Протокол по дело №2028/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2070
Дата: 18 ноември 2021 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия: Даниела Светозарова Христова
Дело: 20213100502028
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 2070
гр. Варна, 18.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова

мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно
гражданско дело № 20213100502028 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:22 часа се явиха:
Страните заявиха, че не възразяват делото да се разгледа по-рано.
Въззивникът Д. АНГ. П., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Д.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна Н. Н. М., редовно призована, не се явява. Представлява се от
адв. Е. и адв. Г., редовно упълномощени и приети от съда от преди.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Е.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА

Производството е въззивно и е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. Рег. №
2565 от 01.07.2021 г. на Д. АНГ. П. с ЕГН **********, представлявана от адв. Д.Д. от ВАК
срещу решение № 103 от 16.06.2021 г. постановено по гр.д. № 1331 по опис на ПРС за 2020
г. с което е прието за установено, вземане на Н. Н. М. по Заповед № 40 от 10.01.2018 г. за
1
изпълнение на парично задължение издадена по ч. гр.д № 1673 по опис на ПРС за 2017 г. ,
ведно със законна лихва считано от 05.12.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението. В жалбата излага, че решението е необосновано и неправилно поради
съществено нарушение на процесуални и материално правни норми. Отправено е искане за
неговата отмяна и и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
В отговор насрещната страна оспорва основателността на жалбата, като излага
съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт с подробни
възражения. Счита, че съобразно разпределението на доказателствената тежест е правилно и
е постановено правилно и обосновано решение.

АДВ. Д.: Поддържам въззивната жалба и всички изложени в нея основания..
Оспорвам отговора. Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80
ГПК.

АДВ. Е.: Оспорвам жалбата. Поддържам възраженията изложени в отговора. Няма
да соча доказателства. Правя възражение за прекомерност на възнаграждението на
процесуалния представител на насрещната страна. Не претендираме разноски.

Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски
и доказателства за извършването им, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за
извършването им.

Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Д.: Между страните са налице отношения, които не са сложни. Касае се за
това, че майката на ищеца е взела заем в размер на 5000 евро, които веднага е предоставила
на сина си, който пък веднага ги предоставя на ответницата Д.П.. Видно от договор за заем,
който е послужил като основание за заповедта за изпълнение, респ. за предявяване на
2
установителния иск е, че Д.П. се е задължила по същия начин към Н.М. по какъвто майка му
се е задължила към банката. Не считам, че се касае до различни облигационни отношения, а
посредством тази юридическа последователност Д.П. симулативно е получила 5000 евро в
брой, които се е задължила да върне на майката на ищеца, всички в добри към него момент
отношения. Налице е типична делегация за заплащане, по силата на която Н.М. е задължил
Д.П. и тя е поела задължението да възстанови посочения заем от 5000 евро на майката на
доверителя ми. Не се касае за заместване на страни в правоотношението, както приема ВРС
по отношение на заемателя, в този случай банката. Нейното съгласие не е необходимо.
Предвид това считам, че правен интерес от завеждане на иска евентуално би имала майката
на Н.М., т.к. облигационните отношения се развиват между него и Д.П.. Целта на тази
поредица е, че страните са имали необходимост от средства, които не са могли да получат от
банкови институции, т.к. са имали няколко договора за кредит като по този начин се
обезпечава вземането на майката на Н.М.. По твърдения на моя доверител и Д.П., същите са
имали бизнес намерения, като вероятно по този начин се е обезпечавала частта на Д.П. като
средствата са дадени от майката на Н.М.. По отношение на твърденията за изтекла
погасителна давност, видно от исковата молба ищецът изрично се е позовал на
обстоятелството, че не са изплащани никакви месечни вноски и се е позовал на
обстоятелството, че не са платени две месечни вноски и е кредитът е станал предсрочно
изискуем, което е станало преди изтичане на 5 год. от подаване на заявлението. Това свое
изявление направиха, когато съобразиха, че не е изгодно за тях и не бяха съобразили, че
погасителната давност започва да тече след падежа на втората погасителна вноска, когато се
позоваха на обстоятелството, че кредитът е станал предсрочно изискуем. Евентуално
считам, че са погасени по давност погасителните вноски с изтекъл падеж преди датата на
подаване на заявлението, т.к. макар и да се приема в практиката, че всяка вноска е част от
вземане, това не изключва погасителната давност по отношение на всяка една. Твърдението
на ВРС, че погасителната давност изтича през 2024 г. е нерационално. Има изолирани
решения в посочения смисъл, в противоречие с преобладаващата съдебна практика – в.т.д.
641/2019 г. на ТО, когато се приема, че погасителната давност за всяка една вноска е с 3-
годишна погасителна давност. Моля да отмените решението на ВРС и отхвърлите
предявените искове Относно възражението за прекомерност на възнаграждението, същото
се прави за пред клиента, т.к. е в размер на 300 лв., под минимума, определен в Наредбата.
АДВ. Е.: Изложили сме подробно съображенията срещу въззивната жалба, които
моля да имате предвид при постановяване на решението. Отново релевираните твърдения за
отношенията между страните като партньори нямат отношение към спора. Отделно от това
през 2015 г ответницата - въззивница е била на постоянен трудов договор в Катар, което
означава, че тя е заминала много преди това в чужбина, както ние твърдим в ИМ, че през
2012-13 г. са правени някакви погасителни вноски от нея, но не по начина по който са
договорили страните, което опровергава твърденията на другата страна за прекрасни
отношения между тях и липсата на логика в подписване на договор за заем, което няма
значение за настоящия спор. Моля да отхвърлите жалбата и потвърдите решението на ВРС
като правилно и законосъобразно.
3
АДВ. Г.: В настоящия случай Н.М. е кредитор на Д.П. по договора за заем и не е
налице делегация, защото той не й нарежда да плати на трето лице и тя дължи връщането на
парите на него. Обстоятелството, че е определен начин на връщане на сумата, както е
посочено в процесния договор не означава, че възниква нов дълг между страните. Правилно
е определен началният момент относно давността. Моля да се потвърди решението на
първоинстанционния съд.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.33 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4