкретното
облигационно задължение, фактически състав. Неизпълнението на валидно
възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за доказването
на който е достатъчно твърдението на претендиращия реално изпълнение.
4
Задълженото лице носи доказателствената тежест да установи факта на
изпълнение на договорното си задължение, като при липсата на ангажирани
доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното
неизпълнение за доказано.
За установяване на възникнало валидно правоотношение между страните
следва да бъдат представени доказателства за правопораждащия го факт,
страните и неговото съдържание. В случая, представените Договор за
мобилни услуги от 08.05.2019г. с предпочетен номер ++359********* и такъв
от същата дата с предпочетен номер ++359*********, Договор за мобилни
услуги от 10.08.2019г. с предпочетен номер ++359*********, Договор за
мобилни услуги от 15.09.2019г. с предпочетен номер ++359*********, Договор
за мобилни услуги от 16.09.2019г. за предпочетен номер ++359*********,
установяват съответния юридическия факт, породил облигационните
правоотношения между страните, които са срочни и валидни за срокове,
съответно: 08.05.2019г. – 08.05.2021г.; 10.08.2019г. – 10.08.2021г.;
15.09.2019г. – 15.09.2021г.; 16.09.2019г. – 16.09.2021г. В този смисъл в
процесните периоди (15.08.2019г. – 14.11.2019г. – за сумата от 83,35 лв.,
дължима по договора от 08.05.2019г.; 15.08.2019г. – 14.11.2019г. – за сумата
от 60,60 лв., дължима по същия договор, но за предпочетен номер
++359*********; 15.08.2019-14.11.2019г. – за сумата от 35,85 лв., дължима по
договора от 10.08.2019г.; 15.09.2019г. – 24.11.2019г. – за сумата от 53,75 лв.,
дължима по договора от 15.09.2019г. и 15.09.2019г. – 24.11.2019г. – за сумата
от 36,27 лв., дължима по договора от 16.09.2019г.) страните са се намирали в
договорна обвързаност за всеки от посочените предпочетени номера.
За да е елемент от същото, задължението на ответника да заплати
стойността на потребени далекосъобщителни услуги, ищецът следва да
установи реалното им предоставяне за процесните периоди. Така,
представените от ищеца по делото фактури, от една страна, не съставляват
писмени доказателства за посочените по-горе релевантни за иска
обстоятелства, а именно предоставяне от ищеца на договорените електронни
услуги за исковия период, доколкото съставляват едностранно издадени от
ищеца - оператор частни свидетелстващи документи, които не се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила за установените в тях
5
факти, респ. не доказват получаването на услугата от ответника, нито
изправността на ищеца като страна по облигационните отношения. По
реалното предоставяне на сочените услуги (вън от дължими абонаментни
такси, които се дължат само поради факта на предоставяне достъп от страна
на оператора до мрежата си) обаче ответната страна не спори. Нещо повече, в
проведеното на 08.02.2023г. съдебно заседание същият не отрича наличието
на облигационна обвързаност между страните, като дори признава неизгодния
за себе си факт, че имал неплатени сметки по тарифни абонаментни планове,
„но не мога да твърдя дали всичко съм си платил“. Така, и доколкото
процесните договори са подписани от страните и не се били оспорени в хода
на производството, се налага обоснован извод, че ответникът е бил
потребител на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, ползвал е
предоставените от мобилния оператор услуги, но сумите, предмет на иска в
посочената част, не са били заплатени, за установяването на което
доказателствената тежест бе върху ответната страна. Поради това
установителната претенция е основателна като съдът ще я уважи в заявените
размери (83,35 лв., 60,60 лв, 35,85 лв., 53,75 лв. и 36,27 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги) предвид и липса на спор
досежно размера на същите, в съотвестствие с представените по делото
фактури, установяващи задълженията по процесните източници на
облигационни отношения.
Като последица от уважаване на иска за посочените суми следва да бъде
присъдена и законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК до окончателното им изплащане.
Досежно сумите от 266,57 лв. и 68,77 лв., представляващи неплатени
лизингови вноски съответно по Договор за лизинг от 15.09.2019г. за
устройство HUAWEI Y5 2019 Dual Black и Договор за лизинг от 16.09.2019г.
за устройство TABLET PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Black, съдът намира
следното:
Претенцията за присъждане на дължими лизингови вноски от ответната
страна съдът приема за такава с правно основание чл. 342 от ТЗ вр. чл. 79 от
ЗЗД.
Остана безспорно по делото, че страните са обвързани от процесните 2 бр.
договори за лизинг, съответно от 15.09.2019г. и 16.09.2019г, по силата на
6
които мобилният оператор като лизингодател се задължил да предостави за
временно и възмездно ползване на ответника като лизингополучател
посочените мобилни устройства с възможност последният да придобие
собствеността върху тях, а при неупражняване на предоставеното му за това
право – да ги върне в едномесечен срок от изтичане срока на договора.
Процесните договори за лизинг са сключени за срок от 23 месеца, считано от
влизането им с вила (на съответните дати през 2019г.), поради което и съдът
намира, че към настоящия момент срокът им е изтекъл и вземанията по
същите са станали изцяло изискуеми. Съдът намира също, че ищецът е
изправна страна по договорите, тъй като е изпълнил основното си задължение
да предостави ползването на лизингованите вещи – мобилни устройства
HUAWEI Y5 2019 Dual Black и TABLET PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Black,
за уговорения между страните период. Фактическото предаване на същите не
е спорно по делото (същото дори се признава от ответника в о.с.з. от
08.02.2023г. – „…спомням си, че взимах някакви устройства“), а и е
удостоверено с полагането на подпис от ответника в съответствие с клаузата
на чл. 4 от договорите. В този смисъл, получаването на предметната
престация по договорите за лизинг е породило задължението на А. да заплаща
дължимото от него възнаграждение под формата на лизингови вноски в
сроковете и размерите, уговорени между страните. В конкретния случай и при
ангажираните доказателства съдът приема, че ответникът не е изпълнил
задълженията си да заплати всички дължими се вноски по договорите за
лизинг в посочените отчетни периоди и размер, съобразявайки и липсата на
данни в обратна посока.
Поради изложеното претендираните суми за незаплатени лизингови
вноски от 266,57 лв. и 68,77 лв., съответно по Договор за лизинг от
15.09.2019г. за устройство HUAWEI Y5 2019 Dual Black и Договор за лизинг
от 16.09.2019г. за устройство TABLET PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Black,
съдът намира за основателни, поради което претенцията в тези си части ще
бъде уважена в пълния й заявен размер.
Като последица от уважаване на иска за посочените суми следва да бъде
присъдена и законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК до окончателното им изплащане.
Досежно вземането за законна лихва съдът следва да направи уточнение.
7
По претенцията за законна лихва върху сумите, за които съдът е уважил
исковете, е необходимо същият да се произнесе с осъдителен диспозитив.
Това е така, доколкото макар акцесорната претенция да е своевременно
заявена от заявителя със заявлението по чл. 410 от ГПК, то същата не е
включена в издадените по делото две заповеди за изпълнение. Така, поради
липса на изпълнителен титул за акцесорната претенция в заповедното
производство, съдът ще я присъди с настоящия си акт, като осъди длъжника
за нея в диспозитива на съдебното решение.
По отношение на сумите от 67,47 лв., 67,47 лв, 45,30 лв., 55,83 лв. и 27,48
лв., представляващи начислени на осн. т. 11 от съответните договори
неустойки, формирани като сбор от тримесечните абонаментни такси
съответно по: Договор за мобилни услуги от 08.05.2019г. с предпочетен
номер ++359********* и такъв от същата дата с предпочетен номер
++359*********, Договор за мобилни услуги от 10.08.2019г. с предпочетен
номер ++359*********, Договор за мобилни услуги от 15.09.2019г. с
предпочетен номер ++359*********, Договор за мобилни услуги от
16.09.2019г. за предпочетен номер ++359*********, както и за сумите: 169,56
лв. за устройство TABLET PRESTIGIO GRACE 3157 7 4G Dual Black; 75,49
лв. – за устройство HUAWEI Y5 2019 Dual Black; 147,25 лв. за устройство
TABLET PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G, представляващи неустойки,
формирани като разлика между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена, съдът намира следното:
В принципен план неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват.
В приложените към делото договори за мобилни услуги се съдържат
идентични клаузи, предвиждащи, че при прекратяване на договора през
първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него, по вина
или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
настоящия договор или други документи, свързани с него, последният дължи
за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а.
неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичането на уговорения срок като максималният размер
на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните
8
абонаменти абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на
договора; и б. в случаите, в които е предоставено устройство – и разликата
между цената на предоставеното устройство без абонамент, съгласно
последната актуална ценова листа на оператора и заплатената от потребителя
цена която съответства на оставащия срок от договора.
Хипотезата на прекратяване на договора поради виновно неизпълнение
(какъвто е настоящият случай) се различава от прекратяване на договора
поради отказ на абоната. В случай на отказ от страна на абоната, доставчикът
ще има възможност да предложи свободния вече номер на другиго, а при
забава санкционирана с разваляне, какъвто е настоящият случай, тази
възможност ще възникне едва след определен период от време, а не
автоматично. Затова и доставчикът има обоснован интерес да стимулира
потребителя, който е загубил интерес от ползване на мрежата до края на
срока, да предприеме сам прекратяването, вместо да отказва плащането на
вече неполезните му услуги. Съответно и като уговори неустойка в размер
съпоставим със срока, в който абонамента ще са начислява, дори и плащането
да се преустанови до отпадане на действието на договора поради забавата,
кредиторът не възлага на потребителя необосновано високо обезщетение.
Безспорно установено в случая бе наличието на валидно възникнали
правоотношения между страните, елемент от допълнителното съдържание на
които е и задължението за абоната да заплати определена парична сума при
предсрочно прекратяване на договора, както и размера на това задължение.
Прекратяването на договора поради неизпълнение на договорни задължения
се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма.
Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря
длъжникът, включително неплащането на възникнали задължения през
предварително определен срок в договора е основание за развалянето му
според разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесните
договори са сключени в писмена форма, изявлениято за прекратяването им
също следва да са в такава форма и с тях следва да се дава подходящ срок за
изпълнение. По делото липсват данни, а и твърдение да е отправяно нарочно
волеизявление за развалянето на договорите, респ. те да са получени от
абоната. Операторът не е ангажирал доказателства в тази насока, поради
което съдът намира, че същият не е упражнил надлежно правото си да
9
прекрати договорите преди изтичане на срока им. А само предсрочното им
прекратяване води до възникване на уговорената между страните
компенсаторна неустойка. Подаването на заявление по чл. 410 ГПК
/09.12.2021 г. / следва крайния срок на договорите. Освен това то има за свой
адресат съда и предвид едностранният характер на заповедното производство,
същото не може да се разглежда като отправено до длъжника волеизявление
за прекратяване на договорната връзка между страните. Съгласно трайната
съдебна практика подобна роля може да изиграе само исковата молба, тъй
като препис от нея се връчва на неизправната по договора страна, стига
разбира се, в нея кредиторът да се позова на последиците от прекратяване на
договора. В случая обаче исковата молба е подадена в съда на 19.10.2022 год.,
след изтичане на първоначалния срок по договорите за мобилни услуг, съотв.
и на тези за лизинг. По тези съображения по делото остана недоказано
надлежното прекратяване на процесните договори за мобилни услуги преди
изтичане на първоначалния им срок, което препятства възникването в полза
на ищеца на претендираното вземане за неустойка за предсрочно
прекратяване.
Изложеното идва да покаже, че не са се породили правопораждащите
неустоечните съглашения юридически факти, поради което и вземанията по
тях следва да бъдат оставени без уважение.
По разноските:
При този изход от делото разноски се дължат и на двете страни. Ищецът е
представил доказателства за сторени такива в уисковото производство в общ
размер на 550,88 лв., от които съобразно уважената част от исковете, следва
да му се присъди сума от 263,93 лв.
На ответника също се следват разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, но доказзтелства за сторни такива не са налични, опради което и не
следва да му се присъждат.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
10
производство.
В заповедното производство също са доказани сторни от дружеството
разноски, от които съобразно уважената част от претенцията следва да се
възложи в тежест на ответника сума от 167,31 лв.
Отново липсват данни за сторени от ответника длъжника в заповедното
производство, поради което такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното и на осн. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК във връзка с чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. с чл. чл. 345 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал.1
ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с
предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6 и М. П. А., ЕГН: **********, с адрес:
*********, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сума
в размер на 604,16 лв. (шестстотин и четири лева и шестнадесет стотинки),
представляваща неизпълнени задължения за мобилни услуги, абонаментни
такси и лизингови вноски по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* и Договор за лизинг към него Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг към него.
ОСЪЖДА М. П. А., ЕГН: **********, с адрес: ********* да заплати на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с предишно наименование „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6
законна лихва върху сумата от 604,16 лв., считано от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 07.12.2021г., до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „ЙЕТТЕЛ
11
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 против М. П. А.,
ЕГН: **********, с адрес: ********* иск за горницата над 604,16 лв. до
пълно претендирания размер от 1261,01 лв., ведно със законната лихва върху
разликата от 656,85 лв., представляваща вземания за неустойки.
ОСЪЖДА М. П. А., ЕГН: **********, с адрес: ********* да заплати на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с предишно наименование „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
сумата от 263,93 лева (двеста шестдесет и три лева и деветдесет и три
стотинки) – разноски за исковото производство и сумата от 167,31 лв. (сто
шестдесет и седем лева и тридесет и една стотинки) - разноски за
производство по частно гр. д. № 2498/2021 г. на РС-Кюстендил.
Решението подлежи на обжалване С ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА ПРЕД Окръжен
съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
12